Дързост и фантазия

Има много рецепти за сътрудничество между бизнеса и университетите. Важното е да опитваш.

Не можеш просто да копираш образователна реформа. Това звучи странно и еретично в ерата на бързите решения, но образованието е толкова съществена част от едно общество, че механичното пренасяне на даден модел в друга държава е като да пренесеш shortcut икона от един компютър на друг без съдържанието зад нея.

Финландците например са начело в световните образователни класации и имат възхитителна програма за реформи, която ги прави все по-конкурентни. Тя обаче работи, защото качеството на учителите в средното и началното образование там е неизменно високо от десетилетия, а държавата взима този сектор толкова на сериозно, че за почти 20 години в края на миналия век той има едновременно двама министри - един от управляващите и един от опозицията.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bozata avatar :-|
    bozata
    • + 23

    Точно последното е първото, което може да започне в България. Разбира се, на доста по-ниско ниво - факултети.
    В момента университетите рядко насърчават междуфакултетните програми, а и самото разделение на администрациите и отделните регистри и архиви създават огромни трудности.
    Ще дам пример със СУ, където уча: студент съм в юридическия факултет и за да задоволя желанието си да уча някакви чужди езици, трябваше да се свържа сам с асистент от ФКНФ (Факултет по класически и нови филологии). След края на курса започнаха и серия административни проблеми, разкарване насам-натам и тичане по бюрократи, за да се стигне до желания резултат.
    В същото време по коридорите има обяви на 10 -15 частни школи за курсове (платени, естествено), както и на някои университетски, но например „за студенти от Историческия факултет“. Студентите не са наясно, че могат да посещават всеки курс (учебен предмет), които им хареса, независимо в кой факултет, а понякога липсват и правила как да става това.
    Може би оттук е добре да се започне...

    Нередност?
  • 2
    pipi_lang avatar :-|
    pipi_lang
    • + 11

    Съгласен съм с колегата преди мен. Работя в администрацията на голям немски университет и имам наблюдения върху учебните планове на студентите тук. Преимуществото на университета спрямо едно профилирано висше училище е именно възможността да се посещават дисциплини, които не са в установения учебен план на дадена специалност. Например студенти по маркетинг желаят да посещават лекции от факултета по психология.
    Трудностите на немската администрация са в областта на допускането и признаването на изпити, които не са в програмата на дадена специалност. Все пак студентите държат да получат удостоверение, че успешно са завършили допълнителен курс, който по късно може да им помогне за тяхната реализация.
    Затова беше въведен стандартен софтуер, чрез който по-лесно се администрират такива проблеми. Условие за ефективното и ефикасно използване на такъв софтуер е изготвянето на нови и 'гъвкави' учебни планове и преструктурирането на университетската администрация. Последното в случая на този немски унивеститет започна за съжаление след въвеждането на електронната система, което беше грешка. Трябваха ни цели 4 години, за да се установят нови звена и структури. А правилно би било решението "IT follows structure".

    Нередност?
  • 3
    kameliq7 avatar :-|
    kameliq7
    • - 1
    • + 2

    Това определено трябва да се презентира на г-н Игнатов, а финландския опит до голяма степен трябва да се копира от детските градини, през средното образование, до висшето образование и наука. Не виждам причина да не се случи в България

    Нередност?
Нов коментар