В момента няма връзка с този свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В момента няма връзка с този свят

Заети с играта "кои е по-виновен", бизнесът, университетите и държавата забравят наи-важното - хората, които произвеждат

В момента няма връзка с този свят

Рейтингът на университетите показа нагледно как бизнесът и образованието продължават да не говорят на един език

Люба Йорданова, Огнян Георгиев
32073 прочитания

Заети с играта "кои е по-виновен", бизнесът, университетите и държавата забравят наи-важното - хората, които произвеждат

© Красимир Юскеселиев


"Няма идеална работа. Рядкост е да попаднеш на такава работа, на която да ходиш всеки ден с удоволствие. Помнете, че почти всички сме наемници и това е начин да изкарваш парички за сметките. В крайна сметка това са едни 40 часа на седмица и толкова". Специалистът по човешки ресурси разяснява вижданията си за работния пазар на група от двайсетина студенти 1-2 курс в една

Карта на университетите в България
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

от залите на СУ. Срещата се нарича "какво очакват работодателите" и очевидно е първи сблъсък с подобна реалност за доста от младежите в залата. "Всички имате CV, нали", пита водещият и се вдигат едва две-три ръце.

Българските работодатели надали очакват точно хора, които да отиват на работа с единствената цел да отхвърлят 40 часа на седмица. Българските студенти пък надали искат да попаднат на работа, където няма да се развиват и от която ще чакат да си тръгнат по-бързо. И едните, и другите обаче продължават да не получават онова, което искат, и фирмите за подбор на персонал просто констатират това. Тази седмица излезе официалният рейтинг на българските висши училища, в който има една фрапираща статистика - под 1/5 от завършващите в България се реализират по специалността си. Това на практика обезсмисля българското висше образование. Повечето студенти са концентрирани в няколко специалности, които наводняват пазара с висшисти, без да има поле за

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

работа. На първо място по реализация на студентите е Американският университет в Благоевград (виж таблицата), който едва ли може да се приема като солидна част от българската образователна система. Висшите училища с качествена научна продукция се броят на пръсти - само 7 от общо 51 университета имат индекс на цитируемост по-висок от 10, при скала от 0 до 100.

Разбираемо е тогава, че според рейтинга работодателите не свързват университетите с някаква форма на престиж. Анализ на Българската стопанска камара, представен миналата седмица, показа, че качеството на работната сила спада през последните години именно заради нивото на образованието. Очевидно е, че университети и бизнес все така си говорят трудно, рядко и без особен интерес, което вреди и на двете страни дългосрочно. С две думи - нищо ново. Къде и защо обаче се къса връзката между бизнеса и висшето образование? Да чуем първо и двете страни.

Застинали в миналото

"Студентите, които излизат на пазара на труда, са неподготвени, а в голямата си част и неграмотни", категорична е Снежана Райкинска, изпълнителен директор на специализираната агенция за подбор в IT сектора "Булуърк". По думите й за 90 процента от хората, които излизат на пазара, бъдещите работодатели трябва да инвестират между 9 месеца и 1 година за скъпи обучения. Стига се и дотам университетът и дипломата да не играят особена роля при подбора на нови служители - просто защото бизнесът знае, че те не отразяват реално качествата и подготовката на кандидата. Причините според Райкинска се крият от една страна в ниското ниво на средното образование. В университетите, от друга страна, се преподават неща, които не са свързани с реалния бизнес, езиковата подготовка е слаба, а материалната база – остаряла.

Връзката между университетите и работодателите е заложена като условие още в документите за интеграция на България в ЕС, твърди политологът от Нов български университет Иван Начев. "Идеята е промяната в самата образователна система да бъде свързана с това какви кадри са необходими на българската икономика", припомня Начев. Според него обаче университетите са се откъснали от необходимостите на бизнеса, заради което и частният сектор не може да използва инструменти като стипендии и договори за стажове. Ако се вслушаме в мненията на завършили студенти, там намираме и друга причина за ниското ниво на образование - отношението на някои от професорите. "Голяма част от преподавателите са написали един учебник в най-добрия случай през 1991 г. и дотам спира и развитието им", смята абсолвент на УНСС, който работи в сферата на финансите. По думите му те ползват преподаването не за да учат студентите на нещо, а за да си продават учебника. Като се добавят и вече фолклорните препоръки за предпочитани марка алкохол, и малкото ентусиазъм на студентите се губи някъде към края на първата сесия. А това рефлектира и върху добрите преподаватели, които имат желание да развиват някакви умения у студентите си, но често срещат единствено апатия.

Няма кой да мисли за утре

"Университетите се движат бавно и са свикнали на едно сигурно, макар и ограничено, (държавно) финансиране", съгласява се ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Той обаче хвърля повечето вина върху отсрещната страна. "Само аз като ректор съм организирал около 6-7 срещи с бизнеса, от които нищо не излезе", казва Илчев. По думите му фирмите в България страдат от няколко много сериозни недостатъка. Първо - не знаят какви специалисти ще им трябват след шест-седем години (колкото е необходимо да излязат първите кадри на една нова специалност например), нито имат интерес към курсове за допълнителна квалификация на служителите си. Още по-лошо е положението с научните изследвания, които рядко привличат интереса на частния сектор.

"Връзката между бизнеса и висшето образование понякога се губи, защото всеки си гледа в своята чиния", смята доц. д-р Драгомир Бояджиев, преподавател в УНСС и основател на DB Interconsult. Според него образованието е откъснато от практиката, а бизнесът вади на преден план единствено ежедневните си нужди без да има стратегия как ще се развива.

Факт е, че няма нито една финансирана от бизнеса програма в български университет. Единствената българска компания, за която Илчев пък се сети да е търсила изследователска помощ в СУ (най-напред в класацията по научна продукция), е фирма за дограма.

Видима нужда и невидима ръка

Да сочиш другия с пръст е лесно, но заети да го правят вече години наред, университетите и бизнесът изпускат по-важното. В един отворен европейски пазар, на който конкуренцията е смазваща, а битката за талант - непрестанна, те са малки играчи без особен шанс за успех. "Университетите и работодателите се нуждаят и зависят един от друг и играта на "кой е виновен" няма да им реши проблемите", коментира за "Капитал" Хуан Мануел Морено, старши експерт по въпросите на образованието в Световната банка. Борис Тачев, директор "Човешки ресурси и администрация" в Globul, които назначават на работа над 30% от участвалите в стажантските и стипендиантските им програми, също е на мнение, че "взаимодействието с университети дава възможност на бизнеса да влияе върху подготовката на младите хора в насока, която би била успешна и печеливша".

Няма съмнение, че за да отговаря на непрекъснато променящата се среда, образованието трябва да е динамично - обновяване на програми, търсене на лектори от практиката, мобилност на студентите, дори формиране на печеливши дейности, които да издържат науката. Неща, които доста български университети като че ли са забравили. Самият Илчев посочва, че университетското издателство - печатница на СУ, няма нито един спечелен проект от европейски програми, при положение че има цели издателства в България, които се издържат изцяло от преводи на книги по такива проекти.

Българският бизнес от своя страна няма нито възможностите, нито желанието да бута университетите към по-пазарно поведение. Това могат да правят големи компании като HP и асоциацията на гръцките банки например (виж карето), но те са единици. Което оставя тази роля на държавата. Причината университетите да се вълнуват слабо от реализацията на студентите им е, че субсидията им не зависи от това. "Въпросът не е толкова, че държавата отделя малко пари за образование, а в това, че се опитва да раздели тези пари поравно между всички, независимо от качеството", смята и проф. Илчев.

Настоящият рейтинг може да се окаже стъпка в тази посока - при представянето му министърът на образованието обяви, че от средата на следващата година университетите ще бъдат финансирани по качество и реализация на студентите. Но има нужда от още. Всеки университет може да преценява какви програми да поддържа, но не би било излишно държавата най-накрая да определи няколко приоритетни области, които ще са й важни за ръста през следващите години и в които е готова да финансира активно добри идеи и програми. Тогава ще има истински мотив различните висши училища да се състезават с платформи. Тогава би могло да се случи най-накрая и сътрудничество с бизнеса в разработването на учебните програми, хора от компаниите да започнат да водят упражнения в университетите, да се обсъждат и реални казуси, а стажовете да носят истинска стойност. Така студентите биха имали и по-плавен преход към работна среда - с курсове, контакти и практики вместо с удар в лицето, който да им съобщи, че "няма идеална работа". Защото няма и идеални държави, но има такива, които опитват и такива, които не.  

Ползите

- "Хюлет-Пакард" създава университетска програма в областта на ИТ, като учебното съдържание се базира на световни стандарти на преподаване, използвани в Станфордския и Масачузесткия технологичен институт. Компанията финансира компютърни лаборатории в ТУ, СУ и НБУ, както и обучение на преподаватели. Около 1/3 от настоящите служители на компанията са възпитаници на университетите, с които НР е в партньорски взаимоотношения.

- "Мусала софт" вече над 10 години организира конкурс по програмиране, лекции във факултета по математика и информатика на СУ на хора от ИТ сектора и чужди анализатори, а от началото на 2010 по-голямата част от технологично и процесно ориентираните вътрешни семинари на фирмата са отворени за студенти. Близо 80% от стажантите на "Мусала софт" започват впоследствие работа в компанията.

- "Сиско мрежова академия" е програма за електронно обучение, която годишно обучава около 2500 студенти на умения в областта на мрежовите технологии. Учебният план и критериите са еднакви във всички над 150 академии по света, за да гарантират равни шансове и възможност за работа в различни страни.

"Няма идеална работа. Рядкост е да попаднеш на такава работа, на която да ходиш всеки ден с удоволствие. Помнете, че почти всички сме наемници и това е начин да изкарваш парички за сметките. В крайна сметка това са едни 40 часа на седмица и толкова". Специалистът по човешки ресурси разяснява вижданията си за работния пазар на група от двайсетина студенти 1-2 курс в една

Карта на университетите в България
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

108 коментара
  • 1
    birdman avatar :-(
    birdman

    Идиотското в тази "рейтингова система" е ,че давам критерий Икономика и излиза че Хран,Вкус. Университет в Пловдив има по-висок рейтинг от Стопанската Аакадемия в Свищов , ИДИОТСКО ДРАГИ МИ ИГНАТОВ !!!! Питам се как подяволите е възможно от МОН за около 2 месеца да обиколят над 30 университета и да ги оценят ? При все че някой универсиети не са и преполовили годината ,а други я почнаха в края на септември !? Не трябва ли оценяването да е от външни и независими оценители ? Не зная дали някой здравомислещ човек би се вързал от тази идотия от министерствто на Игнатов !

  • 2
    antonalex avatar :-|
    OMUNVINGE

    Ха

    Според едната графика Икономически Университет - Варна е технически

    СУПЕР СТЕ

  • 3
    danielski avatar :-|
    danielski

    Идеята за рейтинговата система е много добра. Като студент я очаквах с голямо нетърпение, но когато вчера видях данните останах разочарован. Не мисля, че тези критерии са с правилната тежест, много хора могат да си изведет грешни изводи от сегашните данни.
    Как е възможност Американсият университет и СУ да са водещи в икономиката? Имат по-малко студенти в тези направления, това увеличава реализацията, но за какви критерии говорим, щом УНСС и Свищов остават след тях?
    Каква оценка на материална база е правена, щом УНСС и СУ се нареждат доста назад в тази класация?
    Нещо не е наред и трябва да се промени, правена е анкета на 30 000 студенти. И къде е това? Колегите ми не са разбрали дори за такова нещо, и ми кажете, че резултатите от тази анкета не могат да бъдат манипулирани...

  • 4
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    Браво! Додохме си на думата...
    От една страна:
    Да си кандидатсктвал за да зарадваш мама и татко...
    Да искаш да завършиш заради принципа "учи, за да не работиш"...
    Да си купуваш изпити...
    Да чакаш чичо да те назначи, като завършиш...
    Да нямаш идея какво ще работиш...

    От друга старана:
    Този, който те обучава, гледа на теб като на "ходещ портфейл"...
    Работодателят те иска "до 25 години с 10 години стаж по специалността...
    На държавата не и пука за теб...

  • 7
    cacafuego avatar :-|
    Cacafuego

    Ха, препоръчват ни да привличаме лектори от практиката, а как да стане при положение, че закона за висшето образование не го позволява. И с какво да му платим на този "човек от практиката"?! С трици маймуни не се ловят, заплатата на един асистент е 400 лева, как да привлечем интелигентните млади хора като им предлагаме мизерия, компенсирана с липсата на уважение в обществото??? А според новия закон за "развитието" на академичния състав дори ще трябва да назначаваме новопостъпилите асистенти на срочен договор (3 години).
    Кой нормален човек би се съгласил на такива условия? Образование се прави с пари, колкото и да не искате да го признаете господа управляващи.

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/11/blog-post_04.html

    Проблемът на българската образователна система коренува в две области - крещящо некомпетентната финансова политика на Борисов/Дянков и представата на българския "бизнес", че държавата е тази, която трябва (от бюджета) да му обучава кадрите и персонала (а комунистическите времена уж били отминали!!!).

  • 9
    richardmanfred avatar :-|
    richardmanfred

    До коментар [#2] от "antonalex":

    от графиката се разбира, че ИУ-Варна предлага специалности като Информатика и други от ИТ сферата. Също както в Университета по хранителни технологии в Пловдив има Стопански факултет.
    Това, дали е редно или не, е въпрос на съвсем друга тема.

    По темата: Статистиката, че едва 1/5 от завършващите намират работа по специалността си, обезсмисля напълно наличието на рейтинговата система. Защо ли? Защото само този показател говори достатъчно ясно (или крещи?), че българското висше образование не струва и че кандидат-студентите трябва да търсят чуждестранни университети.

  • 10
    kosovar avatar :-|
    kosovar

    До коментар [#3] от "danielski":

    УНСС и Свищов са посредствени университети, така че е напълно нормално да са зад Софийския и Американския.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK