Биргюл Демирташ-Джошкун: Няма логика в спора за европейската идентичност на Турция

Да..а..ааа двойните и тройни стандарти и лицемерието на брюкселските зелки създават много проблеми и в самото ЕС и по границите му.... но те са си такива, без проблеми не могат да живеят......., ако случайно нямат си го измислят но без проблеми не стоят.....

1. Турция не принадлежи към европейската идентичност (културно и религиозно), а само малцинство нейни граждани!
2. Споразумението за асоцииране с ЕС през 1963г. е сключено през студената война! Тогава не се виждаше краят и за европейските държави и Турция беше изгоден съюзник, спонсориран от ЕС! Сега обстоятелствата и европейските проблеми са съвсем различни и ЕС се чуди как да се оттегли от това неизгодно вече обещание!
3. Това, че Турция е подкрепила за НАТО балканските държави е много изгодно за нея самата и не би трябвало тези държави да се чувстват задължени по някакъв начин!
4. Лично аз смятам, че не е в полза на България и другите държави от ЕС ако Турция стане пълноправен член!

Прави ми впечатление, че турският елит много се старае да прокара тезата, че подкрепата за еврочленство в самата Турция е спаднала драстично в последните години, защото турците се дразнят, че Европа не ги иска. По мое мнение, причините за този спад са съвсем други. Всъщност, най-голям интерес от членство в ЕС имат малките държави, и най-вече тези, които са със слаба икономика. България е точно такава и неслучайно еврочленството беше единствената идея, около която нашите политици можаха да се обединят. Защото разбират, че това членство е единственият начин да вървим напред и да развиваме икономиката си. За големите държави обаче, нещата не стоят по този начин. Просто те са достатъчно големи, за да успеят и сами. Та да се върнем на Турция. Мисля, че бумът в икономиката от последните 5-6 години е убедил обществото, че страната може да се развива и без да става член на ЕС и да жертва част от независимостта си.

Уважаемата госпожа професор подчертава, че процеса на европеизиране в нейната страна е започнал през 19-ти век, на тя сякаш приема въпроса за приключен.
Аз съм историк и бих искал да припомня някои неща:
1) Реформите започват през втората половина на 18-ти век с модернизиране на въоръжените сили. Този процес продължава до края на Османската империя, продължава и сега...
2) Реформите продължават в гражданската сфера с двата големи акта Хатишерифа и Хатихумаюна, както и цялото законодателство в империята, свързано с тях. Като се подмине обаче наистина положителното тяхно влияние върху християните (включително българите такива), ударенито се поставя на утвърждаване господстващото положение на мюсюлманите и тяхното раздвижване във всяко отношение - икономическо, социално, политическо (понякога за сметка на християните - за сведение вижте как османската власт се стреми да приложи Закона за образованитето от 1861 г. в Дунавския вилает). Реформата е меко казано недовършена...
3) Реформа в държавното управление - Заявката за Конституция и конституционно управление от 1876 г., Конституцията от 1908 г., Републиканската конституция и всички промени през 20-ти век - реформата не е завършена...
4) Изключителни реформи след 1924 г., след основаването на републиката в Турция - във всички по-горе посочени области. За мен най-голямата им реформа е смяната на арабската с латинска азбука през 1928 г. В Турция започва процес, подобен на процеса в Българското царство през 10-ти век, но по-динамичен... все пак протича през 20-ти век:)
5) Въпреки всички реформи в европейска посока, през втората половина на 20-ти век се забелязва връщане към ислямизма в модернизирана форма и понастоящем Турция се отваря повече към арабския свят и сродноговорещите държави от Централна Азия. Икономиката на страната наистина е силна със силна диверсификация, както в европейско, така и в азиатско направление.
Моето лично мнение е, че на Турция е по-изгодно да не е в Европейския съюз, но да поддържа близки отношения с него в контекста на цялостното нейно противопоставяне на Европа до края 17-ти век, а след това принудителни реформи вече над два века.