Расте, но не достатъчно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Расте, но не достатъчно

Расте, но не достатъчно

Как българската икономика ще се пренастройва към новите реалности през 2011 г.

Вера Денизова
5205 прочитания

© shutterstock, Капитал


В края на годината повечето от нас вече са направили своята равносметка и с надежда поглеждат към следващата. С надеждата тя да е по-добра.

Най-вероятно за България 2011 ще е такава. Погледнато поне през призмата на макроикономическите индикатори. БВП вероятно ще нарасне, инфлацията няма да е стряскащо висока, безработицата няма да се качва...

Проблемът с данните, които анализаторите следят, е, че те не означават реално усещане за подобрение. Според повечето анализатори процесът на възстановяване ще се случва много бавно, защото липсват основните двигатели от годините преди кризата - многото чужди пари, които влизаха в икономиката в търсене на бързи печалби. Растежът няма да се пренесе бързо в повече доходи, повече потребление и съответно в нов растеж. А наред с фактите, сочещи плавно и органично възстановяване, има и много рискове - правителството да изпусне фискалната дисциплина, европейската дългова криза да прерасне в системен проблем и т.н.

Очакванията на някои икономисти стигат и до 3% ръст на БВП, но неизвестните фактори са повече от известните. И така независимо дали подготвяте бюджета на семейството или фирмата си, не е зле още една година да заложите на консервативни оценки.

Ефектът от дефекта безработица

Колкото повече хора работят, толкова повече потребление има, което директно носи растеж. Според повечето икономисти обаче бизнесът ще е много предпазлив при наемането на нови хора през 2011 г. И една от причините за това е все още голямата несигурност.

"Предвид големия спад на инвестициите е по-вероятно работодателите да се ориентират и в бъдеще към капиталови, а не към текущи (за нови служители и заплати) разходи", твърди Калоян Стайков, експерт финанси в Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

Положителният ефект от тази ситуация е, че по време на кризата се е увеличила производителността на труда. Структурният проблем обаче - неквалифицирана работна ръка, носеща малко добавена стойност, но свикнала от годините на бума да иска високи (и изпреварващо растящи) заплати – си остава. Затова според някои експерти това, което сега виждаме като увеличение на производителността, е просто статистическа математика. Фирмите уволниха тези свои служители, без които можеха да минат и преди кризата.

Въпреки това Агенцията по заетостта отчита спад на безработицата за седми пореден месец и през октомври тя е 8.92%. Това понижение обаче е нетрайно и се дължи основно на сезонни фактори (временна заетост в туризма и селското стопанство). Затова очакванията са безработицата отново леко да се повиши през зимните месеци. А и данните на официалната статистика не дават пълната картина, тъй като не отчитат хората, които са извън пазара на труда, но не са регистрирани в бюрата по труда да получават помощи от държавата. Друг, по-обективен показател за състоянието на пазара на труда е заетостта. Броят на заетите леко (с 1%) се увеличава през третото тримесечие на тази година спрямо предходното. Като цяло леко се забавя и спадът спрямо предходната година. Но повече оптимистични индикатори поне засега липсват.

Да живее дефицитът

В предкризисните години най-големият трън в очите на чуждите анализатори бе стигналият до 25% от БВП дефицит по текущата сметка на България. За тях той бе сигнал, че икономиката се развива нездравословно - прегрява заради бума в кредитирането и твърде големия поток на преки чужди инвестиции в имоти.

Кризата пресуши евтините и лесни пари от чужбина и текущата сметка дори премина на плюс. За първите десет месеца на 2010 г. салдото й е 1% от БВП при минус 7.8% спрямо същия период на миналата година. Причината за този обрат е ръстът на износа през последната година. Благодарение на него и на свитото вътрешно потребление търговският дефицит за първите десет месеца на годината се сви повече от два пъти спрямо същия период на миналата година. Силен ефект върху текущата сметка имаше и добрият туристически сезон и фактът, че сега компаниите почти не разпределят дивиденти (включително към своите чужди акционери) заради кризата.

Според повечето икономисти обаче със съживяването на вътрешното потребление ще се увеличи и вносът. Така излишъкът отново ще премине в дефицит. "Преди кризата дефицитът се дължеше основно на вноса на инвестиционни стоки и на енергийни продукти. Едва ли българската икономика изведнъж ще стане по-малко енергоемка, а ще имаме и нужда и от инвестиционни стоки", твърди Калоян Стайков.

Големият въпрос обаче е кога ще се върнат паричните потоци към България. Последните предварителни данни на БНБ показват, че чуждите инвестиции в България продължават да са малко, като за десетте месеца са едва 850 млн. евро - по-ниско, отколкото през всяка от предходните 7 години. "Добрата новина е, че трябва отново да се върнем към дефицит по текущата сметка. Това ще означава, че в икономиката ни отново влизат капитали. В противен случай ще трябва да разчитаме на вътрешни резерви. В резултат  икономиката ще расте по-бавно", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Двигателите са различни

Ако през тази година икономката започна да изплува благодарение на износа, очакванията на икономистите са през следващата да се включи още един, по-слаб двигател – вътрешното потребление. Въпросът тук е кога хората ще се почувстват достатъчно сигурни за бъдещето си и ще започнат да харчат повече. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" потреблението ще се увеличи по-осезаемо през втората половина на 2011 г. "Традиционно през януари и февруари заетостта е ниска. Кредитирането все още е слабо, а повишението на осигуровките и инфлацията допълнително ще изяде разполагаемия доход", аргументира се той.

Според други икономисти още сега се наблюдават положителни сигнали за индивидуалното потребление. "Оборотът в търговията на дребно в номинално изражение спря да спада през юли и август. Към септември депозитите на домакинствата нараснаха много по-бавно спрямо предните месеци, което е възможен индикатор за намаляване на спестяванията им за сметка на потребителски разходи", се посочва в месечния макроикономически преглед на Райфайзенбанк. Икономистите на банката посочват още един индикатор - от началото на годината индексът на доверието на потребителите се подобрява, като през октомври е с 13.1 пункта по-висок спрямо същия период на 2009 г.

Чудо обаче няма да се случи. Защото според повечето икономисти ръстът на износа през следващата година ще спадне до нивата отпреди кризата. А това означава, че и БВП ще расте по-бавно и България отново няма да успее да догони благосъстоянието на страните от ЕС.

Има и още неизвестни – какво ще се случи в еврозоната, кога ще започне да се увеличават заетостта и темпът на кредитирането.

Ще се размърда ли кредитът

Въпреки че статистиката отчита лек ръст на кредита, реално в момента той е замръзнал. Причините са комплексни – по-ниският апетит към риск на кредиторите, липсата на качествени бизнес проекти, влошените портфейли на банките и скъпият ресурс. Освен това финансовите институции, които преди кризата активно заемаха пари от майките си, за да кредитират с тях тук, сега ги погасяват. Според банкери в момента част от средствата, които банките получават от домакинствата и фирмите, отиват за ново кредитиране. Другата част се използва за погасяване на взети преди кризата кредити от централите.

Частният сектор в момента също е много по-предпазлив, когато става дума за поемане на нови дългове. Още повече че поуката от тази криза бе, че най-задлъжнелите страдат най-много.

Очакванията на икономистите са през следващата година и банките, и домакинствата, и фирмите да са малко по-смели. Важно е и каква ще е политиката на правителството – дали ще търси ресурс на външните пазари, или ще продължава да обира вътрешната ликвидност. "Ако правителството продължава да изземва ресурс от банките под формата на нови емисии ДЦК, те ще получават сравнително висока доходност срещу нисък риск и няма да имат особен стимул да кредитират", е мнението на Георги Ангелов.

Поне засега изглежда, че и през следващата година българската икономика ще трябва да се пренастрои към органичен растеж, т.е. да разчита повече на вътрешни спестявания и банково кредитиране. Освен ако не успее да убеди чуждите инвеститори, че средата за правене на бизнес тук наистина е добра. А за това е нужно малко повече усилия от това да не вдигаш данъците.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

В края на годината повечето от нас вече са направили своята равносметка и с надежда поглеждат към следващата. С надеждата тя да е по-добра.

Най-вероятно за България 2011 ще е такава. Погледнато поне през призмата на макроикономическите индикатори. БВП вероятно ще нарасне, инфлацията няма да е стряскащо висока, безработицата няма да се качва...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    bbs avatar :-|
    Lord

    Добра статия. Между другото, тази година до октомври има 845 милиона инвестиции - а тези в сектори финансти, недвижимост и строителство и търговия са отрицателни (-15 млн), т.е. в останалите сектори инвестициите са 860 млн. Миналата година е имало 2.5 млрд инвестиции, от тях 1.5 млрд са били в "спекулативните" сектори (финанси, търговия и недвижимост, търговия), а по-миналата са били почти 6 млрд евро и от тях "спекулативните" са били над 85%. Явно тази година инвеститори с апетит за бързи печалби няма - даже съдейки по отрицателните инвестиции в някои сектори, са се поизнесли.

  • 2
    zeroone avatar :-|
    ZeroOne

    Положителният ефект от тази ситуация е, че по време на кризата се е увеличила производителността на труда???

    Защо? Да не би т.нар.бизнес да е инвестирал в нови технологии, да са причлечени висококвалифицирани кадри, или е закупена супермодерна техника?Едва ли.В България производителността на труда се изчислява на принципа: един работник изкопава на ден 50 м. канал, като съкратим половината персонал и им възложим същата работа и о, чудо производителността на труда се е повишила!Подобно примитивни мислене е характерно за 19 в., където явно се намира България от икономическа, културна,образователна и политическа гледна точка:)

  • 5
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    Как изглежда чаканият в България инвеститор ?

    Не знам, а и чакащите едва ли знаят.
    Знам със сигурност, че зад всяка инвестиция стоят хора.

    Трябва да има специалисти, които да управляват парите, бизнеса, хора които да контролират местните работници.
    Как ще привлечем специалисти да живеят в България ?
    Ще Ви покажа апартаменти и къщи където са израснали евентуалните френски инвеститори.

    Как да привлечем семейството на френски специалист ?

    Добре живеещ французин няма да дойде в България доброволно!

    Семейството му ще страда и скоро ще разбере, че няма работа в Република България.

    Показвам Ви жилища, в които живеят заможни хора :
    адвокати, лекари, архитекти, висши служители в администрацията или фирми, хлебари, аптекари, хора с малък бизнес, ресторантьори, пенсионери и ...

    Това са имоти на средната класа в Париж :
    vladimirproperty.com/ ПОЗИЦИЯ + КОМЕНТАРИ

  • 6
    chievo avatar :-|
    Chievo

    До коментар [#5] от "Владимир Йосифов":

    Доста зле прикрит опит за реклама на сайта си.

  • 7
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    Недостатъчно казвате :-) А колко е достатъчно ?
    Принципно зависи от темпа на средносрочния и дългосрочен икономически растеж който ще се съблюдава .
    При дългосрочно увеличение в цените на индустриални стоки суровини и материали в глобален мащаб (както става в момента ако темпа се запази ) това ще напомпи допълнително инфлация в БГ цените на всички крайни продукти и ще рефлектира върху покупателната способност .Имайте предвид че агрегираната парична маса в БГ расте с много високи темпове а очакванията на трайков са за 2 милиарда евра преки FDI са само за 2011 г
    Ерозиралата покупателна способност на дохоходите в бг в голямата си част е статистически до 1200 лв месечно -98% от населението
    Като отчетем и свито търсене на стоки и услуги това прави думата растеж неадекватна за текущата пазарна ситуация
    Статистическите данни за безработицата са нереални -те не калкулират спрелите да търсят работа хора ,нерегистрираните в бюрата както и хората съкратени от сивият сектор около милион души Икономиката ще е в изключително тежка дългосрочна депресия с нулев отрицателен икономически растеж
    Продължителна средносрочна и дългосрочна 3-5 г корекция в имотният сектор
    Единственият буфер ще е валутният борд срещу хиперинфлация на лева -валутен резерв в момента под 2 млрд)
    В някои среди се поставя въпрос защо ни е въобще борд и то от най закъсалите длъжници в държавата което е много обезпокоителен факт
    Привнесената външна инфлация в цени материали и суровини + растящата парична маса в обръщение не води до никакво реално увеличение нито в продуктивност нито в производство на стоки и услуги камо ли в търсене на стоки и услуги което естествено води инфлация и ерозирая на покупателната способност на домакинствата
    При запазване на тренда с ратящи FDI с растяща парична маса и ниско потребление ниско търсене и висока безработица Правителството скоро ще има един единствен избор- ударно реформиране на всички сектори в държавата и съкращения на всички нива и структури с опростяване на бизнес правилата и бюрокрацията или БАНКРУТ -Default в дъглосрочен план
    ако стимулирате потреблението
    ако има държавен контрол над изходните цени на монополите и жестоки глоби за тях ако се установят нелоялни практики и изкуствено напомпване на инфлация
    ако цялата държава се извършат съкращения в администрацията ако Закона предвиди 100 % наемане на местни работници и работна ръка от фирми и ползуването на местни доставчиции материали при изпълнение на всички един чуджестраннен инвестиционен проект в страната това би обезпечило в голям процент безработни
    Ако се съкратят и ликидрат всички банкрутирали предприятия кремиковци,бдж топлофикации и пр и откъсване на държавата от тях
    Ако Реформирате пенсионните и здравни системи чрез индивидуализиране по егн и диференциация на субектите на база вноски в индивидуални пенсионни и здравни акаунти
    -Ако преведете 90%администрацията в електронен вид
    -ако ако ако ако
    Тогава може и да има
    икомомически растеж :-) right?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK