С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
72 10 сеп 2010, 17:51, 10879 прочитания

Големият спор за малката заплата

От увеличаването на минималното възнаграждение няма да спечели никой

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Чета обявата и гледам, заплащане: МРЗ. Викам си - бе тия в емпетройки ли ще ми плащат."
Може и да не ви се вярва, но горното изречение е част от истински диалог между студенти, търсещи работа. Което всъщност показва защо дебатът около увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) е до голяма степен излишен.

Тази седмица той обаче отново се изостри, като този път двете  традиционно спорещи страни - бизнесът и синдикатите, бяха подкрепени съответно от финансовия министър Симеон Дянков и на труда Тотю Младенов. Важен детайл е, че този път към аргументите се прибави и ефектът върху бюджета, който и без това е под натиск заради икономическата криза.


Между старото...

Всъщност в аргументите на профсъюзите няма нищо ново. Според тях минималното възнаграждение има социалната функция и ролята му е да защити най-ниско платените работници. Основният им довод е, че при сегашния му размер от 240 лв. на месец след плащането на осигуровки и данъци от сумата остават по-малко от 211 лв., колкото е официалният праг на бедност в България.
Бизнесът контрира, че минималната заплата не е социално плащане, че увеличаването й придава изкуствена стойност към цената на труда, без да е подплатена с повишаването на производителността му и най-главното - при продължаващия спад на брутния вътрешен продукт условия за нарастването й няма. Административното налагане на по-високо минимално плащане пък ще увеличи разходите на фирмите, заради което част от работниците им ще влязат в сивия сектор, а други ще бъдат съкратени, добавят още аргументи работодателите.

...и новото



Позицията на министъра на труда Тотю Младенов най-ниското възнаграждение да стане 270 лв. от 1 януари 2011 г. може да се приеме за изненадваща, защото само допреди три месеца той упорито повтаряше, че решението на този въпрос е в ръцете на бизнеса и синдикатите. Сега Младенов заяви, че нарастването на най-ниската заплата с 30 лв. ще увеличи приходите в осигурителната система догодина с 21.5 млн. лв., ще стимулира повишаването на минималните осигурителни прагове и ще намали сивата икономиката. Управителят на Националния осигурителен институт Христина Митрева, която доскоро беше съветник на Младенов в политиката по доходите, побърза да го подкрепи. Предложението на Младенов разпали поредния му задочен спор с министъра на финансите Симеон Дянков. Последният не закъсня да увери, че ще отстоява минималната заплата да остане 240 лв. и през 2011 г.

Може би най-сериозният аргумент на министъра на труда е това, че вдигането на най-ниското заплащане ще повиши дохода на голяма част от хората, които получават социални помощи, и те ще излязат извън обхвата на системата. Това ще спести разходи на социалното министерство по това перо. Предложението обаче може да доведе до ръст на разходите за бюджета. Ако минималната заплата бъде повишена, държавата ще трябва да задели повече пари и за социални помощи и осигурителните плащания за децата, пенсионерите и инвалидите, коментира председателят на бюджетната комисията към парламента Менда Стоянова. "Ръст от 240 лв. на 270 лв. е над 12%, което по никакъв начин не отговаря на ръста на производителността на труда, нито на ръста на икономиката и отделните браншове и производства", добави тя.
Лъчезар Богданов, икономист от анализаторското звено "Индъстри уоч", определи административното вдигане на най-ниското възнаграждение за труд като скрит начин за увеличаване на данъчната тежест. "Минималната заплата не е данък, с който да се пълни бюджетът, а трябва да е инструмент за повишаване на доходите", разкритикува синдикатите и министъра на труда и изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.

Извън бюджета

Сред най-сериозните критики към идеята на Младенов е липсата на анализ за резултата от увеличението на минималната заплата върху пазара на труда. Сред мотивите му отсъства и оценка за очаквания резултат върху потреблението, разходите на компаниите и инвестициите в икономиката. Министърът на труда обаче побърза да се презастрахова срещу посочените пропуски, като заяви, че ще предложи въпросът да бъде обсъден от Съвета по икономически растеж към Министерския съвет, тъй като минималната заплата има освен социален и икономически аспект.

Работодателите смятат, че увеличаването на най-ниското заплащане не само ще увеличи разходите им в условията на рецесия, но и ще демотивира квалифицираните им служители. По данни на НСИ в края на 2009 г. минимална заплата са получавали около 162 хил. души, повече от три четвърти от които са в частния сектор. "Увеличаването на минималната заплата ще вдигне дохода на нискоквалифираните работници, но компаниите няма да могат повишат пропорционално и възнагражденията на квалифицираните", предупреди Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
От Българската стопанска камара (БСК) предлагат нарастването на минималната заплата да не се налага административно за всички отрасли, а да се съобрази с икономическото състояние на всеки бранш. "По-добре е да се определи нивото на минималните осигурителни прагове и те да имат ролята на най-ниски възнаграждения. В някои браншове като металургията най-ниското заплащане и сега е далеч над минимума, но шивашките фирми надали ще могат да си позволят подобно увеличение", коментира Камен Колев, зам.-председател на БСК. Опасението на работодателите е, че предложението на социалния министър ще вкара част от работещите в такива предприятия в сивия сектор, и предупреждават, че голяма част от тях може да бъдат съкратени, тъй като фирмите няма да могат да си позволят увеличилите се разходи за труд.

Тук министърът на труда и бизнесът отново са противоположна позиция. "В 90% от случаите, в които съм бил на проверка в предприятия, хората ми дадоха трудови договори с минималната работна заплата. И отделно получават допълнително. Смятам, че вдигайки леко минималната заплата, ще се преборим и с част от сивата икономика", каза Младенов. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика обаче управляващите трябва да направят пазара на труда по-гъвкав и да създадат предпоставки хората да се осигуряват върху реалните си доходи, а не да изстискват повече пари от бизнеса с повишаване на минимална работна заплата.

По темата работи и Стефан Антонов

Каре
Кои са данъчните промени за фирмите

Единна ставка на ДДС за туристическите услуги

От години организираните групи плащат 7% ДДС, а индивидуалните туристи - 20%. От 2011 г. се предвижда обща ставка от 14%, защото сегашният режим създава неравнопоставено положение и от Брюксел могат да наложат санкции. С уеднаквяването на таксата услугите за туристическите групи на теория трябва да поскъпнат, а за самостоятелните пътувания да поевтинеят. От бранша заявиха, че това ще оскъпи настаняванията на чуждестранни и български групи туристи, а именно те осигурявали 70% от приходите в туризма. От сектора обаче не отчитат, че те са единственият бизнес с преференциално ниска ставка на данъка и ще продължат да бъдат "любимци", било то и при 14% ДДС.
Държавата очаква да получи около 38 млн. лв. повече за година от тази мярка.

Облагане на услугите, оказвани от офшорни компании
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане предвиждат разходите на български фирми за услуги, които се предоставят от офшорни компании, и неустойки и обезщетения от всякакъв вид, получени от тях, да се облагат с 10%. Те ще се удържат от българските клиенти и ще се превеждат по сметка на НАП. Целта е да се предотврати бягството от данъци чрез фиктивни сделки между български фирми и офшорки, които имат общи или свързани собственици.
Представители от индустриалния сектор обаче изразиха притеснения, защото вносът на руски суровини често се осъществявал през офшорни посредници, които оказват и различни видове реални услуги, които сега ще се оскъпят.
Ефектът от тази мярка е труден за определяне - тя само частично ограничава възможностите за укриване на данъци.

По-бавна амортизация на активите
От догодина се предлага намаляване на максимално допустимите годишни амортизационни норми на дълготрайните активи, които служат за данъчни цели. Това означава, че за компаниите ще се признава за разход за данъчни цели по-малка част от стойността на дълготрайните им активи и при равни други условия ще увеличи облагаемата им печалба. Министерство на финансите обяснява предложението си с аргумента, че в криза мощностите на фирмите не са натоварени достатъчно и износването им е по-малко. Недостатък на предложението е, че ще пострада най-много точно високотехнологичният сектор, който България уж обявява за приоритет.
Ефектът от повече корпоративни данъци ще се усети през 2012 г., защото промяната (ако се приеме) влиза в сила от началото на 2011 г. Размерът е неизвестен.

Удържане на 10% от наемите, плащани на чужди компании
Сега наемите, които български фирми плащат за наети имоти, собственост на компании, регистрирани в чужбина, трябва да се декларират от наемодателя и да се платят от него, но това зависи от добрата му воля. Затова Министерство на финансите предлага 10% данък върху тези доходи да се удържа от наемателя и да се превежда по сметка на приходната агенция. Изискването най-вероятно ще обхване само отношенията между фирми и затова няма да увеличи административната тежест. Не се предвижда удържане от наемателя, когато физическо лице плаща наем на чуждестранна фирма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 953 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 648 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Текущата сметка излезе на рекорден излишък през юли

Възстановяващият се износ и туристическият сезон изстреляха показателя на плюс 529.5 млн. евро

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10