"Проблемът започна в края на 2009 г."

връща лентата главният секретар на Висшия адвокатски съвет Валентин Бенатов. По думите му тогава е тръгнало затлачване на плащанията: "Частично бяха преведени пари, но през лятото дългът на Националното бюро за правна помощ достигна близо 1.7 млн. лв."  В началото на август, от Висшия адвокатски съвет сигнализират правосъдния министър Маргарита Попова за проблема. Те обаче не получават отговор. Месец по-късно следва ново писмо, което този път е адресирано до министър-председателя и министрите на правосъдието и финансите. "На следващия ден Министерският съвет издаде постановление, с което допълни бюджета за правна помощ с още три милиона, коментира адвокат Бенатов и допълва: Ние приветствахме това решение, но казахме, че искаме реална дейност, а не само постановление в Държавен вестник. До този момент от тези пари са преведени едва 800 хил. лв. и това са пари от Министерството на правосъдието." Според главния секретар на Висшия адвокатски съвет към момента има неразплатени възнаграждения в размер на 1.35 милиона лева по вече одобрени отчети за оказана правна помощ. Проблемът се задълбочава още повече, тъй като дори и в момента бюрото за правна помощ одобрява всеки ден отчети за извършена помощ в размер на около 50 000 лева.

"Дори и тези три милиона да бъдат преведени, те просто няма да стигнат до края на годината", пояснява адвокат Бенатов.

От страницата на Националното бюро за правна помощ виждаме, че последните одобрени плащания са за задължения от април месец. В резултат на забавянето от 1 октомври много адвокатски колегии спират предоставянето на правна помощ. Към момента става дума за градовете София, Варна, Видин, Враца, Перник, Пазарджик, Монтана, Благоевград, Кюстендил, Хасково, като се очаква съвсем скоро те да станат повече. Това вероятно ви звучи абстрактно. Но в същото време води до

Реални трудности

в съдебната система. "Проблемът е много голям, защото 90% делата са ни със служебни защитници",  коментира съдия Таня Маринова, която работи в най-натоварения съд в България - Софийския районен. Тя самата е била принудена да отлага дела, по които защитата е била задължителна: "Това ще доведе до пълно затлачване." Съдия Маринова коментира още, че от липсата на служебни адвокати страдат болните и бедните: "Правната помощ е задължителна най-често в делата, които не търпят отлагане." Според закона адвокатската защита е задължителна, когато обвиняемият е непълнолетен; страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; делото е за престъпление, което се наказва с повече от десет години затвор; обвиняемият е задържан или се иска неговото задържане; делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия, както и във всеки друг случай, когато той не е в състояние да заплати адвокатския хонорар, а желае да се ползва от защита.
Защитник е необходим при сключването на споразумения с прокуратурата или при разглеждането на делото при съкратената процедура.

Адвокат е задължителен и когато съдът разглежда искането на прокуратурата по Закона за здравето за принудително лечение на болен човек. Най-често става дума за психично болни хора, които са опасни както за себе си, така и за околните. И най-вече - които се нуждаят от лечение. Когато те нямат адвокат, съдът отлага делото и те следва да бъдат освободени незабавно. Съдии от София коментираха, че такива случаи е имало през изминалата седмица. Подобен е и проблемът със задържането под стража - липсата на защитник означава, че искането на прокуратурата за постоянно задържане не може да бъде разгледано. Следователно обвиняемият трябва да бъде освободен незабавно щом изтече 72 часовият срок по задържането му. Освен при новите обвиняеми проблемът се задълбочава и при висящите дела, по които има задържани - ако обвиняемият е задържан под стража и поиска промяна на мярката, а защитата е задължителна и той няма защитник или се е отказал от него. На практика безхаберието на държавата по отношение на правната помощ може да доведе до освобождаването или незаконното задържане на хиляди обвиняеми.

Встрани от тези хипотези липсата на служебни адвокати предизвиква и друга, също много тежка щета - още по-голямо

забатачване на системата.

"Аз трябваше да отложа дела поради липсата на защитник", коментира съдия Маринова и допълва, че такива случаи е имало и при нейни колеги. Магистратите от Софийския районен съд разглеждат понякога по 700 казуса различно и всяко съдебно заседание е разчетено и съобразено с малкия брой заседателни зали в съда. Често те гледат по близо десет на ден. Отлагането на едно дело предизвиква забавянето на други дела.

Невъзможността на прокуратурата да сключва споразумения (където адвокатската защита е задължителна) от своя страна затруднява силно и работата на държавното обвинение. През 2009 г. 25% от всички дела в прокуратурата са приключили със споразумение. Невъзможността на държавното обвинение да използва този правен механизъм без съмнение ще затрудни дейността му. Не по-различни са проблемите, които срещат и разследващите полицаи в София: "Трябваше да привлека едно непълнолетно лице като обвиняем за грабеж. Днес му се обадих да не идва, тъй като няма адвокат. Нямам представа кога ще мога да започна разследването срещу него, а още по-малко и да мисля за неговото задържане под стража", коментира дознател от столично районно управление.

От Националното бюро за правна помощ потвърдиха пред "Капитал", че има

забавяне в плащанията

като последно са одобрени тези за месец април. Според институцията постановлението на Министерския съвет все още не е изпълнено от финансовото министерство. От Министерството на правосъдието коментираха, че са предприети конкретни действия по решаването на проблема. В същото време те подчертаха върху необходимостта от реформа в областта на правната помощ, която да позволи контролиране качеството на работа на защитниците и по-добро планиране на разходите.

"Скоро прочетох някъде, че за подслушване се отделят около 100 милиона лева годишно. Адвокатската помощ е близо 8 милиона на година и тях ги няма", лаконично коментира председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.

И действително - една от първите законодателни промени, които ГЕРБ прие, беше въвеждането в Наказателно-процесуалния кодекс на т.нар. резервен защитник - адвокат, който е назначен от държавата на обвиняемия с цел избягване отлагането на делото. Така докато управляващите се опитваха да отговарят на критиките, че подобна реформа е ненужна и ще оскъпи процеса, те забравиха да осигурят средства за основното. И са на път да блокират цялата система.