Съвсем отделен е въпросът, че за да се стигне до назначаването на служебно правителство, процедурата е сложна - едва след като първите три политическа сили в парламента не успеят да съставят правителство. Така че служебен кабинет на Първанов може да има само ако ГЕРБ поиска предсрочни избори. Такъв ход обаче е рискован за мнозинството, защото при евентуален предсрочен вот ГЕРБ пак ще го спечели, но твърде вероятно в друга конфигурация в парламента, която ще изправи Борисов пред необходимостта да управлява в коалиция с друга политическа сила. Социологът Живко Георгиев намира още едно основание, поради което ГЕРБ не биха допуснали да има предсрочен вот за парламент. "Изборният кодекс е направен така, че да е в полза на актуалните управляващи, които и да са те, така че той ще работи в полза на служебното правителство." Според него единственият вариант, в който Бойко Борисов може да се замисли за подобен ход е, ако прецени, че по този начин може да предотврати скоростния спад в подкрепата му. Все пак "не мисля, че биха рискували", обобщава той.

Натиск, на който не може да откаже

По тази причина по-вероятно изглежда целта на атаката да е друга - чрез дискредитацията на отделни фигури от ГЕРБ да принуди Борисов да се кандидатира за президент на предстоящите след девет месеца избори. "Всички политически сили имат интерес той да стане президент", казва Румяна Коларова. По думите й евентуалното му избиране за държавен глава неминуемо ще доведе до промяна на политиката на управляващите в краткосрочен план. "Тя ще стане по-аморфна, ще се промени и управленската стратегия", добавя тя. А в дългосрочен ще означава началото на края на проекта ГЕРБ. Защото като президент Борисов трябва да се откаже от лидерския си пост в партията и ще има много малко механизми за властови контрол върху мнозинството и изпълнителната власт. Който и да стане премиер, лесно може да се еманципира и да създаде свой център на властта.

Не случайно първият попаднал под ударите на близките до обвиняемия по делото "Октопод" Алексей Петров в. "Галерия" и РЗС беше вътрешният министър Цветан Цветанов. Цветанов не само беше острието на атаката срещу Петров, но именно той беше посочен от премиера още през май миналата година като евентуалния кандидат на ГЕРБ за президент. Неговата кандидатура беше и най-логичната. "Ползва се с доверието на Борисов и няма опасност да създаде втори властови център", казват от ръководството на ГЕРБ. Към това Коларова прибавя: "Евентуалното кандидатиране на Цветанов за президент беше елегантен и достоен начин той да бъде изтеглен от изпълнителната власт, където той очевидно не се справя и започва да трупа негативи за МВР."

След изнасянето от РЗС на информацията за имотното му състояние и неубедителните отговори откъде са средствата му за закупуването на част от апартаментите му кандидатирането му за държавен глава вече изглежда немислимо. Към това се прибавят и публичните гафове на Цветанов като вътрешен министър, свързани с шумните акции на МВР, които се провалят в съда, оповестяването от трибуната на парламента на стенограмата от телефонните разговори по случая с лекарите от Горна Оряховица, както и отказът му да обясни защо службите за сигурност са подслушвали Ваньо Танов. Елиминирането на Цветанов като кандидат на ГЕРБ за президент поставя Борисов в сложна ситуация. В публичното пространство вече се завъртя името на Йорданка Фандъкова като евентуална номинацията на управляващите за държавен глава. Тогава обаче премиерът ще трябва да мисли кого да кандидатира за ключовия пост кмет на София. Като такъв преди време се сочеше председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Той обаче също беше дискредитиран,  след като от РЗС изнесоха факти за имотното му състояние. "Каквото и да направи ГЕРБ няма много полезни ходове", твърди Живко Георгиев. Кристалина Георгиева, българският еврокомисар издигнат от Борисов, не крие, че не се интересува от поста. Всеки друг кандидат от ГЕРБ има още по-малки шансове от премиера. В същото време управляващите не могат да си позволят да не се състезават с пълни сили за поста, тъй като, ако го загубят, това ще ускори разочарованието от тях. "Повечето политически сили имат интерес Борисов да се кандидатира за президент, но той няма интерес", обобщава Георгиев. От ръководството на ГЕРБ твърдят, че Борисов няма да се кандидатира за поста. Същото заяви и премиерът неотдавна, като определи шансовете да участва в президентската надпревара само на 1%.

Изборите като камуфлаж

СДС и ДСБ все още не са постигнали съгласие кого да издигнат за президент, но е сигурно, че ще участват в изборите. "Ще получим като резултат числото пи (3.14)", шегуват се мрачно депутати в кулоарите, убедени, че номинацията им е обречена на неуспех. Въпреки това, ако искат да запазят самостоятелната си политическа физиономия, няма как да подкрепят чужда кандидатура. Проблемът е, че тепърва ще трябва да постигнат съгласие по бъдещия общ кандидат на коалицията. Засега от "Раковска" 134 лансират имената на синия депутат Димо Гяуров и на кмета на Плевен Найден Зеленогорски. Като по-приемлив за двете партии от СДС сочат Зеленогорски, който преди парламентарните избори беше в основата на създаването на "Синята коалиция". Независимо обаче от това кой ще е кандидатът на СДС и ДСБ той едва ли има шансове да се пребори за поста. От "Синята коалиция" намекват и за още един възможен вариант за участие в президентските избори - да подкрепят ГЕРБ срещу техен кандидат за вицепрезидент. За такъв ход още се говори хипотетично, но най-вероятно няма да откажат, ако получат предложение от управляващите.

В подобна ситуацията е и "Атака". Волен Сидеров вече обяви, че ще се бори за президентския пост. Това е единствената стъпка, останала на "Атака", да поддържа мита, че е жива, защото заради безусловната си подкрепа за ГЕРБ загуби идентичност и подкрепа, стигнала в социологическите изследвания рамките на статистическата грешка. В последното изследване на МБМД от края на миналата година 2.5% от българите декларират, че биха гласували за нея, ако сега има избори, а лично за Сидеров като президент биха пуснали бюлетини едва 3% от избирателите (срещу 28% за номинация на Бойко Борисов например). Председателят на "Атака" всъщност очаква евентуалната победа на Борисов на вота за държавен глава още от началото на мандата на ГЕРБ. Единственото оправдание за цената, която партията плаща заради безусловната си подкрепа за управлението, е надеждата, че когато Борисов смени "Дондуков" 1 с "Дондуков" 2, ще настъпи моментът на реалното участие на "Атака" във властта. И ще се сдобият с покана за коалиционен партньор.

Усещане за предопределеност

Въпреки че на думи Сергей Станишев вече си поиска предсрочни парламентарни избори, в партията никой не приема такъв вариант насериозно. Усещането на "Позитано" 20 е, че рано или късно завръщането им във властта е неизбежно, тъй като са единствената ясна алтернатива на управлението, без да полагат особени усилия за това. Но докато се успокояват за по-далечното бъдеще, социалистите могат да изпуснат шанса да спечелят президентския вот наесен. А такава възможност винаги съществува. Патовата ситуация в ГЕРБ плюс очакваното продължение на скандала с подслушването прави възможен успеха на кандидатура, различна от тази на управляващите, стига да е достатъчно широка, консолидираща негативните настроения спрямо мнозинството. "Има достатъчно формули на силно мажоритарни кандидати, които биха могли да консолидират наказателен вот", твърди Георгиев. Сърдитите хора, които преживяват себе си като разочаровани, много често гласуват наказателно не защото симпатизират на тези, за които гласуват, а защото това е начин да накажат онези, които не са оправдали кредита на доверие", казва той.

Отлагането на регистрацията на движението АБВ - политическата платформа на Първанов, говорела, че той действа в тази насока, твърдят близки до "Дондуков" 2. Засега обаче не среща подкрепа от Сергей Станишев. Въпреки че нееднократно председателят на БСП е споменавал, че ще се потърси мнението на държавния глава при номинацията за президент, до този момент той отхвърля всяко от неговите неофициални предложения. Първанов смята, че левицата, заедно с по-широка коалиция от опозиционни партии, има шанс да спечели поста. Според партийните интриганти именно затова президентът е оттеглил подкрепата си за Ивайло Калфин, който иначе е част от президентския екип. Калфин от своя страна не е убеден, че трябва да се състезава. Той се притеснява, че срещу него ще бъде освен ГЕРБ с целия ресурс на държавата, така и половината от БСП, която го счита за ренегат още от времето, когато стана член на евролевицата. Освен това той има добра позиция в Европейския парламент. На "Позитано" 20 обсъждат като възможен кандидат и бившия министър на финансите Пламен Орешарски. Той се вписва в профила на нетяснопартийната кандидатура, но пък все още се помни фиаското му покрай участието му в кметските избори за София от името на СДС. Тогава номинацията му беше оттеглена неочаквано по средата на кампанията след посещение на Орешарски и Антоан Николов, по това време председател на софийските общински съветници, в офиса на бизнесмена Васил Божков. Първанов от своя страна харесва комбинацията Костадин Паскалев - Меглена Кунева. Кметът на Благоевград вече обяви, че няма да се кандидатира за още един мандат в града, и сериозно се колебае за поста на държавния глава. Той е трудно предвидим характер, малко импулсивен, така че до последно няма да е ясно какво ще реши, но пък стои сравнително близко до образа на Бойко Борисов - говори директно, без заобикалки, енергичен и активен, има харизма. Проблемът е, че Сергей Станишев не е съгласен да го подкрепи. Сред имената, които обсъждат кръгове около "Дондуков" 2, е и това на посланика на България в САЩ Елена Поптодорова, но се притесняват, че може да имат юридически пречки, защото от години живее в чужбина. Юристи обаче твърдят, че забраната да не се кандидатира за президент българин, живял в последните пет години извън страната, не важи за тези, които са изпратени от държавата, какъвто е случаят с дипломатите.

Всъщност сочената за евентуална кандидатура на НДСВ Меглена Кунева може да се окаже обединяваща за опозицията. Макар бившият еврокомисар засега да не обявява официално дали ще се включи в изборите за президент, мнозина изтълкуваха поредицата й от публични лекции, в които тя остро разкритикува политиката на ГЕРБ, като начало на предизборната й кампания. Тя се опита да намекне и за това, че Брюксел може да се заеме с изтичането на СРС-та, а както скандалът с Румяна Желева миналата година показа, Кунева все още има добри контакти в евроинституциите. Проблемът на бившия български еврокомисар обаче е кой да застане зад нея на първи тур - "Синята коалиция", изглежда, няма да направи това, НДСВ са твърде слаби, а открита подкрепа на ДПС може да погребе кандидатурата й. Със сигурност обаче, ако БСП издигне слаб кандидат, което е твърде възможно, Кунева има голям шанс да стигне до втори тур срещу кандидата на ГЕРБ. Тогава всичко ще се реши от силата на протестния вот и доколко се е запазило доброто отношение към нея сред избирателите. Кунева вероятно е единственият политик в България, за когото кандидатурата на Борисов е неизгодна - тя няма какво да спечели от разпада на управляващото мнозинство, но пък ще има срещу себе си все още най-популярния политик в България.