Честна военномагистратска

Симбиозата между българската съдебна система и информационните технологии има две проекции. От едната страна има десетки милиони левове, изплатени от бюджета и европейските фондове по обществени поръчки за проектиране, изграждане, съвместяване, надграждане, допълване, интегриране на най-различни системи - деловодни, за разпределение на дела, за качване на съдебни актове онлайн, за разбработване на интернет сайтове. От другата страна обаче трудно можем да открием работещ продукт - въпреки законовите изисквания съдебните решения невинаги се качват онлайн; сайтовете на съдилищата често повече объркват, отколкото напътстват, съмненията, че системите за разпределение на делата са лесно манипулираеми остават, а институциите ангажирани в борбата срещу престъпността по никакъв начин не си комуникират в електронен вид.

Ето защо преди няколко месеца "Капитал" започна разследване на проектите за информационни системи в съдебната система - за постигнатото, за разходваните средства и управлението на самите проекти. Един от тези проекти е изпълнен във Военно-апелативния съд  - "Информационна система за прозрачност във военните съдилища". Финансиран е изцяло по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). Проектът привлече вниманието ни поради няколко причини - преди настоящият проект да бъде изпълнен, старият сайт на Военно-апелативния съд предоставяше бърз и удобен достъп до съдебните актове. Сега това не е така. Самият проект е на висока стойност - над 700 хил. лв. Всичко това при положение, че военното правораздаване е със замиращи функции - то вече не се занимава с престъпления, извършени от служители на МВР, а армията е под 30 хил. души. В същото време разследването ни показа, че в проекта, който първоначално е бил управляван от сегашния председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, има много спорни моменти, които пораждат съмнения за злоупотреби с европейски фондове.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Източване на ДДС, умишлени фалити и... информационно обслужване

Една от първите изпълнени поръчки е възложена на фирмата "Транс медия груп". Тя получава 9 хил. лв., за да изработи сайтовете на Софийския и Плевенския военен съд. От сайта на "Транс медия груп" разбираме, че това е рекламна агенция, която предлага излъчването на рекламни съобщения по LCD екрани в 12 маршрутни таксита по линиите 35 и 18.

Друг любопитен договор е за "информация и публичност във връзка с изпълнението на проекта" със софийската фирма Ти Ес Ем, за което тя получава близо 18 хил. лв. Според говорителя на Военно-апелативния съд Петя Гергова тази поръчка е включвала изработката на информационни брошури и материали. Тя не можа да отговори как точно е дошла идеята да бъде поканено точно тази фирма. Дружеството е създадено през 2006 г. от Мирослав Иванов. Не открихме негов сайт, а в рекламните среди никой не беше чувал за тази агенция.



В месеца, в който проектът по ОПАК приключва, фирмата е продадена на 50-годишния Боян Кирилов от вълчедръмското село Мокреш.
Той е едноличен собственик и управител на още 20 дружества - всичките със задължения към бюджета. Срещу Боян Кирилов има три висящи наказателни производства - за деклариране на неверни обстоятелства, за данъчни престъпления и престъпления срещу кредиторите. Източници на "Капитал" от разследващите органи коментираха, че Кирилов е "бушон" в схеми за прехвърляне на фирми със задължения или дружества, участващи в източването на ДДС. Фактурите от фирмите, които са негова собственост, буквално "наводнили" Илиянци.

Случайно или не, фирма Ти Ес Ем печели конкурса по проекта в конкуренция с друга вълчедръмска фирма - Албела. Интересното е, че Боян Кирилов упълномощава софийския адвокат Орлин Тодоров да впише промените в собствеността на фирмата. Пак Тодоров е човекът, който година по-рано пререгистрира дружеството, тогава упълномощен от Мирослав Иванов. Отново адвокатът Тодоров е човекът, който обслужва и фирмата Албела, която също подава оферта в конкурса. Което е знак, че двамата най-вероятно са се познавали добре. Или са били подставени лица.

Аз на тебе - ти на мене

Връзките не спират дотук. Когато Мирослав Иванов прехвърля фирмата на Боян Кирилов, на вносната бележка до Агенцията по вписванията е изписан телефонен номер. Справка в търговския регистър показва, че този телефон се ползва от сдружението "Ековис Юбиси България", където съдружник е… Атина Мавридис-Василева, която е назначена за координатор на проекта. Нейната фирма "Атлас Консултинг", който няма нищо общо с информационните технологии, изработва и проектното предложение. Съвпаденията не спират дотук - случайно или не, именно съдружникът на Атина Василева във фирмата "Атлас консултинг холдинг груп" - Борис Начев пък е избран (след конкурс, ха) за одитор на проекта на Военно-апелативния съд. Атина Василева не върна обажданията на "Капитал".

С точност до стотинката

Не обаче изброените дотук поръчки са най-странното нещо в проекта. Военно-апелативният съд плаща 402 хил. лв. за изграждането на "Интегрирана информационна система за прозрачност във военните съдилища". Това обаче не става с една обществена поръчка. Сумата е разбита на девет договора, сключени с граждани, които са избрани (поне на хартия) след конкурс и са подали най-добрата оферта. Предметите на договорите говорят за изкуствено разделяне на дейностите (виж справката, която получихме от Министерството на финансите, на capital.bg). И не само - случайно или не, пет от договорите са на стойност 44 хил. лв., а четири - на стойност 45 640 лв. Ако действително имаше проведен конкурс (открит и отворен за обществото), вероятността да се получат идентични до стотинката оферти клони към нулата.

Съвпадението този път има своето обяснение - изпълнителите са свързани помежду си. Така например Крум Симеонов и Людмил Симеонов са син и баща. Емилия Стойчева, Радена Димитрова, Ани Димова са служители във фирмата "Ай Би Ес". Волин Карагьозов, Георги Трапов и Пламен Цветков се познават като университетски преподаватели. Георги Трапов каза, че не разполага с документацията по проекта и каза, че не може да отговори на въпросите, които му изпратихме. Волин Карагьозов, който е преподавател в Американския университет, коментира, че разбиването на поръчката е търсен ефект, защото това е: "технологията за успешно разработване на големи проекти при ограничен времеви ресурс. Когато даден проект се изпълнява от фирма, тази технология остава скрита за публиката." Това твърдение не е вярно, защото за разлика от процедурата по Закона за обществените поръчки, където публичността не е пълна за цялата процедура, в конкретния случай нито една фирма или разработчик встрани от кръга, който печели, не е имало как да знае за проекта и респективно да подаде оферта - което без съмнение убива конкуренцията.

Собственикът на фирма "Ай Би Ес" Горан Ангелов, откъдето идва другата по-голяма група изпълнители, дава друго обяснение: "То е ясно как се подбират хората по тези търгове. Може би в конкретния случай има заобикаляне на закона, но това не е престъпление."

Резултатът - zero

Крум Симеонов ни представи т.нар. интегрирана система, която се оказа, че е базирана на платформата Lotus Notes - позната до болка в съдебната система. Той каза, че програмата е съобразена със спецификата на военно-наказателния процес (такъв процес няма, защото както цивилните, така и военните дела се гледат по реда на НПК). По думите на Крум Симеонов платформата позволява още - подобрена комуникация и съвместна работа на служителите, подобрен обмен на информация; управлението на човешките ресурси; съдебните заседания, издаването на призовки и т.н.

По думите на Симеонов, една от възможностите на новата система е "автоматично публикуване на некласифицирана информация от електронната деловодна система на сайта на съда". С бърз поглед на новия сайт на съда виждаме, че година след приключването на проекта такава опция няма (а имаше преди на стария сайт). По думите на Крум Симеонов за това били виновни от БТК.

Волин Карагьозов има друга версия за неработещия сайт: "Технически и до голяма степен бюрократични проблеми на комуникационната свързаност в сградата на Съдебната палата, препятстващи физическата връзка на системата с web сървъра." Тези проблеми явно не съществуват за другите съдилища, които се помещават в сградата. Собственикът на "Ай Би Ес" Горан Ангелов лансира трета версия, че поради незнание и несигурност ръководството на съда просто не иска да свърже двете системи.

Няма никакво съмнение, че новият сайт е по-лош от стария - той видимо не се актуализира (последният отчетен доклад е отпреди две години), а в останалите секции няма почти никаква информация. Така например в графата съдебна практика са качени общо шест съдебни решения...

Разследването...

Актуалният председател на Военно-апелативния съд - полк. Петър Петков каза, че не може да коментира поръчките и управлението на проекта, тъй като цялата документация по проекта е била иззета от прокуратурата, където тече разследване. Той каза още, че е получил добра обратна връзка от служителите за информационната система: "Проектът беше за 700 хил. лв., ние направихме икономия от близо 200 хил. лв. Вижте колко пари са дадени за такива системи от другите институции. Ако имаше готово решение, нямаше всеки да си решава проблемите на парче." Веселин Пенгезов не отговаряше на мобилния си телефон.
От специализирания отдел към Софийската градска прокуратура, занимаващ се с измами с еврофондове, нито потвърдиха, нито отрекоха, че има такова разследване.