Реформата в контролната система на държавата съвпадна по време със замразяването на други по-важни реформи за държавата - пенсионната и здравната. Един от непосредствените резултати от приемането на закона е, че ще се наложи избор на нов председател на Сметната палата и двама негови заместници, които ще получат нов мандат - този път 6-годишен. Така, ако всичко мине по план, сметките на кабинета "Борисов" ще бъдат одитирани от хора, които ще дължат своето избиране на волята на ГЕРБ. По-мнителните биха казали, че точно това е идеята.

Още повече че избраните с гласовете на ГЕРБ нови държавни одитори ще останат на власт и след края на мандата на това правителство. Тогава следващите управляващи ще имат един инструмент по-малко за разкриване на злоупотреби на своите предшественици.

Но, ако за момент се абстрахираме от политическия интерес на ГЕРБ, твърденията на управляващите, че

България има нужда от нова Сметна палата

не са лишени от основание. Причината е, че съществуващият в момента държавен одит е компрометиран. Сметната палата никога не е била онзи мощен ревизионен орган, който всява респект у политиците и държавните чиновници, както е в останалите страни от Европейския съюз. У нас впечатлението за Сметната палата е по-скоро за институция, призвана да пази негласно гърба на управляващите, които и да са те. Изготвяните от нея одитни доклади рядко съдържат констатации за големи нарушения на разпоредителите с бюджетни средства. Затова и досега почти не е имало случаи висши държавни чиновници да бъдат подвеждани под отговорност след разкрития от Сметната палата. Едно от малкото изключения е бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, който стана подсъдим в резултат на открити нарушения на Закона за обществените поръчки. Дори и в този случай обаче Сметната палата не беше "активната" страна. Истината е, че тя беше "сезирана" от публикации в медиите, че Георгиев е възложил поръчки на фирми, управлявани от неговите двама братя. Иронията е, че това стана точно в периода, когато Сметната палата приключваше одита си и не беше открил сериозни нарушения там. И само благодарение на председателя й Валери Димитров, който прояви настойчивост и смелост, разкритията за нарушенията в пътните ремонти успяха да стигнат до прокуратурата.

Независима ли е "независимата" Сметна палата

Работата на одиторите е да проверяват как се харчат чужди пари. За да може да си върши работата честно, един одитор трябва да е независим. И държавният - също. Истината е, че досега българската Сметна палата винаги е била подчинена на партийни интереси. Причината е, че председателят и членовете на палатата бяха избирани на партийно-квотен принцип от партиите, които са на власт.

През 1995 управляваше БСП и за председател беше гласуван червеният депутат Георги Николов, председател на бюджетната комисия тогава. През 2005 на власт вече беше кабинетът "Сакскобургготски". И историята се повтори - за председател на Сметната палата стана също депутат от мнозинството - тогавашният председател на икономическа комисия Валери Димитров.

Още четирима души от сегашното ръководство пристигнаха в Сметната палата директно от депутатските банки - Снежина Чипева (НДСВ), Коста Костов (НДСВ), Румяна Георгиева ("Новото време") и Хюсеин Чауш (ДПС). Политическо беше и последното назначение - на Лидия Руменова. Тя беше съветник и част от най-близкото обкръжение на тогавашния премиер Сергей Станишев, когато зае мястото на починалия преди това член на палатата Кадир Кадир.

Съмнения в безпристрастността на одиторите

В сегашния състав с най-голяма квота от партиите е НДСВ (6 души), следвано от ДПС (двама), "Новото време" (двама) и БСП (с един представител). Тази партийна оцветеност на Сметната палата опорочава идеята за независимостта на върховния контролен орган в държавата. В последните години някои от членовете й работеха в явен конфликт на интереси, като трябваше да одитират министри, излъчени от същата политическа сила, която ги е избрала в Сметната палата. Например избраният от квотата на ДПС Хюсеин Чауш отговаряше за одитите на Държавен фонд "Земеделие" и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), управлявани съответно от Нихат Кабил и Джевдет Чакъров - и двамата от ДПС.

Такива съмнения в безпристрастността на одиторите имаше и миналата година, когато се оказа, че отчетът на Министерския съвет е бил заверен "без забележки" от екипа на Ерджан Алкова, избрана от квотата на ДПС. Пропуските в него обаче лъснаха след нова проверка, възложена от парламента. Остана съмнението, че Сметната палата си е затворила очите за тях при първоначалния одит. "Тя не е обикновен одитор, носи както професионална, така и политическа отговорност", коментира тогава Менда Стоянова, председателят на бюджетната комисия в сегашния парламент. "Дали предишните одити на палатата са верни, остава под въпрос", допълни тя. Според нея шефът на палатата би могъл да накаже одиторите, но единственият законов вариант Алкова да излезе от институцията е да си подаде сама оставката. Още след този скандал стана ясно, че ГЕРБ ще опита да смени сегашните членове на Сметната палата, чийто сегашен мандат изтича чак през 2014 г. Резултатът е внесеният сега закон.

На ход е ГЕРБ

При обсъждането на първо четене в бюджетната комисия опозицията заяви, че законът е направен с цел да се овладее Сметната палата, тъй като бил внесен, без да се извърши анализ на недостатъците на сегашния. "Очевидно целта пак е да сменим едни хора и да сложим други хора", коментира Румен Овчаров от БСП.

Ако се следва досегашната традиция, би следвало новият шеф на държавните одитори да бъде депутат от ГЕРБ. Според източници от управляващата партия е малка вероятността това да бъде вносителят на законопроекта Менда Стоянова, тъй като тя е избрана като мажоритарен кандидат от Пловдив и излизането й от парламента ще доведе до частични предсрочни избори в града. Пред "Капитал" самата тя заяви, че повече няма да има партийно кадруване в Сметната палата. "Това, което сме се опитали да направим, е законово да гарантираме да няма политически назначения - не само в момента, и в бъдеще да се избегне тази възможност." На въпроса каква точно е гаранцията, че това няма да се случи, тя заяви: "Законът е гаранцията. Каква друга гаранция искате."

Твърдо зад проекта на ГЕРБ е и "Синята коалиция", чийто лидер Мартин Димитров заяви пред "Капитал": "Категорично има нужда от такъв закон, защото в момента Сметната палата е разделена на губернии. 11-те члена са назначени политически от БСП, НДСВ и ДПС и са си заградили техни губернии и това води до огромни отклонения." Критиките на опозицията, че законът е направен само за да бъдат сменени сегашните членове,  лидерът на СДС коментира така: "Ние със сигурност искаме да ги сменим. Това не го и крием. Тези издънки, които станаха - с Министерския съвет, с министерството на Гагаузов, с фонд "Земеделие", където от години не бяха проверявани... В момента те се крият зад колективната отговорност. Затова въвеждаме модела на "генерален одитор", който е приет в англосаксонските страни. Да е е ясно, че председателят носи пълната отговорност за всичко, и да няма оправдания от рода "другите така гласуваха".

На фона на политическите страсти в парламента беше странно мълчанието на самите одитори. Поведението на сегашния председател Валери Димитров по време на обсъжданията в комисия остави впечатлението, че той е получил благословията на ГЕРБ за нов мандат. Въпросът е на каква цена.