Електронно правителство в ъгъла
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Електронно правителство в ъгъла

Електронно правителство в ъгъла

Шансът да има пари за електронно управление в бюджет 2011 клони към нулата

Асен Георгиев
5002 прочитания

© Ася Колева


Автор: Ася Колева

"Представете си две държави. И двете имат по 100 декара земя. Едната се обработва с модерни машини, а другата - на ръка. България все повече ще се доближава до втория пример, ако не положи усилия за изграждане на работещо електронно правителство и развитие на сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ)." Така председателят на управителния съвет на Български ИКТ клъстър Петър Статев образно обясни защо е важно усилията на правителството в сферата на е-управлението да станат реални, а не просто бюрократични активности. Миналата сряда браншовите организации от технологичния сектор и телекомуникациите публично изразиха своите притеснения, че правителството не е предвидило никакви средства за развитие на електронните услуги в държавния бюджет за 2011 г.

В момента цялата отговорност за изграждането на е-правителството е съсредоточена на едно място - в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). И по-точно в три дирекции ("Електронно управление", "Информационни технологии" и "Съобщения"), ръководени от ресорния зам.-министър Първан Русинов. Този подход обаче има спорна ефективност. МТИТС не успява да налага политики по интегриране на е-управление на хоризонтално ниво, защото не разполага с правомощия да казва на другите държавни ведомства какво да правят в технологичната сфера. Освен това позицията на Първан Русинов е допълнително усложнена от факта, че и ИТ проблематиката и е-управлението видимо не попадат в приоритетите на неговия началник - министъра на транспорта Александър Цветков, без чийто подпис дори малкото добри технологични инициативи на държавата не могат да се случат.

В търсене на ИТ министър

"Министерството на транспорта не е подходящото място за осъществяване на толкова важна политика с огромно значение за всички министерства и държавни агенции." Това е общата позиция на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Български ИКТ клъстър, "Баском" и Българска уебасоциация (БУА), която бе артикулирана отново през изминалата седмица от председателите на организациите Теодор Захов (съиздател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), Петър Статев, Георги Брашнаров и Дора Василева. "Управлението на стратегията и изграждането на е-управление би трябвало да бъде поставено на централно място – или към вицепремиера, отговорен за административната реформа, или в самостоятелно министерство, каквото бе предизборното обещание на ГЕРБ", добавят представителите на технологичния сектор.

Този път хората от ИТ бранша се притесняват, че липсва напредък въпреки всичките съвместни усилия на експертите на МТИТС и обединените браншови организации. Към момента може би най-сигурното нещо е, че в проектобюджет 2011 не са заложени какви средства специално за е-управление. Всъщност дори няма ясна идея колко пари ще са необходими за електронни услуги през следващата година, защото не се знае какви са техните параметри, как трябва да изглеждат и как трябва да се върви към въвеждането им. Няма официален документ, който да дава отговор на тези въпроси. "Липсват и хора, които да знаят какво се случва", твърдят от БАИТ.

Изгубената стратегия

Всъщност проектът на Стратегия за е-управление в Република България 2010 - 2015 е готов от средата на лятото. Окончателният й вариант обаче изглежда събира прах на бюрото на Александър Цветков. "Няма гласувани бюджети за догодина и дори не се знае дали стратегията е подписана от министъра", коментира Теодор Захов. В изготвянето на документа участваха представители на бранша и специалисти от МТИТС. На базата му трябваше да се изготви и пътна карта, която да маркира как точно да върви процесът по въвеждане на нови е-услуги. Разработването й обаче също се бави.

Без приета стратегия, която да е гласувана от Министерския съвет, няма дори формално основание, на базата на което да бъдат отделени пари за е-управление в бюджета за 2011 г. От МТИТС коментираха, че документът всеки момент ще бъде пуснат за съгласуване с другите министерства. Това е  процедура, която продължава най-малко 14 дни. Чак след това, когато всички препоръки бъдат обсъдени и отразени, документът ще може да стигне до Министерския съвет. Шансовете да бъдат отделени средства за е-управление между четенията на Закона за държавния бюджет в парламента при тези обстоятелства обаче изглеждат минимални.

Забавянето на стратегията, липсата на държавно финансиране и въобще следването на инерцията от последните десетина години като цяло демонстрират небрежното отношение на управляващите към проблемите, свързани с електронното управление и ИКТ бранша като цяло. От това губят най-вече данъкоплатците. Само за последните три мандата целенасочено похарчените пари за е-управление според различни неофициални източници (официални данни няма) са в рамките на 100-200 млн. лв. Към тях трябва да се добавят и около 150 млн. лв. (отново по неофициални данни), които администрацията харчи годишно за общи ИТ дейности (интернет, компютри, софтуер). Това са много и неефективно похарчени пари – за сравнение -  Естония изгражда своето е-правителство за две години и отделя за проекта 51.7 млн. евро. В българския вариант обаче говорим за много пари и малък или често никакъв резултат. В повечето случаи той е от типа: компютри, за които няма софтуер, закупен софтуер, за който няма хардуер или поръчка на цялостна система, която няма кой да поддържа и администрира.

В периферията

Усещането, че изграждането на е-управление попада извън полезрението на управляващите, се допълва и от анкета, която "Капитал" проведе през изминалата седмица на своя сайт. На въпроса "Полага ли достатъчно усилия това правителство, за да създаде работещо електронно управление?" около две трети от онлайн читателите на вестника (65%) посочват, че "дейностите по е-управление остават някъде в периферията".

Темата за е-управлението твърде често остава на заден план и е затъмнявана от далеч по-злободневни проблеми. Усещането, че липсва идея как да се изгради реално действащо електронно правителство в България и ресурс тя да бъде наложена, се засилва с всеки изминал ден. Колкото по-дълго обаче продължи това, толкова повече намаляват шансовете на България да използва информационните и комуникационни технологии, за да стабилизира трайно икономиката си и да я изведе на конкурентно ниво. Електронното управление не е просто възможността на гражданите и бизнеса да получават онлайн услуги от администрацията. Зад него се крие "ключът към административната реформа" и оптимизацията на държавните структури, коментират от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), ИКТ клъстър, "Баском" и Българската уебасоциация (БУА).
Автор: Ася Колева

"Представете си две държави. И двете имат по 100 декара земя. Едната се обработва с модерни машини, а другата - на ръка. България все повече ще се доближава до втория пример, ако не положи усилия за изграждане на работещо електронно правителство и развитие на сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ)." Така председателят на управителния съвет на Български ИКТ клъстър Петър Статев образно обясни защо е важно усилията на правителството в сферата на е-управлението да станат реални, а не просто бюрократични активности. Миналата сряда браншовите организации от технологичния сектор и телекомуникациите публично изразиха своите притеснения, че правителството не е предвидило никакви средства за развитие на електронните услуги в държавния бюджет за 2011 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Ами как да има резултат, като за един прост уебсайт примерно се прави конкурс, който се печели с оферта от няколко милиона лева...

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Kaто няма пари за въвеждане на електронните услуги, тогава ги изнесете на концесия. Пуснете оператори, каквито има за касовите услуги, като СЕП и изипей. Или пък за правната информация - Дакси, Апис, Сиела. Внасят един сочен депозит като гаранция, че няма да злоупотребят с лични данни или да издадат неверен документ. Оттам нататък им осигурявате достъп до базите данни - КАТ, ЕСГРАОН, местни данъци и такси на общините, бюро "съдимост", кадастър, районни съдилища, НОИ. В НАП са горе-долу напред с електронние услуги, там проблемът е от друго естество (корупционно нагласена система с много платежни, за да могат банките да скубят раята). Да не забравяме, че държавата не предоставя електронни услуги не само на гражданите, но и на себе си! Всеки, който си е имал работа с обществени поръчки, знае за какво става въпрос. Връчва му се един списък тип "обходен лист" и с него тръгва да набавя разни документи от други братски държавни учреждения. Някои от тях са напълно безсмислени - примерно, че не дължиш такси към "Общината". Хубаво де, ама аз ако съм основал навремето фирмата в панелен апартамент в Подуене, а днес магазините са ми из цяла България, то местни данъци и такси плащам по тези общини, не в Подуене. Същото е и с удостоверението от районния съд, че няма висящи изпълнителни дела срещу теб. В София може да няма, но в Пловдив може да е почнало такова и пак няма да го хванат. Примери безкрай

  • 3
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    За бога, да прехвърлят на бизнеса управлението на част от услугите, ще стане бързо и евтино, после да продължат с упражнението, не е нужно да се измисля топлата вода, просто държавата няма хора за това, бизнеса има, дайте му работа, ще спечелим всички.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "Ariman":

    Много правилно казано. Частният сектор сега има повече от всякога свободни ресурси и търси работа (пазар). В държавния сектор има много за вършене, но нито сами го вършат, нито на частника го дават. Лайтмотивът е да не се съкращават чиновници и да продължават да се събират повече рушвети по опашките. Електронните услуги са едният пример. Има и доста други. Сред най-порутените сгради в българските градове са пощенските станции. Западно от Белград пощенският клон и банковият салон до него изглеждат по един и същи начин. Тук - хем не ги оправят, хем не ги продават на частника. Да продължим с чернобилските гледки на авто- и ЖП гари из родината, отново държавна собственост. Една само изглежда нормално и това е частната в София. Да продължим с градския транспорт. Ако в Хонг Конг за да откриеш автобусна линия е достатъчен изправен автомобил и табелка с маршрута, в цяла България това е общински монопол. Съответно в Хонг Конг транспортът внася цеи самосвали пари под формата на данъци, тук изгаря цели вагони пари под формата на субсидии. А огромните необработени полета, които се виждат край пътя? Най-често това са ниви с неустановен собственик. Нека през общината да се дадат на търг под аренда, а рентата да постъпва в ескроу сметка. Като се появят собствениците (ако изобщо), да няма да са загубили. А хилядите улици без асфалт и опропастени междублокови пространства? Дайте на частника да ги асфалтира, срещу правото да отвори синя зона отгоре за няколко години.

  • 5
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#1] от "J.J.":

    Да те допълня. Сайтът освен това изглежда по-зле от предишната версия, правена с два пъти по-малко пари, работи по-зле/по-бавно и го хакват веднъж на два месеца.

    Имам наблюдения как се направи сайтът на едно държавно ведомство. Когато лимитът по ЗОП беше 5000, сайтът се направи по 3 оферти за тези пари. Имаше си търсене, календар, форум и т.н. След това вдигнаха лимита на 15000. Следващото правителство отписа стария сайт, направи си нов за 15000 по три оферти, в който нямаше търсене, имаше календар, беше по-тежък и т.н. След това вдигнаха лимита на 50 000. Е, третия сайт беше за 50 000. Ужасен дизайн, бавна работа, чупи се отвреме на време. Има търсене, няма календар. Сега чакам да вдигнат лимита на 100 000. Да видим какво ще е следващото творение.

    П.П. Има ли смисъл да казвам, че всяка фирма беше все по-световно неизвестна от предишната, но за сметка на това близка до правителството, което е било на власт в момента?

  • 6
    epoc avatar :-|
    epoc

    Фирмите се плашат сериозно от липсата на пари, защото няма как да се приложи ключовата за българския бизнес дума "усвояване на стредства". А при криза и стагниран пазар е нормално да ги тресе треска.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK