С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 4 фев 2011, 16:20, 9046 прочитания

Между репутацията и свободата на изразяване

Идеята за специален закон за клеветата е необоснована

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация


Бойко Боев е медиен юрист от АРТИКЪЛ 19, международна организация за защита правата нa изразяване по света
В началото на годината съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев предложи да бъде приет закон за клеветата. Макар и да не е ясно срещу кого е замислян този закон, темата беше отразена широко в медиите. Това е разбираемо, тъй като съдебната практика показва, че именно дела за клевета се водят най-често срещу журналистите.

Прав ли е Красимир Велчев, че има нужда от специален закон за клеветата?


Тъй като няма изследвания за това как работи съществуващият ред за защита на репутацията, не може да се каже, че има нужда от промяна и каква е тя. В момента всеки, който смята, че доброто му име е увредено, може да потърси наказателна и/или гражданска отговорност на своя клеветник. Без да е изследван въпросът как гражданските и наказателните съдии разглеждат делата за клевета, всяко настояване за специален закон е необосновано. Освен това то буди подозрение, тъй като става дума опасност от ограничаване на свободата на изразяване, която лежи в основата на демокрацията.

Конституцията дава право на всеки на свобода на изразяване. Демокрацията задължава да приемаме различни мнения. Въпреки това изявлението на Красимир Велчев е тревожно поради няколко причини. Искането за специален закон, ограничаващ свободата на изразяване, идва от политик. В противоречие с практиката на Европейския съд, според която изборните лица и политиците трябва да приемат и търпят най-много критика, български народен представител иска строги санкции за защита на репутацията. Освен това не без значение е това, че искането е направено от високопоставен член на управляващата коалиция, което предполага политическо влияние. Накрая обяснението на депутата, че със закона за клеветата ще бъде защитена "държавата, държавността и бизнеса", напомня на призив от авторитарното минало. В демократичните държави законите за защита от клевета не защитават държавата, а репутацията на гражданите. Тъй като никой от ГЕРБ не поправи или не се разграничи публично от искането за специален закон, основанията за тревога се увеличават.

Добро ли е българското законодателство относно клеветата?



В края на 90-те години България беше остро критикувана заради сериозните санкции за клевета, които предвиждаха лишаване от свобода. Намесата на Съвета на Европа, която изпрати наблюдатели да следят за свободата на изразяване и делата за клевета, доведе до промяна в Наказателния кодекс. От 2000 г. отпадна наказанието лишаване от свобода за клевета, както и възможността на прокуратурата да завежда дела за клевета. С това българското законодателство обаче не стана по-добро за свободата на изразяване. На първо място, наказателната отговорност остана. Макар подобно да е положението с повечето държави в Европа, тази отговорност се прилага рядко. Освен това налице е тенденция за декриминализиране на клеветата. Към този момент в Босна и Херцеговина, Естония, Грузия, Молдова, Украйна, Армения, Ирландия и Великобритания съществува само гражданска отговорност за клевета.

В противоречие с практиката на Европейския съд за правата на човека Наказателният кодекс осигурява специална защита на длъжностните лица, предвиждайки по-високи наказания при клевета на тези лица по отношение на действия в кръга на техните компетенции. Европейските съдии са категорични, че тези служители трябва да търпят повече, а не по-малко критика.

Размерът на предвидените в Наказателния кодекс глоби за клевета, особено техният максимум, е много висок с оглед жизнения стандарт в страната. В случай на осъждане за клевета глобите достигат до 7 хиляди лева, а в квалифицираните случаи до 15 хиляди лева. Максимален размер на обезщетението за морални вреди в резултат на клевета не е предвиден, което значи, че те могат да бъдат безкрайно високи. Дори когато високите глоби и обезщетения не се налагат, възможността за това води до самоцензура, от която губи цялото общество. Изхождайки, че непропорционално високите обезщетения водят до нарушения на свободата на изразяване дори когато клевета съществува, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа препоръчва законодателствата да предвиждат разумен максимум за обезщетенията за вреди от клевета и изискване за тяхната пропорционалност.

В българското право липсва избор на наказания за клевета - Наказателният кодекс предвижда налагане едновременно на глоба и обществено порицание. Липсата на наказания с нематериален характер показва нежелание на законодателя да защити свободата на изразяване, като предвиди възможност за по-лека санкция. Подобно изискване не съществува и в гражданските закони, които не взимат предвид, че обезщетение на вредата от клевета е възможно и чрез нематериални средства като поправка или отговор, или публикуване на съдебното решение, което постановява, че изявленията са клеветнически, или на извинение.

Законодателството на България не признава много от познатите защити при търсенето на отговорност за клевета. Например, макар конституцията да освобождава народните представители от носене на наказателна отговорност за изказвания в Народното събрание, общинските съветници носят такава отговорност. Освен това законодателството не предвижда освобождаване от отговорност за клевета при изявления, направени по време на съдебни производства и при отразяване на информация от официални източници или трети лица.

Българското законодателство предвижда дълъг срок за търсене на отговорност за клевета. Давността за погасяване на вземания от непозволени увреждания е 5 години. Даването на възможност за образуване на дела дълго след като е направено изявлението, възпрепятства възможността на замесените лица да подготвят подходяща защита.

Поради посочените причини може да се твърди, че българското законодателство за клевета в този момент предоставя повече защита на репутацията в сравнение със свободата на изразяване. Примерът с Унгария, която беше подложена на силната критиката от страна на ЕС поради приемането на закони, ограничаващи медиите, показва, че приемането на по-суров закон за защита срещу клевета ще бъде пагубен за сегашното правителство.

Безспорно срещу медийния рекет и умишленото рушене на репутация е необходим контрол. Решението обаче не се крие в по-строгите санкции, а осигуряване на прозрачност на собствеността на медиите, политическото и икономическо влияние, което се оказва над тях, както и обществен натиск за спазване на професионалната етика на журналистите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 766 прочитания

Барселонска треска 1 Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

28 фев 2020, 1036 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 8082 прочитания

28 фев 2020, 3106 прочитания

28 фев 2020, 2160 прочитания

28 фев 2020, 1634 прочитания

28 фев 2020, 1470 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Парламентарната подкомисия за контрол на СРС: Цветанов и Йовчев са виновни за липсата на контрол на СРС-та

В доклада си по скандала с подлсушването на Ваньо Танов признават, че СРС-тата могат да се използват за политически цели

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10