Кръпка към клуба на развитите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кръпка към клуба на развитите

Кръпка към клуба на развитите

Статистическият портрет на първите години на България в ЕС не е красив. Но е важно огледало

29169 прочитания

© Shutterstock/ Капитал


Статистика, кохезионна политика, дебат и стратегия са толкова изхабени думи, че повечето хора не им обръщат внимание, защото не могат да повярват, че в тях има някакъв смисъл. Това е грешка. Статистиката ни позволява да видим обективно къде се намира България спрямо другите европейски държави. Дебатът ни е нужен, за да уточним стратегията, която ще следваме, за да стигнем развитите държави от съюза. Кохезионната политика е помощта, която ще получим от тях, за да наваксаме по-бързо изоставането.

"Никоя общност не може да се поддържа или да има смисъл за хората в нея, докато част от тях живеят много зле и се съмняват в общата воля да им се помогне." Това казва през 1973 г. лорд Джордж Томсън - европейски комисар по регионално развитие. Политиката, която трябва да помага на по-бедните европейските региони да доближат по-развитите, е сред основите на Европейския съюз. Благодарение на нея някога периферни държави като Испания, Португалия и Ирландия седнаха равностойно на масата на Германия и Франция. Успех, който сега страни като България се надяват да повторят.

1973 г. обаче беше отдавна и светът днес е по-различен. Икономическата криза и променящите се приоритети карат Европейския съюз да преосмисли много от политиките си, включително кохезионната.

На 31 януари ЕС започна мащабен дебат за бъдещето на тази политика, като до средата на годината, когато ще започнат политическите преговори за периода 2014 - 2020 г., на масата ще трябва да има изчистен проект. Стратегията "Европа 2020" иска да фокусира повече пари в определени области и за конкретни цели. Това ще облагодетелства по-развитите страни, но ще е още едно препятствие пред изоставащите. А по-изоставащ от България в съюза няма.

Избрахме да направим тази тема на броя сега, защото случващата се промяна е добър повод да погледнем назад. Опитахме сме да нарисуваме картината на една държава, която се надяваме да оставим зад себе си. Образът тук е на България в периода преди и веднага след приемането й в Европейския съюз. Възможно е доста статистики да ви шокират - здравните например. Числата в доклада доказват едно от най-лошите ни подозрения: че принадлежим към клуба на развитите европейски държави само на хартия. Други са по-поносими - българските региони регистрират най-висок ръст от почти всички нови страни членки в сближаването с т.нар. Лисабонски индекс (сбор от критерии за развитие) и имат сравнително висок брой хора с висше образование. Всичко това не е нещо ново. "Капитал" и досега е писал многократно за ситуацията в здравеопазването, за хаоса в образованието, за трагедията в сектора на околната среда, за липсата на инвестиции и най-вече на дългосрочно планиране във важни сектори.

Причината да представим тази картина не е за да мрънкаме и оплакваме горчивата си съдба. Решихме да припомним няколко важни извода от нея, защото е важно да знаем не само къде искаме да отидем, но и откъде тръгваме и как се движим натам.

Във всяка от избраните области сме се опитали да покажем едно решение или развитие, което би могло да промени сектора в следващия период. За инфографиката, която е центъра на тази тема, подбрахме сравнения с четири държави: една от най-добрите нови членки - Чехия, една друга периферна държава - Гърция, традиционното ни мерило Румъния и близката по население и територия Австрия като мерна единица за развитие. Когато разглеждате, не забравяйте, че няма как за три години да станеш от България Австрия. Но е важно да вървиш натам.

Бедността е порок

България е твърдо последна в ЕС по БВП. Причините за това са последните места в други класации

"Най-бедната членка на Европейския съюз." Това е краткото обяснение, което агенция Reuters добавя всеки път, като спомене България. А често добавя и нещо за "корупция и организирана престъпност". Клишетата са досадни, но са просто често повтаряна истина. Основният измерител за богатството е БВП на глава от населението, претеглено с ценовите равнища. Той все така ясно показва, че България изостава от всички страни в ЕС.

По-важна обаче е не констатацията, а че за нея си има причини. Основната е, че за да печелиш повече, трябва не просто да работиш повече, а да работиш по-ефективно. А статистката еднозначно показва, че България има най-ниската производителност на труда. Ако се изключи Югозападният район, където попада София, в страната средно брутната добавена стойност на човек в индустрията и услугите е около 30% от средната в ЕС (по случайност това е горе-долу и нивото, на което беше доскоро и БВП на глава от населението). Това е изключително ниско дори за страните, с които традиционно се успокояваме - в Румъния процентът е около 50%, а за Букурещ и околностите - 84%.

Вина за това може да се търси в няколко насоки. От една страна, голяма част от бизнеса остана наследство от приватизираните соц. предприятия, които така и не бяха модернизирани. Много от тях продължават да съществуват сред конкуренцията единствено благодарение на ниските разходи за труд. Разходите за развойни и изследователски дейности в България са между 0.08% (отново без изненада - най-ниското ниво в ЕС) и 0.23% от брутния продукт на регионите при средно 1.85% за ЕС. Без изобщо да сравняваме - в най-наукоинтензивния регион на Европа - Брауншвайг в Германия, процентът е 6.8%. Дори изкривения от концентрацията на чужди инвестиции в столицата Югозападен район със своите 0.85% е наполовина по-нисък от европейските нива. Броят на хората, заети във високотехнологични сектори извън София, е около 1.5-2.5% при средно за ЕС - 4.4%.

От друга страна обаче, причина за слабата производителност е и ниската квалификация на самия персонал (виж текста за образованието). Този проблем възпира едрия бизнес да отиде в такива региони и да разкрива работни места (особено високотехнологични). От друга страна, сравнително ниската образованост, както и дългите години на планова икономика водят до ниска инициативност за започване на собствен малък бизнес. Няма по-ясен пример за това от изключително ниските нива на заявки за патенти (между 1-16 на милион жители) при средно за Европа 260. Като се има предвид, че за патент може да се кандидатства и за сравнително малки открития или дори идеи за бизнес, това показва слабата предприемчивост.

Добрата новина

Ако има добра новина в тази картина, то това е... кризата. Доброто й проявление е, че тя леко насилствено увеличава производителността, като отсява неефективните бизнеси. Тя е стимул хората да се квалифицират и канализира инвестициите само в перспективни и често високотехнологични сектори. Процесът е болезнен без съмнение. Данните обаче показват, че страната има голям потенциал за допълнителен растеж, ако натовари работната си сила до 75% (каквато е целта в "Европа 2020"). Ако България успее да постигне това и същевременно да пренастрои икономиката си към износ, да привлече правилните инвестиции и да започне да произвежда повече добавена стойност, бедността най-накрая ще спре да е определящото й качество. А за етикетите няма нужда да се грижим, медиите са достатъчно добри в измислянето на такива.

Образование for dummies

Инвестициите в образование са един от най-важните фактори за растеж. В България те липсват 

За да се прецени качеството на българското образование, не са нужни сложни статистики - достатъчен е бърз преглед на интернет форум за тийнейджъри. Правописните грешки са  повече от думите, запетайките са отживелица, а изреченията невинаги имат логичен край. Но тъй като езикът на новото поколение е различен, а една система не може да бъде преценена само по граматиката й, да не бъдем голословни. Облечени в цифри, фактите изглеждат така - над 40% от българските деветокласници са функционално неграмотни според последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С други думи, могат да четат и пишат, но не осмислят и не тълкуват смисъла на прочетеното. Това е следствие от най-мащабния провал на българското средно образование - неговата статичност и неподвижност. Остарели методи на преподаване, липса на млади и мотивирани учители, силно теоретична подготовка характеризират системата. Това не се е променило от влизането на България в ЕС досега.

Има и други неща, които не са помръднали. България има висок процент отпадащи ученици (между 16 и 22 процента от 18-24-годишните с изключение на югозападния район), допълнителните квалификации за възрастни (т.нар. обучение през целия живот) са почти отсъстващи, инвестициите в научни изследвания ги няма, а каквито резултати има, са концентрирани единствено в югозападния район на страната, в който попада всемогъщата София.

За една икономика, която има да настига много по-развити от нея и тръгва от такава ниска база, е логично да инвестира повече в образование от останалите. Вярна на традицията си обаче, България е сред страните в Европа, които отделят най-малка част от БВП за този сектор - малко над 3%, като след нас е само Гърция. Това обуславя и факта, че е една от страните с най-малък брой заети в сферата на иновациите и технологиите. За научни изследвания отиват скромните около 0.5 процента от БВП, което е далеч от целта от три процента, поставена в стратегията "Европа 2020". Тъй като е с ограничени средства, които не могат да финансират всичко, България има нужда от приоритетни научни области, в които да влага парите си и да гради специалисти. Планове за това все така няма, а реформата на БАН, която беше обявена толкова гръмогласно, наскоро беше върната в изходна позиция.  

Висшето образование изглежда (статистически) по-добре. Процентът на хората с такова образование в района на София е над 33%, а за останалите части на България варира между 17 и 20% при средно за ЕС 24%. Този доклад обаче не мери качеството на предлаганото висше образование, което със сигурност ще изкриви данните. В доклада си за кохезионната политика експертите на европейската комисия са изчислили как по-високите нива на образованост могат да увеличат производителността на труда и доходите и удовлетвореността от живота на отделните граждани. Според прогнозите им увеличаването на дела на високо образованите хора с 10% може дори да доведе до повишаване на БВП на глава от населението с 0.6 процентни пункта на година (разбира се, не автоматично). Затова и стратегията "Европа 2020" има за цел делът на 30-34-годишните с висше образование в ЕС да достигне най-малко 40 процента. Това няма как да стане и без програми за учене през целия живот, чрез които вече завършилите да придобиват допълнителна квалификация спрямо нуждите на пазара на труда - нещо, което почти отсъства в България.

Добрата новина

В момента образователното министерство довършва новия закон за училищното образование, който е реален шанс нещата да се раздвижат. С него може да се въведе целодневната училищна подготовка поне до четвърти клас и най-важното - учебните планове да бъдат осъвременени и запълнени с повече упражнения и практически умения вместо със суха теория. Другата добра новина е свързана с онези тестове на PISA. Последните данни от тях сочат, че във всички области - включително математиката и естествените науки, резултатите се подобряват спрямо 2006 г., откогато е статистиката в доклада на ЕК, и се връщат към нивата от 2000 г. 

Слънце, пясък и мръсна вода

Околната среда плаща за годините на нехайство

Секторът екология и околна среда е първенец в европейския бележник на България. Той бие всички останали сектори, при това взети заедно, по брой наказателни процедури, подети от Брюксел. Това отразява факта, че години наред екологичните проблеми бяха смешно съображение, с което никой уважаващ себе си бизнес или община не се съобразяваха. Този период изглежда отминал, но резултатите от него ще тежат още доста време.

Това към момента не ускорява проектите и инвестициите в областта. Докато страните в съюза се състезават в измислянето на умни зелени решения като електромобили, енергоспестяващо градско осветление и хипермодерни заводи за отпадъци, в България липсва дори най-елементарната зелена база. Мръсната вода от канализацията все още се излива в реките и морето, а отпадъците пътуват из страната, опаковани в бали, търсейки депа, които да ги приютят. 

По отношение на опазване на водите в доклада липсват данни за България. Единственият отчетен регион, Северен централен, успява да обработи отпадните води от населението на 8% и съответно попада в най-ниската категория (заедно с Румъния) до 30%. Данните са от влизането ни през 2007 г. Оперативна програма "Околна среда" трябваше да промени това. Като се има предвид обаче, че водният сектор и проектите в него търпят най-много забавяне и проблеми, напредъкът през последните 3 години едва ли е голям. Огромни количества вода изтичат по остарелите мрежи на ВиК оператoрите, като дори в София процентът на загубите е над 55%. Държавата закъснява с изграждането на пречиствателни станции за около 70 от големите си градове, като за това ще плаща и глоби. Така стои и въпросът и с управлението на отпадъците. Половината от новите регионални депа, които трябваше да са готови към лятото на 2009 г., все още не съществуват. По-изисканите методи за управление на отпадъците като разделното събиране са точно толкова реални, колкото и завода-фантом за отпадъци на София.

Каквото и да правим, поне все още имаме страхотна природа и климат, си казват онези, които са отчаяни от екоситуацията в градовете. В дългосрочен план обаче това също не е константа. Страната се нарежда сред най-податливите на климатични промени и по-специално на податливите към засушаване държави в Южна и Югоизточна Европа наред с Испания, Португалия, Гърция, Италия, Кипър и Малта. Прогнозните данни показват средната температура в страната след 60 години да се покачи 4 градуса в сравнение с периода 1961 - 1990 г. Валежите пък се очаква да намалеят с 20% или повече. Това означава по-малко снежна покривка през зимата, по-малко питейна вода, по-суха и ерозирала почва, повече горски пожари. Това на свой ред ще се отрази върху редица сектори, като основните потърпевши ще са туризмът и земеделието. Настоящите популярни зимни и летни дестинации ще стават все по-малко атрактивни, а отглеждането на земеделска продукция по-скъпо.

И сега използването на ресурсите ни не става по най-разумния начин. Страната регистрира едни от най-ниските нива на енергийна ефективност - огромни количества от енергията, необходима за производството на даден продукт, излитат във въздуха.

Добрата новина

е, че рязкото свиване на производството през 90-те години доведе до намаляване на парниковите емисии доста под нивата ни по Протокола от Киото. Това ни постави в позиция да превърнем негативите в позитиви. Ако добре си изиграе картите, страната може и за първи път да спечели от карбоновата търговия. Парите от сделките пък ще отидат за саниране на сгради и други зелени проекти. След година забавяне най-накрая може да бъде приет и Законът за ВЕИ, който да даде повече яснота на инвеститорите, по-голяма енергийна независимост.

Сърдечни драми

Здравеопазването изглежда така, сякаш е починало

Погледната отдалеч, България изглежда така, сякаш здравеопазването й е било покосено от внезапна смърт. Първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания в ЕС, второ - по онкологични, първо място по тютюнопушене, най-ниска продължителност на живота, най-висока детска смъртност (заедно с Румъния). В останалите страни в ЕС имат драма с бързия достъп до лекарска помощ, но в България този въпрос не съществува - болници има достатъчно и всеки би могъл да бъде приет. Това, което не е решено, е въпросът с качеството на услугите - то се разминава драстично не само с останалите страни членки, но и в шестте региона на самата страна.

Най-стряскащо е нивото на кардиологичните заболявания - статистиката казва, че за българите е 3-4 пъти по-вероятно да умрат от сърдечен удар в сравнение с останалите европейци. Първо, трябва да уточним, че това не е абсолютно вярна стойност: в българското здравеопазване продължават да липсват точна информация за смъртността и добре работещи национални регистри. Това обаче не означава, че проблемът със сърцето на българина не е огромен. Според председателя на Българското кардиологично дружество проф. Асен Гудев причини за високата смъртност са, на първо място, високата честота на тютюнопушене и нелекуваната артериална хипертония. Добре известно е, че дори пасивното пушене увеличава риска от инфаркт. Тук е моментът да припомним, че вместо да върви към решение на този въпрос, България отложи допълнително забраната за тютюнопушене на обществени места. Според едно от епидемиологичните проучвания около 25% от възрастното население в България е с високо кръвно налягане, в повечето случаи нелекувано.

Българите, както впрочем и останалите южни нации, нямат изграден навик за редовно посещение при лекар и профилактика. Затова заболяванията се откриват на по-късен етап, когато лечението е по-трудно и скъпо. Болните с рак са злощастен пример в това отношение. Те са около 200 хил. души, а България е една от страните, в които има най-голям процент с открито онкологично заболяване в труднолечимите трети и четвърти (последен) стадий. Годишно новите случаи са около 33 хил., като повече от половината от тях са в напреднала фаза.

Късните диагнози са общоевропейска болест и здравните системи са критикувани, че са твърде съсредоточени върху болничните грижи. Средно само около 3% от здравните разходи в ЕС са за профилактика и програми за обществено здраве в държавите от ЕС. Това, което е специфично български проблем, са малкото пари за здраве, сравнени с ЕС. През 2008 г. 27-те държави от ЕС са изразходвали средно 8.3% от своя БВП за здравеопазване. В България този процент не е надвишавал 4.3% през последните 10 години, което я поставя в дъното на таблицата.

Добрата новина

България ще има на разположение 130 млн. лева, с които да модернизира апаратурата в държавните и общинските болници. Тези средства тепърва ще бъдат усвоявани по програма "Регионално развитие" и има шанс да донесат истинска промяна в този сектор.

Статистика, кохезионна политика, дебат и стратегия са толкова изхабени думи, че повечето хора не им обръщат внимание, защото не могат да повярват, че в тях има някакъв смисъл. Това е грешка. Статистиката ни позволява да видим обективно къде се намира България спрямо другите европейски държави. Дебатът ни е нужен, за да уточним стратегията, която ще следваме, за да стигнем развитите държави от съюза. Кохезионната политика е помощта, която ще получим от тях, за да наваксаме по-бързо изоставането.

"Никоя общност не може да се поддържа или да има смисъл за хората в нея, докато част от тях живеят много зле и се съмняват в общата воля да им се помогне." Това казва през 1973 г. лорд Джордж Томсън - европейски комисар по регионално развитие. Политиката, която трябва да помага на по-бедните европейските региони да доближат по-развитите, е сред основите на Европейския съюз. Благодарение на нея някога периферни държави като Испания, Португалия и Ирландия седнаха равностойно на масата на Германия и Франция. Успех, който сега страни като България се надяват да повторят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

66 коментара
  • 1
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Печална картинка, но за съжаление (поне според мен) - напълно отразяваща действителността.

    20 години си заминаха, оставяйки едно изгубено младо поколение, псевдо-бизнесмени, промотирани от ДС, затрити производства и разрушена инфраструктура (не че някога е била нещо особено).

    Единственият шанс сега в пакет от мерки:
    1. Пари от Европа за инфраструктура - означава да си изработим проекти
    2. Изграждането на индустриални зони извън София, където хората от провинцията да си вдигнат производителността. Привличане на чужди инвеститори за тези зони.
    3. Радикални мерки по отношение на изграждане на ценностна система у младите. Включително - борба срещу пушенето, затлъстяването, чалга-културата. И компютризирани изпити и матури след всяка година обучение.

    Не на последно място - яко превъзпитаване чрез глоби за всички анти-обществени прояви, и активно ползване на обществено-полезния труд като наказателна мярка. Защото българинът традиционно плаща данък "обществено мнение", и много ще го заболи, ако насила го накарат да събира хартийки пред блока.

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Хм! Какво стигане на развитите държави от съюза - какви пет лева?!!!

    При актуалната икономическа политика на Борисов и на Дянков, ориентирана преднамерено срещу масовия потребител и срещу дребния български предприемач, единственият смислен дебат може да е свързан само с въпроса, как България да оцелее малко по-дълго от очакваното, за да могат още няколко по-предвидливи и по-способни хора да емигрират към някоя от по-нормалните за живеене европейски (пък защо не и извъневропейски) държави.

  • 3
    schlupf avatar :-(
    Нищо лично

    Много добра статия. Всички знаем, че сме зле, но никой не предполагаше колко зле.

    Всяка вечер чуваме как отделните сфери на живот се бият за последните останали пари от бюджета, всяка вечер ни се набива в главата колко милиона били нужни за това, за онова - все неща от първа необходимост.

    Не ти е нужно да си макроикономист или статистик, за да ти стане ясно, че ние сме на ръба на пропастта да не оцелеем в следващите 5 години.

    Лошото е, че и българите вече са се предали. Не възпитават децата си, не се грижат за здравето си, злобата и завистта бяха типични само за селата в шопско (като бях дете), а сега са завладели цяла България до мозъка на костите.

    С тази работна сила не можем да стигнем никъде. Трябва един генерален рестарт един мастер суич, където да започнем от начало, да имаме една голяма национална цел, която последователно с годините да се преследва.

    Сега съм на 30, себе си мога да прежаля и да продължа да живея в българската мизерия още 10 години, но нека направим нещо, нека работим в посока нашите деца да се гордеят с нас, да говорят открито със западните си колеги за нивото на социалния ни статус и технологичен напредък, а не както сега да навеждат поглед и да отклоняват темата.

    Нека бъде изготвена национална доктрина за излизане от тази поредна национална катастрофа, този път в мирно време. Историята показва, че когато имаме обща кауза, ние българите сме забележителни в успехите си.

  • 4
    finland avatar :-|
    Finland

    Относно образованието са изредени верни неща, обаче е пропуснато нещо много важно - псевдо дипломите.

    България имала нормален процент на завършилите висше образование - това е вярно, но в България е пълно с хора с дипломи, които нищо не знаят. Има университети, където изпитите траят по 5-6 минути, вихри се масово преписване, а преподавателите си затварят очите и така година след година. Почти всички специалности се обезцениха, младите в началото си фантазират, че знаят нещо, а след това ги обхваща тотална апатия.

  • 5
    scaramouche avatar :-|
    Q.D.V.P.

    Може с известни условности да се прогнозира, че при пълно усвояване на средствата от ЕС, българската икономика би могла да достигне устойчив ръст в размер до 6% на година. Сами преценете какво значи всяка година в периода 2007-2013 у нас да се вливат 1 млрд. евро. Уви, това не се получи. Когато започна да се оформя рамката за следващия програмен период, под внимание ще бъдат взети резултатите от текущия, които за нашата страна са трагични. Тогава за България ще бъдат заделени по-малко средства и дори по някакъв невероятен начин да успеем да изградим програмен капацитет за усвояването им, едва ли ще можем да настигнем който и да било от т. нар. "европейски партньори". А най-страшното е, че този прословут капацитет продължава да бяга зад граница и празнината, която остава след него не може да бъде запълнена по никакъв начин от нито един европейски или какъвто и да било друг фонд...

  • 6
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Всичко това е вярно но коя е основната причина? Само една е - комунистите не бяха отстранени от управлението на страната нито за ден.

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    До коментар [#1] от "Chievo":

    Да нарушаваш правила измислени за да обслужват икономиката на мутрите не може да се нарече анти-обществена проява. Ако си представим за момент, че всяко магазинче, всяко квартално барче и всяка подобна фирма започне да отчита реалните си обороти и плати данъци върху тях какъв ще е резултата? Просто всеки ще плати повече за абсолютно същото количество и качество услуги които получава от държавата. Когато икономиката се контролира от мутри разликата ще отиде при тях.

  • 8
    mto avatar :-|
    mto

    Основният проблем на България е липсата на ценностна система - за 20-те години преход българското общество не успя да формулира своите идеали, ценности и стремежи, както не успя да формулира и кое точно е обществено приемливо и кое е обществено неприемливо!
    А когато не знаеш кой си, няма как да имаш посока на движение, цел и икономически просперитет... В този случай можеш само да се луташ в кръг и да се заблуждаваш, че напредваш!

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#8] от "mto":

    Много правилно. Ценностна система липсва и то не от 20, а от 60 години. С идването на комунягите на власт и ликвидирането на икономическия и интелектуален елит на нацията, БГ влакът остана без локомотив. 45 години се влачихме след съветския, но сега и него го няма. А от живот ден за ден и щракане с пръсти в чалготеките БВП не се прави, нито високотехнологична икономика.

    Колкото и да ми се иска да съм патриот, за сега нямам желание да живея в България, нито да правя бизнес там. Не го желая и за децата си.

  • 10
    troubleminds avatar :-|
    Ивайло Йосифов

    Картинката дадена по-горе е по-добра от хиляди думи изговорени и изписани. Това е нашето огледало. И моето и твоето и на нашите деца. Всеки води своята собствена си битка за късчето образ в общото огледало. Но май не ни се получава пълната картинка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.