Първи дубъл

Киногилдията и държавата влязоха в конфликт заради липса на финансиране и накърнено достойнство

Протестът на кинодейците във вторник започна с изложба на филмови награди и символичен подарък за министъра на културата Вежди Рашидов под формата на пакет с надпис "Достойнство"
Протестът на кинодейците във вторник започна с изложба на филмови награди и символичен подарък за министъра на културата Вежди Рашидов под формата на пакет с надпис "Достойнство"    ©  Надежда Чипева
Протестът на кинодейците във вторник започна с изложба на филмови награди и символичен подарък за министъра на културата Вежди Рашидов под формата на пакет с надпис "Достойнство"
Протестът на кинодейците във вторник започна с изложба на филмови награди и символичен подарък за министъра на културата Вежди Рашидов под формата на пакет с надпис "Достойнство"    ©  Надежда Чипева

СРЕДСТВА

10.1

млн. лв. е бюджетът за филмово производство за 2011 г.

Черна комедия с елементи на политически психотрилър. Това трябваше да бъде "Цинкограф" по романа на автора на "Дзифт" Владислав Тодоров и режисиран от Явор Гърдев. "Цинкограф" трябваше да се снима това лято, но както много други филмови проекти беше отложен заради липса на финансиране както от страна на държавата, така и от алтернативни източници. Спирането на тези продукции е първият ефект от липсата на ясна държавна политика в областта на културата, от навика да има за всеки по нещо независимо от качеството на продукта, от все още рядко срещаното пазарно мислене в сферата на българското кино. А по-глобалната последица е, че от всичко това страда и имиджът на страната като цяло, защото продуктите на изкуството би трябвало да ни представят отвъд българските граници.

На този ефект наблегнаха и протестиращите през последните няколко седмици кинодейци. Те поискаха отмяна на поправката в Закона за държавния бюджет, според която държавата ще финансира филми само "при възможност". Освен това броят на филмите, които могат да получат субсидия, ще се ограничи до 7 игрални филма, 14 документални и до 160 минути анимация. Досега това беше минималният брой продукции, чиито средностатистически бюджети за предходната година формираха долния праг на държавното финансиране. Промяната наистина е съществена, защото с досегашния текст се гарантираше определено задължение на държавата. Сега кинодейците се опасяват от нулеви години за българското филмово производство. Допълнително напрежение внасят и дълговете на Националния филмов център (НФЦ) от 22 милиона лева по вече одобрени и започнали продукции.

Проблемът там е, че обикновено се одобряват повече филми, отколкото са наличните средства, за да може тези, които си осигурят дофинансиране (НФЦ не финансира повече от 80% от бюджета на филмите, а при дебютите - до 90%),  да могат да сключат договор и да започнат да снимат. Освен това след преразглежданията на държавния бюджет субсидията в крайна сметка се оказва по-малко от първоначално предвидената. Така например през 2008 г. НФЦ одобрява филмови проекти на стойност над 16 милиона лв., при положение че бюджетът на центъра е малко над 7 милиона (и то в началото на година). Едновременно с това действа и законовото задължение от по-горе (макар и да не се спазва) и хаосът става пълен. Засега резултатът от протестите е отстраняването на зам.-министъра по въпросите на киното Димитър Дерелиев, макар и с неясния аргумент на премиера Борисов - "такива ги е забъркал там, че създава напрежение в гилдията". До 23 декември пък работни групи трябва да представят на Борисов пакет от предложения за промени в сектора, които да осигурят допълнително финансиране и да гарантират по-добро присъствие на българска продукция в киносалоните, на телевизионния екран и в новите медии.

За чест, достойнство и някой друг лев

"Не е само въпрос на финансиране, а по-скоро на отношение и визия за аудио-визуалното изкуство като цяло", коментира Мира Сталева, един от организаторите на "София филм фест". Според нея именно културата запазва националната идентичност и ценности и поддържа националното самочувствие. И в този смисъл българските филми, които пътуват из цял свят и са награждавани на международни фестивали, са PR на България. Още повече че в последните няколко години българското кино действително отбеляза някакъв подем с продукции като "Мисия Лондон", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Източни пиеси" и сега не е най-подходящият момент този прогрес да се спира. Тези няколко филма обаче показаха, че успешната продукция съвсем не зависи единствено от размера на държавната субсидия. Дори напротив - държавното участие в "Мисия Лондон" е около 50 процента (проектът обаче печели финансиране от европейски фондове), а в "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" - по-малко от 40 (тук голяма роля играят другите държави, партньори в копродукцията).

Това, което значително отличава тези филми и ги прави по-успешни, обаче е доброто им промотиране във и извън страната. Маркетингът и рекламата на "Мисия Лондон" (които може би нямаше да дадат такъв резултат без партньорството на най-гледаната телевизия bTV) са абсолютен прецедент в новото българско кино и помогнаха на филма да се нареди на второ място по приходи за тази година (след "Аватар"). А добрата стратегия за разпространението на номинирания за "Оскар" "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" пък успя да го продаде в 45 държави. Тоест с малко повече пазарно мислене българските филми имат шанс да се конкурират за вниманието на публиката дори с холивудските продукции. "Продуцентите на български филми би трябвало да започнат да инвестират достатъчно в реклама на филмите си, но и НФЦ би трябвало да приеме неизбежността на тази инвестиция", е мнението и на Десислава Гаврилова, директор на Център за култура и дебат "Червената къща". Защото най-важното е българските филми да достигат до максимална аудитория както у нас, така и навън.

Цената на изкуството

"По чисто пазарен начин културните програми не могат да си върнат парите", коментира проф. Александър Янакиев, председател на Националния съвет за кино към НФЦ. Шанс за възвращаемост всъщност има чак при пазар от 60 млн. жители, което е далеч от границите на българския. Това обаче не пречи да бъдат създадени правила, които да подобрят контрола върху изразходването на държавната субсидия (която все пак идва от данъкоплатците) и които да позволят финансиране според качеството, не на калпак или в зависимост на това кой точно кандидатства. Според културолога Райна Гаврилова напълно възможно е да се формират две скали с критерии, по които да бъдат оценявани българските филми. Едната може да е за такъв тип продукти, които могат да разчитат на комерсиален успех, и към тях да се прилагат съответните изисквания като привличане на други инвеститори и частична възвращаемост на субсидията например. Вторият тип продукции, за които частният бизнес не би се ангажирал и които не биха привлекли много зрители, могат да се оценяват по други критерии като обществен отзвук, награди, мнение на хора от сектора, продажби в чужбина. "Всеки трябва да знае по какво ще бъде мерен - дали по това дали променя историята на киното в България, или по това дали ще си изплати разноските", е мнението на Гаврилова.

Според Десислава Гаврилова "ролята на държавата в българското кинопроизводство трябва да продължи да бъде голяма, но това не означава, че няма нужда от допълнителни механизми". Такива са например арт лотария, която функционира отдавна в Англия, или фонд за българско кино, който да се захранва от отчисления от приходите върху продадени билети за чуждестранни филми, реклама, видеоразпространение и телевизионни излъчвания (по приблизителни изчисления на обсерваторията по икономика на културата на година в него биха влизали около 20-30 млн. лв.). В други европейски държави съществуват също специални комисии за промотиране на национални филми (румънската такава например е доста успешна в последните години).

Всичко това обаче би било безсмислено, ако продължат съмненията около коректното разпределение на средствата за кино. И случаят с филма на Мишел Бонев, който получи над 300 хил. лв. субсидия, макар да беше отхвърлен от художествена комисия в НФЦ, съвсем не убеждава в независимото взимане на решения в администрацията. "Важно е Националният филмов център да стане по-независима, професионално и институционално действаща институция - въпрос на човешки фактор, не на институционална уредба", смята Десислава Гаврилова. Според директора на НФЦ Александър Донев, ако държавната субсидия се измерва от оборотите, приходите и отчисленията към бюджета на тези области на българската икономика, които са свързани със създаването, разпространението и потреблението на аудиовизуален продукт, това дори би подобрило контрола върху изразходваните средства. "Факт е, че в НФЦ и Министерството на културата не са доволни от степента на контрол и нивата на отговорност на ползващите държавно подпомагане и спокойно може да се каже, че една от причините за възникналия конфликт са усилията за въвеждане на повече прозрачност и контрол при ползването на държавно подпомагане", коментира Донев.

Парадоксът е, че този конфликт се случва в сигурно единствената сфера на изкуството, която поне тръгна в посоката на някаква реформа и още през 1992 г. работещите в нея излязоха на свободния пазар. А щом нещата не се получават дори в такива сектори, какво остава за останалата част.

Фотогалерия: Протест на кинодейците

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Цялата галерия

Десислава Гаврилова, директор на Център за култура и дебат "Червената къща":

Българските филмови продукции традиционно заделят нелепо малко средства за реклама

- Нелепо е, когато говорим за ролята на държавата за финансирането на българското кино, да правим сравнения със САЩ и Холивуд. По-скоро трябва да огледаме какво прави френската или дори унгарската държава за киното си и за киноразпространението. В Европа държавите подпомагат киноиндустриите си, и това е израз на особеното значение, което европейците отдават на културата като цяло. Ако искаме да сме европейска страна, трябва да се научим, че инвестициите в култура - както и между впрочем тези в образование - до голяма стапен определят как изглежда обществото ни. Те дават резултат не веднага, необходимо е време и качествени натрупвания. В последните години българското кино започна да става интересно, разнообразно, редица филми получиха важни международни награди и това е резултат и от увеличаването на броя български филми произвеждани годишно. Едно намаляване на субсидията и на броя филми ще има дългосрочни негативни последици върху кинопроцеса. И ако политиците ни не се интересуват от кино, те със сигурност се интересуват от ПР, затова може би е удачно да им формулираме ползата от произвеждането на качествени български филми така: "това е най-ефикасният ПР за българската държава.

- Ролята на държавата в българското кинопроизводство трябва да продължи да бъде голяма, но това не означава, че няма нужда от допълнителни механизми като например арт лотария, или фонд за българско кино, който да се захранва от отчисления от приходите върху продадени билети за чуждестранни филми, реклама, видеоразпространение и телевизионни излъчвания. При свиването на държавната субсидия за българско кино, става още по-важно разпределението на средствата да става прозрачно. Случаят "Бонев" неволно повдигна завесата пред настоящата процедура, като остави у обществото редица съмнения за това кое решава дали ще се даде субсидия - експертната оценка или прищявките на политически зависимата администрация. В този смисъл ми се струва важно Националният ни филмов център да стане по-независима, професионално и институционално действаща институция - въпрос на човешки фактор, не на институционална уредба.

- Струва ми се важно, когато говорим за българското филмопроизводство, за говорим и за разпространението на филмите. Българските филмови продукции традиционно заделят нелепо малко средства за реклама. Наскоро продуцентският екип на "Мисия Лондон" нагледно показа, че инвестицията в реклама дава резултат дори и у нас - финансов и зрителски резултат. Продуцентите на български филми би трябвало да започнат да инвестират достатъчно в реклама на филмите си, но и НФЦ би трябвало да приеме неизбежността на тази инвестиция. Защото най-важното е българските филми да достигат до максимална аудитория - както у нас, така и навън.

Александър Донев, директор на НФЦ

В НФЦ и Министерството на културата не са доволни от степента на контрол и нивата на отговорност на ползващите държавно подпомагане

Какъв е резултатът от преговорите с представителите на правителството и парламента? Ще бъде ли отхвърлена поправката в Закона за държавния бюджет и очакват ли се някакви промени в сектора в близко бъдеще?

Беше даден срок до 23 декември 2010 от министър-председателя г-н Бойко Борисов за изработване на пакет от предложения за промени в налични закони и изработване на нови нормативни документи, които да осигурят на първо място допълнително финансиране за сектора и гарантиране на по-добро присъствие на българска аудиовизуална продукция както в киносалоните, така и на телевизионния екран и в новите медии. Първото предложение от страна на организациите, участници в протеста, е за отмяна на парграф 83 от Закона за държавния бюджет, с който се променя формулировката на член 17 от Закона за филмовата индустрия относно гарантирания минимален размер на държавната субсидия. Целият пакет от мерки трябва да се съгласува с Министерството на финансите и да се представи в кабинета на министър-председателя, където ще бъде решено какво и в какъв срок ще бъде осъщестявено на практика.   

Как са натрупани дълговете от 22 млн. лв. на НФЦ и по какъв начин ще бъдат покрити? Ако за покриването им се използва държавната субсидия през следващите две години, какво означава това за одобрението и производството на нови кино проекти през това време?

Цифрата от 22 милиона лева беше обявена от Националния филмов център през септември, когато стана известна бюджетната прогноза за следващите три години. От тогава до края на годината ще бъдат разплатени текущи задължения в размер на около 3 милиона лева. Останалите 19 милиона са структурирани по следния начин - задължения по проекти с подписани договори, които в момента се финансират и се намират в различни стадии на производство на стойност около 6 милиона; задължения по проекти, финансирането и производството по които не е започнало, на стойност 7 милиона, и проекти, одобрени от художествена комисия, на които не е определен точният размер на държавното подпомагане - максималният размер, на който евентуално би възлязло то, е около 6 милиона.

По принцип съществува един необходим оперативен размер на задълженията в края на всяка година, който произтича от структурата на филмопроизводствената дейност. Тя не е затворена в календарната и бюджетна година и обикновено филмите се финансират най-малко в две, а обикновено и в три бюджетни години. Освен това поради факта, че НФЦ не финансира повече от 80% от бюджета на филмите (при дебютите до 90%) обикновено се одобряват повече филми, отколкото са наличните средства, за да може първите, които осигурят допълнителните средства до 100% от бюджета, да могат да сключат договор и да започнат да снимат. Напоследък прави впечатление, че продуцентите твърде бързо започнаха да намират недостигащите им средства - основно, чрез самоучастие - и се натрупват твърде много проекти, които са си осигурили допълнителното финансиране и са готови да запонат да черпят държавния ресурс, разпределян от НФЦ.

От друга страна ИА "НФЦ" не би могъл да ограничава подписването на договори с продуценти, които отговарят на условията за финансиране, още повече защото в много случаи от наличието на тези договори с агенцията зависи сключването на споразумения за допълнително финасиране на проектите от други източници в страната и чужбина.

Друга причина за натрупването на тези задължения е непрекъснатият натиск от страна на продуценти, автори и филмовата общност като цяло да се подкрепят повече филми и проекти, отколкото е наличното финансиране в момента. В този процес би могъл да има и някакъв положителен ефект, защото той дава шансове на повече проекти да търсят допълнително финансиране и да се конкурират помежду си за неговото осигуряване.

Големият проблем свързан с актуалния значителен дефицит на ИА "НФЦ" възникна през 2008 година. Тогава при одобрен бюджет на агенцията в началото на годината в размер на 7,1 милиона лева, от които за подкрепа на филмопроизводство могат да бъдат разпределени 5,680 милиона лева, са одобрени проекти за производство на нови филми в размер на 16 350 231 лева. Получава се един дефицит от почти 10 милиона лева, който частично е намален с превеждането по сметка на НФЦ в края на годината на 3,8 лева.

В същото време финансирането от държавния бюджет в началото на 2009 година е определено на 16 милиона. То обаче е намалено с 10 % процента и става 14,4 милиона. Следва още едно намаление, предложено с писмо на Министерството на културата от 24 септември 2009 г. в размер на 2,5 милиона лева. В началото на месец декември 2009 г. успоредно на процедурата за приемане на бюджет 2010 при среща в Министерството на културата на културни дейци с г-н министър председателя Бойко Борисов министър Рашидов даде надежда на присъстващите кинематографисти, че евентуаално през втората половина на 2010 при добри финансови резултати правителството ще добави към одобрените чрез бюджета 10 милиона допълнително финансиране в рамките на 4-5 милиона. Въз основа на това изказване и на класираните от художествената комисия на ИА "НФЦ" проекти в края на месец декември бяха предложени за финансиране допълнителен брой филми, които разчитаха на това евентуално завишаване на финансирането през втората половина на 2010 година. За съжаление вместо това в средата на годината се наложи актуализация на бюджета и така средствата по бюджета на ИА "НФЦ" бяха допълнително намалени с един милион лева.

Доколко киното трябва да се субсидира от държавата? Има ли начин за въвеждане на повече пазарен принцип и алтернативни източници на финансиране в сектора?

Киното в Европа по условие се финансира от държавата и това е ключов елемент от културната политика на Европейския съюз. Разбира се, равнището на това финансиране, моделите за определяне на неговия размер и критериите са различни в различните страни. Много важен елемент е съответствието, намирането на критерий за съизмеримост между социалния ефект от създаваната национална филмова продукция и размера на финансирането. В момента това е основният момент в дискусията между държавата и филмовите дейци. Не мисля, че е възможно да се построи финансирането на българското кино на чисто пазарни принципи или на приоритетно алтернативни източници. Много е важно да се намери такъв баланс, който да позволява финансиране на различен тип филми и по различни начини. Както и да се създадат критерии са стимулиране на наистина успешните филми, както в зрителски план, така и в културно отношение.

Доколко финансирането на кино проекти може да зависи от интереса на публиката? МК цитира статистика, според която през 2009 г. 13 нови български филма, в които са вложени над 12 милиона лева, са имали само 42 хиляди зрители, а през 2010 г., с изключение на "Мисия Лондон", 20 филми

са имали едва 30-хилядна аудитория.

Статистиката е точна, що се отнася до данните, с които разполагаме, но има нужда от допълнителни уточнения. На първо място тя се отнася само за зрителите в киносалоните и става дума за отчетите, подавани от разпространители и управители на кина. Ако продуцентите имат по-високи цифри за зрители и приходи, те би трябвало да ги представят в НФЦ, каквото задължение имат съгласно договорите за държавно подпомагане. Филмите, разпространявани през 2009, са в по–голямата си част, заглавия, завършени през предходната година, които продължават да набират зрители. Освен това е необходимо да се знае, че от тези вложени 12 милиона, може би, около 50-60% са държавно финансиране, останалата част са привлечении от продуцентите средства. Голяма част от цитираните 20 филма освен «Мисия Лондон» през настоящата 2010 година също са продукция от предходните години и е нормално да не могат да реализират такъв обем приходи, какъвто са реализирали при излизането си на екран. Радостно е най-вече това, че броят български филми, които присъстват в кинорепертоара, нараства, което свидетелства и за увеличения интерес към българското кино.

Имайки предвид, че държавната субсидия за кино се сформира от данъците на гражданите, смятате ли, че контролът върху изразходването на тези средства и възвращаемостта им са достатъчно добри?

Първо не съм на мнение, че държавната субсидия трябва да се формира от данъците на гражданите. Тя трябва да се измерва от оборотите, приходите и отчисленията към бюджета на редица области на българската икономика, които са свързани със създаването, разпостранението и потреблението на аудиовизуален продукт. Ако измерването на размера на държавната подкрепа за филмовата индустрия се постави на тази база, има много по-големи възможности за подобряване на контрола. Включително и от организациите, чийто обороти са базата за измерване размера на държавната подкрепа за филмовата индустрия. Факт е, че в НФЦ и министерството на културата не са доволни от степента на контрол и нивата на отговорност на ползващите държавно подпомагане и една от причините за възникналия конфликт са усилията за въвеждане на повече прозрачност и контрол при ползването на държавно подпомагане.