Дипломатическа служба (ДС)

Излагацията с посланиците с пагони е шанс за истинска реформа във Външно

   ©  Михаил Вълканов
   ©  Михаил Вълканов

Какво ще стане, ако Министерството на външните работи се обедини с Министерството на вътрешните работи? Ще се получи министерство на нашите работи.

Макар и стар, този виц най-добре описва ситуацията след осветяването на посланиците, работили за комунистическите тайни служби. Скандалът дава уникалния шанс да бъде сложена точка на епохата на Държавна сигурност в българската дипломация и така най-после, след 20 години преход, и този този етаж от държавата  да бъде проветрен и осветен. 

Какво се случи

Комисията по досиетата извади доклад за принадлежността на служителите на Министерството на външните работи към структурите на бившата Държавна сигурност. Изненадани, че там работят бивши ченгета и агенти на Държавна сигурност, нямаше. Това, което втрещи всички, беше техният брой.  От проверените 462 посланици, генерални консули и заместници на дипломатически мисии 192 от тях са или сътрудници, или служители на ДС. Комисията не обяви имената на други 26, тъй като са починали и според закона не могат да бъдат огласени. Това означава, че 47 на сто от тази категория служители в МВнР са съпричастни към бившата ДС. До този момент  в институциите "квотата" на ДС се въртеше около 10-15%.

По всякакви критерии това е страшно много, затова и външният министър Николай Младенов откровено нарече ситуацията колосална излагация в интервю за "Нова тв". С пълно основание - големият брой съпричастни към репресивните комунистически служби води до пълно размиване на границите между работата на ченгета и дипломати. Срутва доверието на евро-атлантическите ни партньори и делегитимира  външната политика на страната. Причината е проста - когато днешните посланици и консули са били сътрудници на ДС, тяхната задача е била именно да се борят срещу натовските държави.

Но в министерството не са работили единствено разузнавачи - само 83 от тях са били сътрудници или служители на Първо главно управление на ДС. Други 51 от тях са били към контраразузнаването - Второ главно на ДС, 36 са били на отчет в Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), шест са били агенти на политическата полиция - мракобесното Шесто управление, останалите - в други структури. При това положение дежурният рефрен на бившите ченгета "че са работили за сигурността за държавата", издиша отвсякъде.

Макар че всички знаеха този факт, реалната картина стана ясна чак сега - 20 години след края на комунизма, когато България вече е член на  НАТО и Европейския съюз. И се разбра, че това е скелет в прашния гардероб, който всяко правителство на прехода е завещавало на следващото. Числата от статистиката за сътрудниците на ДС само доказват, че кариерното развитие във външното министерство в годините на комунизма е било невъзможно, без принадлежност структурите. Възрастта, на която са били вербувани голяма част от тези агенти, е между 28 и 33 години. Те са били в началото на дипломатическата си кариера, но с достатъчно стаж, за да осъзнаят, че израстването им няма да върви нагоре, ако не са част от спецслужбите.

В мрежата

Така, макар и вече останала в миналото, ДС е създала едно Вътрешно министерство във Външно. Тези зависимости изграждат мрежата, която определя кариерното развитие на своите членове и съответно подтиска външните на системата хора. Вижда се как посланик е вербувал свои колеги, след което те са си разменяли съответните услуги. Така например Илко Шивачев, щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб, е бил генерален консул в Солун в периода 1995 - 2003. Той е вербувал в миналото и е бил водещ офицер на Любомир Кючуков, който е зам. външен министър по време на тройната коалиция. През декември 2007 г. Кючуков изпраща своя водещ офицер за посланик в Кувейт, където е и досега. Освен него Илко Шивачев е вербувал и Николай Арабаджиев - отбелязан в списъка само с ранг посланик. В доклада на комисията по досиетата могат да бъдат открити още поне пет "мръсни компании", в които има връзки водещ офицер - посланици и която доказва теорията за наличието на мрежи във външното министерство (виж карето).

Както се изрази външният министър Николай Младенов по "Нова тв", хората на ДС са поставили стъклен похлупак върху  министерството и не позволяват кариерно развитие на младите. Тъкмо обратното - те се назначават един други, вербуват се взаимно и в крайна сметка се издигат по дипломатическата стълбичка, за да достигнат заветния посланически пост. След тях идват други, подобни на тях, които вече имат ранг посланик, но нямат място, защото все пак светът е съставен от крайно число държави. Така външно министерство става като обърната пирамида - все по-малко млади служители в основата, върху които се упражняват натиск от все повече висши бюрократи. А най-отгоре е една своеобразна бетонна плоча от достигнали върха на кариерата си стари кадри, голяма част от тях обвързвани по линия на ДС или партийни номенклатури, които не дават път на идващите отдолу.

Все пак - изненада

От горното произлиза и следваща изненада: вместо да намаляват  с годините, които ни отдалечават от времето на тоталитаризма, посланиците с принадлежност към бившата ДС се увеличават. В рамките на своите два мандата като президент Георги Първанов е подписал указите за 127 посланици, 97 от които са били съпричастни към ДС. Това прави 71 на сто от неговите назначения. За сравнение: по време своя мандат президентът Петър Стоянов се е подписал под 70 указа, като 23 са сътрудници на ДС (32%).

Очевидно държавният глава като част от тази невидима каста (той също беше обявен за агент Гоце на Първо главно управление на ДС) смята това за естествено и не вижда никакъв проблем за репутацията на държавата. Споменатият Илко Шивачев, Горан Йонов, Георги Димитров и други посланици от доклада на комисията по досиетата също са бивши негови съветници. За да неглижира агентурното си минало Първанов, се обгради със себеподобни от ДС и така агентите останаха част от българската политика.  Така Първанов реши да даде индулгенция на всички ченгета и доносници "по принцип", за това сега не е възможно да има индивидуален подход "по принцип." 

На този фон управляващите бяха категорични, че ще променят ситуацията, като дипломатите с пагони най-вероятно ще бъдат отзовани. Външният министър Николай Младенов беше изключително гневен и дори краен в първите си изказвания след скандала. Премиерът Бойко Борисов го подкрепи и дори заяви, че ако трябва да стигне до края, ще се раздели със своя министър Божидар Димитров, също агент на Първо главно. Аргументите в полза на индивидуални опрощавания Младенов парира с думите, че "сред дипломатите, съпричастни към ДС, има изключително компетентни хора, има и човешки трагедии". "Но има и много човешки трагедии на хора, които са искали за тези 20 години да станат част от системата на външно министерство и са се удряли в стъкления похлупак, през който не могат да минат нагоре, за да развият експертизата си. И те са хора и те имат човешката си трагедия. Някой говори ли за тях", запита Младенов.

И все пак - отворен финал

Намирането на изхода от тази ситуация е трудно, защото няма напълно чиста позиция. Ако се уволнят всички сътрудници на Държавна сигурност в дипломацията, със сигурност ще пострадат и нормални хора, които са били принудени да станат част от зловещата система. Така те ще станат за втори път жертви на ДС. В същото време децата на номенклатурата, които в това си качество са останали извън пипалата на службите ни, няма да бъдат лустрирани по никакъв начин. Най-справедливият вариант е всеки случай да се разглежда поотделно. Ако някой с доноси е съсипвал човешки съдби - да си ходи. Ако е бил принуден да се разпише някъде в ДС и след това е имитирал конспиративна дейност, а в същото време е добър дипломат, няма никакъв смисъл да се маха. Тази проверка обаче е много трудна, защото част от архивите на тайните служби са унищожавани селективно.

Идеалната справедливост не може да се постигне, но има друга, реална цел. Българската дипломация няма изведнъж да се оправи, като се махнат всички ченгета от нея. Румяна Желева не беше агент на Държавна сигурност, но това, уви, не я направи блестящ дипломат. Системата на външно министерство има нужда от сериозни промени, така че в нея да се привлекат смислени хора, които да имат ясна перспектива за развитие според качествата и резултатите им.

Както и да се развие ситуацията, след като първоначалната емоция отече, една от основните причини картата с бившите служби все още да е силна е и това, че истинската реформа във външно министерство все още не се е състояла. Трябва да си отидат не само хората с принадлежност към бившите служби, но и некадърните, прикрити зад актуална партийна принадлежност. Така на тези, които имат качества и могат да покрият модерните стандарти на дипломацията, ще се създаде среда да прогресират, а другите най-накрая ще си ходят. В противен случай "нашите хора" ще останат мнозинство. Чистката на бившите агенти е удобен начин без много усилия МВнР да се освободи и от некачествени хора, ако там се наложат критерии, които да не позволяват млади и стари некадърници да живуркат с години по коридорите на българската дипломация.

Кукли и кукловоди

Илко Шивачев, щатен служител на РУ-ГЩ, ГК Солун (1995 - 2003) и посланик в Кувейт (от декември 2007 г.). Вербувал е:

- Любомир Кючуков, зам.-министър (2005 - 2009), който го назначава за посланик

- Николай Арабаджиев - отбелязан само с ранг посланик

Александър Стоянов Савов - посланик в Сеул от 06.10.2003 г. до 30.06.2008 г., сега в ЮНЕСКО, вербувал е

- Валентин Добрев Петров - посланик в Женева (1993 - 1997), посланик в Лондон (1998 - 2005).

Станимир Цветанов Сърбиновски, временно управляващ в Претория от 1 август 2010, офицер от ПГУ, вербувал е:

- Атанас Иванов Будев, посланик в Буенос Айрес, сега в Хараре, съветник на президента П. Стоянов.

- Георги Димитров Димитров, посланик в Белград до 2010, съветник на президента Г. Първанов

- Емил Димитров Самарджиев, временно управляващ посолството в Минск (2003-2004)

- Стоян Анатолиев Тончев, временно управляващ ГК Ню Йорк (2000 - 2002)

Горан Стефанов Йонов, щатен служител на ПГУ от 1972 г., посланик в Швеция (2004 - 2007), зам.-министър на вътрешните работи, вербувал е:

- Бранимир Филипов Петров, посланик в Атина (1993 - 1997)

Неделчо Борисов Пенев, щатен офицер във Второ главно управление на ДС, от 1977 година и в  ПГУ; временно управляващ посолството в Акра (2006 - 2009), вербувал е:

- Петър Драгнев, ГК в Дубай (2002 - 2004), посланик в Аман (2006 - 2009)

- Христо Петков Тепавичаров, посланик в Хараре (1990 - 1992)

- Иван Георгиев Гарвалов, зам.-министър в началото на 90-те години.

Пантелей Мирчев Спасов, щатен в РУ на ГЩ, директор ААО (1998 - 2001), временно управляващ в Индонезия, ранг посланик от 2007, вербувал е:

- Николай Илиев Илиев, посланик в Кишинев (2005 - 2009).

Любен Гоцев, водещ офицер е бил на:

- Димитър Цветков Костов, пълномощен посланик в Ню Йорк (1990 - 1992)

- Христо Петков Тепавичаров, посланик в Хараре (1990 - 1992)

- Милан Миланов, посланик в Париж (1989 - 1992), но и директор на Дипломатическия институт до 2009 г. (малко е вероятно съвпадение на имената и посланическо място във Франция).

О. р. Илчо Танков от ПГУ, водещ офицер на:

- Иван Цацов Димитров, ГК в Шанхай (2005 - 2010)

- Георги Петков Пейчинов, посланик в Пекин от 2008 г., съветник в ПК на Калфин.

О. р. Серафим Софрониев от ПГУ, водещ офицер на:

- Драговест Горанов Горанов, посланик в Делхи (2003 - 2006), вторият говорител по времето на Калфин

- Иван Гарвалов, зам.-министър в началото на 90-те години

- Иван Любенов Недев, посланик в Мадрид до 1991 г.

- Петър Асенов Драгнев, генерален консул в Дубай, посланик в Аман

- Христо Петков Тепавичаров, посланик в Хараре (1990 - 1992)