Големият спор за малката заплата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големият спор за малката заплата

Големият спор за малката заплата

От увеличаването на минималното възнаграждение няма да спечели никой

Мишел Гутсузян
11217 прочитания

© Надежда Чипева


"Чета обявата и гледам, заплащане: МРЗ. Викам си - бе тия в емпетройки ли ще ми плащат."

Може и да не ви се вярва, но горното изречение е част от истински диалог между студенти, търсещи работа. Което всъщност показва защо дебатът около увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) е до голяма степен излишен.

Тази седмица той обаче отново се изостри, като този път двете  традиционно спорещи страни - бизнесът и синдикатите, бяха подкрепени съответно от финансовия министър Симеон Дянков и на труда Тотю Младенов. Важен детайл е, че този път към аргументите се прибави и ефектът върху бюджета, който и без това е под натиск заради икономическата криза.

Между старото...

Всъщност в аргументите на профсъюзите няма нищо ново. Според тях минималното възнаграждение има социалната функция и ролята му е да защити най-ниско платените работници. Основният им довод е, че при сегашния му размер от 240 лв. на месец след плащането на осигуровки и данъци от сумата остават по-малко от 211 лв., колкото е официалният праг на бедност в България.

Бизнесът контрира, че минималната заплата не е социално плащане, че увеличаването й придава изкуствена стойност към цената на труда, без да е подплатена с повишаването на производителността му и най-главното - при продължаващия спад на брутния вътрешен продукт условия за нарастването й няма. Административното налагане на по-високо минимално плащане пък ще увеличи разходите на фирмите, заради което част от работниците им ще влязат в сивия сектор, а други ще бъдат съкратени, добавят още аргументи работодателите.

...и новото

Позицията на министъра на труда Тотю Младенов най-ниското възнаграждение да стане 270 лв. от 1 януари 2011 г. може да се приеме за изненадваща, защото само допреди три месеца той упорито повтаряше, че решението на този въпрос е в ръцете на бизнеса и синдикатите. Сега Младенов заяви, че нарастването на най-ниската заплата с 30 лв. ще увеличи приходите в осигурителната система догодина с 21.5 млн. лв., ще стимулира повишаването на минималните осигурителни прагове и ще намали сивата икономиката. Управителят на Националния осигурителен институт Христина Митрева, която доскоро беше съветник на Младенов в политиката по доходите, побърза да го подкрепи. Предложението на Младенов разпали поредния му задочен спор с министъра на финансите Симеон Дянков. Последният не закъсня да увери, че ще отстоява минималната заплата да остане 240 лв. и през 2011 г.

Може би най-сериозният аргумент на министъра на труда е това, че вдигането на най-ниското заплащане ще повиши дохода на голяма част от хората, които получават социални помощи, и те ще излязат извън обхвата на системата. Това ще спести разходи на социалното министерство по това перо. Предложението обаче може да доведе до ръст на разходите за бюджета. Ако минималната заплата бъде повишена, държавата ще трябва да задели повече пари и за социални помощи и осигурителните плащания за децата, пенсионерите и инвалидите, коментира председателят на бюджетната комисията към парламента Менда Стоянова. "Ръст от 240 лв. на 270 лв. е над 12%, което по никакъв начин не отговаря на ръста на производителността на труда, нито на ръста на икономиката и отделните браншове и производства", добави тя.

Лъчезар Богданов, икономист от анализаторското звено "Индъстри уоч", определи административното вдигане на най-ниското възнаграждение за труд като скрит начин за увеличаване на данъчната тежест. "Минималната заплата не е данък, с който да се пълни бюджетът, а трябва да е инструмент за повишаване на доходите", разкритикува синдикатите и министъра на труда и изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.

Извън бюджета

Сред най-сериозните критики към идеята на Младенов е липсата на анализ за резултата от увеличението на минималната заплата върху пазара на труда. Сред мотивите му отсъства и оценка за очаквания резултат върху потреблението, разходите на компаниите и инвестициите в икономиката. Министърът на труда обаче побърза да се презастрахова срещу посочените пропуски, като заяви, че ще предложи въпросът да бъде обсъден от Съвета по икономически растеж към Министерския съвет, тъй като минималната заплата има освен социален и икономически аспект.

Работодателите смятат, че увеличаването на най-ниското заплащане не само ще увеличи разходите им в условията на рецесия, но и ще демотивира квалифицираните им служители. По данни на НСИ в края на 2009 г. минимална заплата са получавали около 162 хил. души, повече от три четвърти от които са в частния сектор. "Увеличаването на минималната заплата ще вдигне дохода на нискоквалифираните работници, но компаниите няма да могат повишат пропорционално и възнагражденията на квалифицираните", предупреди Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

От Българската стопанска камара (БСК) предлагат нарастването на минималната заплата да не се налага административно за всички отрасли, а да се съобрази с икономическото състояние на всеки бранш. "По-добре е да се определи нивото на минималните осигурителни прагове и те да имат ролята на най-ниски възнаграждения. В някои браншове като металургията най-ниското заплащане и сега е далеч над минимума, но шивашките фирми надали ще могат да си позволят подобно увеличение", коментира Камен Колев, зам.-председател на БСК. Опасението на работодателите е, че предложението на социалния министър ще вкара част от работещите в такива предприятия в сивия сектор, и предупреждават, че голяма част от тях може да бъдат съкратени, тъй като фирмите няма да могат да си позволят увеличилите се разходи за труд.

Тук министърът на труда и бизнесът отново са противоположна позиция. "В 90% от случаите, в които съм бил на проверка в предприятия, хората ми дадоха трудови договори с минималната работна заплата. И отделно получават допълнително. Смятам, че вдигайки леко минималната заплата, ще се преборим и с част от сивата икономика", каза Младенов. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика обаче управляващите трябва да направят пазара на труда по-гъвкав и да създадат предпоставки хората да се осигуряват върху реалните си доходи, а не да изстискват повече пари от бизнеса с повишаване на минимална работна заплата.

По темата работи и Стефан Антонов

Каре

Кои са данъчните промени за фирмите

Единна ставка на ДДС за туристическите услуги

От години организираните групи плащат 7% ДДС, а индивидуалните туристи - 20%. От 2011 г. се предвижда обща ставка от 14%, защото сегашният режим създава неравнопоставено положение и от Брюксел могат да наложат санкции. С уеднаквяването на таксата услугите за туристическите групи на теория трябва да поскъпнат, а за самостоятелните пътувания да поевтинеят. От бранша заявиха, че това ще оскъпи настаняванията на чуждестранни и български групи туристи, а именно те осигурявали 70% от приходите в туризма. От сектора обаче не отчитат, че те са единственият бизнес с преференциално ниска ставка на данъка и ще продължат да бъдат "любимци", било то и при 14% ДДС.

Държавата очаква да получи около 38 млн. лв. повече за година от тази мярка.

Облагане на услугите, оказвани от офшорни компании

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане предвиждат разходите на български фирми за услуги, които се предоставят от офшорни компании, и неустойки и обезщетения от всякакъв вид, получени от тях, да се облагат с 10%. Те ще се удържат от българските клиенти и ще се превеждат по сметка на НАП. Целта е да се предотврати бягството от данъци чрез фиктивни сделки между български фирми и офшорки, които имат общи или свързани собственици. Представители от индустриалния сектор обаче изразиха притеснения, защото вносът на руски суровини често се осъществявал през офшорни посредници, които оказват и различни видове реални услуги, които сега ще се оскъпят.

Ефектът от тази мярка е труден за определяне - тя само частично ограничава възможностите за укриване на данъци.

По-бавна амортизация на активите

От догодина се предлага намаляване на максимално допустимите годишни амортизационни норми на дълготрайните активи, които служат за данъчни цели. Това означава, че за компаниите ще се признава за разход за данъчни цели по-малка част от стойността на дълготрайните им активи и при равни други условия ще увеличи облагаемата им печалба. Министерство на финансите обяснява предложението си с аргумента, че в криза мощностите на фирмите не са натоварени достатъчно и износването им е по-малко. Недостатък на предложението е, че ще пострада най-много точно високотехнологичният сектор, който България уж обявява за приоритет.

Ефектът от повече корпоративни данъци ще се усети през 2012 г., защото промяната (ако се приеме) влиза в сила от началото на 2011 г. Размерът е неизвестен.

Удържане на 10% от наемите, плащани на чужди компании

Сега наемите, които български фирми плащат за наети имоти, собственост на компании, регистрирани в чужбина, трябва да се декларират от наемодателя и да се платят от него, но това зависи от добрата му воля. Затова Министерство на финансите предлага 10% данък върху тези доходи да се удържа от наемателя и да се превежда по сметка на приходната агенция. Изискването най-вероятно ще обхване само отношенията между фирми и затова няма да увеличи административната тежест. Не се предвижда удържане от наемателя, когато физическо лице плаща наем на чуждестранна фирма.

"Чета обявата и гледам, заплащане: МРЗ. Викам си - бе тия в емпетройки ли ще ми плащат."

Може и да не ви се вярва, но горното изречение е част от истински диалог между студенти, търсещи работа. Което всъщност показва защо дебатът около увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) е до голяма степен излишен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

72 коментара
  • 1
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    Ако се вдигне мин .заплата тя ще раздуе и така огромният ни дефицит Инфлацията също. Ефекта ще е нулев и отрицателен за всички.
    Обратното е наложително именно съкращения ,елиминиране на разходи проекти ,административна реформа ,здравна реформа ,пенсионна реформа .Да не забравяме че тези мин. заплати обхващат именно хора с ниска квалификация които в мн случай дори не работят а вземат социални заплати .
    Увеличение на мин .зап автомат ично рефлектира върху социалните помощи а те трябва не да се увеличават а да бъдат елиминирани като принудителна мярка да накараш някои хора да работят
    Не можеш да определяш на бизнеса каква заплата да дава на работник с почасов труд или нискоквалифициран и после да ревеш че има сенчести сектори -ти ги създаваш и спъваш конкурентноспособносста
    Ниските доходи в момента са ни единственното предимство на бг пред останали държави в региона Комунизма свърши- отдавна Много народ живее още в комунизма и затова сме на тоя хал в момента




    но властимащите ясно осъзнават че колкото и да се напъват думата социална държава ще изчезне ако ли не ще изчезнат те капитализмът няма солидарност няма равнопоставеност Няма демокрация и толкова по добре .
    Здравеопазването солидарно ни крадат откровенно в момента парите за здраве ,Оказва се че солидарно плащаните от нас средства са източени от "паразити"
    Ние плащаме за да може други да ползуват ежеседмично магнитнорезонансни скенери ,компютърни томографии и изследвания безплатен инсулин и др супер скъпи медикаменти и лечения .
    това е обречено .Няма да изкара още много .
    Хората са измислили индивидуални здравни партиди .
    както в магазина отиваш и според джоба си плащаш индивидуално и ползуваш пакет медицински успуги с различно качество взависимост платежоспособноста ти и здравословното ти състояние
    Не съм виновен че милиони олигофрени са пушили цял живот и са се скапали и сега трябва с моите пари да им поодържам скъпите терапии -Да заминават
    Аз искам когато се наложи на мен и на децата ми да мога да отида в болница в която съм платил предварително и да ми окажат спешна квалифицирана помощ
    пенсионната система също .Никаква диференциация и индивидуална отговорност и в крайна сметка краен ефект е колапс на всичко
    Доставката на евтин газ ,пщеница ,ориз ,месо и тн стоки от първа необходимост и държавно установен контрол над крайните продажни цени е необходимо зло в пишман пазарната ни икомика и в интерес на за потребителите.

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    Напротив, на запад мислите ли, че са имали реален растеж през всичките 65 години след ВСВ?!? Само раздуване на балона му е майката... Когато тръгне да се пука, дано имаме възможност, както сега на запад, да го залепим по някакъв начин. Иначе, според мен, вече е смешно, след като в Китай получат по 200-300 долара за работа в фабриките, в България да е 240 лева мин. заплата. Знам, че на много хора ще им се повишат данъците, но реално някой познава ли човек, който да успява да води що-годе нормален живот с под 400 лева (500-600 за големите градове, и над 600 лева за София)... Това е просто невъзможно.

  • 3
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Повишаването на МРЗ има само един-единствен ефект - увеличаване като абсолютна стойност приходите в бюджета от плоския данък, от здравните и пенсионните вноски. Защото от увеличението с 20 лв около 1/3 ща са данъци и удръжки. Умножете тези 6,70 лв. по стотиците хиляди, които се подписват срещу МРЗ или там някъде и ще видите какво търси държавата и т.н. синдикати: 600-700 хил лв. всеки месец!
    Да не говорим, че срещу тази заплата се наемат нискоквалифицирани работници, чиито дял във формиране на брутния продукт на дружествата е нищожен и е извиване на ръцете на работодателите да заделят все по-голям ФРЗ. Да не говорим, че с вдигането на МРЗ идва и вдигне на минималните осигурителни прагове...

  • 4
    shwarzspeht avatar :-?
    Клюводървец

    На хиляда нископлатени българи ще се увеличи заплатата с 30 лв.На 10 хиляди чиновници ще скочи с три и повече пъти.Те синдикатите в България не защитават ниско платените.Тренчев ще пуши хавански пури и ще доказва богатство.

  • 5
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    Всеки сериозен икономист ще посочи очевидния въпрос: когато се увеличи МРЗ, кой ще пострада? Ще пострадат, разбира се, тези, които ще бъдат уволнени и/или няма да бъдат наети при новата, по-висока МРЗ. Обикновено това са по-ниско образованите и току-що завършилите. МРЗ по дефиниция е субсидия от безработните за работещите, макар и те да работят за МРЗ. Ако Младенов си мисли, че бизнес с 10 работника при 240лв. ще изкиха още 300лв. на месец (при увеличена МРЗ от 270лв.), особено в рецесия, вместо да уволни един работник, то той очевидно няма представа как стават нещата в реалния свят, където парите за заплати се бюджетират от приходи, а не се появяват чрез вълшебство, щом някой мъдър министър размаха писалка.

  • 6
    pav avatar :-|
    pav

    Явно на повечето от тук коментиращите не им се е налагало да оцеляват или да работят за толкова смешни пари. Това е цинизъм. Честно казано ако трябва да избирам между социални помощи и пълно работно време за почти същите пари, трябва да съм идиот за да избера работата. Явно е също, че цената на труда у нас се определя от "предприемачи", които конципират дейността на фирмите си на гърба на евтини работници и ниско качество. Пък после се чудим защо децата ни в детската градина получават грижи и храна от най- долно качество, защо ядем боклуци и биваме обслужвани грубо и арогантно в болницата.Всяко нещо си има цена. Да не говорим, че много фирми регистрират работниците си на минимум, а допълнително им дават на черно още толкова, което разбира се е в ущърб на държавата, каста и статистистиката, за която много от тук коментиращите са се загрижили.

  • 8
    bbc avatar :-|
    BBC

    Хахаха! Егати жалките работодатели!
    "Увеличаването на минималната заплата ще вдигне дохода на нискоквалифираните работници, но компаниите няма да могат повишат пропорционално и възнагражденията на квалифицираните" - и това за 30 лева, от които ще бъдат взети 10 за данъци и осигуровки?!
    "Бизнесът контрира, че минималната заплата не е социално плащане, че увеличаването й придава изкуствена стойност към цената на труда, без да е подплатена с повишаването на производителността..." - До колкото знам за производителността се грижи менаджмента, не ниско квалифицирания работник! Или менаджмента има други задачи, да прислугва на чорбаджийте?
    ----
    Минимална заплата 450 лева. Кой не може да плаща да пуска кепенците. За безработните ще има пари от по-високите данъци! В Словения минималната заплата е 750 Евро!

  • 9
    pav avatar :-|
    pav

    До коментар [#8] от "BBC":

    +++++++++++++++++
    Точно така.

  • 10
    bbc avatar :-|
    BBC

    До коментар [#5] от "Стоянов-Старши":В Хрватска след войните удвойха наведнъж всички заплати. В резултат на това бяха закрити десетки хиляди неефективни работни места. В резултат сега безработицата е по-висока от българската, НО техните безработни имат стандарт като много работещи българи, а за конкурентността на хрватската спямо българската икономика да не говорим.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK