Тази седмица парламентът даде светлина на мащабен проект, засягащ съдебната система. На първо четене бяха приети законодателни промени, които предвиждат създаването на четири специализирани съдилища и прокуратури. Новата структура, чиято цена е все още тайна за обществото, би трябвало да решава правилно делата за организирана престъпност, корупция и т.н. И докато правителството вървеше твърдо решено,към изпълнението на своя проект, с бездействието си то предизвика пълен хаос в правораздаването.
От близо две седмици големите адвокатски колегии, включително и тази в София, спряха да определят служебни защитници. Причината: хиляди адвокати не са получавали възнагражденията си от Националното бюро за правна помощ от повече от половин година.Така от началото на седмицата е практически невъзможно привличането на обвиняеми, задържането под стража и дори настаняването за принудително лечение на психично болни, които са опасни за себе си или околните. Друг резултат от бездействието на Министерството на правосъдието е, че и без това свърхнатоварената система се забатачва още повече.
"Проблемът започна в края на 2009 г."
връща лентата главният секретар на Висшия адвокатски съвет Валентин Бенатов. По думите му тогава е тръгнало затлачване на плащанията: "Частично бяха преведени пари, но през лятото дългът на Националното бюро за правна помощ достигна близо 1.7 млн. лв." В началото на август, от Висшия адвокатски съвет сигнализират правосъдния министър Маргарита Попова за проблема. Те обаче не получават отговор. Месец по-късно следва ново писмо, което този път е адресирано до министър-председателя и министрите на правосъдието и финансите. "На следващия ден Министерският съвет издаде постановление, с което допълни бюджета за правна помощ с още три милиона, коментира адвокат Бенатов и допълва: Ние приветствахме това решение, но казахме, че искаме реална дейност, а не само постановление в Държавен вестник. До този момент от тези пари са преведени едва 800 хил. лв. и това са пари от Министерството на правосъдието." Според главния секретар на Висшия адвокатски съвет към момента има неразплатени възнаграждения в размер на 1.35 милиона лева по вече одобрени отчети за оказана правна помощ. Проблемът се задълбочава още повече, тъй като дори и в момента бюрото за правна помощ одобрява всеки ден отчети за извършена помощ в размер на около 50 000 лева.От страницата на Националното бюро за правна помощ виждаме, че последните одобрени плащания са за задължения от април месец. В резултат на забавянето от 1 октомври много адвокатски колегии спират предоставянето на правна помощ. Към момента става дума за градовете София, Варна, Видин, Враца, Перник, Пазарджик, Монтана, Благоевград, Кюстендил, Хасково, като се очаква съвсем скоро те да станат повече. Това вероятно ви звучи абстрактно. Но в същото време води до
Реални трудности
Защитник е необходим при сключването на споразумения с прокуратурата или при разглеждането на делото при съкратената процедура.
Встрани от тези хипотези липсата на служебни адвокати предизвиква и друга, също много тежка щета - още по-голямо
забатачване на системата.
"Аз трябваше да отложа дела поради липсата на защитник", коментира съдия Маринова и допълва, че такива случаи е имало и при нейни колеги. Магистратите от Софийския районен съд разглеждат понякога по 700 казуса различно и всяко съдебно заседание е разчетено и съобразено с малкия брой заседателни зали в съда. Често те гледат по близо десет на ден. Отлагането на едно дело предизвиква забавянето на други дела.От Националното бюро за правна помощ потвърдиха пред "Капитал", че има
забавяне в плащанията
като последно са одобрени тези за месец април. Според институцията постановлението на Министерския съвет все още не е изпълнено от финансовото министерство. От Министерството на правосъдието коментираха, че са предприети конкретни действия по решаването на проблема. В същото време те подчертаха върху необходимостта от реформа в областта на правната помощ, която да позволи контролиране качеството на работа на защитниците и по-добро планиране на разходите."Скоро прочетох някъде, че за подслушване се отделят около 100 милиона лева годишно. Адвокатската помощ е близо 8 милиона на година и тях ги няма", лаконично коментира председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.
И действително - една от първите законодателни промени, които ГЕРБ прие, беше въвеждането в Наказателно-процесуалния кодекс на т.нар. резервен защитник - адвокат, който е назначен от държавата на обвиняемия с цел избягване отлагането на делото. Така докато управляващите се опитваха да отговарят на критиките, че подобна реформа е ненужна и ще оскъпи процеса, те забравиха да осигурят средства за основното. И са на път да блокират цялата система.
Тази седмица парламентът даде светлина на мащабен проект, засягащ съдебната система. На първо четене бяха приети законодателни промени, които предвиждат създаването на четири специализирани съдилища и прокуратури. Новата структура, чиято цена е все още тайна за обществото, би трябвало да решава правилно делата за организирана престъпност, корупция и т.н. И докато правителството вървеше твърдо решено,към изпълнението на своя проект, с бездействието си то предизвика пълен хаос в правораздаването.
От близо две седмици големите адвокатски колегии, включително и тази в София, спряха да определят служебни защитници. Причината: хиляди адвокати не са получавали възнагражденията си от Националното бюро за правна помощ от повече от половин година.
3 коментара
По Кодекса на труда всеки работник има правото да прекрати трудовия си договор едностранно и без предизвестие, ако работодателят му забави (дори и с 1 ден) трудовото възнаграждение. Защо да е по-различно при правната помощ? Държавата не плаща - адвокатите не вземат служебни защити. Както го е казал шопът: "Е па моем да копам, моем и да не копам".
Бедните винаги страдат. Факт!