Искате ли държава от затворници, озлобени и маргинализирани хора?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Искате ли държава от затворници, озлобени и маргинализирани хора?

Искате ли държава от затворници, озлобени и маргинализирани хора?

Нилс Кристи, професор по криминология от Университета в Осло, пред "Капитал"

8325 прочитания

Профил

Професор Нилс Кристи е роден през 1928 г. и е един от най-издаваните и уважавани криминолози в света. Той се занимава с проблемите на пенетенциарната политика от повече от половин век. Неговите изследвания са публикувани на над 20 езика.

Каква е цената, която едно общество плаща за непоследователна и неадекватна наказателна политика?

Искам да започна с това, че всички общества са непоследователни в наказателната си политика, защото тя се провежда много често в условията на конфликт между различни гледни точки.

Основният проблем обаче е създаването на наказателна политика, която взима предвид основните ценности на едно общество. Да си отговорим на въпроса каква е целта на наказанието? Да кара хората умишлено да страдат? Едва ли. Нали всички искаме да живеем в общество, което се стреми да намали болката и страданието? Що се отнася до затворите, те действат като университети за престъпност. Те генерират престъпност. Вие слагате един човек, който е извършил престъпление, заедно с други хора, също извършили престъпление. И очаквате после той да живее като хората, от които сте го изолирали. Това е абсурдно, замислете се.

Каква алтернатива според вас е най-адекватна?

Много силен ефект се постига, когато извършителите се срещат с жертвите. Тогава те разбират какво са направили от първа ръка и се опитват да обяснят защо са го направили. По-този начин ние цивилизоваме конфликта. Колкото повече усилия полагаме да интегрираме хората, които са се отклонили от правия път, толкова по-голям е шансът те отново да станат нормални и част от обществото. Последните изследвания по отношение на възстановителното правосъдие показват, че ефектът от това да срещнеш жертвата с извършителя, дори и за тежки престъпления, е много по-голям от репресивните методи.

Може ли да ни дадете пример за един успешен и един провален пенетенциарен модел в света?

Един успешен модел е този, който използва лишаването от свобода ограничено. За вашия регион бих дал пример Словения. Там виждаме, че ниското съотношение на затворници на глава от населението не влияе на нивото на престъпността. Другата крайност е САЩ - там има 7 пъти повече затворници на глава от населението от Канада. По този начин обаче се създава престъпност и затворите се използват за контрол на рисковата част от населението.

Защо вкарването на хора в затвора не може да реши проблемите с престъпността?

Защото рано или късно тези хора ще излязат. И ще излязат в по-лошо състояние отпреди престоя им - озлобени и научили нови неща. И по-важното - задайте си въпроса съвпада ли с националните ви идеали идеята все по-голяма и по-голяма част от населението да се намира в затвора. Честно, искате ли България да е държава от затворници? От озлобени и маргинализирани хора?

Как ще коментирате факта, че България е една от малкото страни в ЕС, в които има доживотен затвор без право на замяна?

Това е прекомерна жестокост. Да оставиш някой човек без надежда, да гледаш как деградира до края на дните му. Това справедливо ли е? Това наказание не може да се сравнява със смъртното, въпреки че и двете имат един и същ резултат - държавата убива някого. В единия случай става бързо, в другият - бавно и под погледите на всички. Една цивилизована нация не може да си позволи това, нали?

Тези методи обаче са непопулярни. Как може да бъде убедено обществото, че това е правилният път?

Ще разкажа за едно изследване, което беше проведено в скандинавските държави съвсем наскоро. Обществото беше попитано достатъчно строги ли са налаганите наказания. Отговорът беше категоричен: "Не. Трябва да са по-строги." Когато обаче запознаеш същото това общество отблизо с конкретния казус, то изведнъж става по-меко дори и от съдията, който е наложил наказанието. За това превъзпитаване естествено имат роля и медиите.

Друг аргумент срещу подобен подход е, че струва по-малко, ако един престъпник просто бъде затворен?

Ще дам един пример. Америка осъзнава грешната си политика - в един конкретен щат, чието име забравих, има задължение съдията да записва след присъдата и колко ще струва нейното изпълнение: 10-годишна присъда за извършителя - 3 милиона долара за държавата. Реформата там ще отнеме време, защото има много конкуриращи се интереси - на собствениците на частните затвори (има случаи, когато те корумпират съда, за да изпраща повече затворници), както и на самата държава, тъй като затворите създават работна ръка.

Профил

Професор Нилс Кристи е роден през 1928 г. и е един от най-издаваните и уважавани криминолози в света. Той се занимава с проблемите на пенетенциарната политика от повече от половин век. Неговите изследвания са публикувани на над 20 езика.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Напълно прав е. НК е много строг в някои отношения, а и не предвижда изобщо никакви различни наказания. Обществено-полезния труд реално не се изпълнява и т.н. Другото на което трябва да се наблегне е работата в самия затвор. Трябва да се даде възможност за реално по-голямо намаление на наказанието в замяна на работа за държавата на минимална заплата. Така ще може да се намалят разходите на държавата за затвори и да се подобрят условията, а и ще има превъзпитателен елемент.

  • 2
    newager avatar :-|
    Joro

    Напълно съм съгласен с тезата:

    "Що се отнася до затворите, те действат като университети за престъпност. Те генерират престъпност. Вие слагате един човек, който е извършил престъпление, заедно с други хора, също извършили престъпление. И очаквате после той да живее като хората, от които сте го изолирали. Това е абсурдно, замислете се."

    Също както полицаите - те общуват с престъпници, т.е. защо полицаите са такива? Мутрите?

    Трябва да си широкостроена личност, а понякога божествено прощаващ, за да може да разбереш това:

    "Много силен ефект се постига, когато извършителите се срещат с жертвите. Тогава те разбират какво са направили от първа ръка и се опитват да обяснят защо са го направили."

    Престъпленията се възпитават още от родителите или настойниците, възпитават без да знаят какво е възпитание.

    Темата на Капитал акцентира върху криминология, но според мен трябва да се погледне върху първоприемника - социологията.

    България е малка страна и доста толерантна на места.

  • 3
    areta avatar :-|
    areta

    "Как ще коментирате факта, че България е една от малкото страни в ЕС, в които има доживотен затвор без право на замяна?

    Това е прекомерна жестокост. Да оставиш някой човек без надежда, да гледаш как деградира до края на дните му. Това справедливо ли е?"

    За някои видове престъпления - да, справедливо е. Ако някой нападне и изнасили детето ми и това наказание ще му е малко, жив ще го одера!

  • 4
    baletlnetpepas avatar :-|
    Автор

    До коментар [#3] от "luda_krava":

    Проблемът ти е, че ще го одереш само, ако стори това на твоето дете

  • 5
    pamela avatar :-|
    pamela

    На мене не ми стана много ясно: доживот без замяна било "твърде жестоко". А какво би било адекватното наказание за убиец-садист, подложил жертвите си на мъчителна смърт за собствено удоволствие? 5? 10 години? Не е ли целта обществото да се предпази от такива социопати, а не да ги пуска на свобода за да извършват нови престъпления?
    Някои психолози могат да търсят и намират "интересен материал" сред тези престъпници, но за мене интересите на обществото трябва да стоят над интересите на индивида. А уважаемият проф. Кристи не е дал никаква статистика какъв процент от жестоките убийци, пуснати на свобода отново извършват тежки престъпления.

  • 6
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    @горните

    Доживотна присъда - да. Без право на замяна - не. Всеки трябва да има шанс да се поправи, което не значи че всички осъдени доживот ще излязат, това е резултат на оценка.

  • 7
    pamela avatar :-|
    pamela

    Социопат да се поправи? А стига, бе!

  • 8
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Изобщо не съм съгласен с позицията на Нил Кристи за доживотния затвор: "Това е прекомерна жестокост. Да оставиш някой човек без надежда, да гледаш как деградира до края на дните му. Това справедливо ли е?"

    Изобщо не ме интересува справедливо ли е. Целта на доживотния затвор е да предпази обществото от особено опасни престъпници, които няма шанс да бъдат реформирани. Педофилите няма да почнат да харесват възрастни повече, отколкото гейовете ще почнат да харесват жени. Социопатите никога няма да изпитат емпатия и да приемат останалите за реални човешки същества. Садистите винаги ще искат да изнасилват и измъчват, защото това е единственият им начин за удовлетворение. Затваряме тези хора не защото искаме да страдат, а защото винаги ще са опасни и няма как да ги пуснем сред нормалните. Другият вариант е просто да ги убием, но не мисля, че държавата има морално право да прави нещо, което е обявила за престъпление. На тези хора аз бих предложил ако не искат да гният цял живот в затвора, да се самоубият.

  • 9
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Всъщност за педофилите и изнасилвачите-рецивидисти алтернатива има - кастрация. Сами преценете кое за вас е по-хуманно - доживотен затвор или кастрация - за мен значение няма, важното е да е ефективно.

  • 10
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    Почти всеки човек има някакъви престъпни наклонности, но морала,общественото мнение,страха от наказание го възпират. Същото е и с педофилите, а и всяка наклонност си има степени. Искам да кажа, че не е задължително пуснат от затвора педофил да го направи пак, а преценката е работа на съответна комисия със съответното ниво на експертиза.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK