С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 10 дек 2010, 15:47, 3894 прочитания

Лесно и грешно

Предстояща схема по програма "Конкурентоспособност" ненужно завишава изискванията към бизнеса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Знаете ли къде е разликата между добрата и лошата администрация? Ако нещо не върви, първата проверява първо себе си, за да види къде и как може да изглади нещата. А втората решава, че проблемът е извън нея, продължава предишната си политика и с учудване гледа повтарящите се лоши резултати. Ако сте съгласни с това, след този текст сами ще може да определите как се управлява оперативна програма "Конкурентоспособност" в България.

По последни данни от 2.2 мрд. лв. бюджет на програмата до бизнеса реално са стигнали едва 40 млн. лв. (заедно с още 390 млн. лв., които обаче са по линия на инициативата "Джереми"). Според Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) причината за това са процедурите по изпълнение на проекти, които са твърде сложни. Но от асоциацията отчитат напредък по отношение на процедурите за кандидатстване.


Управляващите програмата обаче изненадващо ограничиха броя на фирмите, които могат да кандидатстват по най-новата схема - за технологична модернизация на малки и средни предприятия, която ще стартира до края на месеца. И това въпреки противопоставянето от страна на бизнеса и при реалния риск да бъдат усвоени едва 10% от парите по "Конкурентоспособност".

Решението на комитета за наблюдение на програмата за критериите, заложени в схемата, създава поне три проблема.

Кой?



Първият сблъсък е за това до какви фирми трябва да стигнат субсидиите. Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) подкрепа трябва да получат по-големи компании. Работодателите и консултантите смятат, че подкрепа трябва да получат повече фирми. При това - чрез по-малки по размер инвестиции, но с по-голяма възвращаемост.

В новата схема от кандидатстващите микропредприятия ще се изисква да имат минимум 300 хил. лв. нетни приходи от продажби през последната финансова година. За малките фирми изискването е 600 хил. лв., а за средните - 1.5 млн. лв. За сравнение - същата схема, която стартира тази пролет, изискваше по 80 хил. лв. минимален оборот и за трите вида компании. Според управляващия орган на програмата (МИЕТ) увеличаването на праговете за кандидатстване се "основава на данни за оборота и приходите от продажби на малки и средни предприятия за 2009 г., както и на анализ, предоставен от компетентните органи в областта на разработването и провеждането на българската икономическа политика за устойчив икономически растеж".

Опасенията на мениджърите и експертите обаче са, че в условия на криза, когато икономическите показатели обяснимо слизат надолу, завишените изисквания ще стеснят броя на имащите право да кандидатстват. Предприемачи разказаха, че за да отговорят на далеч по-ниски критерии за оборот при други видове конкурси, е трябвало да си разменят фиктивни фактури за извършени плащания.

Колко?

Увеличават се и минимумите за размера на безвъзмездната финансова помощ, за която може да се кандидатства. Микропредприятията трябва да изпълнят проект най-малко за 220 хил. лв., от които ще получат безвъзмездно 150 хил. лв. - това е задължителният най-нисък праг на исканата субсидия. При предишната аналогична процедура той беше 50 хил. лв. Границата е вдигната и за малките (300 хил. лв.), и за средните (500 хил. лв.) фирми, които в предишната схема трябваше да поискат най-малко 200 хил. лв. безвъзмездно финансиране за един проект.

И това решение е критикувано от бизнеса. Според КРИБ високите изисквания ще са пречка за фирми, които имат намерение да извършат по-малки инвестиции, съобразени с възможностите им за изпълнение. В условия на криза вложения, по-големи от необходимите, само затрудняват предприятията, а не им помагат, смятат от КРИБ. Причината е, че те трябва да намерят нужното съфинансиране. Определящ трябва да е не размерът на инвестициите, а възвращаемостта им, допълват от работодателската организация.

Къде?

Има промяна и в секторите, които ще бъдат финансирани. Според управляващия орган "изборът на отделни сектори/подсектори за подкрепа е основан на приноса им като добавена стойност в общия брутен вътрешен продукт, експортна ориентация на предприятията от тези подсектори, производителността на труда и др.". Философията на процедурата е "не е обща подкрепа на сектора "Преработваща промишленост", както е било при предишната схема, а "фокусиране върху предприятията с потенциал за развитие от определени приоритетни подсектори" - тези, които "биха били в най-висока степен полезни за развитието на българската икономика за излизане от финансовата и икономическа криза".

Сред фаворитите обаче са отрасли, които обикновено се свързват с големи, а не с малки и средни фирми, като: "Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета", "Производство на лекарствени вещества и продукти", "Производство на химични продукти" и  т.н. В същото време са изключени сектори като производство на текстил и облекла, От КРИБ смятат, че стимулирането на сектори, които са слабо представени и неразвити в страната, ще доведе до малък брой проектни предложения и съответно ниска усвояемост на средствата по програмата.

Крайният резултат

Общият бюджет на предстоящата схема за "Технологична модернизация в малките и средните предприятия" е 97 791 500 лв. В последната аналогична процедура са одобрени за финансиране почти 200 проекта. "Имаме всички основания да смятаме, че и новата процедура ще постигне сходни резултати по отношение броя на подкрепените фирми", заявиха от управляващия орган на програмата.

Бизнесът обаче засега е по-скоро скептичен. В условията на финансова криза, намаляващи обороти и силно ограничено кредитиране програма "Конкурентоспособност" би следвало да даде възможност за получаване на безвъзмездна финансова помощ на всяко предприятие в преработващата промишленост, успяващо не само да реализира печалба, но и да отдели средства за инвестиции, е категоричната позиция на КРИБ. Според работодателите единственото ограничение за кандидатстване трябва да бъде капацитетът на фирмите да реализират дадена инвестиция.

Съзнателно поставени бариери във време на криза едва ли е най-добрият подход към фирмите, при условие че усвоените по програмата средства са далеч от възможните и желаните и че предишните пет аналогични процедури за технологично обновление са доказали своята ефективност (виж каретата). Още повече че вече има примери за процедури, протекли при твърде слаб интерес в резултат и на недобре замислени критерии за кандидатстване. Което пък дава сравнително ясен отговор на въпроса от началото на текста.
Технологично обновление

От старта на програма "Конкурентоспособност" през октомври 2007 г. досега са обявени пет процедури за технологично обновление на фирмите:
- "Технологична модернизация в предприятията". Обявена през 2007 г. Получени са 306 проекти предложения, от които 131 са одобрени за финансиране и са сключени 125 договора
- "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Обявена на 15.10.2008 г. с краен срок 12 януари 2009 г. Получени са 950 проекта, от които са одобрени 175 и са сключени 172 договора
- "Технологична модернизация в големи предприятия". Обявена на 15.10.2008 г. с краен срок 12 януари 2009 г. Получени са 154 проекта, от които са одобрени 39 и са сключени 42 договора
- "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Обявена на 10 май 2010 г. Подадени са 599 проектни предложения. Оценителната комисия е приключила работа, предстои публикуване на резултатите
- "Технологична модернизация в големи предприятия". Обявена на 2 юни 2010 г. с краен срок 7.09.2010 г. Постъпилите проектни предложения са 113. Проектните са в процес на оценка.
 
Напредъкът по програмата

- Към 6 декември 2010 г. по програма "Конкурентоспособност" са изплатени 436 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ (19.17% от целия бюджет на програмата)
- Сключените договори са 759 с обща стойност на безвъзмездната финансова помощ 794 млн. лв.(34.92% от целия бюджет на програмата)
- По приоритетни оси 1 и 2 (директно насочени към бизнеса) са сключени 739 договора с обща стойност 288 млн. лв. От тях в процес на изпълнение и приключили са 528 договора с обща стойност на безвъзмездната финансова помощ 216 млн. лв. (9.52% от общия бюджет на програмата). Изплатените пари по двете оси са общо 26.5 млн. лв. Окончателни плащания в размер на 13.7 млн. лв. са извършени към 134 фирми.
 
Процедурите през 2010 г.

От януари до 6 декември 2010 г. са обявени седем процедури:
- "Развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги". Обявена на 29 март 2010 г. без краен срок за кандидатстване. До момента са постъпили 5 проектни предложения, сформирана е оценителна комисия за тяхната оценка
- "Покриване на международно признати стандарти". Обявена на 1 юли 2010 г. с краен срок 30 септември 2010 г. Получени са 629 проектни предложения. Проектите са в процес на оценка
- "Подкрепа за развитието на клъстърите в България". Обявена на 16 юли 2010 г. без краен срок за кандидатстване. До момента са постъпили 2 проектни предложения
-"Предоставяне на консултантски услуги на предприятията в затруднение". Обявена на 15 септември 2010 г. с краен срок 16 ноември 2010 г. Получени са четири проектни предложения, които към момента са в процес на оценка
- "Подкрепа за създаване и развитие на бизнес инкубатори". Обявена на 26 ноември 2010 г. с краен срок за кандидатстване 28 март 2011 г.
- Две схеми за технологична модернизация на фирми
 
Какво предстои

До края на 2010 г. е планиран стартът на четири процедури по "Конкурентоспособност", подкрепящи създаването на нови и укрепване на съществуващи офиси за технологичен трансфер и технологични центрове, внедряване в производството на иновации от предприятия на пазара не по-малко от 3 години и за технологична модернизация в малки и средни предприятия.
За 2011 г. се предвижда обявяване на 10 процедури на обща стойност 405 071 431 евро. От тях 90 млн. евро са предвидени за развитие на научноизследователска и развойна дейност от предприятията, изграждане на технологични паркове, развитие на приложните изследвания в българските изследователските организации и създаване на иновационна мрежа. Други 265 837 780 евро ще бъдат предоставени за технологична модернизация, покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление, създаване на регионални бизнес инкубатори, въвеждане на енергоспестяващи технологии и възобновяеми енергийни източници.
 
Действащи и недействащи

- Отворена за набиране на проектни предложения е обявената на 20 юли 2009 г. процедура "Подкрепа за създаване на технологични паркове". Към 6 декември 2010 г. по нея са постъпили две проектни предложения.
- На 19 ноември 2010 г. с решение на управляващия орган на програма "Конкурентоспособност" беше прекратено набирането на проектни предложения по обявената на 20 юли 2009 г. процедура: "Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия". Предстои обявяването на нова процедура в тази сфера - "Развитие на иновации от стартиращи предприятия".


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ

И още: Иран заплаши да надхвърли лимита на запаси от обогатен уран; Мегапротестите в Хонконг продължават; Как цяла Аржентина и Уругвай останаха на тъмно

17 юни 2019, 163 прочитания

Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба" Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба"

Бивш директор в пътната агенция влиза в управителния съвет на мястото на Радослав Влахов

17 юни 2019, 192 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Heavy Metal

Хвостохранилищата в България имат стари проблеми за решаване

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век