С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
185 17 сеп 2010, 14:28, 15044 прочитания

Интеграция без арматура

България не влага достатъчно пари и усилия за истинско решение на ромския проблем.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
3.30 лв. на ром на месец. Горе-долу толкова са парите, похарчени интеграцията на ромското малцинство в страната в последните десетина години. Сметката се получава, след като се разделят 140-те млн. евро, отпуснати за преките мерки за интеграция на 700 хил. роми в страната (по неофициалната, но по-надеждна статистика). Със средствата, които бюджета отпуска за всички групи в неравностойно положение, сумата става малко по-голяма, но много, много далеч от необходимите средства.

Дори и сметката ни да е сбъркана с някои и друг и лев, тя показва, че воплите за "потънали милиарди" са просто басни. В същото време хората, които от години се опитват да направят нещо смислено за ромите, могат с въздишка да кажат "а къде отидоха и тези средства". Факт е, че независимо от отделните успешни проекти усещането е за провал.


По ирония на съдбата в една и съща седмица, докато Бойко Борисов в Брюксел обсъждаше европейски стратегии за ромите (виж текста), в Ямбол започна да се рути един от печалните символи на сегрегациятa в България. Покъртителната дългогодишна драма с обитавания от ромски семейства блок 20 в квартал "Райна Княгиня" приключи с полиция, която изведе хората оттам, след като панелите започнаха да падат.

Този блок, в който липсва всичко - от дограмата, през тръбите до части от арматурата, стърчи като гротесков символ на онова, което е сбъркано в политиката спрямо ромите досега. След заявени грандиозни намерения спорадичните усилия на парче водят само до разочарования, обществено недоволство и в крайна сметка - още по-големи трудности.

Никой няма кураж за ромските проблеми



Както е известно, България е страната на стратегиите. На национално ниво документи има предостатъчно. Съставени са образователна, жилищна и здравна стратегия, както и две рамкови програми - планът за действие по декадата на ромското включване и рамковата стратегия 2010-2020 г., които на теория трябва да прокарат интеграцията на ромските общности в мнозинството. На практика те нямат нито финансовата, нито институционалната обезпеченост, за да се справят с проблем от такава величина.

Политиката за ромите изглежда добре само на хартия, защото липсва политическа воля за нещо повече. Експертите пишат, политиците не поемат и резултатът наподобява вица: "Камилата е кон, проектиран от комисия." Държавата изсипва милиони за професионалната им квалификация, но от резултата никой не е доволен. "Ромите станахме най-обучаваните в България", недоволства Бисер Петков, старши специалист по работа с малцинствата в Тетевен. Естествено е, че е по-лесно да се имитира дейност, вместо да се търси резултат, макар че дори засегнатите знаят кое е решението. "Трябва да се затвори цикълът – да не се дават пари на обучителите, ако след това хората не си намерят работа. Иначе само ще се обучаваме", продължава Петков.

Някой трябва да поеме тежестта да признае, че със социалните групи в неравноправно положение, не само ромите, трябва да се работи сериозно. Иначе под формата на политика за интегриране на малцинствата се прокарват дейности, които отбиват номера, като внимават да не дразнят дискриминационно настроеното мнозинство. Така, дори и някои от програмите да са смислени и работещи, те потъват в морето от неконцентрирани усилия.

"Ако нещата не се движат заедно, а се оправя само едно, то деградира, докато оправиш другите", казва Боян Захариев - програмен директор в "Отворено общество". "Построен е блок, настанени са очевидно нуждаещи се ромски семейства, но липсва възможност тези жилища да бъдат поддържани от собствениците им. Те нямат работа, не могат да плащат сметки и жилището деградира. Това е следствие от факта, че няма цялостна стратегия."

Институциите за ромите изглеждат създадени за показност, не за ефект. Националният съвет по етническите и социални въпроси се е събирал веднъж за последната година. Също толкова пъти е заседавал от декември досега и консултативният съвет за интеграция на децата от малцинствата към министерството на образованието. В момента в държавната администрация човекът с най-висок пост, отговарящ за ромите, е съветник към социалния министър. Това е Милен Миланов, който е национален координатор на десетилетието на включването. Миланов отказа да коментира ситуацията към момента, но зам.-министър Валентина Симеонова, в чиито правомощия влиза наблюдението на дейностите по инициативата, призна, че координацията е слаба, а отговорностите - размити. Тя посочи, че първото национално изследване изобщо за ефекта от похарчените досега средства - предимно по програма ФАР, която финансира такива проекти от 1994 г., ще бъде направено този октомври - 15 години след началото й.

Пари има, действайте

"Смята се, че става въпрос за някакви милиарди, а от държавния бюджет никога не са отделяни пари в значим мащаб", казва Деян Колев от центъра за междуетнически диалог "Амалипе". "Въпреки че имаме рамкова програма от 1999 г., никога не е било записано в бюджета да има целево финансиране, дори когато имаше огромен бюджетен излишък. Финансирани са отделни дейности, на отделни министерства, в техните бюджети." Колев не смята, че има цялостна политика и концепция за интеграция, а реалността сочи, че от тези 140 млн. огромна част идват от частни донори и от външни институции като ЕС и Световната банка.

Румян Сечков от фондация С.Е.Г.А. обяснява, че всъщност само около 35% от парите по програма ФАР са оставали в страната. "Останалите отиваха за чуждите експерти, много от които не бяха запознати с местните специфични проблеми, но такъв беше самият дизайн на програмата."

По-интересно е как държавата харчи своите пари. По прословутата програма "От социални помощи към трудова заетост" няколко правителства са изхарчили много повече, отколкото са дадени пряко за интеграцията на малцинствата. Ефектът според Сечков е пилеене на пари, тъй като мнозинството от участниците не си намира трайно работа. Експерт от неправителствена организация дава пример с Монтана, където била въведена длъжността на наблюдаващ контейнерите за боклука – да не ги палят. Макар че програмата носи много косвени ползи като спад на дребната престъпност и социализация на ромите, които са в най-тежко положение, разходите са твърде големи.

Според Боян Захариев схемата в Словакия, която също има голямо ромско малцинство, е много по-успешна, защото е избран различен подход - вместо да кандидатстват на парче с малки проекти, общините се борят за финансиране на цели стратегии за малцинственото си население. Фондът за това е 200 млн. евро. Така се избягва и разходът на административен ресурс, който тук се влага в много проекти, които няма как след това да бъдат проследявани.

Много е важно и да се промени начинът на оценяване. Сега то е обърнато към количество, не към качество - дефект не само по ромската тематика. Качествените показатели се избягват, защото са по-трудни за постигане, а и защото биха разкрили кой как работи.

Добре, а след това?

Тази очевидна липса на последователен държавен ангажимент е най-големият проблем пред ромската интеграция. Колкото и успешни да са дадени проекти, колкото и добри практики да бъдат намерени в различните области от различни донори, те или потъват в забвение, или остават на местно ниво. Липсва онази брънка от веригата, която да ги пренесе нагоре и да ги превърне в политики, казва Колев, който от години работи с държавата. "Прави се нещо и след това не се продължава от държавата. Внася се скъпа техника за профилактични прегледи за здравно неосигурени хора в селските райони. Държавата трябва да подсигури минимално съфинансиране за консумативи и се бави 8 месеца - проектът почти беше свършил, когато то дойде. Трябваше за 2 месеца да се свършат всички прегледи - по 14 часа на ден. Това нямаше как да се случи", разказва конкретен случай той. 

Целта на ФАР не е да създава политики, а да научи администрацията как да прави това. Да намира добрите практики и да ги продължава. Не е ясно обаче как администрацията прави това. "Самият факт, че администрацията не търси оценка за ефективността на проектите по ФАР в областта на социалното включване – не дали са били изхарчени правомерно средствата, а  какво се е случило и какво може да се подобри - е показателен. Губи се връзката и в крайна сметка работата се свежда до това как да изхарчим едни пари, които не са наши – понякога има ефект, но често е трудно да се види. В крайна сметка на административно ниво взети поуки няма", смята Иван Давидов, търговски представител на австрийските Hulla&Co Human Dynamics, работил дълго по ромски проекти.

Комбинацията между двата проблема - недостатъчен ангажимент и недостатъчно финансиране, води до трети: обществено отрицание на идеята за интеграция. Случаят в Ямбол е извор на новинарски хроники и цветни страници по вестниците, но такива като него, които са фрапантни примери за най-лошото, карат мнозина да твърдят, че ромите не могат и не искат да бъдат част от обществото. Това не е вярно.

Ромски отличници

В последните 15-20 години на много места има добри практики и модели. В Лом например има само едно изцяло ромско училище и резултатите на учениците в останалите показват, че е достатъчно да се даде възможност за десегрегация, за да се вдигне драстично нивото на постижения. Докато в Ямбол има блок 20, в Стара Загора има "Лозенец". В единствения мащабен пример за пренос от местно на национално ниво ромските здравни медиатори вършат добра работа, като помагат на хора в неравностойно положение от всякакъв етнос да получат здравно обслужване. През 2006 г. бе въведена професията здравен медиатор в Националния класификатор и бе направена обучителна програма в два колежа - в Пловдив и Враца.

"Има много млади и образовани роми, с много интересни възгледи", казва Деница Сачева от американската фондация NDI. "За мен беше изненада да видя например колко роми говорят английски. Те си работят по проекти и са много интегрирани. Това поколение не е познато, за него не се говори", твърди Сачева, която от дълго време се занимава с ромски здравни проекти.

Понякога резултатът е трудно да бъде видян с просто око, но пък прибързано се правят изводи. Давидов, който е бил директор на проект по ФАР за подобряване на състоянието на мацинствените групи в неравностойно положение, припомня, че в крайна сметка "във всички тези проекти се работи с хора. Примерно имаме едно момче – Славейко, което е от социален дом. То иска да учи в полиграфското училище в София. Ние се впрягаме, търсим му учители, за да може да мине изпитите, стягаме го и  изведнъж се оказва, че е на 17, т.е. минал възрастта за кандидатстване. Обаждаме се на министъра и той казва, че може. Уреждаме всичко и накрая Славейко не се явява на изпитите. Успешни ли сме били? Ами положили сме всички възможни усилия. И едно дете да успее, пак е добре."

Защо трябва да има пари, които се отделят специално за ромите? Това е въпрос, който се задава непрекъснато в България. Отговорът е, че това е необходимо на всички - колкото повече роми се измъкнат от бедността и неграмотността, толкова по-добре за българската икономика и за социалната среда (виж тук). Проблемът с тях няма да изчезне, ако просто се прехвърлят от едно на друго място, където да водят отчаяно съществуване, както стана в Ямбол.

Търсенето на реален ефект обаче изисква някой да каже, че нерешаването на ромския проблем е най-голямата бомба, която тиктака в България, и тя няма да бъде обезвредена с призиви за свободно движение на чергарите.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 1961 прочитания

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT, сектора, търговията, човешките ресурси

20 сеп 2019, 641 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 10492 прочитания

20 сеп 2019, 5179 прочитания

20 сеп 2019, 2809 прочитания

20 сеп 2019, 1956 прочитания

20 сеп 2019, 1896 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Различни, но равни

ДДС за туристическите фирми

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев