Бааавно оттласкване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бааавно оттласкване

Бааавно оттласкване

Българската икономика започна да расте, но пътят към новата реалност ще е труден

Вера Денизова
3537 прочитания

© Shutterstock


Най-накрая. За първи път от година и половина икономиката регистрира ръст на годишна база. Експресните (и неокончателни) данни на националната статистика за третото тримесечие на тази година отчетоха 0.2% ръст спрямо година по-рано. Плюсът беше очакван след силния туристически сезон, добрата реколта и продължаващият ръст на износа. И въпреки че много ни се иска да го напишем, сигурни сигнали, че кризата е свършила, все още няма. Възстановяването засега е бавно и несигурно и всяко едно от следващите (или комбинация от тях) може да върне икономиката в рецесия:

- единственият двигател на растежа в България продължава да е износът, а той зависи от не чак толкова гарантираното бързо възстановяване на международните пазари

- вероятността от нова вълна на дълговата криза в Гърция, Ирландия и Португалия с всичките последици за Европа още през 2011 г. не е за подценяване

- все повече анализатори предупреждават за опасността от нови трусове в световната икономика предвид дисбалансите в нея и колебанието на световните лидери да предприемат мерки в тази посока.

Дори и растежът навън да се запази през следващата година (въпреки по-слабите от очакваното данни за европейската икономика през третото тримесечие), това не е застраховка срещу грешки на българското правителство, чиято икономическа политика все повече се огъва под исканията на всякакви гилдии. А диаметрално противоречивите сигнали (често дори в рамките на седмица) правят бизнес средата трудно предвидима. На икономиката ще са й нужни още двигатели или поне отпускане на някои от спирачките - тромавата администрация, свързаната с нея корупция, междуфирмената задлъжнялост и липсата на кредитиране. Потребителите обаче все още пазаруват предпазливо, а може би по-внимателни от тях са само предприемачите и инвеститорите.

Моментната снимка

Сезонни изгладените данни на НСИ отново регистрираха, макар и по-малък (0.3%) ръст на икономиката през третото тримесечие спрямо предходното. Изненади няма – износът продължава да дърпа напред, а потреблението да се влошава. Темпът на спад на инвестициите обаче започва чувствително да намалява спрямо същия период на миналата година, което означава, че част от компаниите гледат по-оптимистично на бъдещето. По сектори продължават да растат аграрния и индустрията. Светлина в тунела донесоха и други индикатори през седмицата - през септември индустрията направи малка стъпка към възстановяването, като индексът на промишленото производство регистрира 1.6% ръст (сезонно изгладени данни) спрямо предходния месец. От март насам Агенцията по заетостта непрекъснато отчита спад на безработицата. А през седмицата социалният министър Тотю Младенов обяви, че в края на октомври тя е спаднала с 0.11 пункта спрямо септември и вече е под 9%. Основният двигател обаче остава износът, който расте с 37% на годишна база през септември (виж графиката). "Докато вътрешният пазар продължава да стагнира, износът на стоки е вече по-висок, отколкото преди кризата (поне като оборот). В основата на наблюдаваните развития са добрата конюнктура на повечето външни пазари, както и гъвкавостта на българските износители", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество".

Тук обаче свършват и оптимистичните новини. България влезе в кризата с големи дисбаланси в икономиката си (огромен дефицит по текущата сметка, неоправдани очаквания за ръст на цените на имотите, кредитен бум). Но именно те заедно с чуждите инвестиции бяха генераторите на растежа. Затова и след като поръчките започнаха да намаляват и икономиката започна да се забавя, бизнесът реагира със съкращения на служители и понижение на заплатите. От началото на кризата (от фалита на Lehman Brothers) заетостта в България се е редуцирала с 12.5%. Данните за този индикатор, излезли през седмицата, показаха, че въпреки спадовете в нивата на безработица възстановяването на пазара на труда се случва колебливо. А и очакванията на икономистите са, че броят на хората без работа през зимните месеци отново ще започне да се увеличава. Това оказва негативно отражение върху основния двигател на растежа досега - вътрешното потребление. Банките продължават да бъдат предпазливи в кредитирането, а кризата в Гърция да оказва негативно влияние при оценката на риска в цяла Югоизточна Европа от страна на инвеститорите. Така големият въпрос оттук нататък е колко време ще е нужно, за да може икономиката да се приспособи към новата си структура и освен износа нагоре да дръпне и вътрешното търсене.

"В ход е устойчив процес на възстановяване. Не трябва да храним илюзии обаче за темповете, с които този процес ще протича: те ще са бавни", твърди Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. "В началната си фаза възстановяването ще разчита на външни фактори: на износа и на запасите. Засега вътрешните фактори на растежа остават слаби, като индивидуалното потребление, изглежда, се превръща в ахилесовата пета на процеса", допълва той.

И поглед напред

Въпросителните през следващата година са още повече и зависят от множество външни и вътрешни фактори. Ако няма сериозни сътресения в еврозоната, по всичко личи, че българската икономика ще продължи да се оттласква от дъното. А прогнозите на местни и международни анализатори са за ръст между 2 и 2.5% през следващата година. Според икономисти страната в момента се намира в т.нар. inventory cycle (процесът на натрупване на запаси в икономиката), докато в еврозоната той се изчерпва и скоро България ще трябва да разчита повече на вътрешното потребление.

"По-нататъшната скорост на възстановяването на икономиката в краткосрочен план ще зависи от развитието на сектора на услугите, тъй като той има преобладаващ дял в БВП", прогнозират експертите от Центъра за икономическо развитие в последния си тримесечен доклад. Те допълват, че е пресилено да се очаква външната търговия да осигури прогнозирания растеж на икономиката. "Структурата на износа не се е променила и суровините и енергийните ресурси остават водещи - близо 60%. При вноса се наблюдава ръст на стойността на суровините и енергийни ресурси поради ръст на цените им, което е на фона на спад в стойността на инвестиционните стоки, главно машини. Това означава, че производствените предприятия не инвестират в разширяване и обновяване на производството, а така икономически растеж не се постига", обясняват експертите. И все пак, перспективите за устойчиво възстановяване през следващата година ще се подобряват. "Ребалансирането на текущата сметка ще е завършило, цените на жилищата ще се стабилизират, а отрицателните тенденции в заетостта ще започнат да се пречупват. Нормализирането на условията за кредитиране ще е набрало скорост, тъй като голямата част от загубите в портфейлите на банките ще са вече абсорбирани, а качеството на кредитите бавно ще се подобрява. Ще бъдат рестартирани някои инвестиционни проекти, най-вече там, където предоставените гратисни периоди за въвеждане на стандартите на ЕС за опазването на околната среда приближават края си", обяснява Кристофор Павлов.

За да се случи всичко това обаче, трябва още едно условие – добра или поне предвидима бизнес среда. Най-важният компонент от нея е фискалната стабилност. Ако правителството успее да задържи ниски данъците и ограничи разходите си, доверието на чуждите инвеститори ще се засили и ще е голямото предимство на България в региона. Нуждата от бюджет с минимален дефицит през следващата година е още по-остра и на фона на продължаващата криза в Гърция и понамалелите резерви. И колкото и да ни е омръзнало да се повтаряме, единственият начин да се постигне бюджетна стабилност са структурните реформи.

Автор: Капитал

Най-накрая. За първи път от година и половина икономиката регистрира ръст на годишна база. Експресните (и неокончателни) данни на националната статистика за третото тримесечие на тази година отчетоха 0.2% ръст спрямо година по-рано. Плюсът беше очакван след силния туристически сезон, добрата реколта и продължаващият ръст на износа. И въпреки че много ни се иска да го напишем, сигурни сигнали, че кризата е свършила, все още няма. Възстановяването засега е бавно и несигурно и всяко едно от следващите (или комбинация от тях) може да върне икономиката в рецесия:

- единственият двигател на растежа в България продължава да е износът, а той зависи от не чак толкова гарантираното бързо възстановяване на международните пазари


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/11/2011.html

    Ха! Кое ли расте на икономиката ни? Може би околонулевия ръст на БВП за 2010 година?! И как да очакваме кой-знае какъв растеж на икономиката ни, след като Дянков направи всичко по силите си да ореже масовото потребление?!!!

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    В този ред на мисли цитирам откъс от днешното интервю с Пламен Бобоков за "Русе инфо":

    ***
    "По-добре е всеки да си направи сметката и да се подготви за една трудна зима. Няма нищо лошо в това да се подготвим за по-трудния сценарий и да се случи по-добрият. Нашата компания отдавна е експортно ориентирана. В този смисъл почти сме слабо зависими от българския пазар. Така че, колкото по-бързо българските бизнесмени се насочат към регионално присъствие и започнат да изграждат структури на регионално ниво, толкова по-стабилен ще бъде бизнесът им.

    - Не е ли това една трудна и скъпа задача?

    - Вярно е, че изисква доста ресурс. Освен това, някои от нашите бизнесмени са свикнали да си уреждат въпросите по не пазарен начин и когато излязат навън, имат сериозни трудности."

    ***

    Г-н Бобоков е прав. Не само у нашите бизнесмени си проличава, че са свикнали да си уреждат работата с несъстезателни методи. Това е видно например и в родния футбол, където отбори като Борац Чачак, Хайдук Кула, Жилина, Партизан Тирана и да не изреждам още колко, с лекота нанасят съкрушителни загуби на нашите "грандове". Това се вижда и в образованието, където абсолвенти с диплома от дома 5.95 биват изхвърлени още в 1. семестър заради слаб успех. Мдамм, кризата наистина е болезнена, но още 2-3 години на това дередже и от дебелия, лукав, прост и ленив бизнесмен-Ганьовец ще стане егати точния пич-европеец :-)

  • 3
    werginija avatar :-P
    werginija

    Едва ли 6те стане за 3 години, но ина4е си прав, циник. Западноевропейците май няма да успеят да съкру6ат останалата Европейска 4аст както са си мислили преди години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK