С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
74 12 ное 2010, 16:07, 11952 прочитания

Ако не дойдете вие...

Руският премиер Владимир Путин бърза да прокара енергийните си проекти. На България й е все по-трудно да ги бави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Докато газопроводът е все още в сферата на идеите и за него България не е подписвала нищо обвързващо, за "Белене" има договор, по който вече се плаща.

Клишето в руските медии е, че Владимир Путин не пътува никъде, ако очаква да се върне с празни ръце. Това, разбира се, не е точно така. Но за премиера на Русия е известно, че веднъж вече e отказвал пътуване до България. В началото на 2009 г. Путин отмени посещението си в България, след като във финалния документ на подготвения тогава енергиен форум проектът за газопровода "Южен поток" не бе поименно споменат като приоритетен за Европейския съюз.

В събота "Южен поток" ще бъде първа новина. По време на срещата между премиерите на Русия и България  ще бъде обявено създаването на смесената компания между Българския енергиен холдинг и "Газпром", която ще изгради и оперира газопровода. Руският вестник "Время новостей" дори писа, че Путин идва в България, за да приеме капитулацията на страната за проекта. Това е все още доста пресилено твърдение, но за сметка на това София най-вероятно ще се окаже под натиск за далеч по-скъпия и съмнително изгоден за страната проект АЕЦ "Белене". Неусетно проектът, по който България отказва да плаща, напредва, а доскорошният гьол (по думите на Борисов, който инспектира площадката през март) вече е бетонно легло за бъдещия реактор. Всъщност може да се окаже, че Путин е в София по-скоро за "Белене", отколкото за "Южен поток", особено като се имат предвид, че в делегацията му е включен  и шефът на "Росатом" Сергей Кириенко.

И докато газопроводът е все още в сферата на идеите и за него България не е подписвала нищо обвързващо, за "Белене" има договор. Министърът на икономиката Трайчо Трайков на няколко пъти каза, че за "Белене" повече пари няма да се дават. Същото повтори и финансовият министър Симеон Дянков. Но по централата продължава да се работи, макар че не само че не е намерен нов стратегически инвеститор, но дори и изборът на консултант, който да го намери, е пред приключване вече втори месец. Прекъсването на плащанията обаче изнервя Москва. Миналата седмица премиерът Борисов беше цитиран от ИТАР-ТАСС да казва, че подкрепя "с цялото си сърце" проекта АЕЦ "Белене". После се оказа, че Борисов не е давал такова интервю, а случката изглеждаше така, сякаш някой е упълномощил "ТАСС да заяви" руската позиция през устата на българския премиер.


След оттеглянето на RWE в края на 2009 г. проектът в безтегловност. България няма пари за довършването на централата. Нещо повече, след идването на правителството на ГЕРБ дори вече твърдо се смята, че държавното участие не трябва да е повече от 33%. С постоянния натиск за нарастване на цената вероятността да бъде намерен инвеститор изглежда все по-малка, а правителството се захвана търси замяна на RWE от Ванкувър до Владивосток – в едни момент имаше слухове за американски, после китайски компании, тази седмица президентът Георги Първанов пък предложи ток на... Сирия. Сега най-актуален е мистериозен баварски инвеститор. "Не можем да потвърдим възможността Siemens да участва като инвеститор в този проект", отговориха от компанията след запитване на "Капитал" до офиса в Ерланген, където се намира енергийното поделение нa индустриалния гигант. От Е.ON, (чиято втора основна централа е в Мюнхен) и които също бяха един от евентуалните кандидати за "Белене" категорично отхвърлиха с тях да са водени разговори. Запознати с хода на обсъжданията коментираха за "Капитал", че по принцип Siemens са били готови да финансират своето участие в "Белене", още повече че компанията вече има намерения за преки инвестиции в България (във вятърен парк край Добрич, чието изграждане още не е започнало). Имало е обсъждания компанията дори да поеме цялата неядрена част от проекта, но това едва ли ще се случи, тъй като "Атомстройекспорт" няма толкова лесно да даде апетитната хапка. От Siemens коментираха, че имат спецификации за доставки към подизпълнителя Areva, но без да уточнят дали става въпрос за твърди договори.

Засега само сигурно е, че Сърбия проявява интерес, но Белград логично изчаква да види как в крайна сметка ще се структурира проектът.

Въпреки твърденията, че в договора има предвидени неустойки (милиард и сто милиона според премиера Борисов) за прекратяване на контракта, експерти, работили по проекта, недоумяват откъде излизат тези цифри. Освен поетите ангажименти за около 500 млн. евро за останалите пари можело да се водят спорове, макар и трудни. Просто България няма как да докаже дали "Атомстройекспрот" наистина е направила разходите, за които претендира. Руският ядрен монополист е известен като черна кутия в корпоративните среди.



Правилният инвестиционен поток

Проектът "Южен поток" поне на теория започна по правилния начин. След междуправителственото споразумение за сътрудничество през 2007 г. през лятото на тази година беше одобрена пътна карта за стъпки по него. На 25 октомври последва подписването на споразумение между Българския енергиен холдинг и "Газпром" за възлагане на прединвестиционно проучване, а тази седмица ще бъде обявено и създаването на смесеното дружество, което ще строи и управлява газопровода на българска територия. Т.е пътят досега следва малко или много нормалната логика – от идеята, през икономическия анализ, докато накрая се подпише сделката и започнат да се влагат пари.

Проблемите обаче тепърва започват. На 5 ноември БЕХ публикува покана към консултантски форми да заявят интерес към проучването. Срокът за подаване на документи обаче беше... 9 ноември. По-късно той беше удължен с още два дни, но като цяло шест дневен срок звучи несериозно за дейност, която може да струва между 5 и 10 млн. евро и трябва да определи дали на българска територия ще се строи газопровод, чиято стойност може да надхвърли 1 млрд. евро. Освен това бъдещият консултант трябва да препоръча икономически изгоден вариант, който може да включва предложение българската газопреносна мрежа да стане част от "Южен поток" или пък неприемливо ниско ниво на транзитните такси. Това почти сигурно ще се случи, ако става дума за компания с много бизнес в Русия. Макар и предложението на консултантът да няма обвързващ характер, то би затруднило бъдещите преговори.

От министерството на икономиката коментираха, че срокът макар и къс, не е невъзможен, тъй като не става въпрос за подаване на подробна оферта. И че той няма нищо общо с посещението на Путин два дни по-късно. Източници от министерството казаха, че и това е добро постижение, след като първоначално "Газпром" е настоявал да се избере между три предложени от него фирми.

Срокът все пак е странен, след като е ясно, че с проекта няма защо да се бърза. Също така е странно защо се бърза с основаването на съвместната компания. В крайна сметка за "Южен поток" повече се говори, отколкото се върши нещо. Бързането изглежда така сякаш Русия иска с едни тласък да наклони проектите в своя полза. От икономическото министерство обясниха, че идеята е да се прехвърли отговорността за газопровода бързо на съвместната компания, която да поеме цялата отговорност по него. И така да се избегне ситуацията с "Белене", където НЕК налива пари, без да има партньор.  

Инфографика


След продължителните преговори по корпоративната структура на съвместната компания министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обяви преди месец, че повечето проблеми са решени. Председателят на съвета на директорите на съвместната компания щял да бъде българин, а българската страна щяла да има и мнозинство в съвета. Повечето решения щели да се взимат с единодушие, а в някой случаи, които касаят ситуации извън България, българските членове в съвета били задължени да не пречат, обясниха допълнително от икономическото министерство, но не се впуснаха в подробности. Но примерно в казуса, при който трета страна иска да транзитира газ през свободния капаците на "Южен поток", българските представители в компанията може да нямат възможност да повлияят за отварянето на тръбата.

Не е решен и въпросът за съмненията около количествата на транзита. Те бяха породени от вкарването на досега съществуващите транзитни количества за Турция и Гърция в общия обем на "Южен поток". За това няма логика и изглежда така, сякаш "Газпром" просто иска да прибира 50% от транзитните такси през смесеното дружество. Преди време министърът на икономиката обаче обясни за "Капитал", че единствената причина била евентуалното пренасочване на целия износ за региона през "Южен поток", т.е. прекратяване на транзита през Румъния. Стоплянето на отношенията между Украйна и Русия обаче прави тази хипотеза малко вероятна. 

Допускания
(към графиката)

Цената за изграждане на АЕЦ "Белене:

1. 3.99 млрд. евро за доставяното от Росатом оборудване (на 31 октомври Виетнам и Росатом подписаха сделка за изграждане на два ВВЕР-1000 на стойност 4 млрд. Евро.)

2. 1.3 млрд. евро за присъединяване към мрежата, физическата защита на централата, разпределителната уредба и за архитект-инженера, а също за първоначалното зареждане с ядрено гориво.

3. Ескалация на цената свързана с натрупаната инфлация за периода от 2006 г., когато е подписан договорът. Спорът е кой индекс да се ползва ЕС-15 или ЕС-27 (в последния случай инфлация, макар и с малко, е по-висока). Ескалацията, която би трябвало да е около 7%, не е включена в изчисленията, тъй като дори да се приеме компромисен вариант, проектът започва да изглежда трудно неосъществим.

Финансиране

Публично се казва, че българската държава е похарчила 1 млрд. евро досега, но не е много ясно на каква база е направено това изчисление. Например кредита от 250 млн. евро, изтеглен от НЕК през 2007 г., за който се твърди, че е бил използван за проекта, поне на книга няма нищо общо с ядрената централа.  

Руската държава е готова да предостави 3.8 млрд. евро експортен кредит за 20 г. Лихвата щяла да бъде под 8% (Богомил Манчев пред "Капитал", април 2009 г.).

Изпълнителният директор на Росатом Сергей Кириенко каза наскоро, че компанията е готова да стане инвеститор в "Белене" на сума на стойност 1.9 млрд. евро с идеята след време да продаде дела си на стратегически инвеститор. Предполага се, че другата половина може да бъде отпусната като кредит. Приемаме, че за да прокара проекта руската страна се съгласява на 5% лихва за периода, при петгодишен гратисен период (като се предполага, че "Белене" ще бъде построена до 2016 г.), през който се заплащат 50% от дължимите лихви, а остатъкът се капитализира към главницата. 

Неизвестен западен инвеститор влиза с 300 мл. евро инвестиция.

Сърбия инвестира 100 млн. евро

Има голяма вероятност проектът да се оскъпи допълнително. Няма проект за строеж на ядрена централа, който да не се е оскъпил с 50-60%, поради сложността на изграждането и уникалния характер на всеки АЕЦ. За руските проекти може да се приеме, че по време на строителството цената спрямо предварително планираната, ще нарасне още повече. Но за целите на простота на изчисленията, евентуалните допълнителни инвестиции не са включени.

Приходи

Средната цена, на която АЕЦ "Козлодуй" продава електричество  през 2009 г. е между 46 лева и 50 за МВтч (изчислено през приходите от продажби и общото количество произведеното електричество). За "Белене" може да се приеме, че цената по принцип трябва да бъде доста по-висока, тъй като в нея ще са включени и инвестиционните разходи ("Козлодуй" формира цената си без тях). Полагаме– 80 лв. Мвтч, по-висока от предполаганата себестойност на енергията от "Белене" – 75 лв. за МВтч. (Богомил Манчев в интервю за "Капитал" от април 2009г.). Цената е по-ниска от договорената за ТЕЦ AES "Гълъбово" и малко по-ниска от настоящите спот цени в Централна Европа.

Може да се предположи, че в дългосрочен план българските цени ще се стремят да достигнат средното европейско ниво. Така цената нараства с 4% годишно през целия 25-годишен експлотационен срок на централата, което повишава цената в края на периода с 250%.

Евентуалните спестени разходи от емисии на CO2 не са включени в изчисленията за по-голяма яснота.

Разходи

Тъй като в ядрената енергетика най-големите разходи са инвестициите, то оперативните разходи на АЕЦ "Белене" ще бъдат близки до тези на "Козлодуй". В последните години оперативните разходи на съществуващия АЕЦ са 75% от приходите (амортизационните отчисления са извадени). България засега не отделя средства за дългосрочно погребване на високоативни ядрени отпадъци (гробището би струвало най-малко 1 млрд. евро).

Има предположение, че оперативните разходи на Белене ще бъдат значително по-ниски – 65% от приходите.

Приемаме, че ДМА са 10 млрд. лева и амортизациите за 25 години са по 400 млн. лева годишно.

Алтернативна цена

Тъй като проектът е от стратегическа важност, алтернативната цена е нормално да бъде по-ниска от нормалните търговски проекти. За референция се приемат 30-годшните германски облигации, който в момента имат годишна доходност от 3.25%. Това е много ниско ниво на дисконтиране, тъй като кредитите имат двойно по-висока лихва, но приемаме, че българската и руската страна правят това, за да прокарат проекта.

Осем предпоставки, за да се върже проекта

1. Цената да не нараства спрямо договорената през 2006 г. (т.е. с лихвите по кредита да не надхвърля 6.5-6.7 млрд. евро)

2. Средна цена на електроенергията – 120 лв. за мВтч (т.е. "Белене" ще бъде една от най-скъпите централи в България).

3. Поддържане на стабилно нарастване на продажните цени въпреки високото стартово ниво ("Козлодуй" продава на повече от два пъти по-ниски цени).

4. Намиране на стабилни външни пазара, за да може да се поддържа по-висока продажна цена (въпреки конкуренцията на по-евтиното електричество от "Козлодуй").

5. Оперативни разходи около 65% спрямо приходите от продажби, т.е. доста по-ниски от тези на "Козлодуй".

6. 90% използваемост на мощностите, ниво много рядко постигано от "Козлодуй".

7. Много изгодни лихвени нива за кредита – 5% не е невъзможно, но е трудно

8. Другият вариант е рязко удължаване на срока, в който "Белене" трябва да върне първоначалната инвестиция и отказа на държавата от всякаква друга печалба, освен постъпленията от данъци и такси.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 493 прочитания

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 745 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Торбалан трябва да умре

Екоминистерството планира да наложи такса върху торбичките, за да ограничи употребата им

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота