Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Блок 20 в Ямбол стърчи като грозна гротеска на всичко сбъркано в процеса на интеграцията на малцинството в България.

Интеграция без арматура

България не влага достатъчно пари и усилия за истинско решение на ромския проблем.

Огнян Георгиев, Илин Станев
15341 прочитания

Блок 20 в Ямбол стърчи като грозна гротеска на всичко сбъркано в процеса на интеграцията на малцинството в България.

© Надежда Чипева


3.30 лв. на ром на месец. Горе-долу толкова са парите, похарчени интеграцията на ромското малцинство в страната в последните десетина години. Сметката се получава, след като се разделят 140-те млн. евро, отпуснати за преките мерки за интеграция на 700 хил. роми в страната (по неофициалната, но по-надеждна статистика). Със средствата, които бюджета отпуска за всички групи в неравностойно положение, сумата става малко по-голяма, но много, много далеч от необходимите средства.

Дори и сметката ни да е сбъркана с някои и друг и лев, тя показва, че воплите за "потънали милиарди" са просто басни. В същото време хората, които от години се опитват да направят нещо смислено за ромите, могат с въздишка да кажат "а къде отидоха и тези средства". Факт е, че независимо от отделните успешни проекти усещането е за провал.

По ирония на съдбата в една и съща седмица, докато Бойко Борисов в Брюксел обсъждаше европейски стратегии за ромите (виж текста), в Ямбол започна да се рути един от печалните символи на сегрегациятa в България. Покъртителната дългогодишна драма с обитавания от ромски семейства блок 20 в квартал "Райна Княгиня" приключи с полиция, която изведе хората оттам, след като панелите започнаха да падат.

Този блок, в който липсва всичко - от дограмата, през тръбите до части от арматурата, стърчи като гротесков символ на онова, което е сбъркано в политиката спрямо ромите досега. След заявени грандиозни намерения спорадичните усилия на парче водят само до разочарования, обществено недоволство и в крайна сметка - още по-големи трудности.

Никой няма кураж за ромските проблеми

Както е известно, България е страната на стратегиите. На национално ниво документи има предостатъчно. Съставени са образователна, жилищна и здравна стратегия, както и две рамкови програми - планът за действие по декадата на ромското включване и рамковата стратегия 2010-2020 г., които на теория трябва да прокарат интеграцията на ромските общности в мнозинството. На практика те нямат нито финансовата, нито институционалната обезпеченост, за да се справят с проблем от такава величина.

Политиката за ромите изглежда добре само на хартия, защото липсва политическа воля за нещо повече. Експертите пишат, политиците не поемат и резултатът наподобява вица: "Камилата е кон, проектиран от комисия." Държавата изсипва милиони за професионалната им квалификация, но от резултата никой не е доволен. "Ромите станахме най-обучаваните в България", недоволства Бисер Петков, старши специалист по работа с малцинствата в Тетевен. Естествено е, че е по-лесно да се имитира дейност, вместо да се търси резултат, макар че дори засегнатите знаят кое е решението. "Трябва да се затвори цикълът – да не се дават пари на обучителите, ако след това хората не си намерят работа. Иначе само ще се обучаваме", продължава Петков.

Някой трябва да поеме тежестта да признае, че със социалните групи в неравноправно положение, не само ромите, трябва да се работи сериозно. Иначе под формата на политика за интегриране на малцинствата се прокарват дейности, които отбиват номера, като внимават да не дразнят дискриминационно настроеното мнозинство. Така, дори и някои от програмите да са смислени и работещи, те потъват в морето от неконцентрирани усилия.

"Ако нещата не се движат заедно, а се оправя само едно, то деградира, докато оправиш другите", казва Боян Захариев - програмен директор в "Отворено общество". "Построен е блок, настанени са очевидно нуждаещи се ромски семейства, но липсва възможност тези жилища да бъдат поддържани от собствениците им. Те нямат работа, не могат да плащат сметки и жилището деградира. Това е следствие от факта, че няма цялостна стратегия."

Институциите за ромите изглеждат създадени за показност, не за ефект. Националният съвет по етническите и социални въпроси се е събирал веднъж за последната година. Също толкова пъти е заседавал от декември досега и консултативният съвет за интеграция на децата от малцинствата към министерството на образованието. В момента в държавната администрация човекът с най-висок пост, отговарящ за ромите, е съветник към социалния министър. Това е Милен Миланов, който е национален координатор на десетилетието на включването. Миланов отказа да коментира ситуацията към момента, но зам.-министър Валентина Симеонова, в чиито правомощия влиза наблюдението на дейностите по инициативата, призна, че координацията е слаба, а отговорностите - размити. Тя посочи, че първото национално изследване изобщо за ефекта от похарчените досега средства - предимно по програма ФАР, която финансира такива проекти от 1994 г., ще бъде направено този октомври - 15 години след началото й.

Пари има, действайте

"Смята се, че става въпрос за някакви милиарди, а от държавния бюджет никога не са отделяни пари в значим мащаб", казва Деян Колев от центъра за междуетнически диалог "Амалипе". "Въпреки че имаме рамкова програма от 1999 г., никога не е било записано в бюджета да има целево финансиране, дори когато имаше огромен бюджетен излишък. Финансирани са отделни дейности, на отделни министерства, в техните бюджети." Колев не смята, че има цялостна политика и концепция за интеграция, а реалността сочи, че от тези 140 млн. огромна част идват от частни донори и от външни институции като ЕС и Световната банка.

Румян Сечков от фондация С.Е.Г.А. обяснява, че всъщност само около 35% от парите по програма ФАР са оставали в страната. "Останалите отиваха за чуждите експерти, много от които не бяха запознати с местните специфични проблеми, но такъв беше самият дизайн на програмата."

По-интересно е как държавата харчи своите пари. По прословутата програма "От социални помощи към трудова заетост" няколко правителства са изхарчили много повече, отколкото са дадени пряко за интеграцията на малцинствата. Ефектът според Сечков е пилеене на пари, тъй като мнозинството от участниците не си намира трайно работа. Експерт от неправителствена организация дава пример с Монтана, където била въведена длъжността на наблюдаващ контейнерите за боклука – да не ги палят. Макар че програмата носи много косвени ползи като спад на дребната престъпност и социализация на ромите, които са в най-тежко положение, разходите са твърде големи.

Според Боян Захариев схемата в Словакия, която също има голямо ромско малцинство, е много по-успешна, защото е избран различен подход - вместо да кандидатстват на парче с малки проекти, общините се борят за финансиране на цели стратегии за малцинственото си население. Фондът за това е 200 млн. евро. Така се избягва и разходът на административен ресурс, който тук се влага в много проекти, които няма как след това да бъдат проследявани.

Много е важно и да се промени начинът на оценяване. Сега то е обърнато към количество, не към качество - дефект не само по ромската тематика. Качествените показатели се избягват, защото са по-трудни за постигане, а и защото биха разкрили кой как работи.

Добре, а след това?

Тази очевидна липса на последователен държавен ангажимент е най-големият проблем пред ромската интеграция. Колкото и успешни да са дадени проекти, колкото и добри практики да бъдат намерени в различните области от различни донори, те или потъват в забвение, или остават на местно ниво. Липсва онази брънка от веригата, която да ги пренесе нагоре и да ги превърне в политики, казва Колев, който от години работи с държавата. "Прави се нещо и след това не се продължава от държавата. Внася се скъпа техника за профилактични прегледи за здравно неосигурени хора в селските райони. Държавата трябва да подсигури минимално съфинансиране за консумативи и се бави 8 месеца - проектът почти беше свършил, когато то дойде. Трябваше за 2 месеца да се свършат всички прегледи - по 14 часа на ден. Това нямаше как да се случи", разказва конкретен случай той. 

Целта на ФАР не е да създава политики, а да научи администрацията как да прави това. Да намира добрите практики и да ги продължава. Не е ясно обаче как администрацията прави това. "Самият факт, че администрацията не търси оценка за ефективността на проектите по ФАР в областта на социалното включване – не дали са били изхарчени правомерно средствата, а  какво се е случило и какво може да се подобри - е показателен. Губи се връзката и в крайна сметка работата се свежда до това как да изхарчим едни пари, които не са наши – понякога има ефект, но често е трудно да се види. В крайна сметка на административно ниво взети поуки няма", смята Иван Давидов, търговски представител на австрийските Hulla&Co Human Dynamics, работил дълго по ромски проекти.

Комбинацията между двата проблема - недостатъчен ангажимент и недостатъчно финансиране, води до трети: обществено отрицание на идеята за интеграция. Случаят в Ямбол е извор на новинарски хроники и цветни страници по вестниците, но такива като него, които са фрапантни примери за най-лошото, карат мнозина да твърдят, че ромите не могат и не искат да бъдат част от обществото. Това не е вярно.

Ромски отличници

В последните 15-20 години на много места има добри практики и модели. В Лом например има само едно изцяло ромско училище и резултатите на учениците в останалите показват, че е достатъчно да се даде възможност за десегрегация, за да се вдигне драстично нивото на постижения. Докато в Ямбол има блок 20, в Стара Загора има "Лозенец". В единствения мащабен пример за пренос от местно на национално ниво ромските здравни медиатори вършат добра работа, като помагат на хора в неравностойно положение от всякакъв етнос да получат здравно обслужване. През 2006 г. бе въведена професията здравен медиатор в Националния класификатор и бе направена обучителна програма в два колежа - в Пловдив и Враца.

"Има много млади и образовани роми, с много интересни възгледи", казва Деница Сачева от американската фондация NDI. "За мен беше изненада да видя например колко роми говорят английски. Те си работят по проекти и са много интегрирани. Това поколение не е познато, за него не се говори", твърди Сачева, която от дълго време се занимава с ромски здравни проекти.

Понякога резултатът е трудно да бъде видян с просто око, но пък прибързано се правят изводи. Давидов, който е бил директор на проект по ФАР за подобряване на състоянието на мацинствените групи в неравностойно положение, припомня, че в крайна сметка "във всички тези проекти се работи с хора. Примерно имаме едно момче – Славейко, което е от социален дом. То иска да учи в полиграфското училище в София. Ние се впрягаме, търсим му учители, за да може да мине изпитите, стягаме го и  изведнъж се оказва, че е на 17, т.е. минал възрастта за кандидатстване. Обаждаме се на министъра и той казва, че може. Уреждаме всичко и накрая Славейко не се явява на изпитите. Успешни ли сме били? Ами положили сме всички възможни усилия. И едно дете да успее, пак е добре."

Защо трябва да има пари, които се отделят специално за ромите? Това е въпрос, който се задава непрекъснато в България. Отговорът е, че това е необходимо на всички - колкото повече роми се измъкнат от бедността и неграмотността, толкова по-добре за българската икономика и за социалната среда (виж тук). Проблемът с тях няма да изчезне, ако просто се прехвърлят от едно на друго място, където да водят отчаяно съществуване, както стана в Ямбол.

Търсенето на реален ефект обаче изисква някой да каже, че нерешаването на ромския проблем е най-голямата бомба, която тиктака в България, и тя няма да бъде обезвредена с призиви за свободно движение на чергарите.

Фотогалерия: Блок 20 в ямболския квартал "Райна княгиня"

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Цялата галерия

185 коментара
  • 2
    ursus avatar :-|
    uzur

    Какъв е проблемът в мълчанието ни относно ромите?Тежестта ни в ЕС засега е доста малка,а и кой-знае колко приятели нямаме. Бойко Борисов го каза в прав текст: Ако си отворим устата няма да влезнем в Шенген. Редно ли е заради няколко приказки с кухо съдържание, да си отрежем за още няколко години достъпа до шенгенската зона? Циганите, които се завръщат са доволни, че им дават по 300 евро.За какво да протестира България? Нали ролята на правителството е да защитава българските граждани, т.е. и циганите с бг паспорти? Нали,като влезем в Шенген съвсем официално ще се разделим поне с 1/3 от циганите,които ще си намерят законна работа?
    http://yphalachev.blogspot.com/2010/09/blog-post_5419.html

  • 3
    dow_jones avatar :-|
    dow_jones
    • -27
    • +187

    Да се вменява вина на обществото, правителството или общините, че правят малко за интеграцията на циганите е повече от глупаво. С какво сме виновни, че една етническа група не желае да следва нормалния път за развитие в едно съвременно общество. Винаги съм твърдял, че не може да интегрираш някой, който не иска да бъде интегриран. Когато една социална група се толерира зад паравана на нейната "интеграция" на практика става въпрос за дискриминация на всички останали. Историята на страната изобилства от примери как са се интегрирали различни малцинства като еврейско, арменско, арабско и тн. Отговорът е много прост - единствено чрез спазване на нормите на обществото, законите, много труд и учене. Хайде сега кажете ми кое от всичко посочено е характерно за въпросното малцинство? Крайно време е правителството и общините да положат нужните усилия да осигурят спазването на законите в страната и да накарат очевидно нежелаещите да се развиват и живеят по правилата, които ние спазваме, да ги спазват... и да си плащат сметките за тока!

  • 4
    osho avatar :-|
    osho

    Ето, ако правителството е решило засега да се "снишава" по ромски въпрос в европейски план, за да влезем в Шенген или заради нещо друго, то не му пречи междувременно да седне с експерти и да изработят дългогодишна стратегия как тези хора да бъдат направени данъкоплатци (другото име на въпросната интеграция)! А след това да действат смело по стратегията, защото въпросът далеч не е само в парите!

    Ако на управлявщите грижата им е как да напълнят хазната, има над милион цигани, които могат да бъдат образовани и окъпани, за да започнат активно да допринасят за бюджета. И точно ние, хората с висше образование сме тези, които трябва да измислят как да стане това в период едно и повече поколения напред!

  • 5
    taub avatar :-|
    TAU
    • -15
    • +102

    Интеграцията на ромите зависи от много неща, но един от най-важните е образованието. Образованието прави всеки човек равноправен член на общността и му отваря перспективи за развитие и за постигане на материално и социално благополучие.
    За да ходят ромчетата на училище и за да се учат добре, за да преминават и в следващите образователни степени (средно и висше образование), трябва да бъдат МОТИВИРАНИ ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ да ги пращат в класната стая. Как? С икономически стимули и санкции. Ако има фонд за интеграция на малцинствата, той да се използва и за стимулиране на родителите.
    Детето ти ходи на училище, получаваш определена сума пари за това. Спира да ходи на училище, спират ти парите. Детето ти ходи на училище, но има слаб успех, добавката е малка. Има по-висок успех, добавката е по-голяма. Има отличен успех, добавката е още по-голяма. Намалява си успеха, размера на помощта намалява. Спира да ходи на училище, спира помощта.
    Когато един циганин свикне да получава пари от държавата и поради някаква причина спре да ги получава, той ще изрови земята, за да ги получава отново. Тогава сам ще кара детето си да ходи на училище и да си вдига успеха, за да има повече пари за стария. Нека ги изпива, това е малкият проблем. Въпросът е детето му да ходи на училище и да се учи добре.
    Да се създадат и програми, които стимулират отличните ученици сред ромчетата. Отличниците да ходят по международни обмени, конкурси, каквото се сетите. Успелите роми ще се превърнат и в модел на подражание от останалите. А когато броят им достигне определена критична маса, тенденцията сред тях ще се обърне.
    И изключително здрав контрол върху помощите и оценките на децата. Да няма злоупотреби, защото и най-добрата идея и програма може да се опорочи, ако не се контролира стриктно нейното изпълнение. Финансовото стимулиране на образованието да се съчетае с як контрол за спазване на правилата от страна на възрастните цигани – плащане на сметки (нали ще имат някакъв постоянен доход, ако пращат децата си на училище), спазване на обществения ред, строги присъди за кражби и мародерства и пр. Да има едновременно морков и тояга, а те нека избират.

  • 6
    pesheff avatar :-|
    Пешката
    • -20
    • +114

    Наистина трябва да се направи нещо по въпроса-

    #1 е спирането на помощите за всяко дете след 3тото и от 4 нататък намаляне на такива за първите 3 деца
    # 2 намаляне на срока за помоща за безработни
    # 3 връщане на Трудови войски по желание за всеки които иска да научи строителен или друг занаят и в същото време да помогне в някои инфраструктурни проекти
    # 4 школи за футбол да се интересуват повече от ромските таланти
    # 5 безплатен транспор до индия за всички желаещи доброволно =)

  • 7
    osho avatar :-P
    osho

    До коментар [#3] от "dow_jones":

    Не, те нямат вината, те имат глупостта да не правят нищо!
    Ние всички имаме интерес да няма хипер бедни слоеве, на които трябва да плащаме сметките!

  • 8
    yavor_hoffart avatar :-|
    Явор Хофарт

    До коментар [#3] от "dow_jones":

    Напълно съм съгласен. Какво да им интегрираме? Да не са се пръкнали преди 10-15 години на територията на България? Явно е, че докато българското общество е вървяло в една посока, ромите са вървяли в друга. Носителят на държавност по тези земи е българското общество, ромите държавнически традиции нямат. Държавата се казва България. Всеки избира сам за себе си. Срещал съм интелигентни и амбицирани хора от ромски произход, които нямат проблем с интеграцията и намирането на работа. Единствените хора, които са виновни за съществуващите проблеми са именно ромите и трябва човек да е сляп (или материално мотивиран), за да твърди обратното.

  • 9
    dow_jones avatar :-|
    dow_jones

    До коментар [#8] от "Явор Хофарт":

    Явор, точно така! Не помня някой някога да ми е помагал да се интегрирам в живота и обществото. Всичко съм постигнал с труд, учене, двете си ръце и главата ми, която ги е направлявала. Всичко останало е популизъм, непочиващ върху основополагащите принципи изграждащи проспериращите общества.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK