Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 5 ное 2010, 17:47, 4784 прочитания

Ян Хаверкамп: Ядрените отпадъци ще се върнат у вас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как гледате на новата стратегия за управление на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО)?

В света на ядрената енергетика експертите са една много ограничена и затворена група. В България и в Брюксел циркулират едни и същи идеи, така че мнозина им вярват, без да ги проверяват. За щастие изпращането на РАО в Космоса беше изоставено като идея.


С проекта за евродиректива за ядрените отпадъци и българската стратегия в областта въпросът за дългорсрочното решение на "радиоактивния" проблем отново излезе на дневен ред. За технологичните решения, безопасността и цената им разговаряме с Ян Хаверкамп от международната екоорганизация "Грийнпийс", който е инженер и е специализирал физика на ядрените реактори. От десетина години Хаверкамп следи процесите в българската ядрена енергетика и проекта "Белене".

Най-актуално е да се търсят подходящи места за дълбоко геоложко погребване на високо радиоактивни отпадъци. Правителството ви ще заяви (интервюто е взето преди публикуването на стратегията тази седмица - бел. ред.), че през идните години трябва да избере мястото, а до 2030 – 2040 г. да започне да го експлоатира. Но това означава, че вече трябва да знаете площадка, защото за нея са необходими огромни приготовления. Само за да се изследва дали геологическите структури под земята са подходящи, ще са необходими 20 години.

В Белгия проучванията започнаха през 1967-1968 г. Едва наскоро белгийците започнаха подготовка на тестове за влиянието на топлината върху глината. Те ще започнат през 2011-2012 г. и ще продължат 10 години. Това е тест, който ще е валиден само за глината. След това ще стартират процедура за избиране на площадка, на която също ще се проведат изпитания. Излиза, че ще бъдат готови през 2060 – 2070 г.

Финландците избраха гранит. Те преотстъпиха развитието на технологията по контейнерите за съхранение на шведите, за да спестят време. От 80-те години проучват гранитните пластове под Онкало, близо до АЕЦ "Олкилуото". Догодина трябва да представят доклад, с който да кажат дали земните недра там са подходящи. Ако всичко е наред, между 2012 и 2015 г. се очаква разрешение за строителство. Финландия ще може да започне да погребва отпадъци най-рано през 2021-2022 г.



Европейската комисия посочва дълбокото погребване като най-надеждна технология. Вярно ли е?


Година преди официалното представяне на финландския доклад за дълбокото геоложко погребване, няколко неща стават очевидни. Първо, гранитът не е толкова стабилен. Второ, има повече подпочвени води и финландците нямат представа как ще се справят с радиацията в тях. Онакало се намира под Балтийско море. Ако контейнер се спука, радиоактивните материали ще навлязат в морето.

При контейнерите на шведите големият въпрос е дали ще издържат 3000 години - времето, за което са проектирани. Изработени са от мед с дебелина 5 см, който се окислява по-бавно от стоманата. През първите 3000 години нивата на радиоактивност падат доста, затова стремежът е нищо да не се случи на контейнера през това време. Напоследък изследванията сочат, че медта корозира много по-бързо, така че контейнерът може да се спука още през първите 300 години. Не знаем дали това ще се случи, но със сигурност се нуждаем от още изследвания. Затова не очаквам финландското дълбоко погребване да започне преди 2025 г. Ако се докаже, че технологията е твърде несигурна, по-нататъшната работа ще спре. И започваме от нулата – с ново място или нова технология.

Друг вариант за погребване са галерии с дълбочина от 3000 – 4000 метра вместо 400 метра, за които говорим сега. Но за тях не се правят изследвания, защото няма пари. Ядрената индустрия е създадена през 50-те и 60-те, без да мисли за проблема с отпадъците. Всички си мислели, че все някога ще бъде намерено решение. Такова отношение към проблема продължава и днес – и в министерството, и в Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО). "Не знаем какво или къде, но ще намерим нещо, което да реши въпроса" - така разсъждават те.

Другите опции не се разглеждат, защото изследванията трябва да се финансират от джоба на потребителите. Всичко се залага на една карта – дълбокото геоложко погребване. Ако то не проработи, в момента няма резервен план.

Това влияе на начина, по който правим изследвания. Говорихме с някои от инженерите и учените във Финландия, които работят под земята. Според тях резултатите от тестовете се нагаждат към резултатите, които искаме да видим. Не можем да си позволим това, но те се случва, защото се работи по стриктен времеви график. Обещанието е, че ще са готови през 2020 г. и ще се опитат да го изпълнят. Любопитен съм какво ще се случи във Финландия, където ядреният регулатор STUK е много взискателен. Какво ще стане, ако той забележи, че отрицателни резултати от изследванията са били прикрити?

Няма решение за ядрените отпадъци. Можем само да търсим начини за ограничаване на рисковете. Заради съмненията в дълбокото геоложко погребване в Шотландия избраха съхраняване на повърхността.

Какъв е периодът, след който тези отпадъци са безопасни?


- През първите няколкостотин години количеството на плутония в РАО, подходящ за въоръжаване, бавно нараства, преди да спадне. През първите около 16 000 години трябва да се държи настрана от хора, които биха искали да го използват за оръжие. За да може човек да го държи безопасно в ръката си, трябва да минат 240 000 години, т. е. десет пъти периода за полуразпад.

Що се отнася до ниско активните отпадъци, те стават безопасни в период между няколко десетилетия и няколко века. Според плановете за българските площадки Радиана (в "Козлодуй") и Нови хан на тях под охрана ще се съхраняват отпадъци за 300 години. Виждал съм инсталацията в Нови хан, която е по съвременна технология и е добре охранявана. Но твърдението, че това е гаранция за сигурност през следващите столетия, силно надценява човешкия потенциал за прогнози. Не защото не можем да прогнозираме активността на геологията, което само по себе си е трудно, а защото не можем да предвидим какво ще правят хората тогава.

Шотландците искат наземно хранилище, което всеки може да види, така че информацията за него да се предава на следващите поколения. На срещата за Орхуската конвенция в София (18 октомври, бел. авт.) беше ясно, че нито ДПРАО, нито министерството са мислили за този фактор. В отработеното гориво, което излиза от АЕЦ "Козлодуй", се съдържа определено количество плутоний. Досега са се натрупали стотици килограми, а за една бомба са достатъчни 4 кг. Ако този, който управлява България или друга държава след 200 - 300 години, поиска да си направи бомба, първото място, към което ще погледне за плутоний, са хранилищата за РАО.

Казвате, че технологиите за съхранение не са добре изпитани, но в същото време призовавате РАО да не се транспортират в Русия.

Позицията на "Гринпийс" е, че докато се извършват изследванията, отпадъците трябва да се пазят в хранилища за временно съхраняване на мястото, на което се произвеждат. Затова трябва да се построи подходящо съоръжение за временно съхранение в "Козлодуй" за РАО, които се трупат в момента, и за тези, които Русия ще започне да връща. Този, който е създал отпадъците, е отговорен за това какво ще се случва с тях оттук насетне. Не можете да прехвърляте отговорността от "Козлодуй" към Русия.

България, която транспортира ОЯГ в Русия, извършва престъпление. Не употребявам тази дума често, но е факт, че предишното поколение решило да не се занимава с отпадъците и приело офертата на Русия. Преработването там става в "Маяк", където замърсяването се изпуска в реките и застрашава живота на десетки хиляди. Ако погледнете здравната статистика там, няма да повярвате какви неща се случват. Така че ОЯГ от АЕЦ "Козлодуй" отиват на възможно най-лошото място на земята. РАО ще се върнат в България, въпреки че няма точна дата. Русия трябва да предупреди с 10-годишно предизвестие.

Всичките ли РАО трябва да се върнат?

- Уранът и плутоният могат да се смесват за получаване на окислено гориво, което може да се ползва още веднъж в реактора. Останалото може да се остъкли и да бъде охладено до стайна температура. След това тези високо радиоактивни блокчета се поставят в контейнер и се връщат тук. Утайката, попаднала в реките и почвите, обаче ще остане завинаги в Челябинска област. Катастрофата там е с мащабите на чернобилската, но е разтеглена във времето.

Едно от опасенията ни е, че временните хранилища с германските контейнери CASTOR или руската им версия не са много издържливи. Ако сте терорист и искате силен ефект като символика, ще атакувате ядрена централа, но ако искате по-големи поражения, ще ударите такова хранилище, което е по-малко защитено. CASTOR издържат на температури от 700 до 900 градуса, след което се отварят. Огънят от керосина на врязал се самолет може да достигне между 1500 и 1800 градуса. Контейнерите няма да издържат.

Сегашното хранилище за ОЯГ в "Козлодуй" има още малко неизползван капацитет и спешно се нуждае от допълнителен обем. Поради тази причина евродепутатът Ребека Хармс поиска част от допълнителните средства за компенсация за затваряне на блоковете на "Козлодуй", каквито са получили литовците и словаците, да отидат за проблема с отпадъците. За съжаление българските представители в европарламента се противопоставиха на това. Изненадан съм, че Владимир Уручев от ГЕРБ е против, защото е работил в "Козлодуй" и знае за проблема. Вместо това парите са пренасочени към ВЕИ, енергийна ефективност и развитие на мрежата.

Една от основните ви критики е, че проектът за директива не е научно обоснован. Какво имате предвид?

-  От преамбюла разбираме, че акцентът върху дълбокото геоложко погребване е оправдан от два консултантски документа. Единият е от Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия, а другият е от Групата за въвеждане на технологията за геологическо погребване (Implementing Geological Disposal Technology Platform, IGDTP). Техните препоръки не са основани на наука, а на други документи с политически характер. Освен това са много непрозрачни – в тях почти липсват научни позовавания, които могат да бъде проверени. В препоръката на JRC например има само 3 позовавания, като едно от тях е от запис на дебат по време на конференция в центъра. Такава информация не би трябвало да присъства в консултантските материали.

IGDTP стартира преди две години и "Грийнпийс" заяви, че иска да участва в дискусиите. Те казаха, че могат да участват само организации, които споделят визията им – създаване на 3 действащи площадки за дълбоко геоложко съхранение до 2025 г. Не можем да се съгласим с това. Не казваме, че е невъзможно, но има толкова много въпросителни. Европейската комисия ги принуди да ни приемат. Оттогава е имало поне четири срещи на работната група на IGDTP, на които не сме поканени. Когато ги попитах защо, те отвърнаха, че канят само тези, които споделят вижданията им.

"Гринпийс" поръча независим научен преглед, който беше извършен от външен за организацията учен – д-р Хелън Уолъс. Докладът й стига до заключението, че съществуват научни аргументи в полза на дълбокото геоложко съхраняване, но в голяма степен то предизвиква повече въпроси, отколкото консенсус. В момента в науката няма консенсус, а това, което виждаме, е политически консенсус.

Институциите са се затворили срещу подобен род критики. Могат да го правят, защото ядреният сектор винаги е бил капсула в обществото. На европейско равнище договорът за ЕВРАТОМ не е бил променян от 1957 г., защото по думите на ядрената индустрия е едно "много добро споразумение". Всеки път когато посочим, че разпоредбите за осигуряване на прозрачност са остарели, че няма достатъчен приток на критична информация в дискусиите, че сътрудничеството трябва да бъде подобрено, те все отвръщат: "Не, не искаме това. Ядрената енергия е национален въпрос." А колко пъти е променян договорът за Европейския съюз? Вероятно 6-7.

Българското правителство казва, че вече са похарчени толкова много пари, че не можем да си позволим да не продължим работата по проекта за АЕЦ "Белене".

- Много лош аргумент. Вижте за какво са харчени парите досега – за "Уорли Парсънс" като главни инженери, за BNP Paribas като финансови съветници, за Deloitte & Touche като организационни консултанти. Харчено е и за извеждане от експлоатация на съществуващите структури. Според Трайков има средства, които не са отчетени, и може да са потънали в джобовете на НЕК или Българския енергиен холдинг. Един милиард евро са загубени.

Би имало смисъл да се преосмислят изразходваните пари, ако действително имаше нещо построено в Белене. На практика няма нищо – нито като строителство, нито в организационен план.

Част от средствата са използвани за първото плащане към "Атомстройекспорт", които също инвестират. България не трябва да поема риск да строи реактор (reactor vessel), преди националният регулатор да приключи с оценката на документацията. Когато държавата не е доволна, инвеститорът преправя съоръжения за собствена сметка. Нещо подобно се случи във Финландия, Франция и Китай.

Кои разпоредби на Орхуската конвенция (
която дава на гражданите достъп до информация и правосъдие по екологични въпроси - бел. авт. ) правителствата и институциите нарушават най-често?

- Най-често се нарушава правото на достъп до информация. Според конвенцията обществеността има право на информация, свързана с околната среда, особено по отношение на емисиите. Ако има авария в ядрена централа, последиците ще са по-големи, отколкото при химическия разлив в Унгария.

Ще дам пример за нарушение. През 2007-2008 г. поискахме достъп до становището на Европейската комисия за "Белене" и съпътстващата го документация. Получихме текст на становището, в който 90% от важните неща бяха заличени заради нежеланието на българското правителство да се разкрие информацията. Сезирахме омбудсмана и сега чакаме развитие.На мен ми трябва информация не за да правя живота на българските политици труден, а за да се видят слабите страни, на които да се обърне повече внимание. Защо не ни послушаха през 2002 – 2004 г., когато ги предупредихме за пропуските? Можеха да се спестят вече изхарчените пари, с които можеше да се изгради мрежа по Черноморието, която да не се срива, а да свърже всички нови вятърни паркове.

Достъпът до правосъдие в България също не е много добър. След 4 години в съда заради ОВОС на "Белене" делото беше загубено от наша страна, без съдът да посочи аргументи. ОВОС е валиден, докато не се правят големи промени в проекта, а за последните 6 години много неща се промениха. Ако правителството твърдо реши, че ще строи централата, мисля, че ще трябва нова ОВОС. Не смятам, че като цяло проектът ще се случи.

Желая на правителството да е силно при преговорите с руснаците, за да си понесат пълната отговорност. Те лобират здраво, вместо да участват в дискусиите. ЕС трябва да е солидарен с опитите на България да се откъсне от Русия.

Не смятате ли, че "Гриннпийс" може да загуби подкрепа за иначе добри идеи заради радикалните си действия като поставянето на контейнери с РАО пред сградата на европарламента?

- Най-важното нещо за "Гринпийс" е сериозните въпроси да се обсъждат сериозно. Човешката раса е достатъчно интелигентна, за да се изправи срещу сегашните предизвикателства – измененията в климата, загубата на биоразнообразие и като цяло унищожаването на планетата за идните поколения. В момента дискусиите са обсебени от лобисти, а в ядрената проблематика това се случва отдавна.

Ако направите анализ на българските медии за информация по ядрените въпроси през последните 15 години, ще видите, че първоначалната балансирана информация е заменена в края на 90-те със силно пристрастни данни в полза на нова централа. При такива обстоятелства сме задължени да привлечем внимание към неща, които иначе биха изпаднали от дневния ред.

Обсъждахме дали донесем празни варели пред европарламента в началото на октомври. Символиката е ясна, но в Брюксел всеки ден има протести и никой не обръща внимание. В момента, в който донесохме отпадъците, много евродепутати споделиха, че са осъзнали заплахата и се е наложило да заобикалят отдалеч. Разбира се, не сме откраднали отпадъците от хранилище. Събрахме пясък от речни брегове, плажове и други достъпни за обществото места. Цялата акция продължи 4-5 часа преди властите да приберат контейнерите. В момента те са на по-сигурно място, отколкото когато бяха на речния бряг. Никой от нас не беше арестуван, защото информирахме властите какво точно правим.

Не се страхувам, че ще загубим подкрепа, защото в Европа и по света има много хора, които са загрижени за радиоактивните материали и тяхната употреба за производство на електричество. Те са съгласни, че можем да разрешим проблеми като енергийната зависимост, развитието и климатичните промени без нуждата от ядрена енергия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 803 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1354 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Непожеланият гигант

За втори пореден път никой не иска да купи активите на "Кремиковци"

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10