Зад кулисите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зад кулисите

Зад кулисите

Приходната администрация рядко говори на езика на данъкоплатците. А това е най-дълбокият проблем

Вера Денизова, Василена Христова
4019 прочитания

© Инна Павлова


Данъчните от години повтарят една и съща мантра: "Не можем да направим плащането на данъци и осигуровки приятно, но се стремим до го направим по-лесно."

Има логика. Между 95 и 97% от постъпленията в Националната агенция за приходите (НАП) се събират доброволно. И това не е световен прецедент, а по-скоро практика. Затова повече стимули, по-малко санкции е предпочитан подход към данъкоплатците от всички модерни администрации по света.

Теорията и обещанията са едно. Примерите от българската практика обаче разкриват по-различна картина: плащането на данъци все още е твърде времеемко, изнервящо и в много случаи сложно и скъпо занимание. Особено за фирмите. Които отдавна се шегуват, че трябва да основат асоциация срещу безумията на данъчната администрация.

Дали заради кризата или по-силовият подход на новото ръководство на агенцията (виж интервюто), но към тези проблеми бизнесът добавя още един – твърде фискалното мислене на данъчните. Заради него администрацията все по-често работи на принципа на подхвърлената бананова кора: чака фирмите да "се подхлъзнат" някъде из лабиринтите на данъчните правила (а те не са никак малко и са твърде неясни), за да ги посочат с пръст и накажат. Така се забравя другият момент – че изрядният бизнес има нужда от консултации и разяснения, за да продължи да работи на светло.

Всички тези пропуски си имат своята цена. "Независимо от ниските данъчни ставки бизнес средата е лоша и данъчният риск е висок за добросъвестните търговци. Това вече доведе до пренасочване на чуждестранен бизнес към държави с по-високи ставки, но с предвидима данъчна среда", твърди Павлина Калчева от счетоводна къща "Хроника".

Параграф 22

Бомбата във взаимоотношенията между фирмите и данъчните се залага още в ресорните закони и начинът, по който те се изработват. "Те са неразбираеми, сложни за прилагане, променят се постоянно, което създава непредвидимост. В същото време редакциите рядко отразяват случващото се в реалния бизнес", обяснява данъчен консултант.

Има и конфликт на интереси – НАП предлага промени в закони и пише указания, които след това и прилага.

Допълнителен смут в системата внася и фактът, че администрацията има право да тълкува нормативната уредба. И тук започват парадоксите: Когато НАП отговори на запитването на някоя фирма за приложението на дадена законова разпоредба, становището й няма силата на официално. А това означава, че при ревизия на съответната компания инспекторите може (а и в практиката се случва) да не признаят съвета на колегите си. Получава се нещо като Параграф 22. "За една година по даден казус има издадени две писма с указания на агенцията, които взаимно си противоречат", дава пример Калчева.

В същото време всяка есен, когато се гледат данъчните закони в парламента, приходната администрация се опитва да си издейства нови правомощия – като например удължаване на сроковете при ревизия или възможност да изискват нови и нови документи при проверка. "Сегашното разбиране е, че колкото повече права се предоставят на органите по приходите, толкова по-сигурни се очаква да бъдат и постъпленията в бюджета. Според нас прекомерните законови тежести върху бизнеса най-често рушат законността и разширяват базата на сивия сектор", твърдят от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Много от предложенията на бизнеса за подобряване на данъчната среда обаче се игнорират. Такива например са идеите за въвеждане на модерен холдингов режим, по-бързо възстановяване на ДДС и пряко прилагане на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Наличието на холдингово облагане ще премахне практиката български инвестиции в страната да се правят не от местно дружество, а от страни като Холандия. Ако прилагането на данъчни спогодби пък стане по-лесно (сега прилича на миниревизия), много чужди дружества, които са разкрили хиляди работни места в България, ще си спестят споровете с НАП в съда.

Помощ, ревизия

Един от най-неприятните моменти за всяка компания е данъчната ревизия. Месеци наред няколко счетоводители работят само за проверяващия екип. Нищо лошо, стига фирмата да е нарушител. Проблемът обаче е, че основно се проверяват изрядни компании. Те посочват като проблем липсата на единни правила. "Всеки екип работи по своя методология. Така проверките създават чувството за хаотичност – един ревизиращ има свое виждане за това кое е вярно и кое не, друг е на коренно противоположно мнение. В резултат фирмата губи време и пари", разказват данъчни експерти. Сроковете при такива проверки също са в полза на администрацията. Например износителите трябва да чакат повече от половин година отговор дали могат да си приспаднат платения ДДС. Причината е, че подобни сделки се проверяват и чрез запитване до насрещната данъчна администрация. През това време некоректните могат да "замажат" следите си, а изрядните фирми да изпаднат в ликвидна криза.

"Показател, че НАП не си върши както трябва работата, са големият брой ревизионни актове, които се връщат за доработване от самата агенция", разказват данъчни служители. Те обясняват, че по закон фирмите имат право да обжалват издадения им след ревизия акт в специална дирекция в Централно управление на НАП. Голяма част от обжалваните актове се връщат още на този етап за нова ревизия. Това е основен показател за ниското качество на тези проверки. Фирмите предполагат, че усещането за необективност на инспекторите се корени в небалансираната система за допълнително материално стимулиране в НАП. Сега част от заплащането се формира на базата на бонуси, които зависят от размера на събраните глоби и данъци при проверка. "КРИБ от доста време предлага то да се преразгледа. Не е оправдано ревизорите да получават премии само ако данъкоплатецът е бил нарушител. Стига се до абсурди: подготвят се омилостивяващи "нарушения", за да ги "разкрият" и да има премии за инспекторите, тоест ревизията да мине предсказуемо. Това смешно ли е или тъжно? Такива ревизии са лесни, но унизителни – като договорени футболни мачове", казва Георги Саракостов, съдружник в Deloitte и съпредседател на Комитета по данъци и право в КРИБ.

За да е по-лесно и за двете страни, бизнесът предлага прагматично решение - да се премахнат глобите за фирми, които доброволно признават допуснатите грешки пред приходната администрация. Както и да има повече разяснителни кампании.

"Задачата на администрацията е да помага на данъкоплатците, които са се обърнали към тях с въпрос. Защото това означава, че тази фирма или човек искат да спазят закона. НАП обаче подхожда към всички като с измамници."

Някъде по средата

Работата на приходната агенция не се оценява еднозначно. Тя е администрацията с най-много електронни услуги в България. През годините бяха създадени и специални дирекции за по-бързо и добро обслужване на големите и средните фирми с идеята, че те осигуряват над 60% от постъпленията в НАП. "Когато дейността на фронт офисите в някои райони на страната достигне нивото на професионализъм на тези две дирекции, в случаите, когато се работи принципно, тогава ще можем да кажем, че се гордеем с данъчната си администрация", казва адвокат Тодор Табаков.

Бивши служители на финансовото министерство разкриват проблемите отвътре: голяма част от работещите в НАП не са обучени добре, селекцията им на фирми, които да проверяват, е лоша, има корупция. Има я и другата страна – ревизорите са твърде натоварени. Работят в лоши условия на труд и не са особено добре платени. Затова и много от тях бързо заменят държавната работа с по-добра в частния сектор.

"Проблемите са много, но коренът е един - бюрократичното мислене и диктатът на моментните нужди и изгоди, което разваля доброто впечатление от ниските ставки. Събирайки своята част от плодовете на икономиката, НАП не трябва да наранява стъблото й", обобщава Георги Саракостов.

Автор: Капитал

Данъчните от години повтарят една и съща мантра: "Не можем да направим плащането на данъци и осигуровки приятно, но се стремим до го направим по-лесно."

Има логика. Между 95 и 97% от постъпленията в Националната агенция за приходите (НАП) се събират доброволно. И това не е световен прецедент, а по-скоро практика. Затова повече стимули, по-малко санкции е предпочитан подход към данъкоплатците от всички модерни администрации по света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Има и конфликт на интереси – НАП предлага промени в закони и пише указания, които след това и прилага."

    Капитал, това не е съвсем правилна дефиниция за "конфликт на интереси". Нормално е НАП да участва при изготвянето на данъчното законодателство - обратното би било нелепо. Крайното решение по отношението на законите е на законодателя, а не на НАП.

    Конфликт на интереси е когато е налице МАТЕРИАЛНА изгода. Такава е пресилено да се турси в случая. Иначе статията казва и много верни неща - просто няма нужда от смесване на термините.

  • 2
    kamendc avatar :-|
    Камен

    хе, те големи йезуити били - 97% от събраното било "доброволно". а защо тогава удръжките от заплатата са автоматични и задължителни, а не доброволни? касовите апарати с фискална памет във всяко магазинче също? ама така трябва, то иначе андрешко нищо няма да плати.

  • 3
    brazza avatar :-|
    brazza

    "Задачата на администрацията е да помага на данъкоплатците"

    Може, но тук и не сега.
    Вече двадесет години политическият елит продължава да изисква от администрацията да бъде преди всичко репресивен апарат.
    Вероятно са убедени, че това е начина за управление на държава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK