Отношението на Ердоган към Доган

има различни коментари. Макар турският премиер да заяви единствено, "че няма  политическа партия, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения" (в. "24 часа"), отказът му да се срещне с лидера на ДПС има още едно обяснение: "Ердоган не може да се види с един политик, който е изключително влиятелен в България и се свързва с турското малцинство, но всичките негативи от корупционните скандали около него се прехвърлят към турците изобщо. По тази причина, след като един изчерпан политик, какъвто е Доган, не иска да се оттегли, Ердоган има пълното право да демонстрира едно нежелание да има каквото и да било общо с него", казва Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия.  

Няма как самият Доган да не е калкулирал всичко това. За пред ръководството на ДПС и депутатите може да мине обяснението "аз такава среща не съм искал" и те да го приемат безрезервно. Първо от страх, че на Доган не може да се опонира. А и защото обикновено се примиряват, че каквото и да каже или да направи, лидерът им е прав по дефиниция.

По тази партийна логика без видими последствия за самия Доган се приемаха скандалните му изказвания за обръчите от фирми около всяка партия, за разпределянето на "порциите от властта" и дори зловещото определение "мъжка секретарка" за самоубилия се в боянския сарай бивш началник на политическия му кабинет Ахмед Емин.  

Трудно обаче ще обясни на избирателите си, чиито роднини са в Турция, защо точно турският премиер демонстративно отказа да се срещне с него, но прие бившия му заместник. Една част със сигурност ще приеме обяснението, че "понеже Ердоган не се е срещнал с нито един лидер на друга партия, нямало как да приеме и Доган", а разговорът с Дал бил в качеството му на председател на групата за приятелство България - Турция в парламента, каквато отбранителна стратегия готвят от "Стамболийски" 45 за пред членовете си. Но останалите едва ли ще повярват на това оправдание, така както вече се питат какви са заслугите на лидера на ДПС за хонорара му от 1.5 млн. лв.

Или как така близкият му приятел Гюнай Сефер, разследван от прокуратурата за далавери с обществени поръчки, е натрупал имущество за няколко милиона лева. Или пък с какво фаворизираният от Доган приятелски кръг Камен Костадинов, Христо Бисеров, Йордан Цонев,  Делян Пеевски, Емел Етем е заслужил доверието му, та има изключителното право да го посещава и да го съветва, а този около бившия организационен секретар Касим Дал изпадна в немилост.

Очевидно

Доган е разчел всичко това

защото реакцията му беше красноречива. В понеделник той събра на среща в Бояна областните председатели на ДПС, нещо, което не беше правил от януари. "А от началото на ноември планира да започне обиколка в областните градове и срещи с активистите на партията", казаха от "Стамболийски" 45. Официално заради предстоящите избори през есента на следващата година. Неофициално - лично да провери настроенията на избирателите си, които все по-често задават  един друг въпрос - защо лидерът им не се появява вече в публичното пространство по никакъв повод.

Няма как обаче лидерът на ДПС да не си е дал сметка, че това е началото на обратното броене за политическата му кариера. А възможните му ходове оттук нататък са сведени само до два - или да се оттегли от лидерския пост, или да остане начело на партията с всички негативни последствия за движението от това.

Първият вариант би бил най-логичният. "Ако Доган се оттегли и дойде някой млад лидер, който да даде свобода както на политиците, които правят политическото представителство на мюсюлманите в България, така и на самия електорат, може би тогава хората ще започнат да избират и други партии, за които да гласуват", смята Антонина Желязкова.

Никой обаче вече не вярва в това. "Явно той не желае да напусне ДПС, защото смята, че това е негова рожба и някак си като че ли партията трябва да съществува с него заедно до края на живота му, или ДПС да престане да съществува, ако той трябва да се оттегли", смята Желязкова. И продължава: "При него е малко като при Тарас Булба:

"Аз те родих, аз и ще те убия."

Лидерът на ДПС имаше на няколко пъти възможност да излезе с достойнство от политиката. Първият път беше на конференцията през 2006 г., когато беше на върха на политическата си кариера. И след това - на форума миналата година, когато движението постигна най-добрия си резултат на избори (около 600 хил. гласа), но изпадна в тотална изолация. Макар че и на двете конференции Доган заяви готовност да се оттегли от поста,  това се оказа само риторика.

Вместо това лидерът на ДПС направи промени в ръководството, които гарантираха собственото му оцеляване. Очевидно залагайки на набралото икономическа мощ покрай участието си в изпълнителната власт крило Емел Етем - Делян Пеевски и компания, лидерът на ДПС разчиташе те да се превърнат в посредник между него и сегашните управляващи от ГЕРБ. И така да му осигурят спокойствие - както политическо, така и срещу опитите на прокуратурата да разследва свързаните с името му корупционни скандали. Което засега, изглежда, работи. В този смисъл отказът на Ердоган да се срещне с Доган, но да разговаря с Касим Дал, е не само удар по лидера на ДПС, а и срещу сегашното му обкръжение. Затова и миналата седмица те не криеха своята нервност. В кулоарите на парламента неофициално разпространяваха колко "бесен бил Доган" на бившия си заместник. Даже пуснаха в обращение името на Лютви Местан като евентуален наследник на Доган, ако все пак реши да се оттегли от поста (Камен Костадинов.) И пророкуваха изключването на Касим Дал от партията (Рамадан Аталай).

"До отстраняването на Дал от движението обаче едва ли ще се стигне", прогнозираха от "Стамболийски" 45. Най-малкото защото за разлика от предишни  крайни мерки по отношение на други, като изключването на Осман Октай например, Доган трудно би могъл да оправдае подобно решение. И няма как лидерът на ДПС да не си дава сметка за това. Октай нямаше позиции в партията, възприемаше се като партията като човека за мръсни поръчки на Доган и беше изключен заради злоупотреба със средства от предизборната кампания на ДПС за парламентарните избори през 2001 г. Като дългогодишен организационен секретар на движението Дал има стабилни позиции в структурите на партията и се ползва с добро име сред българските изселници в Турция. Подобно на Доган има в биографията си няколко години, прекарани в затвора като един от основателите на Турското национално освободително движение през 1985 г., но за разлика от лидера на ДПС не е бил в структурите на бившата Държавна сигурност. Името му не е замесвано досега в корупционни скандали за сметка на други видни партийни членове. В негов плюс е и фактът, че именно той прокара в предишния парламент промените в Закона за досиетата, с които осветлиха всички сътрудници на бившата комунистическа тайна служба.     

В ДПС обаче не си правят илюзия, че публично демонстрираното отношение на Ердоган към Доган и Дал ще остане без вътрешнопартийни последствия. Никой обаче не се наема да прогнозира какви точно ще бъдат те. Ясно е, че засега все още  клишето, че без Доган движението ще се разпадне, е живо. След срещата на турския премиер с Касим Дал обаче може да се добави - не за дълго. Защото, както казва Антонина Желязкова, едно "толкова прогнило нещо не може да се задържи трайно".