Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 28 яну 2011, 13:46, 4643 прочитания

Сделка или не

Безсмисленият дебат за направената от Милен Велчев замяна на външния дълг отново изскочи на дневен ред

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има теми, споменаването на които винаги разпалва страсти и провокира дебати. Една от тези вечни дъвки е сделката по замяна на дълга, направена преди осем години от екипа на бившия финансов министър Милен Велчев.

Дали тя е била в полза на държавата, или я е ощетила е спор, по който през годините се изказаха почти всички политици и експерти в областта (виж карето). Без от това да последва нещо. Старите въпроси обаче бяха възродени отново през седмицата, след като Министерството на финансите представи в парламента изводите от поискания от депутатите анализ на ефектите от сделката. Той е изготвен от консултантската компания Industry Watch след възложена обществена поръчка.


Документът не е категоричен. От днешна гледна точка сделката е ощетила чисто финансово България заради спада на лихвите на световните пазари и поевтиняването на долара (друг е въпросът доколко тогава е можело да се предвиди). В същото време замяната на дълга има редица положителни косвени ефекти – намалява се размерът на външния дълг, подобрява се имиджът на страната като длъжник, повишава се и кредитният й рейтинг.

Случайно или не, но докладът за сделката с брейдитата се появи в деня, в който страната беше залята с поредната доза СРС-та. А това провокира коментари от страна на опозицията, че реалната цел е била само заглушаване на ефекта от скандала с подслушванията. Дори и да не е така – от възраждането на подобен дебат в момента едва ли ще има някакъв друг резултат, освен че ще дадат хляб за пишещите по форумите и повод за още един ден политическо говорене в парламента. Дискусии и медийни обвинения като сегашните обаче могат да направят финансовото министерство и правителството твърде предпазливи и пасивни при подобни операции в бъдеще дори когато те са необходими. И това вече е по-притеснителното, твърдят финансисти.

Докладът



Той търси отговор на няколко въпроса: дали са отчетени всички политически, икономически и финансови фактори при подготовката и при самата сделка за замяната на част от българския външен дълг, дали това е било в интерес на данъкоплатците, какви са ефектите за бюджета и какви са ефектите върху кредитния рейтинг на България.

На първия въпрос краткият отговор е – не, няма достатъчен предварителен анализ. За да пресметнат ефекта за бюджета пък от Industry Watch са изчислили нетната настояща стойност на паричните потоци по обслужването на дълга при два различни сценария - със и без сделки. За пресмятането са използвани три варианта за нормата на дисконтиране – 3%, 6% и 9% . Резултатите от тях са съответно загуба от направените замени от 965 млн., 515 млн. и 219 млн. евро. При алтернативния сценарий, в който не са извършени операциите, обаче се получава силна концентрация на плащания по външния дълг през периода 2004-2007 г. Това е щяло да окаже натиск върху бюджета и може да се тълкува като рисково решение при различни допускания за изпълнението на приходите.

Няма еднозначен отговор и на въпроса дали сделката с брейдитата е допринесла за увеличаване на кредитния рейтинг на България. Връзката е причинно-следствена: с преобразуването на дълга се освобождават гаранциите, които България е закупила за старите книжа. С парите се увеличава размерът на фискалния резерв. Допълнително с отлагане на част от плащанията бюджетът става по-стабилен, а това се оценява положително от кредитните агенции. Извън това плюс за България е и фактът, че се подобряват дълговите показатели на страната, а освен това замяната на брейди облигациите с плаваща лихва с ценни книжа с фиксирана лихва намалява значително лихвения риск. Не на последно място България се освобождава от лошия имидж, който носят брейди облигациите. От финансовото министерство обаче посочват, че донякъде увеличението на рейтинга на страната по това време се дължи и на присъединяването на България към НАТО и ЕС. И дават за пример Румъния, чийто рейтинг се подобрява по сходен модел, въпреки че няма брейди облигации.

В доклада на Industry Watch обаче се посочва, че брейди сделката има положителен ефект върху цената на финансирането, включително за частния сектор.

Реакциите

Докладът предстои да бъде обсъден в пленарна зала през следващите няколко седмици. Ако прокуратурата не се самосезира по него (което дори по оценки на представители на ГЕРБ е малко вероятно), най-вероятно всичко ще приключи дотам. Доволни от анализа би трябвало да са от "Синята коалиция", която беше инициатор за възлагането на доклада. Депутатът от БСП Пламен Орешарски, който, преди да поеме поста финансов министър по времето на тройната коалиция, беше един от най-големите критици на сделката с брейдитата, заяви пред "Сега", че докладът на Дянков е коректен. Според него обаче няма никакъв механизъм някой персонално да понесе отговорност за огромните загуби от сделките с дълга, защото те са надлежно ратифицирани от парламента. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пък заяви, че тепърва ще се обсъжда каква да бъде реакцията на доклада от страна на депутатите от ГЕРБ.

Бившият зам.-финансов министър от НДСВ Красимир Катев обаче коментира в медиите, че това е "политическа инсценировка". В защита на сделката той отново припомни, че позитивна оценка за нея преди 8 години са дали МВФ, Европейската комисия и международните кредитни агенции.
Според финансисти, които "Капитал" потърси за коментар, обаче проблемът е друг: абсурдно е да се прави оценка от днешна гледна точка на минали решения. Причината е, че тогава те са се вземали без наличието на днешната информация за пазарите и лихвената политика на Федералния резерв и Европейската централна банка.

"Така или иначе материалът отчита като основна грешка това, че по новите инструменти има високи фиксирани лихви спрямо плаващи лихви по брейди облигации, което щеше да е по-изгодно, тъй като след сделката лихвените равнища на еврото и долара спадат заради кризите. Но ако тези, които са правили сделката, са знаели какво ще се случи с лихвите, сега щяха да са милиардери от чисти финансови сделки, а не от операции с българския дълг. Следователно изводът е, че са били икономически непредвидливи", коментира финансов анализатор.

Вярно е, че обществото трябва да знае истината за сделката, извършена преди осем години. А и уж историята учи. Въпросът е дали подобни дискусии няма да провокират бездействие от страна на бъдещите финансови министри при сходни ситуации. А нищоправенето понякога е дори по-опасно от неразумното действие.

Историята

Сделката с външния дълг бе извършена в края на 2002 и началото на 2003 г. от екип на финансовото министерство, оглавявано тогава от министър Милен Велчев. В подготовката на сделката активно участие взе и зам.-министър Красимир Катев. Тогава срещу брейди облигациите на България за 1.327 млрд. долара бяха издадени глобални облигации за 835 млн. евро с падеж през 2013 г., както и облигации за 511 млн. долара с падеж през 2015 г. Още при извършването на операцията и от СДС, и от левицата остро възразиха срещу сделката, като я обявиха за извършена в ущърб на държавата и натоварваща бюджета в следващи години. Причината е, че чрез сделката деноминираните предимно в долари задължения бяха заменени в евро. След това еврото скочи до рекордни стойности спрямо долара, което оскъпи обслужването на българския външен дълг.

Недоказани останаха и подозренията, че сделката е облагодетелствала инвестиционни посредници и големи брокерски къщи, включително свързани със сина на Симеон Сакскобургготски Кирил.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 690 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 543 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
FaKebook-ът на Ахмед Доган

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10