Когато в болниците не лекуват

Лекарските грешки могат да се намалят с независимо разследване и обучение на юристи и пациенти как да защитават правата си

   ©  Красимир Юскеселиев
   ©  Красимир Юскеселиев

"Загинал нелепо заради лекарска грешка. Може да се случи и на теб, защото е човешко да се греши и няма почти никакви механизми нито ти, нито твоят лекар да бъдете защитени." Това може пише под снимките на жертвите и ужасяващите истории през последния месец. С малката разлика, че тези стряскащи истории отшумяват и остават в съзнанието само с гръмките заглавия, интервютата с лекари, заклеймени и осъдени от общественото мнение като убийци и некадърници, почти некрофилските интервюта с близките, които са принудени да повтарят мъчителната история. И от почти никаква справедливост за жертвите на медицинската немарливост.

Няма как да се гледа и говори спокойно, когато умират деца, родилки, бебета и когато според анкетата на Центъра за изследване на демокрацията всяка година около 45 хиляди българи или членове на техните семейства се чувстват жертва на лекарски грешки. Проблемите около всичко това обаче са, че много малка част от пострадалите подават жалби, още по-малка част от тях стигат до някакво възмездие и едва под 1% са истински осъдените. От подадените близо 531 жалби за неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ до агенция "Медицински одит" само седем доказват безспорна грешка, която е довела до смърт на пациента.

Най-голямата трудност да се докаже пропуск е, че самите лекари трудно свидетелстват срещу колега, а освен това никой не води статистика на пропуските и проблемите в лечението и съответно никой не се учи от опита на другите.

Пациенти без жалби

В повечето случаи пациентите не знаят правата си и трудно определят дали са обект на лекарска грешка, немарливост или лоша организация на работата и не търсят правата си. Те пък са разписани на различни места в законите, но отделен закон за правата на пациентите няма.

Според доц. Златица Петрова, директор на агенция "Медицински одит", която контролира качеството на медицинската помощ, има две понятия - медицинска грешка, която може да е свързана със самата организация на работа в болницата или медицинския център и обхваща всички случаи на проблеми, и лекарска грешка, която е персонална. Самата агенция може да докаже при проверка по сигнал грешката, но дали лекарят е виновен, може да реши съдът. Това, което може да направи агенцията, която пряко отговаря за контрола върху работата на лечебните заведения, е да поиска от здравния министър, прокуратурата и лекарския съюз отнемане на лекарски права и съдебно производство. От март 2010 г., когато започва да работи, до края на годината агенцията е получила 531 жалби и сигнали, като 74% са за неудовлетвореност от качеството на оказаната медицинска помощ. Затова са проверени 127 лечебни заведения. В резултат са им съставени 68 акта. При тях става въпрос за неизпълнение на медицинските стандарти (19 случая), нарушения на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ (32), нарушения на организацията на лечебния процес (54) и лекарска небрежност (12 случая).

Тихомир Безлов отбелязва, че процентът на хората, които търсят отговорност за лекарска грешка, е много нисък - от порядъка на 0.3 процента от онези, които споменават, че са пострадали. Най-често става дума за търсене на отговорност при смъртен случай.  По данни от съдебната система става въпрос за около 200 наказателни дела и между 500 и 150 граждански на територията на цялата страна.

Мълчанието на лекарите

Проблемът в България е, че спокойният тон, когато се говори за лекарски грешки, почти отсъства. Самата грешка не е добре формулирана и е въпрос на свободен прочит от здравните инспектори и съдилищата, както и от хората, които са подали иска. В повечето случаи се действа на пожар и под голям обществен натиск и "разрешаването" на казуса е еднотипно. Роднините съобщават за драстични случаи, започват проверки, лекарският съюз почти винаги защитава лекаря, няма механизъм за извънсъдебно споразумение.

В съда колегите на доктора трябва да свидетелстват като вещи лица и голяма част от процесите се провалят именно заради отказа им. Според проучването на ЦИД лекарите не само отказват да свидетелстват, но и да събират информация за лекарските грешки заради риска от съдебни последствия. Всяко регистриране на такъв инцидент се превръща в доказателство както срещу самите доктори, така и срещу болницата. Освен това медиците се опасяват, че дори самото говорене по темата може да се възприеме като неетично и нелоялно към колегите. Не на последно място те се притесняват, че признаването на тези случаи може да доведе до "пазарни последици" - загуба на пациенти и на плащания.

Престрашилите се да докладват проблеми са малцинство.

"С колегите сме участвали в множество съдебномедицински експертизи и сме изпълнявали решения на съда, като например "да се намери лекар за оценка". Не съм съгласен, че лекарите отказват да анализират грешките на своите колеги, преди всичко трябва да гледаме на себе си и като на потенциални пациенти - както може да ни се случи ние да сгрешим, така трябва да се поставим и от другата страна и да се запитаме как ще ни се отрази, ако грешката е върху самите нас", коментира проф. Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество.

Лекарите са беззащитни и по още един параграф. Застраховки тип професионална отговорност почти не се сключват, тъй като те нямат достатъчно средства или просто не смятат, че може да се наложи да я използват.

"Застраховки имат лекарите, които участват в клинични проучвания. Обикновено самата болница сключва застраховка, но покритията са малки", отбелязва проф. Гудев. По думите му грешката винаги е резултат от верига събития и пропуските трябва да се анализират и да се води статистика. Това би помогнало да се предотвратят множество трагедии, а и най-малкото би дало яснота с каква честота се случват.

Може ли и по друг начин

В България има достатъчно механизми, които да предотвратят лекарските и медицинските пропуски във фазата преди съда. За да могат да се избегнат те обаче, от ЦИД предлагат да се създаде център за безплатна медицинска и правна консултация на пациенти и медицински специалисти за предотвратяване на лекарски грешки и защита при осъществяването им. Според експертите трябва да се разработи система за специализирано обучение на заетите в съдебната система и адвокатите за делата в тази област. Заради липсата на лекари, които да свидетелстват, трябва да се създаде и независимо бюро за съдебномедицински експертизи.

Експертите предлагат да се създаде гаранционен фонд за подпомагане и финансова компенсация и за продължаващо лечение на пострадалите.

В самата медицинска дейност липсват единни стандарти за начина на получаване на информирано съгласие от пациента за рисковете при операция например, нито пък има детайлни изисквания към медицинската документация, посочват от ЦИД. Според тях ще бъде полезно да се създаде национален архив за медицинската документация и да започнат да се заснемат и анализират високорисковите медицински дейности.

Както за много проблеми в България, така и за лекарските грешки започва да се говори изключително късно. Хубавото в случая е, че има ясни и смислени идеи какво трябва да се свърши. Остава работата да започне, и то преди следващия трагичен случай, който е можело да бъде предотвратен.

Челен опит

В Германия пациентите могат да се обърнат към специална организация за извънсъдебно решаване на всякакви спорове, включително при лекарски грешки и грешки от организационен характер (към кого къде препращат пациента, как подхождат към осигуровки и застраховки и др.). Ако пациентите искат да се оплачат, могат да го направят в съответната здравна каса, която пък да помогне за извънсъдебно решаване на спора, да оцени нанесената щета. Въпросът може да се уреди и с жалба към лекарските и зъболекарските камари. Обикновено болницата покрива щетите извънсъдебно, и то без помощта на пациентските организации и лекарските камари. Лекарската грешка подлежи на санкция само и единствено тогава, когато е довела до здравни последици за пациента.

Според здравното министерство на Германия средно 17 хил. смъртни случая годишно са в резултат на лекарски грешки. В лекарската камара са подадени 7424 оплаквания от грешки, като средно 90% са били уважени през 2009 г. Практика е лекарят да поеме чрез застраховката си лечението за "поправяне" на грешката и да плати за болка, пропуснати ползи и усложнения. Със затвор се наказва само грубата грешка, довела до смърт, като случаят трябва да противоречи на стандартната медицинска практика.

Приблизително 25% от грешките се допускат при операции, 10% - в следоперативните терапии и 10% при самото поставяне на диагнозата. Процентът зависи от специалността - при патологията, радиологията и дерматологията са между 2  и 5, а при рентгенологията са 10 до 15%, тъй като очите на лекарите се изморяват при продължителна работа.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


46 коментара
  • 1
    gost67 avatar :-|
    gost67

    Статията звучи страхотно. Много по Американски и Европейски написано. Искам да ви дам малко информация и от другата страна за да не си мислите, че птоблемите са толкос лесно разрешими. В момента Американската медицина се задъхва под бремето на професионалните застраховки и съдебните преследвания на лекари. Задъхва се дотолкова че се обсъждат мерки за ограничаване на компесацията за пострадали пациенти и семействата им. Представяте ли си. В самата Америка. Ами за пример - така наречената професионална застраховка стръва колкото 3 годишни заплати на един обикновен булгарски лекар. Изхогдайки от средна работна заплата 700 лв на месец в болниците. В Америчко нормалната професионална застраховка се харчи от порядъка на 14000 долара и то за поликлиничен лекар. А познайте сега защо цените на лекарските услуги в Америка са непоносими даже и за застрахователните организации? Щанса един лекар да буде осъден в Америка е 95% Това означава че ако не си осъден то това означава че още не си работил достатъчно. Та не е случайно че все по малко Американски младежи се отдръпват от лекарска кариера поради намаление на доходите и трудностите при обучение и работа, непоносимия понякога стил на живот и постоянното присъствие на лещоядите адвокати в живота им.
    Та мнението ми. Предпазване от лекарски грешки е благородно занятие. Само че ми се струва че зад поредните истерии в българските медии се крие нещо по важно. нарастващите доходи на лекарите в България са привлекли интереса на Адвокатската колегия която бърза да заръфа с своя залък от баницата.
    Внимавайте колеги медици!

  • 2
    drakar65 avatar :-|
    drakar65

    Ако всички говореха, коментираха, даваха идеи по този начин, и ги осъществяваха, проблемите в здравеопазването щяха да бъдат много по-малко!

    Темата е доста специфична и не трябва емоционално да се дискутира. Но с почти всичко написано съм съгласен. По такъв начин трябва да се говори.
    Въпросите са много и не винаги имат точен отговор.

    А и аз имам въпрос. Данните в инфографика откъде ги имате? Пише- "Автор: Капитал" Вие ли сте направили проучването и как?

    А, сега видях, че на 2-рата графика най-долу пише: Център за изследване на демокрацията.

    И двете ли са от там или нещо бъркам?

    Иначе статията е написана от човек, който наистина разбира това за което пише!

    Не съжалявам, че си губя времето да чета "Капитал" и "Дневник" при положение, че имам други неща да вършене:)






  • 3
    drakar65 avatar :-|
    drakar65

    До коментар [#1] от "gost67":
    Не знам къде живеете и работите, нямам точна представа как стоят нещата там затова няма да коментирам написаното.
    Но това:
    "Та мнението ми. Предпазване от лекарски грешки е благородно занятие. Само че ми се струва че зад поредните истерии в българските медии се крие нещо по важно. нарастващите доходи на лекарите в България са привлекли интереса на Адвокатската колегия която бърза да заръфа с своя залък от баницата.
    Внимавайте колеги медици!"

    Досега не бях се замислял върху темата по този начин. Ама като си помисля, нищо чудно да е точно така! След редица публикации за лекари със заплати от по 10-20 та дори и 60 000 лева, след това се появяват и публикации за източване на НЗОК, лекарски грешки, "мафия в бели престилки", и т.н.

    Като си спомня кой бе първия закон приет в 41-ото НС нещата май получават логично обяснение!

  • 4
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    В резултата от много дела срещу лекарски грешки в САЩ за нещо елементарно се пускат 10-15 изследвания и при доказано грешна диагноза се изплащат колосални суми от застраховките на болниците. Скоро за един изваден зъб погрешка някой беше станал милионер. Тези неща неизбежно оскъпяват здравеопазването и повишават до доста високи степени здравните вноски, но специално на мен идеята с многото изследвания ми харесва - защото заради липса и ограничение на направленията много доктори се принуждават да "гадаят" и риска от грешки е много голям както и напрежението върху самите лекари.

  • 5
    gost67 avatar :-|
    gost67

    До коментар [#3] от "drakar65":

    Той живота е по принцип логичен в повечето случаи. Само където достъпа до информацията е ограничен. Тук в сайта на Капитал намирам интелигентни статии и интелигентни читатели. Предпочитам го за да се информирам за положението в България. А понякога както например днеска мога да дам и мнение почиващо на собственния ми опит който до голяма степен е уникален. Познавам социалистическата сдравеопазна система а живея и работя в Американската система на здравеопазване, която в никой случай не бих нарекъл капиталистическа. По скоро е посткапиталистическа. В България на основание на получената информация бих казал че има ранно капшиталистическо здравеопазване в периода на натрупване на капитала. Капитала има качествата да привлича предприемачи. В медицината това са производителите на лекарства, протези, импланти, съдателите на нови медицински технологии. Дотук добре. Но към капитала са привлечени и много други. Като например адвокати, шарлатани, политици. Това вече не е много добре. Във всички случаи обаче Българина е много по склонен от преди да дава пари за здравеопазване за да се натрупа упоменатия капитал. Това е окуражително.

  • 6
    darthsidius avatar :-|
    darthsidius

    Те нека да ти уморят роднините пък после си търси правата и ходи да ги съдиш.Трябва контрол на самите лекари,които една голяма част се държат арогантно,а друга част са битови алкохолици.

  • 7
    private9 avatar :-|
    private9

    @darthsidius:
    по-тъпо изказване отдавна не бях чела!
    Значи, хората, които те лекуват, са арогантни, така ли?
    Ако отиваш с подобна настройка при личния си лекар, едва ли си от най-любимите му пациенти!
    Уважавай лекарите, че някой ден може да ти спасят живота!!!

  • 8
    rainmakertom avatar :-|
    Томислав Савов

    Страх. Суеверие. Безпомощност. Карма.

  • 9
    merankol avatar :-|
    Stoyan Tonev Dimitrov

    До коментар [#1] от "gost67":

    Незнам дали нарасналите доходи или квадратично растящата с доходите некадърност и посредственост. Май покрай нарасналите дохори лекарите забравиха, че те всъщност не са данък, а заплащане което се дава при свършена работа.

  • 10
    sinbad avatar :-|
    Сандокан

    Поздравления. Хубава статия.

    До коментар [#1] от "gost67":

    Няма перфектна система и никой не е застрахован от допускане на грешки или да бъде предмет на такива, но определено трябва да има механизъм на "възмездие" или с др. думи контрол. В САЩ това е уредено чрез съд и пари т.е. закона на "кръвнината", както си е било още от племенно-общинния строй. Не съм съгласен с Вас, че "се обсъждат мерки за таван на обезщетенията" по простата причина, че не виждам кой законодател ще сложи максимална цена на човшкия живот. Застрахователите от друга страна си имат таван на обезщетенията според закупената полица.

    Също така не съм съгласен и с виждането че "все по малко Американски младежи се отдръпват от лекарска кариера поради намаление на доходите и трудностите при обучение и работа, непоносимия понякога стил на живот и постоянното присъствие на лещоядите адвокати в живота им." Разбирам от контекста, че искате да кажете, че "все по-малко ... се ориентират към лекарска ... " , но не мисля, че за един човек, който го влече медицината доходите, трудностите и лешоядите са причина да се откаже от попрището. Както гласи народната поговорка: "Ако беше лесно всички щяхме да го правим". А ако сте в медицината основно заради парите, то тогава мястото ви не е там, а в застрахователния бизнес.

    По отношение на твърдението ви за "интереса на Адвокатската колегия която бърза да заръфа с своя залък от баницата." съм длъжен да отбележа, че те са баланса в системата. Без тях какво? Те са истинския контрол за спазването на правилата и придържането към определно ниво на професионален стандарт, етика и норми. Въпросът е, че явно България е все още в зората на изграждането на правна култура и законова система максимално защитаваща потребителите (на услуги или стоки).





Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход