Последният бастион на плановата икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последният бастион на плановата икономика

Това е резултатът 20 години свободна конкуренция върху един държавен монопол

Последният бастион на плановата икономика

Конкуренцията бавно убива държавните дружества. Освен енергийните монополи, разбира се

Татяна Пунчева
5737 прочитания

Това е резултатът 20 години свободна конкуренция върху един държавен монопол

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


За всяко правителство има три логични причини да притежава и управлява бизнеси. Едната е приходът от дивиденти, който може да подкрепи бюджета. Другата е да си гарантира контрола върху ключови отрасли, които поне според политиците е опасно да се оставят в частни ръце. Третата е чрез дружествата да си осигурява обществен комфорт под формата на по-евтин ток, жп билети и т.н., липса на съкращения и намаления на заплатите.

Комбинацията от всичко това бързо се проваля. Често краткосрочните бюджетни нужди от свежи пари се поставят пред корпоративните стратегии. Често държавните компании благодарение на размер или специално отношение изкривяват пазара. И още по-често на данъкоплатеца му се налага да доплаща за социалните придобивки чрез субсидии, които да покриват липсата на пазар и неефективното управление. А всичко това е товарено и с корупция и злоупотреби в размери, каквито не могат да просъществуват в частния сектор.

Ако се съди по резултатите за деветмесечието на държавните компании, по всичко личи, че и догодина правителството ще може да прибере солидни дивиденти. Впечатление прави, че те ще дойдат от дружества, затегнали разхитителните разходи за "външни услуги" и в секторите, където се случва някаква реформа. Уви, обаче не всички са в това положение и заради остатъците на плановата икономика в управлението дори при растящи продажби някои компании продължават да губят дори до два пъти повече от приходите им.

Златната кокошка

Не е изненада, че златната кокошка е отново енергетиката. Числата показват рекордна печалба за Националната електрическа компания (НЕК) от над 130 млн. лв. при загуба година по-рано; 60% по-висок резултат за "вечния" отличник АЕЦ "Козлодуй" и около 30% скок в крайния резултат на "Булгартрансгаз".

Обяснението за това е просто – стабилизиране на пазара на енергия. "За първите девет месеца на годината потреблението на електроенергия в страната се запазва относително стабилно, което помага на големите държавни предприятия в сектора да закрепят приходите си на нива близки до тези от 2009 г.", каза Константин Абрашев, портфолио мениджър в "Бенчмарк асет мениджмънт", който управлява и специален взаимен фонд, фокусиран върху енергетиката. Освен това секторът през годината оптимизира разходите си и увеличава печалбите си, въпреки че е купувал и повече зелена енергия, която все още е на по-висока цена от останалите конвенционални източници, коментира той.

Резултатите обаче са толкова добри само на пръв поглед. Всъщност солидният ръст в печалбата на АЕЦ "Козлодуй" е вследствие на отложен разход, който ще се плати през последното тримесечие, и годишната печалба на централа може да се окаже близо до тази от 2009 г. Макар приходите на "Козлодуй" да се увеличават, ликвидните проблеми на основния й клиент - НЕК, рефлектират върху паричния поток на АЕЦ-а. Затова тя не е изплатила дължим дивидент за около 47 млн. лв. към "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). На този етап все пак компанията е направила и постъпления да свие разходите си за външни услуги. Според Радослав Недялков, управляващ партньор в компанията за финансови анализи ASFA, ако през 2009 г. АЕЦ "Козлодуй" е харчила за външни услуги по 20 стотинки за всеки лев приход, през 2010 г. този разход се е понижил до 13 стотинки. Затова, ако иска да поддържа доброто си ниво на рентабилност, дружеството трябва още повече да контролира тези си разходи.

Цената на успеха

"Козлодуй" не е единственият отличник това деветмесечие обаче. Най-приятна изненада прави НЕК, която след загуба година по-рано сега отчита рекордна печалба от 130 млн. лв., което би довело до солиден дивидент за БЕХ догодина. Зад добрия резултат седи ръстът в износа с около 30% и покупката на ток най-вече от собствените си източници, чиято себестойност е по-ниска от тази на топлофикациите и заводските централи. Това е дало на НЕК и поле за разнообразяване на микса, като е купувала и малко повече по-скъпа зелена енергия.

Добрият резултат е необходим на компанията заради увеличаващия се натиск на задълженията. Ликвидните проблеми на НЕК растат съществено около задълженията за хидровъзела "Цанков камък", които финансира с оборотни капитали. Това изяжда средства и е свило ликвидните й позакатели под изискванията на синдиката от банки, който я финансира. Освен това НЕК забавя плащания към доставчиците си. Според Абрашев НЕК все пак също е ограничила разходите си за странични външни услуги, а допълнително и за персонал както с намаляване на числеността му, така и със свиване на възнагражденията.

При "Булгаргаз" намалението на цените на газа при ръст в цената на долара води до продажби под себестойност. По изчисления на Недялков заради ценообразуването на газа, ако през 2009 г. "Булгаргаз" е носил 8 ст. печалба за всеки лев продажби, през 2010 г. изгаря 1.07 лв. за всеки лев продажби. Просто "от началото на тази година ръководството на "Булгаргаз" е поставено под сериозен натиск, като за пореден път плащанията са по-големи от постъпленията в компанията", допълни и Абрашев. Според него обаче, въпреки че дефицитът й е финансиран от БЕХ, апелите на висшите мениджъри в компанията са намерили разбиране поне по отношение на вземанията на компанията от големи длъжници като "Топлофикация - София".

"Според мен "перлата" в короната на българската енергетика е "Булгартрансгаз", смята още Абрашев. "Контролирайки газовите потоци през страната, компанията си осигурява стабилен паричен поток", допълни той. Такъв е и случаят през първите девет месеца на годината. Печалбата й се увеличава с близо една трета при почти същите приходи от транзиране и съхранение на газ и значително по-високи финансови приходи. Прави впечатление, че парите на "Булгартрансгаз" на разположение са близо 220 млн. лв., което е 15% от активите й и два пъти повече от дълговете й, което говори, че дружеството може да даде добър дивидент на БЕХ и допълнително да инвестира в рентабилни проекти.

Бездънната яма

Другият голям сектор, където държавата има интереси - транспортът, далеч не показва такова звездно представяне. Основната причина е, че за разлика от монополизираната енергетика тук има конкуренция от други браншове. Най-фрапантен е казусът на Национална компания "Железопълна инфраструктура", където разходите й за персонал надвишават реалните й приходи извън държавните субсидии. По думите на Недялков на 1 лв. реализиран приход от НКЖИ генерира 2.7 лв. оперативни разходи, от които реално поне 1 лв. за заплати. Заедно с осигуровките и амортизцията на преоценените и активи това набъбва до 1.5 лв. "Ако това беше пазарен субект, досега щяха да са уволнили ръководството му", коментира още Недялков. Иначе загубата на компанията се свива за деветмесечието, но това е само заради по-високата субсидия от държавата.

Положението със свръхголямата тежест на персонала се повтаря и при "Българските държавни железници" (БДЖ) с малката разлика, че според Недялков разходите за заплати, осигуровки и външни услуги са повече от приходите, а като се добавят и значителната амортизация и харчове за материали, компанията губи допълнителни 70 ст. на всеки лев приходи. Общо в двете компании работят по-малко под 15 хил. души.

Подобна структура на разходите в България има само здравна система със своята крещяща нужда от реформи. За сравнение - разходите за персонал на германския мастодонт Deutsche Bahn са едва 30 ст. от всеки спечелен 1 лв.

Така загубата на БДЖ за деветмесечието вече е над 60 млн. лв., въпреки че товарните и пътническите превози се увеличават. Влошената рентабилност съответно все повече тежи и на задълженията на компанията. По думите на Недялков расте както дългосрочният риск от неплатежоспособност, така и краткосрочният от ликвидни проблеми. А те вече личат. БДЖ продължава да разсрочва плащания и вече е в просрочие на около една трета от текущите си дългове, показват данните в отчета. Компанията разсрочва и задължения към банки, а през октомври трябва да е падежирал заемът и към Европейската банка за възстановяване и развитие, който е сравнително малък на фона на около 300 млн. евро, който дължи на германската KfW и Българската банка за развитие.

Преструктурирането задължително

Затова и е естествено анализаторите да виждат крещяща нужда от преструктуриране на транспортния сектор. "За разлика от енергийните компании, където макар и не силно изразен, все пак съществува корпоративен смисъл, ситуацията в групата БДЖ е застинала някъде в миналото на плановата икономика", каза Абрашев. "Няма съмнение, че без държавните гаранции и дотации българските железници застават на ръба на фалита. Този сектор се нуждае от дълбока реформа, ако не да стане печеливш, поне да не тежи толкова на държавната хазна", каза още той.

Засега няма сигнали някой кредитор да поиска несъстоятелност на БДЖ, но все пак шефът на дирекция "Финанси" Методи Христов посочи, че компанията е на прага на неплатежоспособността. По тази причина вече няколко месеца се говори за преструктурирането на БДЖ и НКЖИ, за да си стъпят на краката и основна част от този план за реформи са наливането на нов дълг – 460 млн. лв. за първата и 250 млн. лв. за втората от Световната банка и още няколко финансови институции. Логично е те обаче да поставят условие за този ресурс, а именно оптимизация на свръхперсонала. От НКЖИ банката е поискала до 2016 г. всеки километър от железния път да се обслужва от двама души, каквито са европейските стандарти, при четири души у нас сега. Това означава свиване на служители с около 40%. За БДЖ е поискала около 15% съкращение на хората през 2011 и 2012 г.

На този фон изникналата загуба на "Български пощи", която лека по лека губи монопола си, и все още неефективното управление на летище София изглеждат като детска играчка. Същото се отнася и за "Информационно обслужване", което дълго време също беше дойна крава, но тази година загуби част от монопола си върху услугите на финансовото министерство. Получи под 1 млн. лв. от поръчка на ведомството за 30 млн. лв. Преди обаче да е влязло изцяло в ефект това, компанията вече губи рентабилност, като в края на деветмесечието печели с 40% по-малко при едва 12% спад в постъпленията си.

А това е пътят, по който се развива всяка неефективна компания, която започва да губи монопола си. Затова пред държавата има две опции - или скоростно да приватизира все още ефективните си звезди от енергетиката, или да ги остави със залеза на АЕЦ "Козлодуй" да се превърнат в черни дупки за бюджетни пари подобно на транспортните компании.

Автор: Капитал
Източник: Министерство на финансите

За всяко правителство има три логични причини да притежава и управлява бизнеси. Едната е приходът от дивиденти, който може да подкрепи бюджета. Другата е да си гарантира контрола върху ключови отрасли, които поне според политиците е опасно да се оставят в частни ръце. Третата е чрез дружествата да си осигурява обществен комфорт под формата на по-евтин ток, жп билети и т.н., липса на съкращения и намаления на заплатите.

Комбинацията от всичко това бързо се проваля. Често краткосрочните бюджетни нужди от свежи пари се поставят пред корпоративните стратегии. Често държавните компании благодарение на размер или специално отношение изкривяват пазара. И още по-често на данъкоплатеца му се налага да доплаща за социалните придобивки чрез субсидии, които да покриват липсата на пазар и неефективното управление. А всичко това е товарено и с корупция и злоупотреби в размери, каквито не могат да просъществуват в частния сектор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    wds23355772 avatar :-?
    wds23355772

    Това за железниците е вярно. Обаче айде покажете ми една железница в света която работи на печалба. Обаче говоря и за инфраструктурата а не само за пътническите и товарни превози ;)

  • 2
    zhvihti avatar :-|
    zhvihti
  • 3
    sparti avatar :-|
    sparti

    Е да, в една безкрайна равнина като Холандия може би е по-лесно и евтино да се поддържа съответната ЖП инфаструктура отколкото в една планинска страна

  • Jim Stark

    аз не разбирам що за Управител трябва да си (т.е. в случая управител, министър или премиер) и да не направиш нищо за да излезне фирмата ти на печалба!!!!!
    Винаги съм се чудел - как може една фирма докато е държавна да е пред фалит, като стане частна, да излезне на печалба.... не може ли това да се постигне от нейното Управление и докато собственикът и е държавата?!?!??
    НЕЩАСТНИ ПОЛИТИЦИ!!!

  • nikoletam

    "ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ" АД
    Чавдар Тодоров - протеже на Азер и Цвятко Цветков
    Бисер Боев - човек на Прокопиев и вДянката
    Иван Кондов - момче за всичко (на д-ра)

    Това са екзекуторите на ИО!!!!!
    Трябва да се признае, че добре са ги подбрали и вече е ясно кой ще облажи от разпродажбата .....
    НЕЩАСТНИ ПОЛИТИЦИ!!!

  • 6
    aussie avatar :-P
    aussie

    До коментар [#4] от "Дон Кихот (..::be green::..)":

    Ами като не може да стигне до същия извод как очакваш да стане тази работа :)

  • 7
    valdes avatar :-|
    Valdes

    Дааа... , то на нашите ЖП-йци все другите да им виновни...
    Холандците, че са на равно... (някой да се е замислил за нивото на подпочвените им води?!)
    Световна Банка, че пари иска да им дава ама и сметка ще търси... (банкери с банкери такива!!!)
    Оставете ЖП-то на мира, така добре си живеят ... хем нищо не правят, хем за много пари...

  • 8
    kostadinov avatar :-|
    Kostadinov

    Шефа на ИО - Чавдар Тодоров е онзи ГЛАВСЕК на Агенцията по вписванията (от квотата на БСП-ДПС), който през 2006г. стана причина за скандала с 10-та лота по ФАР. Купи машини, които стояха 3 години и остаряха морално.

    Той излезе от борда на еСБиеС 6 месеца след като беше прокурист на ИО и бе заместен там от Цвятко Цветков. Назначава разни девойки и има още 2 фирми и през цялото време работи в условия на КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ .....

  • 9
    petiamarinova avatar :-|
    petiamarinova

    До коментар [#8] от "Kostadinov":

    Информационно Обслужване не го убива пазарната икономика, а нинистъра вДянков и кликата на Чавдар Тодоров - източват го бавно и систематично, а накрая ще ПРИСВОЯТ ИМОТИТЕ - във свсички областни градове :(

  • 10
    kamendc avatar :-|
    Камен

    @2 и 3 - холандската железница ще ви кажа защо е на печалба. най-евтиния билет за една спирка (5 км има-няма) е 3.20 евро. амстердам-айндховен (вижте го на картата колко е, сигурно софия-пловдив) е 32.50 евро.
    та и бдж-то ако изкарваше такива приходи, щеше да излезе на печалба дори и да купи нови влакове с част от приходите. само дето тук няма кой да плаща такива цени на билетите.
    тъй че при нас, за толкова пари - толкова. както и в здравеопазването.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK