Една от първите изпълнени поръчки е възложена на фирмата "Транс медия груп". Тя получава 9 хил. лв., за да изработи сайтовете на Софийския и Плевенския военен съд. От сайта на "Транс медия груп" разбираме, че това е рекламна агенция, която предлага излъчването на рекламни съобщения по LCD екрани в 12 маршрутни таксита по линиите 35 и 18.

Друг любопитен договор е за "информация и публичност във връзка с изпълнението на проекта" със софийската фирма Ти Ес Ем, за което тя получава близо 18 хил. лв. Според говорителя на Военно-апелативния съд Петя Гергова тази поръчка е включвала изработката на информационни брошури и материали. Тя не можа да отговори как точно е дошла идеята да бъде поканено точно тази фирма. Дружеството е създадено през 2006 г. от Мирослав Иванов. Не открихме негов сайт, а в рекламните среди никой не беше чувал за тази агенция.

В месеца, в който проектът по ОПАК приключва, фирмата е продадена на 50-годишния Боян Кирилов от вълчедръмското село Мокреш.

Той е едноличен собственик и управител на още 20 дружества - всичките със задължения към бюджета. Срещу Боян Кирилов има три висящи наказателни производства - за деклариране на неверни обстоятелства, за данъчни престъпления и престъпления срещу кредиторите. Източници на "Капитал" от разследващите органи коментираха, че Кирилов е "бушон" в схеми за прехвърляне на фирми със задължения или дружества, участващи в източването на ДДС. Фактурите от фирмите, които са негова собственост, буквално "наводнили" Илиянци.

Случайно или не, фирма Ти Ес Ем печели конкурса по проекта в конкуренция с друга вълчедръмска фирма - Албела. Интересното е, че Боян Кирилов упълномощава софийския адвокат Орлин Тодоров да впише промените в собствеността на фирмата. Пак Тодоров е човекът, който година по-рано пререгистрира дружеството, тогава упълномощен от Мирослав Иванов. Отново адвокатът Тодоров е човекът, който обслужва и фирмата Албела, която също подава оферта в конкурса. Което е знак, че двамата най-вероятно са се познавали добре. Или са били подставени лица.

Аз на тебе - ти на мене

Връзките не спират дотук. Когато Мирослав Иванов прехвърля фирмата на Боян Кирилов, на вносната бележка до Агенцията по вписванията е изписан телефонен номер. Справка в търговския регистър показва, че този телефон се ползва от сдружението "Ековис Юбиси България", където съдружник е… Атина Мавридис-Василева, която е назначена за координатор на проекта. Нейната фирма "Атлас Консултинг", който няма нищо общо с информационните технологии, изработва и проектното предложение. Съвпаденията не спират дотук - случайно или не, именно съдружникът на Атина Василева във фирмата "Атлас консултинг холдинг груп" - Борис Начев пък е избран (след конкурс, ха) за одитор на проекта на Военно-апелативния съд. Атина Василева не върна обажданията на "Капитал".

С точност до стотинката

Не обаче изброените дотук поръчки са най-странното нещо в проекта. Военно-апелативният съд плаща 402 хил. лв. за изграждането на "Интегрирана информационна система за прозрачност във военните съдилища". Това обаче не става с една обществена поръчка. Сумата е разбита на девет договора, сключени с граждани, които са избрани (поне на хартия) след конкурс и са подали най-добрата оферта. Предметите на договорите говорят за изкуствено разделяне на дейностите (виж справката, която получихме от Министерството на финансите, на capital.bg). И не само - случайно или не, пет от договорите са на стойност 44 хил. лв., а четири - на стойност 45 640 лв. Ако действително имаше проведен конкурс (открит и отворен за обществото), вероятността да се получат идентични до стотинката оферти клони към нулата.

Съвпадението този път има своето обяснение - изпълнителите са свързани помежду си. Така например Крум Симеонов и Людмил Симеонов са син и баща. Емилия Стойчева, Радена Димитрова, Ани Димова са служители във фирмата "Ай Би Ес". Волин Карагьозов, Георги Трапов и Пламен Цветков се познават като университетски преподаватели. Георги Трапов каза, че не разполага с документацията по проекта и каза, че не може да отговори на въпросите, които му изпратихме. Волин Карагьозов, който е преподавател в Американския университет, коментира, че разбиването на поръчката е търсен ефект, защото това е: "технологията за успешно разработване на големи проекти при ограничен времеви ресурс. Когато даден проект се изпълнява от фирма, тази технология остава скрита за публиката." Това твърдение не е вярно, защото за разлика от процедурата по Закона за обществените поръчки, където публичността не е пълна за цялата процедура, в конкретния случай нито една фирма или разработчик встрани от кръга, който печели, не е имало как да знае за проекта и респективно да подаде оферта - което без съмнение убива конкуренцията.

Собственикът на фирма "Ай Би Ес" Горан Ангелов, откъдето идва другата по-голяма група изпълнители, дава друго обяснение: "То е ясно как се подбират хората по тези търгове. Може би в конкретния случай има заобикаляне на закона, но това не е престъпление."

Резултатът - zero

@@file:[email protected]@