Държавен фонд "Главоболие"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавен фонд "Главоболие"

Държавен фонд "Главоболие"

Земделелската агенция вече просто трябва да заработи нормално. Спешно

Силвия Радославова
3628 прочитания

© асен тонев


Бебетата са хубаво и важно нещо. Но когато едно новородено засенчи темата за работата на една цяла държавна агенция, която разпределя над 1 млрд. лв. за земеделските производители и преработватели всяка година, явно нещо е сбъркано. В случая това е агенцията.

Фонд "Земеделие" влезе в новините (и остана в съзнанието на хората) през последния месец най-вече с изненадващото раждане на бебето на бившия вече изпълнителен директор Калина Илиева. Дали Илиева е уведомила министър Мирослав Найденов за бременността си е въпрос, който засяга само тях двамата. Дали Илиева се е справила със задачите си и дали новият управител на фонда ще успее да го организира добре са въпроси, които засягат все по-голяма част от българската икономика.

Поредното предизвикателство дойде, след като стана ясно, че има реална опасност Европейската комисия да не върне на България суми, вече изплатени по САПАРД (виж карето). Фондът има за задача да събере обратно тези пари от бизнеса и ако не успее, ще ги върне държавата. С други думи, данъкоплатците отново ще платят сметката за старите проблеми. Тя обаче набъбна солидно (230 млн. лева за проекти, по които са установени умишлени или неволни грешки) и е време някой да я затвори.

Приказка за лошото наследство

Вечното оправдание на правителството на ГЕРБ, че всичко е лошо наследство всъщност не е само оправдание - Tройната коалиция остави зад себе над 10 хил. проекта, които изчакваха одобрение по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). "Беше ясно, че България няма да спази амбициозните крайни срокове, които си е поставила за разглеждане на проектите по ПРСР. През 2008 и 2009 г. имаше голямо забавяне. То беше наваксано в последните месеци и Европейската комисия приветства усилията на българските власти", каза пред "Капитал" Роджър Уайт, говорител на дирекция "Земеделие и развитие на европейските райони" в Европейската комисия.

Това противоречи на изказванията след уволнението на Калина Илиева от страна на БСП, че тя е бавила проекти и е спъвала работата. Статистиката показва, че от залежаващите проекти 7447 са били одобрени, а над 2000 отхвърлени в периода, когато директор беше Илиева. Освен това пак точните цифри сочат, че в двата месеца, в които течеше приемът на нови проекти по ПРСР, бяха приети над 2000, като най-активни са били фирмите от преработвателния сектор. Бизнесът беше недоволен и изтъква, че от страх от нови нарушения и разследвания на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ са били поставени нови изкуствени граници между бизнеса и администрацията. Но трябва да се има предвид, че консервативната политика е разбираема за един сектор, в който измамите бяха пословични.

И все пак на работа

Процесът на намиране на тази дистанция е изнервящ и бавен, особено за производители и фермери, които имат нужда от парите бързо. Това е основен проблем, който стои пред новото ръководство начело с  досегашния заместник Светослав Симеонов. След назначаването на нови ръководни кадри пък веднага избухнаха нови политически скандали (виж карето). Докато те се уталожат обаче, време за губене вече просто няма.

Добрата новина е, че Симеонов има идеи. "Включихме в наредбите задължително прилагане на електронен носител, когато се подават бизнес планове на проектите. Досега служителите губеха по два дни да нанасят цифрите от хартията", обяснява той. Ако фондът може да ползва нормативната база на НАП например, проверките за задължения ще стават по бързо. Симеонов твърди, че иска и вътрешно преструктуриране. "Не е редно 50 човека да отговарят за одобрението на 11 хил. проекта. И не е нормално. Особено при положение че България има реален шанс да управлява 3.5 млрд. евро."

За да се случи това управление, хората във фонда трябва да внедрят интегрираната система за администриране ИСАК, която ще контролира всичко - от измерването на земеделски площи до собствеността на нивите. Там също има неприятни новини. Финансовият доклад на Сметната палата на ЕК за 2009 г. констатира, че одиторите имат "резерви за обхванатите разходи за България и Румъния".

А какво иска бизнесът

Според дирекция "Земеделие и развитие на селските район" и на ЕК "усилията трябва да продължат в две посоки – изчистване на проектите от 2008-2009 г. и заедно с това да се гарантира, че проектите, приети през 2010 г., ще бъдат предвижени в разумни срокове". За бизнеса най-важно е да не се загубят средства през следващата година. "Не са усвоени 550 млн. евро, които трябва да бъдат платени през 2011 г., и поради липсата на достатъчно добри проекти, които да се обработват навреме, част от тях ще бъдат загубени", обясни Красимир Киряков, председател на УС на Асоциацията на консултантите по европроекти. Проблем е, че има мерки, по които няма много кандидати. Според него от първостепенно значение е да се поиска разрешение от ЕС тези средства да се пренасочват от неатрактивните мерки по ПРСР към атрактивните, като например модернизацията на земеделска техника, където има много силна нужда от ресурс заради многото и структурно важни проекти. "Програмата за развитие на селските райони в сравнение с други оперативни програми ще завърши с най-добри резултати, но на фона на останалите европейки държави членки по усвояване сме на предпоследно място, само Малта е след нас", обясни Киряков.

Така между неочаквани бебета и неразрешени проблеми една агенция, която разпределя огромен финансов ресурс, продължава да генерира обществен интерес само със скандали. Време е вместо на турски сериал фонд "Земеделие" да заприлича на германски такъв - подреден и скучен. Така ще е по-добре за всички.

Новите стари

За контрола по програмата САПАРД вече ще отговаря считаният за близък до лидера на ДПС Ахмед Доган и зам. изпълнителен директор на фонда Ангел Кинанов, на по-висока позиция е и колегата му Мюхеттин Караоглан. През седмицата председателят на СДС Мартин Димитров публично се обяви против тези назначения и поиска оставката на земеделския министър Мирослав Найденов с мотива, че именно тези хора са отговорни за спирането на земеделските програми по времето на тройната коалиция и има политическа сделка за връщането им между ГЕРБ и ДПС. Депутат от "Синята коалиция" заяви пред "Капитал", че опасността е дори по-голяма, защото в момента тече проверка на ОЛАФ за нов конфликт на интереси и има притеснения от евентуално повторно спиране на средства. От Министерството на земеделието и храните отрекоха такава информация, а пресслужбата на ОЛАФ нито потвърди, нито отрече. От дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК заявиха, че към настоящия момент няма стартирана процедура за спиране на средства, но комисията не може да изразява становища по отношение на бъдещи събития в тази връзка.

До къде стигна САПАРД?

Предприсъединителната програма САПАРД със сигурност ще се запомни със случаите на злоупотреби, които костваха и нейното спиране. Въпреки това усвоените средства са от около 70% от всички договорени. Одобрени и подписани са договори по общо 3, 5 хил. проекта, като общата стойност на одобрената субсидията е в размер на 1, 38 млрд. лв. Платни вече проекти са над 2 хил.

Все България да трябва да върне 230 млн. лв. на Европейската комисия, заради изплащане на средства на нередовни проекти, които се разследват за умишлени или неволни злоупотреби. Задача на Агенцията е да събере парите обратно от бенефициентите, за да не се налага санкцията да бъде платена от държавата. Това събиране за сега върви бавно. Върнати са едва 9 млн. лв. от 77 бенефициента, като в книгата на длъжниците са записани 268, по информация на Светослав Симеонов. Междувременно голяма част от бенефициентите завеждат дела към фонда, а дългата процедура може да надхвърли две годишния период за връщането на средства.

Проблем е, че едни от най-големите български преработвателни фирми са в списъка на длъжниците и не могат да кандидатстват, защото има изискване да не са длъжници към Фонда. "Има безспорни случаи на злоупотреби по САПАРД, и тези бенефициенти трябва да понесат последствията", казва Красимир Киряков. "Все пак има случаи, в които властите са сметнали, че цените на оборудването по проектите са завишени, но по времето на САПАРД не беше правена референтна база данни на цени. Две три години след приключване на програмата се отправя обвинение със задна дата, без аргументи за доказването му. В Съда тези обвинения отпадат", поясни той.

Очевидно проблемите на САПАРД не са само с некоректните бенефициенти, но и с грешки в администрирането на програмата.

България ще трябва да плати на Брюксел още близо 6.5 млн. лв. след корекция в сметките по пограмата за финансовата 2007 г. Правителството преговаря за намалението на тази сума.

До къде стигна САПАРД?


Предприсъединителната програма САПАРД със сигурност ще се запомни със случаите на злоупотреби, които костваха и нейното спиране. Въпреки това усвоените средства са от около 70% от всички договорени. Одобрени и подписани са договори по общо 3, 5 хил. проекта, като общата стойност на одобрената субсидията е в размер на 1, 38 млрд. лв. Платни вече проекти са над 2 хил.
Все България да трябва да върне 230 млн. лв. на Европейската комисия, заради изплащане на средства на нередовни проекти, които се разследват за умишлени или неволни злоупотреби. Задача на Агенцията е да събере парите обратно от бенефициентите, за да не се налага санкцията да бъде платена от държавата. Това събиране за сега върви бавно. Върнати са едва 9 млн. лв. от 77 бенефициента, като в книгата на длъжниците са записани 268, по информация на Светослав Симеонов. Междувременно голяма част от бенефициентите завеждат дела към фонда, а дългата процедура може да надхвърли две годишния период за връщането на средства.
Проблем е, че едни от най-големите български преработвателни фирми са в списъка на длъжниците и не могат да кандидатстват, защото има изискване да не са длъжници към Фонда. "Има безспорни случаи на злоупотреби по САПАРД, и тези бенефициенти трябва да понесат последствията", казва Красимир Киряков. "Все пак има случаи, в които властите са сметнали, че цените на оборудването по проектите са завишени, но по времето на САПАРД не беше правена референтна база данни на цени. Две три години след приключване на програмата се отправя обвинение със задна дата, без аргументи за доказването му. В Съда тези обвинения отпадат", поясни той.
Очевидно проблемите на САПАРД не са само с некоректните бенефициенти, но и с грешки в администрирането на програмата.
България ще трябва да плати на Брюксел още близо 6.5 млн. лв. след корекция в сметките по пограмата за финансовата 2007 г. Правителството преговаря за намалението на тази сума.

Бебетата са хубаво и важно нещо. Но когато едно новородено засенчи темата за работата на една цяла държавна агенция, която разпределя над 1 млрд. лв. за земеделските производители и преработватели всяка година, явно нещо е сбъркано. В случая това е агенцията.

Фонд "Земеделие" влезе в новините (и остана в съзнанието на хората) през последния месец най-вече с изненадващото раждане на бебето на бившия вече изпълнителен директор Калина Илиева. Дали Илиева е уведомила министър Мирослав Найденов за бременността си е въпрос, който засяга само тях двамата. Дали Илиева се е справила със задачите си и дали новият управител на фонда ще успее да го организира добре са въпроси, които засягат все по-голяма част от българската икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    boiko5 avatar :-|
    boiko5

    не виждам с какво толкова ще се развие селския район като се пренасочат средства и огромните ' агр о' фирми предимно Софииски си накупуват нова техника коли и джипове Те отдавна обезлюдиха селските райони и сега не спират и за цигари там Не знам що за малоумници управляват тая държава и не виждат ли резултата от труда си много може да се каже по темата но явно никой не се интересува За това и министъра е такъв смешник

  • 2
    dean_ivanov avatar :-|
    Калоянчо

    Съгласно Закона за електронно управление каишите от ДФЗ са ЗАДЪЛЖЕНИ, не че могат, да изискват всяка служебна информация, в т.ч. и за задължениеята на кандидатите.

    Ако някой не си е чел законите, моля да бъде изритан като боклук, а не преназначаван от Н-то правилтелство!!!

  • 3
    kkozarev avatar :-?
    Kamen Kozarev

    Не на електронни носители трябва да слагат документите, а да ги попълват онлайн и да кандидатстват по този начин. Удобството е за всички, и работата си върви много по-бързо. Иначе е супер, че ще има база данни/информационна система за проектите. Ако има тези неща, не виждам защо 50 човека да не се справят с 11 000 проекта - това са 220 проекта на човек само...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK