Мисия "Лондон"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мисия "Лондон"

Мисия "Лондон"

Вера Денизова
4484 прочитания

© Bloomberg


В този текст няма да откриете познатите ви от българския филм "Мисия "Лондон" пресонажи на президентска съпруга с грандомански идеи, фалшиви кралски особи и колоритни служители от българското посолство в Лондон.

Но е за британската столица и двудневното посещение на българския вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков там. Той се срещна с британския си колега Джордж Осбърн, беше на бизнес закуска с двайсетина инвеститори, взе участие в два международни форума, изнесе интересна публична лекция в London School of Economics и между другото даде няколко интервюта за международни медии. Скромната българска делегация от пет души пътуваше с икономична класа и отседна в евтин хотел. Дотук с битовите подробности.

Целта на Дянков беше да промотира макроикономическата стабилност и ниски данъци на България. А след срещата му с Осбърн стана ясно, че основната тема на разговор е била позицията на двете страни за бюджета на ЕС през следващата година. Изказванията на вицепремиера оставиха впечатлението, че България е готова да подкрепи каузите на големите в ЕС, но насреща очаква подкрепа. Най-вероятно - Шенген. "България трябва да говори по-решително в Брюксел и да защитава интересите си. Независимо че сме малка икономика, нашият глас е от значение и трябва да се възползваме от възможността в изработването на общите политики на ЕС", заяви Дянков по време на лекцията в LSE. Дали в случая България е успяла да защити интересите си, ще стане ясно през следващата година.

Другата цел на правителството – да привлече повече чужди инвеститори, засега е с променлив успех. Работната закуска с представители на британския бизнес беше организирана от българското посолство в Лондон. Повечето от гостите обаче се оказаха представители или скрити лобисти на компании, които вече имат проекти в България. А въпросите, с които бе засипана българската делегация – твърде общи. От "Убедете ни защо да инвестираме в България и как взимате решенията в правителството", зададен от единия от мениджърите на американската AES Electric (собственик на ТЕЦ "Марица-изток" I), до "Каква е позицията на правителството по проекта "Бургас-Александропулис" на представителя на адвокатската кантора DLA Piper във Великобритания.

Любопитен е и фактът, че темите на разговор със студентите от LSE не се различаваха от тези, които постави бизнесът. "Повече пари в правителството, повече възможности за глупави решения", обобщи Дянков своето виждане за публичните финанси на държавата и допълни, че докато дълговата криза в съседните Гърция и Румъния хвърли сянка върху региона, България се стреми да привлече инвеститори със стабилните си финанси.

Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите:

Притеснявам се за разходите в бюджета заради изборите

Защо България продължава да говори за членство в еврозоната в момента?

За мен е важно да показваме, че България иска да влезе в еврозоната. Дори и сега да не е подходящият момент, трябва да говорим по темата, за да може това наше искане да влезе в ушите на другите финансови министри. Така че, когато ние сме готови и решим да влезем, това говорене ще помогне.

Правителството оставя впечатлението, че не е толкова последователно и по отношение на другите си политики.

Това мен не ме притеснява. В публичното пространство доста се шуми ден за ден. Но в момента, в който решението е взето и то е правилно, цялото жужене преди това се забравя. Това, че се говори доста, за мен не е лошо – обсъждат се всички позиции. По-добре е от липсата на диалог.

Притесненията са, че ако европейската икономика се забави през следващата година, българският бюджет може да се окаже с по-голям дефицит, а и ще се финансира трудно. Имате ли резервен план?

На всеки три месеца чувам предупреждения, че ако чакаме още, състоянието на международните пазари няма да е благоприятно за емитиране на дълг. За мен стига да имаш стабилна фискална политика, винаги е по-добре по-късно да емитираш дълг. За България следващата година ще е по-добра, защото ние постепенно започваме да се разграничаваме от останалите страни в региона. И в Европа, и в световен мащаб има свръхликвидност в банковата система. В момента, в който ние решим да излезем на eвропейския пазар, ще имаме добри оферти. Причината е, че няма много държави, които фискално са добре. А дали за нас е интересно да емитираме външен дълг? Аз предпочитам колкото по-малко, толкова по-добре. Предпочитам да не разполагаме с много пари, тъй като, когато има налични повече свободни пари, желанието да се харчат се увеличава.

За следващата година имаме достатъчно фискален резерв. Дори и икономическата ситуация да се влоши, нашите приходи не зависят от ръста на БВП. Ще има проблем само, ако вътрешното потребление продължи да пада. Не вярвам, че това ще стане.

Притесненията ми не са за приходната, а за разходната част на бюджета. Причината са задаващите се избори – дали може да се удържат желанията за повече разходи. Но следващата година ще има доста по-голям контрол. Проектобюджетът предвижда нови проекти да се одобряват не само от ресорния министър, но и от Министерството на финансите. Има и ограничение за общините за взимане на допълнителни заеми. А и политиците започват да осъзнават, че не е лошо да имаме по-рестриктивна политика, за да не последваме примерите на Гърция и Ирландия.

Свързани с изборите са и други притеснения – че волята на държавата за промени ще намалее.

Голяма част от реформите или са предопределени, че вървят – като например пенсионната. Решенията за енергийните проекти също не зависят от изборите. Голяма част от промените в здравеопазването също ще са ясни преди изборите.

Оттук нататък каква трябва да е философията на развитие на икономиката?

Икономическото развитие и на България, и на другите страни в Европа ще е доста по-различно от това преди кризата. И по сектори, и от гледна точка на финансиране. Големият растеж на финансовия сектор допреди 2007-2008 г. няма да се върне поне в следващото десетилетие. А и случващото се в Ирландия ще даде още един тласък за по-рестриктивна политика към финансовия сектор. Така че този растеж, основан на кредита, няма да го има както досега. Затова секторите, които се разрастват, ще са тези, в които има повече активи -  например промишлеността, селското стопанство. Това за България е добре, защото износът трябва да ни издърпа не само от кризата, но и в следващия икономически период. И, разбира се, ниското данъчно бреме в България ще се забелязва от инвеститорите, след като страстите в региона утихнат.

Ако разчитаме само на износа, поне на този етап не изглежда, че има инвестиционни намерения в експортно-ориентираните сектори. Откъде ще дойде ръстът?

Още е много рано. Голяма част от инвеститори в България са от Европа. А те са в тежка обстановка, защото инвестициите им тук-там в Европа започват да изглеждат притеснителни. Затова колкото по-бързо се решат ирландският и португалският въпрос, толкова по-възможно става преразпределението на техните активи. Стига ние да сме стабилни, инвеститорите ще дойдат.

Каква ще е позицията на България на следващия ЕКОФИН, когато ще се обсъжда бюджетът на ЕС за следващата година?

Позицията на България ще бъде, че бюджетът на ЕС трябва да остане или на нивото на 2010 г., или да се увеличи с процента на инфлация.

В този текст няма да откриете познатите ви от българския филм "Мисия "Лондон" пресонажи на президентска съпруга с грандомански идеи, фалшиви кралски особи и колоритни служители от българското посолство в Лондон.

Но е за британската столица и двудневното посещение на българския вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков там. Той се срещна с британския си колега Джордж Осбърн, беше на бизнес закуска с двайсетина инвеститори, взе участие в два международни форума, изнесе интересна публична лекция в London School of Economics и между другото даде няколко интервюта за международни медии. Скромната българска делегация от пет души пътуваше с икономична класа и отседна в евтин хотел. Дотук с битовите подробности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    gorskia avatar :-|
    gorskia

    Повече пари в правителството, повече възможности за глупави решения и затова изхарчихме резерва и не събераме данъци и мита.

  • 2
    krlkirilov avatar :-(
    Кирил Кирилов

    "Повече пари в правителството, повече възможности за глупави решения"

    На думи добре го е казал Дянков, но на практика прави точно обратното, всяка година изземва все повече пари от данъкоплатците и бизнеса в полза на държавата и естествено оттам и прави все повече глупости. Всичко това много прилича на доктор Джекил и мистър Хайд.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.