България е в дъното на класацията по четивна грамотност

Според PISA 2009 българските ученици могат да четат и пишат, но не осмислят и анализират прочетеното

За близо четвърт от деветокласниците четенето е загуба на време
За близо четвърт от деветокласниците четенето е загуба на време
За близо четвърт от деветокласниците четенето е загуба на време    ©  Красимир Юскеселиев
За близо четвърт от деветокласниците четенето е загуба на време    ©  Красимир Юскеселиев

Българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания. Това са основните изводи от представеното днес международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). То изследва нивото по четене, математика и природни науки сред 15-годишните ученици от общо 65 страни, като акцентът тази година е върху четивната грамотност. От България са участвали 4508 ученици от 179 училища, основно от девети клас.

Резултатите за България не са изненадващи и потвърждават изводите от предишното издание на PISA през 2006, както и от матурите през последните три години. А именно, че българското образование е предимно теоретично, с остарели учебни планове и далеч от идеята да преподава умения за справяне в живота и за решаване на проблеми.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове