С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 1 окт 2010, 16:15, 7532 прочитания

Искате ли държава от затворници, озлобени и маргинализирани хора?

Нилс Кристи, професор по криминология от Университета в Осло, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Професор Нилс Кристи е роден през 1928 г. и е един от най-издаваните и уважавани криминолози в света. Той се занимава с проблемите на пенетенциарната политика от повече от половин век. Неговите изследвания са публикувани на над 20 езика.

Още по темата

Концепцията за "идеалната жертва" и превръщането ѝ в маркетингов продукт

... или как "лъвовете" се превръщат в "стадо"

26 мар 2018

За смисъла от това да разбираш другия

Системата на контрол, която причинява болка, е неефективна, казва известният норвежки криминолог Нилс Кристи, който почина на 27 май на 87-годишна възраст

29 май 2015

Нилс Кристи: Наказанието представлява причиняване на болка

Някои аргументи на възстановителното правосъдие

21 юни 2014

Изкуплението IT

В калифорнийския затвор "Сан Куентин" престъпници се учат как да станат предприемачи

24 яну 2014

Преценете сами

Наказателната политика

1 окт 2010

Решението: По-малко репресия, повече индивидуализация

Без да отделя повече средства, България може да намери подход към по-адекватна наказателна политика.

1 окт 2010

Ненужните затворници

Всички страдаме от неадекватната наказателна политика на България

1 окт 2010
Каква е цената, която едно общество плаща за непоследователна и неадекватна наказателна политика?

Искам да започна с това, че всички общества са непоследователни в наказателната си политика, защото тя се провежда много често в условията на конфликт между различни гледни точки.


Основният проблем обаче е създаването на наказателна политика, която взима предвид основните ценности на едно общество. Да си отговорим на въпроса каква е целта на наказанието? Да кара хората умишлено да страдат? Едва ли. Нали всички искаме да живеем в общество, което се стреми да намали болката и страданието? Що се отнася до затворите, те действат като университети за престъпност. Те генерират престъпност. Вие слагате един човек, който е извършил престъпление, заедно с други хора, също извършили престъпление. И очаквате после той да живее като хората, от които сте го изолирали. Това е абсурдно, замислете се.

Каква алтернатива според вас е най-адекватна?

Много силен ефект се постига, когато извършителите се срещат с жертвите. Тогава те разбират какво са направили от първа ръка и се опитват да обяснят защо са го направили. По-този начин ние цивилизоваме конфликта. Колкото повече усилия полагаме да интегрираме хората, които са се отклонили от правия път, толкова по-голям е шансът те отново да станат нормални и част от обществото. Последните изследвания по отношение на възстановителното правосъдие показват, че ефектът от това да срещнеш жертвата с извършителя, дори и за тежки престъпления, е много по-голям от репресивните методи.



Може ли да ни дадете пример за един успешен и един провален пенетенциарен модел в света?

Един успешен модел е този, който използва лишаването от свобода ограничено. За вашия регион бих дал пример Словения. Там виждаме, че ниското съотношение на затворници на глава от населението не влияе на нивото на престъпността. Другата крайност е САЩ - там има 7 пъти повече затворници на глава от населението от Канада. По този начин обаче се създава престъпност и затворите се използват за контрол на рисковата част от населението.

Защо вкарването на хора в затвора не може да реши проблемите с престъпността?

Защото рано или късно тези хора ще излязат. И ще излязат в по-лошо състояние отпреди престоя им - озлобени и научили нови неща. И по-важното - задайте си въпроса съвпада ли с националните ви идеали идеята все по-голяма и по-голяма част от населението да се намира в затвора. Честно, искате ли България да е държава от затворници? От озлобени и маргинализирани хора?

Как ще коментирате факта, че България е една от малкото страни в ЕС, в които има доживотен затвор без право на замяна?

Това е прекомерна жестокост. Да оставиш някой човек без надежда, да гледаш как деградира до края на дните му. Това справедливо ли е? Това наказание не може да се сравнява със смъртното, въпреки че и двете имат един и същ резултат - държавата убива някого. В единия случай става бързо, в другият - бавно и под погледите на всички. Една цивилизована нация не може да си позволи това, нали?

Тези методи обаче са непопулярни. Как може да бъде убедено обществото, че това е правилният път?

Ще разкажа за едно изследване, което беше проведено в скандинавските държави съвсем наскоро. Обществото беше попитано достатъчно строги ли са налаганите наказания. Отговорът беше категоричен: "Не. Трябва да са по-строги." Когато обаче запознаеш същото това общество отблизо с конкретния казус, то изведнъж става по-меко дори и от съдията, който е наложил наказанието. За това превъзпитаване естествено имат роля и медиите.

Друг аргумент срещу подобен подход е, че струва по-малко, ако един престъпник просто бъде затворен?

Ще дам един пример. Америка осъзнава грешната си политика - в един конкретен щат, чието име забравих, има задължение съдията да записва след присъдата и колко ще струва нейното изпълнение: 10-годишна присъда за извършителя - 3 милиона долара за държавата. Реформата там ще отнеме време, защото има много конкуриращи се интереси - на собствениците на частните затвори (има случаи, когато те корумпират съда, за да изпраща повече затворници), както и на самата държава, тъй като затворите създават работна ръка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението 6 Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението

Лидерът на НФСБ иска да "лиши протестите срещу управлението от тяхното основание"

16 ное 2018, 2559 прочитания

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв. Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

16 ное 2018, 3027 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Сметки по инерция

С бюджета за 2011 правителството на ГЕРБ показа, че не планира сериозни реформи

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Заем с равни или намаляващи вноски

Макар и рядко, този въпрос изниква и всеки трябва да е наясно какво да има предвид

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете