Адептът на морала

Адептът на морала

Защо трябва да помним Румен Янков

13421 прочитания

© Надежда Чипева


На 68 години миналата неделя почина бившият председател на Върховния касационен и на Конституционния съд Румен Янков.  Много се изписа за него - нещо, което той хич не обичаше. Скромността и ужасът от показността бяха неразделна част от Румен Янков. За пръв път ще уважим желанието му - няма да пишем за него. Публикуваме негови думи - от особените му мнения като съдия в Конституционния съд (през последните години там той беше вечна опозиция на мнозинството), както и от едно негово интервю (второто и последно, което е дал).

Следващите два въпроса - допустимо ли е един народен представител да гласува освен със своята и с други карти за гласуване и противоконституционен ли е закон, приет чрез гласуване с чужди карти - имат риторичен характер.

Особено мнение по конституционно дело №6 от 2003 г.

Мисля, че решение на Конституционния съд, което се родее със счетоводен одит, е недопустимо. Особено мнение по конституционно дело №2 от 2003 г.

Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. "Притежаващият реална власт се чувства обсебен от нея." От друга страна, при тази обстановка и човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности.

В крайна сметка житейският опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице има за последица постигането на негативни резултати.
Тези са в общи линии основанията конституцията да определя различни по продължителност периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. 

Особено мнение по конституционно дело №1 от 2004 г.

Описаната от пресата, а и показвана по телевизията пленарна зала, в която част от депутатите с карти на отсъстващите приемат закони, имат лабилно политическо поведение, водят разгорещени спорове по незначими за обществото въпроси, под чуждо давление през 2003 г. вършат спешни промени в конституцията - действително тази картина навява облика на безпомощния парламентаризъм.

Особено мнение по конституционно дело №3 от 2004 г.

...един аргумент, подхранван от демократическите принципи, изисква имащите политическа власт да са единствени съдии на решенията си и те да преценят дали имат право да извършат това. Недопустимо е вместо тях това да стори съдът. Трябва да се има предвид, че съдебният активизъм крие риск от тирания (съдиите са несменяеми, с различна политическа нагласа, избрани по окултен за широкото общество начин и не носят политическа отговорност).

Особено мнение по конституционно дело №7 от 2005 г.

Реализмът на здравия разум поставя изискването нещата да се възприемат такива, каквито са. Цифрите са закодирани в съзнанието на човека. Те не могат да бъдат четени по друг начин – при тях не може да се разсъждава извън обема на понятието, че срокът е този, който е посочен в конституцията. В тази връзка може да се постави и риторичният въпрос - след като никой не може да приеме, че тези срокове не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани. 

Становище по конституционно дело №8 от 2005 г.

Да се допусне тълкуване на чл. 130а, т. 2 от конституцията, чието съдържание е "Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт", значи да се изостави езикът като средство за познание и се приеме, че изразът съдържа скрита истина, която трябва да бъде изяснена, което не е така...

Особено мнение по конституционно дело №5 от 2007 г.

Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците, победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители.

Вярно е, че болшинството от народните представители биха могли да отложат влизането в сила на закона, но чрез ново законодателно предложение, направено по правилата. Тогава за обществото ще е ясно кой е вносителят и какви са неговите мотиви.
Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и, както е казал вносителят - Министерски съвет, до "неговата деградация", която е трябвало да приключи на 1.06.2007 г., а ще продължи до 1.01.2008 г.

Особено мнение по конституционно дело №8 от 2007 г.

Работата е там, че омбудсманът включва в понятието "граждани" и фармацевтите. Това е вярно от гледище на обемите на понятията – наистина всички фармацевти са граждани. Но тук трябва да се има предвид видовата им отлика – не всички граждани са и фармацевти. Така се поставя въпросът допустимо ли е омбудсманът да защитава част от гражданите в непрофесионалното им качество, когато държавата е преценила, че за опазване на здравето на населението при продажбата на дребно на лекарства да поставя изискването да си магистър-фармацевт.

Особено мнение  по конституционно дело №2 от 2008 г.

Безличните дебати в парламентарната зала, решаването на въпросите в комисиите, предшествани от тайни съвещания на лидери, които предрешават законодателната дейност, създават широкото убеждение, че парламентът е фасада, зад която се крие господството на партиите и техните икономически интереси. При такова неадекватно функциониране на политическата система в държавите с разделение на властите расте стремежът на правителствата да заменят закона с административни актове (в случая с министерско постановление). Затова в днешно време, когато законодателната и представителната роля на парламента намаляват пред очите на всички, все повече и повече се настоява за сдържане и контрол по отношение на изпълнителната власт.

Особено мнение по конституционно дело №1 от 2009 г.

Има ли партия, която да е удовлетворена от изборни резултати? Броят на участващите в изборите партии и коалиции е общо 20 през 2008 г. При създадения прецедент единици ще са партиите и коалициите, които няма да се изкушат да оспорват изборите. Очевидно е, че възможностите на съда да постанови решения по всяка ще се проточат във времето.

Тогава ще се постави въпросът какъв е смисълът от едно състезание, което продължава цяла вечност. 

Особено мнение по конституционно дело №9 от 2009 г.

Конституционализмът трябва да държи сметка не само на буквата на закона, но и на съпътстващите го елементи като обичай, здрав разум и морал. Собствеността е подложена не само на действието на закона, на обществени договорености, но и на въздействието на общественото мнение. Още от древни времена теологичното отношение към нея включва в себе си и задължението на собственика за благотворителност, готовност да помогнеш другиму. Така са разсъждавали ранните християнски автори, които са живели сред вещите, преди да добият качеството на културни артефакти. Последните са придобили значение като естетическо и културно наследство едва по-късно. И едва по-късно общественото мнение внася ново задължение. И докато задължението за благотворителност и да помогнеш другиму не може да бъде наложено със закон, опазването на културното наследство от държавата според конституцията е нейно задължение.

Особено мнение по конституционно дело №11/2009 г.

Извадки от второто и последно интервю на Румен Янков, март 2008 г.

За нивото на законност в правовата държава може да се съди по това доколко са еднозначни нормите, отнасящи се до дейността на нейните органи, в каква мяра те разполагат с правото да действат по собствено усмотрение, особено когато засягат човешки права. Принудата трябва да се прилага с мяра. Това юристите наричат принцип на пропорционалност. Той се приписва на Фридрих Велики. В неговия Всеобщ закон е казано, че полицейските мерки могат да се прилагат дотолкова, доколкото са необходими за съхранение на обществения порядък, спокойствието и безопасността.

Та, ако ме питате какъв е моделът на разделението на властите, бих ви отговорил "моделът е коалиционен". Става дума за кардинално неразбиране, че разделението на властите е призвано да способства за ефективността на управлението, а не за ограничаване на произвола на властта, която и да е тя. Целта на разделението е не да се избегнат стълкновенията, а с цената на неизбежните стълкновения между трите власти да се спаси народът от автокрация (виждаме какво здраво следене и подслушване се шири на всички нива на държавата). Разбира се, това не е по вкуса на привържениците на консолидационните системи, ратуващи за сътрудничество, което, както бе казано, прикрива господство.

Ставало е и друг път дума, че магистратът трябва да е независим, безпристрастен, компетентен, справедлив и с чувство за самоирония. Последните три качества очевидно не са предмет на внимание в държавата ни. Да е компетентен - понятието е ясно, да е безпристрастен - просто казано, значи да не взима една или друга страна в спора. Що се отнася до независимостта, без нея всички останали изисквания губят смисъл. Независимостта ще рече, че всеки от съдещите се предварително трябва да е сигурен, че съдията няма да е повлиян при вземането на решението си от външни фактори. Може той да е безкомпромисен и да постъпва както трябва, но ако не е независим, доверието в правосъдието рухва - никой няма да вярва например, че ще осъди приятеля си. А няма ли доверие в системата човек, търси правото извън нея.

За независимостта на системата трябва да се съди от дейността на Висшия съдебен съвет - доколко той е проводник на политически, роднински или приятелски назначения. Назначенията, основаващи се на трайни, повтарящи се в миналото, контакти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка. Веднъж назначен на някое от тези основания ръководител, при повишението в служба игнорира политически девиантните, противниците на приятелите, търси родствениците. И критерий в случая не са качествата, а лоялността. Така правосъдието от страж на закона лесно се превръща в банка за услуги.

Политиците са в основата на назначенията във върховете на системата. Но проява на посткомунистически синдром е седемнадесет години (за предишните 45 е ясно!) да унижаваш редовите магистрати, чийто живот изцяло е преминал в системата, и да не посочиш един от тях за ръководно място. Има и още едно неудобство. Политически назначените ръководители, докато разберат за какво става дума в системата, мандатът им е изтекъл.

Но има и трета пакост. Политиците и техните адепти в системата (това те никога няма да го разберат) с пристрастните си от политическа гледна точка назначения периодически я стресират. Картината - магистрати, загрижени да запазят статуквото си, други - за пореден път да се харесат, трети - да оцелеят. Високите хоризонти на правото - разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип, остават на заден план. Така се и отваря споменатата "банка за услуги".

Не на последно място - думите "съвместно", "в съдружие", "синхрон", "толерантност" са вредни за съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет трябва да знаят, че ръкуват ли се с дясната ръка с министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, с лявата трябва да търсят мехлем срещу изгаряне.

В заключение тук трябва да се повтори известното правило - опасността от съвременния деспотизъм не е свързана с единовластието на една от трите власти. Истинската опасност се състои в решаващото влияние на което и да било лице, партия или партийна група, оказващи натиск на една от тях.

- Която и да било цел на държавното устройство - спасение на душата, величие, социално благополучие, и въобще всяка задача, поставена от държавата, може да минира свободата. Свободата, характерна с отсъствие на произвол, се гради на предположението, съгласно което е желателно да се създаде такова състояние, при което човекът сам да може да реши кое е добро за него и как да постъпи - запомнил съм го отнякъде. Интерпретирано на наша почва, това значи спорове дали да има религиозно обучение, ансамбъл "Българе" (не "Българи") или българи-юнаци, най-голямата баница, най-дългото хоро...

...Знаете ли, забелязал съм, че който се появи по телевизията, даде интервю във вестник, напише някоя юридическа брошура, се счита посветен във всичко. След това по улицата търси одобрителните погледи на минаващите и се самоокуражава, защото все ще се намери някой да му каже "браво". Ялова илюзия...

На 68 години миналата неделя почина бившият председател на Върховния касационен и на Конституционния съд Румен Янков.  Много се изписа за него - нещо, което той хич не обичаше. Скромността и ужасът от показността бяха неразделна част от Румен Янков. За пръв път ще уважим желанието му - няма да пишем за него. Публикуваме негови думи - от особените му мнения като съдия в Конституционния съд (през последните години там той беше вечна опозиция на мнозинството), както и от едно негово интервю (второто и последно, което е дал).

Следващите два въпроса - допустимо ли е един народен представител да гласува освен със своята и с други карти за гласуване и противоконституционен ли е закон, приет чрез гласуване с чужди карти - имат риторичен характер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


12 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Румен Янков остави диря в историята, като се опълчи и успешно пресече на опитите за отмяна на реституцията и земеразделянето през 1992-97 г. Да си спомним само многобройните решения на КС срещу закони, целящи отмяната на реституцията и особено въвеждането т.нар. "орсовки". И двете имаха за цел, българският народ да си остане во веки веков една проста, бедна, лесно манипулируема рая от фукари без собственост, които да се отдадат на алкохолизъм по съветски образец и да си взимат вечер надницата под формата на шишета водка. Благодарение на хора като Р. Янков, това не се случи, а хора като Оросов, Ананиева, Велко Вълканов ще останат в историята като издънките на нацията.

  • 2
    dow_jones avatar :-|
    dow_jones

    Мнения, позиции и откровения, които казват много... Поклон!

  • 3
    fen avatar :-|
    fen

    Да почива в мир и нека думите му не останат като шепот в пустиня самотни!

  • 4
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Аз мога само да съжалявам, че не съм познавал такъв човек. Поклон.

  • 5
    ninjago avatar :-|
    ninjago

    "Да се допусне тълкуване на чл. 130а, т. 2 от конституцията, чието съдържание е "Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт", значи да се изостави езикът като средство за познание и се приеме, че изразът съдържа скрита истина, която трябва да бъде изяснена, което не е така..."

    Железен! :)

  • 6
    moreni avatar :-|
    moreni

    "Когато имаш един казус, го претегли на сърцето си и каквото то ти каже - ако си добър юрист, ще го облечеш с правни факти."
    Това е основата на правосъдието. Само че, както казах и другаде, магистратите ни явно претеглят делата на портфейла си, вместо на сърцето.

  • 7
    nt avatar :-|
    nt

    Поклон! И вечна му памет.

  • 8
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Поклон, такива хора остават все по-малко и по-малко.

  • 9
    istinskatalogika avatar :-(
    Логика

    ""Когато имаш един казус, го претегли на сърцето си и каквото то ти каже - ако си добър юрист, ще го облечеш с правни факти."
    Поклон и вечна му памет!

  • 10
    strictosenso avatar :-|
    strictosenso

    Вечна му памет и поклон!


    Изключителен ум и морал прозират от думите му.
    Искам да виждам повече хора като него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

СОСът на прехода

СОСът на прехода