А те са повече от известни. Т.нар. торбички тип "потник" се използват средно за около 1 час. За това си време на полезно действие те се разлагат твърде бавно, като процесът може да продължи и столетия. Торбичките рядко стигат до заводите за рециклиране. Вместо това висят по дърветата, задръстват коритата на реките и отравят животните. Въпреки всичко това всяка година в България се произвеждат и продават над един милиард пликчета. Да, прочетохте правилно - един милиард.

На тази найлонова вакханалия може най-накрая да се сложи край. Поводът да се сетим за торбичките не е силният вятър от преди дни, който ги направи още по-дразнещи, а новата заявка на екоминистерството (такава имаше и в края на 2008 г.) да се справи с проблема. Ведомството планира да се въведе един от най-ефективните методи за намаляване на употребата им - продуктова такса върху всяка от тях. Целта е оскъпяването да подейства възпиращо върху клиентите и да ги принуди да използват торби за многократна употреба. "Ако отида в магазина и една подобна торбичка струва един лев, ще се откажа да я купя", заяви преди дни екоминистърът Нона Караджова. Конкретното предложение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) трябва да е готово към края на следващата седмица. Намеренията са да се обложат тънките торбички с дръжки, без значение дали се водят бързоразградими. Изключват се по-големите дебели торби, които по-лесно се събират, както и малките пликчета без дръжки, в които се слагат продуктите които се мерят в магазина например. Точната сума на продуктовата такса, която най-вероятно ще се заплаща от производителите и вносителите, все още не е известна. "Отначало цената ще е поносима, като от следващата 2012 г. ще бъде по-респектираща", коментира Евдокия Манева, зам.-министър на екологията. 

Въвеждането на такса е лесно и използвано решение в други държави, спечелили найлоновата битка. Единственият спорен момент в идеята на екологичното министерство е облагането и на бързоразградимите торбички по същия начин като по-вредните за природата.

Прехвърляне на полиетиленовата топка

До използването на тази мярка се стига, след като години наред отговорността за безнаказаното прелитане на полиетилен над страната успешно се прехвърляше по няколко направления. От едната страна клиентите с екологично самосъзнание обвиняват продавачите в магазина, които "задължително гледат да ти набутат торбичка". От друга - самите продавачи, които твърдят, че купувачите често ги обвиняват в скъперничество, ако не им дадат "торбичката, която им се полага по право".

През седмицата попитахме читателите на "Капитал" дали биха се отказали от полиетиленовата си торбичка. 48% от гласувалите над 600 отговориха, че и сега не ползват такава. Това обаче едва ли е масова практика. От търговските вериги, както и производителите на торби за многократна употреба заявиха, че продажбите им вървят доста по-зле от очакваното. "Няма го навика да си вземеш торба от вкъщи, преди да отидеш на пазар. Не се получи това, което очаквахме, няма го това търсене на торбите за многократна употреба", коментира Георги Миронов, управител на "ЦБА франчайз".

Полиетиленовата топка се прехвърля и между фирмите, отговорни за разделното събиране на отпадъци и предприятията производители, които трябва да рециклират продукцията си впоследствие. Първите твърдят, че някои от торбите (когато са от смесени материали) изобщо не могат да бъдат рециклирани. Малкото им тегло и ниската себестойност на производство (между 1 и 5 стотинки) пък не ги правят ценна суровина и събирането им и предаването им за рециклиране става икономически необосновано. За изгарянето на пластмасата, която не може да бъде употребена повторно, липсват необходимите съоръжения, като завод за преработване на отпадъците например. Така това сега може да става само в циментовите заводи, и то срещу определена сума. Тя е по-висока от тази за изхвърлянето им на депо и това често предопределя отиването им на сметището. Производителите на свой ред пък критикуват организациите по разделно събиране, че не си вършат работата качествено, събират само по-скъпите отпадъци и не им носят количества за рециклиране.

Със сухото гори и мокрото

На фона на цялото полиетиленово безхаберие не липсват и положителни примери. Кметът на Кюстендил Петър Паунов например освободи града си от полиетилена, или както той сам казва "при нас от доста време не летят торбички". В началото на 2009 г. обшината въвежда такса за търговските обекти от 1500 лв. на година, ако предлагат от по-опасните полиетиленови торбички, а не бързоразградими. Първоначалните притеснения на търговците били свързани с цената на по-малко вредния вариант и с това дали има достатъчно разновидности. Оказва се, че бързоразградимите са само с няколко стотинки по-скъпи, а моделите са достатъчно.

Решаването на проблема с торбичките на местно ниво в Кюстендил може и да е по-скоро изключение. Не така стои въпросът на ниво търговски вериги. "Въпреки че до момента държавата не провежда политика в тази сфера, около 20-25% от торбите на пазара вече са бързоразградими", разказва Милен Георгиев, управител в "Екстрапак". Компанията е първият български производител, който пуска бързоразградими торбички на пазара. Те са от полиетилен, към който е добавен катализатор, който води до разпадането им за максимум 2 години. Фирмата работи по канадски лиценз от 2007 г. През 2008 г. търсенето на бързоразградими торбички от страна на големите вериги рязко скача. Първоначално компанията работи основно по поръчка, а към днешна дата вече има 15 стандартни модела. Търговските вериги поръчват различни разновидности бързоразградими торби, като цената на по-големите компенсира разходите им за по-малките. През 2009 и 2010 г. търсенето на бързоразградими торбички продължава да расте с по 10% на година, като вече има интерес и от страна на по-малките търговци. Компанията вече не е и единствената на пазара, а конкуренцията води до все по-богат асортимент и по-добри цени.

Основната причина да се предлага биоразградимите торбички да се облагат със същата такса като другите е, че държавата няма капацитет да проверява коя каква е. Това би дало възможност всичкият полиетилен да се обяви за приятел на природата и практически да обезсмисли налагането на продуктова такса. От МОСВ обясниха още и че според стандарта за биоразградимост торбичката трябва да се разпадне за срок от 3 месеца.

Ще цъфне ли найлонът?

Всъщност идеята на МОСВ за въвеждане на продуктова такса не е нова. Тя се спрягаше и по време на предходното управление на Джевдет Чакъров. Резултатът тогава беше нулев. Предложението отпадна в края на 2008 г. след срещи с производителите, които заявиха, че така бизнесът ще бъде съсипан и няколко хиляди човека ще останат на улицата в началото на кризата. Производителите логично и сега изразиха неодобрението си от идеята. В становището на Българската асоциация Полимери се казва, че таксата няма да реши екологичния проблем, а ще доведе до нелоялен внос от други страни, където няма такива ограничения. От асоциацията смятат, че преди въвеждане на таксата трябва да е ясно и как и кой ще се контролира пускането на торбичките на пазара и за какво ще бъдат изразходвани събраните от такси средства. Риск представлява и минаването на част от производството в сивия сектор или криенето на количества. Не е ясно и дали производителите и вносителите на торбички ще трябва да станат членове на някоя от организациите, занимаващи се с разделно събиране на отпадъците, подобно на другите фирми вносители или производители на опаковки или ще плащат директно на държавата.

В момента цялата процедура е на етап подготовка на наредба от министерството на околната среда, която след това трябва да бъде одобрена от Министерския съвет.

Някои от защитниците на полиетилена казват, че проблемът с торбичките е най-малкият на фона на цялото лошо управление на отпадъците. И са прави. Ако обаче и най-малкият проблем не може да бъде решен, какво остава за останалите.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Автор: Добриян Добрев

Преглед на оригинала