Ферментация v/s Дестилация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ферментация v/s Дестилация

Ферментация v/s Дестилация

Винопроизводители искат самостоятелен закон, отделен от този за спиртните напитки

Силвия Радославова
4649 прочитания

© Ася Колева


Изразът "чаша хубаво вино" носи магически едно приятно усещане за спокойствие, топлина и уют.

Във винарството обаче няма магия. Напротив, то е почти наука, която има своите корени от дълбока древност. Производството на вино обаче не може да се сравни с това на спиртни напитки, където пак говорим за наука, но такава от лабораторията. Различни са и качествата, заради които виното и спиртните напитки се ценят, различни са начините, по които Европейската законодателна рамка се отнася към едното и другото. Въпреки това в България двата продукта се регулират от един и същ нормативен акт в продължение на години. Сега винопроизводителите предлагат българския закон да бъде разделен на две, като нормите за вино преминат в самостоятелен текст.

Така трябва да се елиминират и негативните ефекти от общото законодателство. Те понякога наистина са сериозни. Както когато, за да осветли алкохолните производители, работещи на сиво, правителството реши да задължи всички винени изби да монтират измервателни устройства на съдовете за производство, въпреки че виното е продукт с нулева акцизна ставка. Промяната беше силно критикувана от индустрията заради високите разходи, които собствениците трябваше да направят в момент на спад на пазара. Да се слага цялата алкохолна индустрия под един знаменател не е коректно най-малкото защото някои играчи разчитат основно на производство на вино, а за други то е по-скоро продукт, който стои в периферията.

Въпреки всички аргументи в полза на разделянето на двата бранша обаче, все още не е ясно дали предложението ще бъде прието. Това трябва да решат депутатите от земеделската комисия.

Пътят на идеята

Законът за виното и спиртните напитки, който действа в момента, е от 1999 г. "Основната слабост е, че той не е приведен в съответствие с нито един от действащите в момента европейски регламенти именно защото реформата на сектора в ЕС дойде изненадващо, след като България беше адаптирала всички регламенти в предприсъединителния период", обяснява адвокатът Ивана Мурджева. Сега е моментът законодателството да се промени така, че да има препратки към действащите регламенти. И такива стъпки вече се правят.

"Промените, които текат в законодателството, се случват от юридическа необходимост, но в процеса на работа се оказа, че има въпроси, които са много спорни за бранша", казва Мурджева.

Идеята регулацията на виното да се отдели от закона за виното и спиртните напитки е предложена от винопроизводителите, които не произвеждат други алкохолни продукти. Според Радослав Радев, изпълнителен директор на "Винимпекс Белведере", това е необходимо заради логиката на европейското законодателство, където лозарството и винарството са дейности, подпомагани и регулирани пазарно чрез различни методи през целия път на производството – от лозето до промоцията в търговската мрежа. "Много е важен детайл е, че винопроизводството е земеделска дейност, а при производството на спиртни напитки важат съвсем различни европейски регламенти, която засягат в най-голяма степен защитата на потребителя", обяснява Радев.

Разделянето на законодателството е логично поради факта, че на национално са разделени и органите за регулация. В момента виното се регулира изключително от Министерството на земеделието и храните. Спиртните напитки пък като вид промишлена стока подлежат на котрол от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Освен това производителите на вино и производителите на спиртни напитки подлежат на различни режими на регистрация.

"Законодателството е разделено във всички по-големи държави производители като Италия, Испания и Австрия", допълва Радев.

Кой за какво се бори

Промяната ще засегне около 216 производителя на вино и само няколко компании, които се занимават с производство и на двата продукта. И докато първите подкрепят изцяло тази идея, вторите са на противоположна позиция.

Ясно е обаче, че повечето собственици на изби искат простичък закон, който да проследи целия път на винопроизводството – от засаждане на лозата до предлагане на пазара, където да са разписани някакви стандарти и стратегия на държавата за бъдещето на сектора.

"Определено трябва да има два отделни закона, защото производствата на вино и спиртни са много различни едно от друго. Спиртните напитки могат да се правят от различни неща, а виното само от грозде, освен това процесът е сложен", обяснява Маргарит Тодоров, основател на изба "Домейн Бойяр". "България трябва да има нов закон за виното и той да е добър, защото ограничителните практики, които влязоха в стария, пренесени от френския модел, не доведоха до по-високо качество на продукта. Ако има нов закон той трябва да е по-либерален и модерен, за да има по-качествено българско вино, а най-модерните практики са видими в държави производители като Австралия, Нова Зеландия и Чили", допълва той. За разделянето настояват Българска винена гилдия и Български винен борд, членовете на които са само винопроизводители, без такива, които правят спиртни алкохолни напитки.

Въпреки това Националната лозаро-винарска камара не застава зад техните интереси. "Няма ясни аргументи на НВЛК да не се разделя законът, само статуквото е аргумент. Фактът, че досега е било така", коментира Радославов Радев. Пламен Моллов, председател на камарата, не пожела да отговори на въпросите на "Капитал". От "Винпром Пещера", които произвеждат и вино, и твърд алкохол заявиха, че тъй като НВЛК е най-голямата асоциация, обединяваща двете групи производители, те имат единна позиция с нея.

Какво следва

Участниците в работната група за разработване на проект за нов Закон за виното и спиртните напитки бяха представители на по-големите браншови организации, на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Резултатите от работата им обаче не са довели до обединяване на позициите на производителите за разделянето на закона. В крайна сметка министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов прехвърли работата по промените в законодателството към парламентарната Комисия по земеделие и гори. Засега от коментар за ползите от разделяне на законодателството за виното и спиртните напитки се въздържа дори Изпълнителната агенция. Едва след като комисията получи окончателни писмени становища от участниците в работната група, ще бъде оповестена официална позиция и на МЗХ, където на подчинение е и ИАЛВ.

Това обаче няма да се случи преди Нова година, каквито са били първоначалните планове. Все още не са изпратени становищата, а и комисията има доста работа покрай Закона за горите и Закона за агенцията по храните, обясни председателят й Десислава Танева.

Така отговорът на въпроса иска ли България да защити виненото си производство чрез гарантиране на неговото качество в стратегически закон или ще подходи небрежно остава за 2011 г. И без да е спешно, решението е важно.

Изразът "чаша хубаво вино" носи магически едно приятно усещане за спокойствие, топлина и уют.

Във винарството обаче няма магия. Напротив, то е почти наука, която има своите корени от дълбока древност. Производството на вино обаче не може да се сравни с това на спиртни напитки, където пак говорим за наука, но такава от лабораторията. Различни са и качествата, заради които виното и спиртните напитки се ценят, различни са начините, по които Европейската законодателна рамка се отнася към едното и другото. Въпреки това в България двата продукта се регулират от един и същ нормативен акт в продължение на години. Сега винопроизводителите предлагат българския закон да бъде разделен на две, като нормите за вино преминат в самостоятелен текст.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    djb95 avatar :-P
    djb95

    Утре - живот и здраве - ще си преточа винцето от новата реколта.
    Без химикали , бои , оцветители , добавена захар и т.н.Ще отворя и 25 литрова бъчвичка с двойно препечена ракия от миналогодишната реколта - също без захар , спирт , ароматизатори и т.н.Така е било от времето на дядо ми и надявам се след мен.Чака ме и домашно прасенце - държа да подчертая - екологично чисто.За туршийката да не говорим.Какъвто и закон да приемат на винпром доверие да нямаш.Все повече ядем и пием сурогати.Сега чувам , че и земята ни станала интересна за големите акули в земеделието т.е ще ни залее индустриално земеделие с много тор и и интензивно изтощаване на почвата.Да ни е честито.

  • 2
    ceco avatar :-|
    Цецо

    На кривата ракета, космоса и пречи. Та уважаеми винопроизводители. Кое в сегашната нормативна уредба ви пречи да произвеждате хубаво вино? Тя ли ви задължава да не се грижите за лозята и да влагате мухлясало грозде? Или тя ви задължава да използвате спирт и оцветители?

  • 3
    todoceb avatar :-|
    todoceb

    стига "тясно профилирани закони"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK