Биргюл Демирташ-Джошкун: Няма логика в спора за европейската идентичност на Турция

Професорът по международни отношения в университета "Башкент" в Анкара пред "Капитал"

   ©  Юлия Дамянова
   ©  Юлия Дамянова

В България има инициатива за референдум срещу приемането на Турция в ЕС. Как се гледа на това в Анкара?

Това не изразява официалната гледна точка на българското правителство. Премиерът Бойко Борисов многократно е казвал, че въпросът за референдума не e на дневен ред за неговия кабинет. Инициативата е свързана с някои български партии, които са по-националистически настроени от основните политически сили.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Да..а..ааа двойните и тройни стандарти и лицемерието на брюкселските зелки създават много проблеми и в самото ЕС и по границите му.... но те са си такива, без проблеми не могат да живеят......., ако случайно нямат си го измислят но без проблеми не стоят.....

  • 2
    krasivel avatar :-?
    Косьо

    1. Турция не принадлежи към европейската идентичност (културно и религиозно), а само малцинство нейни граждани!
    2. Споразумението за асоцииране с ЕС през 1963г. е сключено през студената война! Тогава не се виждаше краят и за европейските държави и Турция беше изгоден съюзник, спонсориран от ЕС! Сега обстоятелствата и европейските проблеми са съвсем различни и ЕС се чуди как да се оттегли от това неизгодно вече обещание!
    3. Това, че Турция е подкрепила за НАТО балканските държави е много изгодно за нея самата и не би трябвало тези държави да се чувстват задължени по някакъв начин!
    4. Лично аз смятам, че не е в полза на България и другите държави от ЕС ако Турция стане пълноправен член!

  • 3
    bratdomingo avatar :-|
    bratdomingo

    Прави ми впечатление, че турският елит много се старае да прокара тезата, че подкрепата за еврочленство в самата Турция е спаднала драстично в последните години, защото турците се дразнят, че Европа не ги иска. По мое мнение, причините за този спад са съвсем други. Всъщност, най-голям интерес от членство в ЕС имат малките държави, и най-вече тези, които са със слаба икономика. България е точно такава и неслучайно еврочленството беше единствената идея, около която нашите политици можаха да се обединят. Защото разбират, че това членство е единственият начин да вървим напред и да развиваме икономиката си. За големите държави обаче, нещата не стоят по този начин. Просто те са достатъчно големи, за да успеят и сами. Та да се върнем на Турция. Мисля, че бумът в икономиката от последните 5-6 години е убедил обществото, че страната може да се развива и без да става член на ЕС и да жертва част от независимостта си.

  • 4
    plamenhristov avatar :-|
    PlamenHristov

    Уважаемата госпожа професор подчертава, че процеса на европеизиране в нейната страна е започнал през 19-ти век, на тя сякаш приема въпроса за приключен.
    Аз съм историк и бих искал да припомня някои неща:
    1) Реформите започват през втората половина на 18-ти век с модернизиране на въоръжените сили. Този процес продължава до края на Османската империя, продължава и сега...
    2) Реформите продължават в гражданската сфера с двата големи акта Хатишерифа и Хатихумаюна, както и цялото законодателство в империята, свързано с тях. Като се подмине обаче наистина положителното тяхно влияние върху християните (включително българите такива), ударенито се поставя на утвърждаване господстващото положение на мюсюлманите и тяхното раздвижване във всяко отношение - икономическо, социално, политическо (понякога за сметка на християните - за сведение вижте как османската власт се стреми да приложи Закона за образованитето от 1861 г. в Дунавския вилает). Реформата е меко казано недовършена...
    3) Реформа в държавното управление - Заявката за Конституция и конституционно управление от 1876 г., Конституцията от 1908 г., Републиканската конституция и всички промени през 20-ти век - реформата не е завършена...
    4) Изключителни реформи след 1924 г., след основаването на републиката в Турция - във всички по-горе посочени области. За мен най-голямата им реформа е смяната на арабската с латинска азбука през 1928 г. В Турция започва процес, подобен на процеса в Българското царство през 10-ти век, но по-динамичен... все пак протича през 20-ти век:)
    5) Въпреки всички реформи в европейска посока, през втората половина на 20-ти век се забелязва връщане към ислямизма в модернизирана форма и понастоящем Турция се отваря повече към арабския свят и сродноговорещите държави от Централна Азия. Икономиката на страната наистина е силна със силна диверсификация, както в европейско, така и в азиатско направление.
    Моето лично мнение е, че на Турция е по-изгодно да не е в Европейския съюз, но да поддържа близки отношения с него в контекста на цялостното нейно противопоставяне на Европа до края 17-ти век, а след това принудителни реформи вече над два века.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход