Търговия с газови квоти? Да, но друг път...

Българските индустриални и енергийни компании имат сериозен повод за радост. В края на миналата седмица звеното на ООН, което следи как държавите изпълняват задълженията си по Протокола от Киото за намаляване на въглеродните емисии, върнало акредитацията на България за търговия на карбоновите пазари. Важното решение е взето на заседание в Бон в петък.

Разрешитилното на страната ни беше отнето в началото на лятото, след като бяха открити някои нарушения и технически пропуски.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Надеждата на българските компании, че едва ли не от днес ще могат да търгуват на карбоновите борси, обаче се оказа прибързана. След като години наред страната ни не успя да се включи в сделките с парникови квоти, лошият късмет продължава. И този път вината не е изцяло в българските чиновници.

Причината за поредното замразяване на търговията е, че през януари няколко европейски регистъра бяха ударени от хакерски атаки. Равносметката показа, че са "източени" квоти за около 45 млн. евро. Това принуди Европейската комисия да затвори регистрите, докато всяка страна членка не подаде доклади за степента на сигурност на информационната си система. До момента само 5 държави са подали докладите си. Това са Великобритания, Франция, Германия, Холандия и Словакия. България е в групата на останалите 22 страни, които имат срок да направят това до края на февруари.

От Изпълнителна агенция "Околна среда" обясниха, че от около една седмица външна фирма работи по изготвянето на доклада, в който трябва да се идентифицират потенциалните заплахи. Оттам допълниха, че в момента реално не се извършат дори сделки на вътрешния пазар, между участниците в българския регистър.



Финансови посредници заявиха, че хакерската атака отново изважда на преден план въпроса дали квотите въглероден диоксид трябва да бъдат определени като финансов инструмент и съответно в сделките с тях да могат да посредничат само компании, подлежащи на финансов надзор.

И все пак връщането на акредитацията на държавата за търговия с емисии по Протокола от Киото безспорно е нещо положително. Тя дава правото на страната ни да продава квоти на междудържавно ниво, като парите от сделките могат да се използват за зелени инвестиции, като например саниране на сгради. Друг е въпросът, че държавата изпусна момента, когато тази търговия вървеше активно. Сега дори от самото екоминистрство признават, че голямо търсене на квоти за въглеродни емисии няма.

Така че, явно и държавата, и фирмите ще трябва да изчакат още месец или два, за да проверят има ли купувачи и колко може да се печели от подобни сделки.