С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 7 яну 2011, 12:52, 4130 прочитания

Игра с публиката

РЗС и ВМРО внесоха в парламента впечатляващи подписки за референдуми по спорни въпроси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"В ДПС имат кадастрална карта на цялата страна и от време на време си отбелязват на нея със задоволство земите, които са купени от турски граждани или фирми. Турция иска по икономически път да възстанови хегемонията си от времето на османската империя", уверява депутат от "Атака", превъзбуден от перспективата в България да се проведе референдум срещу членството на Турция в ЕС.

Щом така реагира народен представител, пък бил той и от най-крайната националистическа формация в парламента, какво ли ще стане по време на кампанията в страната, ако има подобно допитване. От ВМРО например твърдят, че цялото село Черни Осъм в Троянския балкан, поискало да се включи в подобен референдум и се подписало под искането за свикването му, което воеводите организираха. Документите отлежават от месец юли 2010 г. в Народното събрание.


Внасянето на подписката хвърли в смут управляващите, защото за първи път трябва да влезе в действие Законът за прякото участие на гражданите в държавното управление, известен като закон за референдумите. Той беше гласуван в последните месеци на управлението на тройната коалиция, приеман в БСП като лична инициатива на депутата Янаки Стоилов, и след няколкомесечни саботажни действия от ДПС. Почти две години по-късно става ясно защо. Ентусиазирани от кампанията на ВМРО, в "Атака" обмислят да започнат подписка срещу новините на турски език по БНТ, а партията "Ред, законност и справедливост" (РЗС) вече внесе искане от името на 597 000 българи за разпускане на 41-вия парламент и свикване на Велико народно събрание (ВНС).

Това поставя ГЕРБ в трудна ситуация, защото партията ще бъде принудена да заяви публично позицията си по две неудобни теми, за които общественото мнение е почти категорично, но не в тяхна полза. А и веднъж заработил, законът със сигурност ще насърчи и други инициативи за национални допитвания. Първите реакции от ГЕРБ по темата за Турция са красноречиви - "референдумът е преждевременен и ненужен" (Цецка Цачева, председател на Народното събрание), но депутатите са длъжни поне да проведат дискусия в парламента (вижте карето).  

 От международното положение до важни ли са депутатите



Законът позволява да се търси мнението на българските избиратели по подобни теми, въпреки че някои юристи коментираха, че за Турция трябва да се пита едва когато дойде време за евентуална ратификация, а "РЗС не може да се възползва от формата на референдума, защото има друг конституционен ред". Най-вероятно това ще е и позицията на мнозинството в парламента, още повече че правната комисия вече отхвърли искането на ВМРО. Очаква се дискусията да бъде още следващата седмица.

Силите на ВМРО с помощта на телевизия "Скат" (322 532 внесени подписа) стигнаха само да задължат Народното събрание да обсъди въпроса и мнозинството да реши с гласуване. Подписката на РЗС засега е много по-внушителна и по-опасна за статуквото, защото ако издържи проверката за достоверност, само спорове по допустимост на темата могат да спрат допитването. В такъв случай от РЗС заплашват да се обърнат към Конституционния съд. "Вижте, показателно е, че председателят на Народното събрание Цецка Цачева обстойно коментира темата за членството на Турция в ЕС, но нито дума за нашия референдум", отбелязва Яне Янев, лидер на партията. 
Въпросите и на ВМРО, и на РЗС са в търсен синхрон с преобладаващите настроения сред обществото, поне според някои социологически проучвания (без да се коментира причината за това). Последното изследване на агенция МБМД от края на декември 2010 г. показва, че 77% от българите нямат доверие на парламента. Лесно може да се предположи как ще отговорят на въпроса за разпускането му, ако повечето от тях се включат в допитването. "Турция" също е тема, върху която има исторически наслоения в търсена посока върху общественото мнение.

Същият депутат от "Атака" преценява, че поне "80% от българите ще са против членството й в ЕС". ВМРО са по-скромни - според проучване, което те са поръчали, процентът е 60. В обратната посока например според тях работят популярните у нас турски сериали.
Евентуалните политически щети за ГЕРБ са причината партията да отлага обсъждането на темите в пленарната зала. Нужна е широка и разбираема обществена дискусия, за да може управляващите, които досега демонстрират, че тестват решенията през социологически допитвания, да обяснят защо са против референдумите. Освен това ще трябва да гласуват заедно с ДПС срещу въпроса за Турция, защото "Атака" в този случай няма да е на тяхна страна. Още се помнят демонстрациите на Волен Сидеров в пленарната зала с черната фланелка с надпис "Не на Турция в ЕС".

Много ли са, малко ли са половин милион българи

"Естествено е първоначално да се натрупва отрицателна обществена енергия прокрай закона, защото досега то й не е работил", твърди депутатът от "Коалиция за България" Янаки Стоилов. Според него законът просто трябва да се прилага. Според организаторите на двете подписки това не е съвсем лесно. Хора, участвали в подготовката и на едната, и на другата инициатива, твърдят, че не е възможно в тримесечен срок да се съберат нужните подписи без добра организация. Това е по силите на партия с развити структури в страната или на хора, които могат да използват алтернативни канали, като неформални групи или неправителствени мрежи например, или пък търговците на лични данни. Един от организаторите на едно от допитването дори твърди, че в списъците често попадат починали хора, защото прекупвачите на персонална информация (дори с тези с достъп до национална база данни) не могат да я актуализират постоянно, което е единствено във възможностите на служба ГРАО. Именно тя прави проверката за достоверността на подписките. В случая с ВМРО процедурата отне по-малко от месец, а за РЗС все още не е приключила (документите бяха внесени в парламента на 1 декември 2010 г.).Тук в закона се намира и една от вратичките, през която може да бъде заобиколен - няма краен срок за проверката. Яне Янев например се притеснява, че папките могат да "останат в мазетата на ГРАО". Те бяха проверени за първи път още в Народното събрание в присъствието на представители на РЗС, които се съгласиха от внесените 597 000 подписа да отпаднат 293.
ВМРО "загубиха" 80 000 подписа, след като минаха през ситото на ГРАО. Според зам.-председателя на партията Ангел Джамбазки - повечето от тях заради непопълнен точен адрес или ЕГН, тъй като някои от хората се страхуват да го посочват. Въпреки това воеводите имат повече от нужните 200 000 валидни подписа.

Ако ГРАО потвърди в голямата част документите на РЗС, ще се окаже, че и двете формации са направили чудо - за три месеца са мобилизирали в пъти повече хора, отколкото на последните парламентарни избори. През 2009 г. те бяха в коалиция и заедно получиха малко повече от 174 000 гласа. Синята коалиция например, която е част от Народното събрание, на вота взе 285 662 гласа - по-малко от половината от подписалите се под искането на Янев за референдум. Или ако тези хора бяха гласували през 2009 г. за РЗС, сега партията щеше да е четвърта политическа сила след ДПС!

От друга страна, дори някои от организаторите на подписките признават, че условията в закона трябва да са стриктни, за да може искането да е достатъчно представително. Допълнителни гаранции има и в други текстове, като например за да е валиден референдумът, в него трябва да са гласували поне толкова българи, колкото и на последните парламентарни избори (4 345 981 души през 2009 г., или 60% от гласоподавателите) - което означава твърде висока активност. Освен това не може да се провежда национално допитване по въпроси, свързани с данъци и заплати, цели кодекси или закони, които уреждат напълно дадена материя, нито теми, по които има международни договори.

Има и още една интересна подробност - законът позволява на президента да предлага на парламента тема за референдум. Георги Първанов няколко пъти е намеквал, че ще го направи - последният път за строежа на АЕЦ "Белене", но може би се притеснява, че проверката на позициите му през мнението на българите няма да е в негова полза. Това всъщност е най-голямото предимство на една кампания по всенародно допитване - възможността да се чуят противниците и поддръжниците на дадена кауза, един вид форма на обществена дискусия. Или както казват от ВМРО - правителството подкрепя Турция, би трябвало да го направи публично.
Иначе защо изобщо да се приемат закони, които никой няма желание да прилага.  

Как се свиква национално допитване

Инициаторите на подписка за свикване на референдум имат три месеца, за да я представят пред парламента. Те могат да съберат или поне 200 000 съгласия на избиратели, или поне 500 000. В първия случай депутатите решават дали да има национално допитване, а във втория то се организира автоматично. За да е валидно, в него трябва да участват не по-малко българи от тези на последните парламентарни избори, което е висок праг. Освен това адресът им трябва да е в България. Решението се смята за прието, ако позицията е одобрена от поне 50% от тях. Ако все пак са участвали минимум 20% от гласоподавателите на последния вот, и половината са гласували с да на референдума, Народното събрание е длъжно още веднъж да обсъди въпроса.    

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1214 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 951 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
2011 г.: Между очакваното и желаното

Правителството остави много задачи за втората година от мандата си

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10