Икономика на подслушването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономика на подслушването

Икономика на подслушването

Какво ще струва на данъкоплатците скандала с подслушването ще стане ясно като се разбере броя им и дали за законни

3713 прочитания

© shutterstock/ Капитал


Автор: shutterstock/ Капитал

Подслушването е аморално и противозаконно. Но то е осъдително и от икономическо гледище. Не е съвсем ясно колко са средствата на данъкоплатците за подслушване. В бюджета на ДАНС има перо "оперативно-техническо осигуряване" от 85 милиона лева, което е близо до термина СРС. Възможно за тези цели да е насочена друга сума от бюджета на МВР. От опозицията твърдят, че сумата е 100 милиона, като това твърдение досега не е опровергано. Т.е. парите може и да са повече. За си съставим обща картина, ще допуснем, че сумата е наистина 100 милиона.

За какво всъщност се харчи тази сума?

Едно от предположенията е, че тя отива за подслушване на всички граждани. Ако приемем, че възрастните са 5.2 милиона,  сумата за подслушване на един от тях е 19.2 лева. (Иначе казано, толкова плаща всеки данъкоплатец за подслушване на гражданите от правителството.) Обаче не всички възрастни са интересни. Затова извадката трябва да се ограничи до предполагаемите престъпници, деловите, правителствените и политическите среди. Според едно изказване на министъра вътрешните работи в първата група са 300-400 човека, деловите кръгове от потенциален интерес са вероятно също около 300, висшите правителствени чиновници – 120, политиците – да речем, половината от народните представители. Това прави по над 106 хиляди лева на един потенциално подслушван. Ако обаче допуснем, че заподозрените са само познайници на полицията и следствието и държавни служители, които трябва "да треперят", сумата на един подслушван е два пъти по-висока.

Срещу тази сума на "клиент" няма съществен краен резултат. Ефективността на тези държавни разходи е засега само в бъдеще време. Както например става дума в съобщенията за безобидни на пръв поглед фермери, които предприели сделка с украински уран за неизвестни ислямски терористи. Защо се получава така?

Една от причините е в предмета на подслушването. Престъпността като професия за разлика от нормалния бизнес не се управлява с паметни бележки, писмени заповеди и указания, които след това служат за управленска и счетоводна отчетност. Подслушването дава информация за начинания и предстоящи действия, ако престъпниците са достатъчно непредпазливи. За да има състав на престъпление, то трябва да бъде извършено или доведено до заключителен стадий. Иначе в съда ще става дума за цели и намерения.

Другата причина е в масовостта на подслушването и наблюдението. Тя е пряко следствие на високия размер на разходите за един потенциален подслушван. За да бъдат те усвоени, е необходим персонал. Обилието на средства води до невнимание (липса на обосноваване, подготовка) към това за какво ще бъдат харчени. Между подслушващите възниква конкуренция за усвояване на средствата, стимули за използване на СРС не по предназначение и за търговия със събраната информация. Както и необходимост над всеки подслушваш да се изгради механизъм за наблюдение и контрола. Един вид това е проблем за подслушващия.

За разлика от неяснотата за точния размер на всички бюджетни средства, предвидени за СРС, много по-ясни са икономическите измерения на добилите публичност разговори между шефа на митниците, неговите непосредствени началници и (по подразбиране) с началника на тях самите.

Разговорите са протекли за 51 минути. В тях става дума за допълнително общуване, странични занимания (като гледане на телевизия, четене на вестници, участие в предавания, разговори с вишестоящия и т.н.), за които е отишъл около ден и половина на четирима висши държавни служители. Макар тези дейности да са извършени през май - началото на юни миналата година, има всички основания да се смята, че подобна е практиката и до ден днешен. Затова за ориентация в икономическите ефекти можем вземем държавните разходи за 2011 г.

Един секунда работа на правителството през 2011 г. струва на данъкоплатците 867 лева и 58 стотинки. Очевидно цената на времето на един висш служител е по-висока от тази на времето на всеки държавен служител. Харчейки без видим ефект почти един час, разкритите четирима държавни служители и премиерът поставят поради ранга си под съмнение разумността на разходите на цялото правителство, които са на час малко повече от 3 120 000 лева, а на ден - 75 милиона лева. (В тези разходи е включена и цената на комуникациите.)

Дори толкова месеци след разговора не е ясно кой от участниците в него губи и кой печели. Не ясно и дали споменатите в него осъдителни деяния са били предотвратени, или пък напротив – стимулирани. Ясно е, че на правителствено ниво кипи безсмислен труд.

*Авторът е управител на консултанска фирма КС2 и председател на УС на Института за пазарна икономика.

Автор: shutterstock/ Капитал

Подслушването е аморално и противозаконно. Но то е осъдително и от икономическо гледище. Не е съвсем ясно колко са средствата на данъкоплатците за подслушване. В бюджета на ДАНС има перо "оперативно-техническо осигуряване" от 85 милиона лева, което е близо до термина СРС. Възможно за тези цели да е насочена друга сума от бюджета на МВР. От опозицията твърдят, че сумата е 100 милиона, като това твърдение досега не е опровергано. Т.е. парите може и да са повече. За си съставим обща картина, ще допуснем, че сумата е наистина 100 милиона.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    "Харчейки без видим ефект почти един час, разкритите четирима държавни служители и премиерът поставят поради ранга си под съмнение разумността на разходите на цялото правителство, които са на час малко повече от 3 120 000 лева, а на ден - 75 милиона лева."

    75 милиона на ден при 250 работни дни колко стават? Разбирам желанието да се предоставят фрапиращи и драматични суми, които да сразят читателя, но лично при мен ефектът беше обратен... Нека да бягаме от жълтините и да клоним повече към обективността!

  • 2
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    Значка,
    Правят над 1.5 милиарда или 3-4 пъти над сумата за магистрала Тракия + всички пари за култура + бързата помощ. Май в тая сметка може спокойно да кажем, че тия 1.5 милиарда са Люлин+Хемус+Струма+култура+бърза помощ+фонд за лечение в чужбина+безплатни лекарства+модернизация на БДЖ за 200-300 милиона. Та... Дали не е голяма сумата? 30% намаление в нея би било огромен плюс, ама защо да не се режат 18 милиона за спешни центрове(1/4 почти от 75 милиона) или под 100 милиона за театри, кино, опера и т.н.(т.е. около ден и 1/3 разходи за администрацията).

  • 3
    krassen avatar :-|
    Krassen Stanchev

    Изглежда трябва да поясня, че разходите на правителството за ден и за секунда са пресметнати много просто: това са разходите от Консолидираната фискална програма за 2011 г., разделени на дните и секундите в годината, при предположение, че се харчи 365 дни.
    По същия начин се гради и "Разходометъра на правителството" на страницата на ИПИ в Интернет и по подобен начин се изчислява и Деня на освобождаване на гражданите от данъци, макар да има известни методически допълнения.
    Трудно е да се каже дали разходите за послушване са много или малко без сравнение, но не това е замисъла на статията; нейната тема не е обосноваността на различните видове разходи. В международен план сравнението не е изгодно за България - подобните разходи в други страни са в десетки пъти по-малки като относителен дял от съответните бъджети.
    Исках да покажа, защо идеята за подслушване е глупава само по себе си и по какви икономически логики се стига до нейната неприложимост и етически дефицит.
    Редакцията е решила да смекчи звученето на текста по два начина.
    1. Като сложи подзаглавие, което няма нищо общо с идеята на текста.
    2. Като остави само първите шест думи от следното важно изречение в оригинала: "Един вид това проблем за подслушващия всички подслушващи, спрямо когото в системата възникват стимули да дискредитиране."
    Проблемът с мета-контрола е характерен за цялия преразпределителен процес в бългаската икономика и общество. Но в областта на подслушването, той поражда пробелми и за подслушващия всичкщи подслушващил

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Като при всяка импотентност, импотентният се нуждае от екстра стимули за да "влезе" в играта.
    Подслушването дава такава възможност, вместо да действа политически в интерес на хората, което иска умения, време и е свързано с рискове, използват низките чувства и завистта на същите тези хора, които са ги избрали да ги управляват, и си ги мерят и безопасно и бързо по системата всяко чудо за три дена.....

  • 5
    disastrous avatar :-|
    disastrous

    "В бюджета на ДАНС има перо "оперативно-техническо осигуряване" от 85 милиона лева, което е близо до термина СРС."

    Преди да продължите нататък, трябваше да докажете по някакъв начин, че перо "оперативно-техническо осигуряване" всъщност е перо СРС, защото иначе другата част от статията няма смисъл.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK