да съм европейски член.

Kали - "Шенген", 1998

Ако се съди по песните, посветени на политики и институции, чалгата води пред естрадата с доста години - попфолк певицата Кали възпя Шенген дълго преди Веселин Маринов да се сети да композира химн на МВР. Днес едноименният й кръчмарски хит от 90-те навлиза все по-усилено в саундтрака на политическото говорене. Поводът са усилията на правителството да вкара България в шенгенската зона от държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и си сътрудничат в сигурността и охраната на външните граници.

Да влязат в Шенген е задължение на всички страни - членки на Европейския съюз освен Великобритания, Ирландия и Дания, които са договорили ограничено участие в общото пространство. Членството в него обаче зависи от изпълнението на стриктни критерии за проверки и контрол на външните граници, издаването на визи, капацитет за полицейско сътрудничество и защита на данните, биометрични паспорти и способност за работа с Шенгенската информационна система (ШИС). България и Румъния работят по изпълнението на тези критерии от присъединяването си към ЕС, когато подписаха шенгенското споразумение и посочиха март 2011 г. като своя цел за влизане в Шенген. Тази дата не е потвърдена от евроинституциите и останалите шенгенски държави.

Процедурата

Подготовката по различните показатели за членство се оценява от инспектори на шенгенските страни с участието на еврокомисията и секретариата на Съвета на ЕС. Само в България вече е имало десетина проверки, последвали са заключения и препоръки. До края на годината се очакват последните инспекции - на готовността за въвеждане на ШИС и на "някои въздушни и сухоземни контролни пунктове, където е нужна повторна проверка", обясни Микеле Черконе, говорител на еврокомисията, пред "Капитал".

Според окончателните експертни заключения страните членки трябва да приемат (с единодушие), че кандидатките ще са готови да влязат в Шенген на дата, посочена от Европейския съвет. Tя, разбира се, може да е различна от датата, поискана от България и Румъния.

Еврокомисията не се наема с прогноза дали март 2011 г. е реалистична цел за разширяване на Шенген към България и Румъния. Членството в шенгенското пространство зависи от "конкретни постижения" и от "изпълнението на всички условия за приложението на шенгенските правила", напомни Черконе. Според него България и Румъния са постигнали "добър напредък; въпреки това остава да се свърши още доста работа".

Като примери за все още неизпълнени задачи Еврокомисията сочи инфраструктурата и реконструкцията на гранични пунктове, нуждата от по-добър анализ на риска, ефективното трансгранично сътрудничество и "цялостната подготовка на администрацията по шенгенските правила и езици". Българските и румънските власти са обещали да отговорят на тези условия до края на годината - ангажимент, който в понеделник пое и вицепремиерът Цветан Цветанов, който беше в Брюксел, за да лобира за членството в Шенген.

Показателите са технически, но решението е политическо. Teхническите критерии трябва да отворят вратата към Шенген, но въпросът "кога" е политически. Отговорът му зависи от обстоятелства, които поне на теория са встрани от конкретните шенгенски показатели.

Едно такова обстоятелство е казусът с български и румънски роми, който наскоро хвърли сянка върху амбициите на двете страни да влязат в шенгенското пространство. В разгара на споровете по темата френският министър по европейски въпроси Пиер Льолуш намекна, че страната му може да препречи пътя на Румъния към Шенген заради неинтегрираните й роми. Дни по-късно българският премиер Бойко Борисов призна, че България се стреми да стои встрани от ромския спор именно за да не застраши шансовете си за Шенген. Еврокомисията посочи, че ромската интеграция няма нищо общо с участието в това сътрудничество, но на практика решението за Шенген се взима с единодушие между страните - участнички в Шенген, което значи, че Франция (както и всяка друга държава от общото пространство) би могла да отложи членството на България и Румъния.

Друга потенциална политическа пречка пред присъединяването към Шенген е механизмът, с който еврокомисията оценява правосъдната реформа и борбата с престъпността в България и Румъния. Докладите по темата през 2009 г. съдържаха недвусмислен сигнал, че липсата на напредък в тези области може още дълго да остави двете страни извън шенгенското пространство. Днес еврокомисията предпочита да разглежда докладите и Шенген като отделни, но логично свързани процеси. "Корупцията и организираната престъпност не са част от шенгенското законодателство... но полицейското и правното сътрудничество ще се подобрят, когато показателите на механизма за наблюдение бъдат изпълнени", заяви еврокомисарят по вътрешни работи Сесилия Малстрьом в писмо до европарламента от 8 септември, с което "Капитал" разполага.

Комисарят посочи още, че шенгенското законодателство "се гради на взаимно доверие между страните членки и ако то не е достатъчно, сътрудничеството няма да работи добре".

Въпрос на доверие

Именно доверието може да се окаже спънка; няколко страни  (Германия, Швеция, Финландия и Холандия) отдавна поддържат позицията, че не бързат към по-тясно полицейско и съдебно сътрудничество с две страни, където правосъдието и борбата с престъпността не са на нужното ниво.

"Докладите на еврокомисията показват, че корупцията и полицейската реформа продължават да са проблемни. Това естествено ни кара да се съмняваме. За да работи Шенген, най-важно е доверието в системите на партньорите, а предвид проблемите в България и Румъния ще е много трудно да бъдем убедени, че тези държави са постигнали нужните стандарти", каза пред "Капитал" шведски дипломат в Брюксел.

Изчаквателна, но малко по-позитивна е и германската позиция. "В началото на процеса сме, но тенденцията не изглежда лоша. Не намираме връзка между механизма и Шенген, ще гледаме основно как България и Румъния изпълняват техническите критерии", каза Холгер Драйцайтл, дипломат в представителството на Германия, пред европейските институции в Брюксел. Той уточни, че окончателното становище на страната му ще бъде подготвена след предстоящото през октомври посещение на канцлера Ангела Меркел в София.

София не би трябвало да се притеснява много от обвързване на механизма за проверка с членството в Шенген предвид позитивния доклад, който получи от еврокомисията през лятото. Румъния обаче беше остро разкритикувана, а нейните проблеми биха могли да отложат и присъединяването на България - тъй като двете страни се готвят заедно за Шенген от самото начало. Заради тази опасност наскоро Бойко Борисов остро настоя за разграничаване от Румъния, като заяви, че България не трябва да бъде спирана от Шенген заради проблемите на северната си съседка. "Да не сме федерация", ядоса се той на румънска журналистка в Брюксел през септември. От евроинституциите репликираха, че София и Букурещ са поели ангажимент да се готвят заедно за Шенген и ще бъдат приети едновременно.

Фиксирана дата или фиксация в датата

Въпреки амбицията на България и Румъния да влязат в Шенген през март 2011 г. по-реалистична дата изглежда ноември-декември следващата година. Причината е, че проверките на подготовката им още не са свършили - през ноември предстоят последните експертни мисии у нас, такива ще има и в Румъния. След това еврокомисията трябва да подготви оценка за изпълнението на критериите във всяка страна. Очаква се тя да е готова в началото на следващата година, обясниха от институцията.

Впоследствие оценката ще бъде разгледана на дипломатическо ниво в Съвета на ЕС, както и в Смесения комитет по Шенген (където участват и шенгенските държави, които не са в ЕС - Исландия, Норвегия и Швейцария). Следващите етапи са одобрение от Съвета на министрите на вътрешните работи и решение на лидерите на ЕС, които трябва да посочат и датата на членството. По темата трябва да се произнесе и Европейският парламент, който има консултативна роля в тези решения.

Разговорите във всички изброени формати отнемат технологично време. Допълнително забавящо обстоятелство е, че датата за практическия старт на пътуването без граници зависи от смяната между летните и зимните разписания на авиоиндустрията (30 март и 26 октомври), според което се въвеждат шенгенските правила на летищата. Всичко това прави март 2011 г. твърде амбициозен срок.

Друг въпрос е за кого е важно България да влезе в Шенген през пролетта, а не през есента или дори зимата на следващата година.

Запитан от "Капитал" какви са ползите за българските граждани от членството в Шенген, вицепремиерът Цветанов отговори неуверено, че това е "важно за българите, които пътуват до Гърция и до Румъния, както и за румънците, които се стремят да посещават България, да преминават безпрепятствено и без гранични пунктове". Ако това е всичко, няколко месеца едва ли са от особено значение. Освен, разбира се, ако бързането към Шенген е мотивирано не толкова от интересите на гражданите, а от нуждата от политически успехи преди президентските и местните избори.