България е...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е...

България е...

Марката "България" е важна за всички - бизнес, правителство, общество. Защо тя е или повредена, или липсва и какво да направим, за да променим това

Зорница Маркова
8885 прочитания

© Saatchi & Saatchi


"Кой беше чувал за Казахстан преди Борат?" Коментарът е от един форум в интернет с преобладаващи американски участници в отговор на въпроса дали Борат носи позитиви или по-скоро негативи на страната си. Друго мнение допълва предното: "Не знам за вас, но аз нямам никакви географски познания. За мен Казахстан беше просто една от онези "-стан" страни, преди Борат да привлече вниманието ми".

Със сигурност образът на Борат (дори няма нужда от уточнение кой е героят) не е този, с който една страна иска да се асоциира. Но той действително има и положително влияние: страната влиза в информационното пространство, името й става разпознаваемо, тя се отличава от всички останали.

България в момента има

сериозен, но малко осъзнат проблем.

В ЕС, където е по-разпознаваема, тя страда от предимно негативен имидж (корупция, престъпност, несправяне с правилата), а останалото е шопска салата и евтино море. Извън този клуб, името България не навява дори тези асоциации. Морето става анонимно (кое точно беше?), а за другото се грижи етикета "бивша соц-страна някъде в Източна Европа" - звучи малко като една от "-стан"-овете, нали? Дори розовото масло почти изчезна от изтърканата визитка.

Това безличие носи негативи както в културен, така и в бизнес аспект. Всеки, учил в чужбина, поне веднъж е попадал в ситуацията да обяснява, че България не е Унгария, нито Румъния или че столицата е София, а не Букурещ. Всеки бизнес, който реши да търси партньори навън, трябва да почва отначало с обясненията къде и какво е България. След това идват другите, по-сложни оправдания: че в България има и положителни неща. И ако в първия случай е въпрос на удар по самочувствието, във втория има и финансов измерител. Все едно да опитвате да продавате коли, докато името ви да седи на визитка с марката "Москвич". 

Нека бъдем искрени: причината за обезличаването ни не е в някакви мистериозни външни сили, а е тук, сред самите нас. Няма как България да се представи с положителен имидж (или въобще с някакъв), ако той не бъде съзнателно първо структуриран, а после и комуникиран. И тук не говорим за маркетинг и реклама. Не можеш да рекламираш една държава като прекрасно място за инвестиции с развит туризъм, ако тя всъщност е със зловещо неефективна администрация и презастроени курорти без инфраструктура. Или можеш, но не задълго.

Също така не можеш да я промотираш като добра във всичко: супер туристическа дестинация – хем евтина, хем с културни и СПА програми; енергиен център на Балканите; селскостопанска държава; ИТ хъб; страна с висока продуктивност и евтина работна ръка. Легендите наистина продават (за справка - гръцкия мит за слънцето, морето и спокойния живот, допреди кризата), но легендата за всеможещата България е твърде наивна. 

Темата е важна. Скапаните страни обикновено имат скапан имидж, а онези без никакъв получават реклами като Борат. Ако не искаме да попадаме в нито една от двете категории, е време за действие. Това обаче е задача, която не е по силите нито само на правителството, нито само на бизнеса - само общи усилия биха били от полза. За да помогне за случването на този дебат, "Капитал" застава зад каузата за формулиране на национален бранд. Като опит за енергично начало, сме поканили може би най-известният и доказан световен консултант в областта на националния имидж – Саймън Анхолт. На конференцията Branding Bulgaria на 1 март той ще анализира грешките в представянето на България на световната сцена и ще набележи потенциалните възможности за излизане от безличността. Става въпрос не за обикновена стратегия, а за нов начин на мислене.

"Капитал" винаги е вярвал, че промяната и успехът никога не се случват сами. Те са следствие от упорити, премерени и постоянни усилия и ако искаме образът на България утре наистина да е по-различен, трябва да работим за това от днес.

Заедно с конференцията, започваме дебат и тук, сред читателите на "Капитал". Отговорете ни, какъв според вас трябва да е имиджът на България и какво да го формира; от какво да избягаме и какво трябва да променим първо.  

"Кой беше чувал за Казахстан преди Борат?" Коментарът е от един форум в интернет с преобладаващи американски участници в отговор на въпроса дали Борат носи позитиви или по-скоро негативи на страната си. Друго мнение допълва предното: "Не знам за вас, но аз нямам никакви географски познания. За мен Казахстан беше просто една от онези "-стан" страни, преди Борат да привлече вниманието ми".

Със сигурност образът на Борат (дори няма нужда от уточнение кой е героят) не е този, с който една страна иска да се асоциира. Но той действително има и положително влияние: страната влиза в информационното пространство, името й става разпознаваемо, тя се отличава от всички останали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

50 коментара
  • 1
    gt avatar :-P
    гт

    Хубаво написано!

    Да се прочете!

    Непременно!

    :-)

    Успех в начинанието!

    :-)

  • 2
    litvi avatar :-|
    Георги Литвиненко

    Според мен трябва всеки да се стреми да бъде по-добър в работата си всеки ден, имиджа сам ще дойде. Немците все едно са комуникирали имидж последните 30-40 години. Просто са бачкали здраво.

  • 3
    maniask avatar :-|
    maniask

    Поздравления за начинанието. А иначе по темата - колкото повече хора почнат да се "замислят" за нещата, толкова по-добре. Тогава може и да почнем да си говорим за някаква промяна в манталитета. Хората не трябва просто да приемат нещата за даденост и да ги изживяват, а да ги дискутират, да ги анализират, да се замислят кое може да се подобри. Въпросът не е да се срамуваш от "ракийката и салатката", сякаш те те дърпат в някакво селско минало, от което да се комплексира човек, а да ги представош подобаващо, да ги разясниш, да си направиш изводите и т.н. На един германец няма какво да му хвалиш България с ракийка и салатка, дето са най-вкусните. По-скоро му обясни защо и как нещата стоят така.

    Човек също трябва да свикне на компромисите. Няма начин без тях. Като искаш солидна работа, ще разполагаш с по-малко време. Просто точка по въпроса. Останалото са приказки и филми. Поставяш си приоритети - жертваш едно за сметка на друго и т.н. Всеки иска само да има време за филми, музика, за излизане, въобще за всякакви лични потребности, но не става. И няма смисъл да се търси оправдание с "нечестно напреднали западняци" и т.н., когато се сравняваме с тях, защото това само отлага проблемите.

    Относно обществените последици от наши професионални и лични действия - веднъж завинаги да се сложи точка на патриархално-съседско-роднинско-приятелски строй. Всеки може да помогне на друг, но поголовното експлоатиране на тази схема руши перспективите, които другите целят и към които се стремят и които най-вече са благоприятни за цялото общество.

    И т.н. и т.н.. Просто обективност, замисляне, реалистична оценка на живота и себе си, морални ценности - тогава със сигурност ще почнем да променаме представата за нас.

  • 4
    applause avatar :-(
    dido.pro

    Добре де, един умен човек нагледно изобрази имиджа ни на едно изложение, а нашите веднага го покриха с черно... Срамяло ни... Ми срам ме е, че съм българин, но истината понякога боли, а друг път е брутална - както в случая с турската тоалетна.

  • 6
    yanislav_russev avatar :-|
    yanislav_russev

    Страхотна статия, всичко е точно така, както е описано.
    Абсолютно съм съгласен и с г-н Литвиненко - не трябва самоцелно да гоним добър имидж, а да работим здраво в сферите си.
    Една държава не може да бъде разглеждана като продукт (или поне аз не мога да си я представя така), който трябва да бъде пробутан на клиента/инвеститора/туриста. И имиджът на страната не трябва да е продукт, а следствие..

  • 7
    godmouth avatar :-|
    Постовете на някой друг

    Аз съм за промяна името и знамето на страната първо. Докато това не стане, не бих разсъждавал над имиджа на старото име:

    http://ime.edno.info/

  • 8
    skydiver avatar :-|
    Skydiver

    Египет десетки години се рекламира като перфектна туруистическа дестинация и стабилен бизнес партньор.
    Докато сега се оказа, че бил диктатура, нуждаеща се от военен преврат за да се превърне в нормална държава...
    Рекламата МОЖЕ да прави чудеса.

  • 9
    blue_blood avatar :-|
    blue blood

    Преди да има имидж, трябва да има съдържание, пълнеж. Не можеш да рекламираш нещо, преди да е ясно какво е то. Все едно: абе тука имаме един продукт, още е в процес на разработка (разбирай преход), не знаем как точно функционира и какво ще прави, ама дай да го рекламираме и да му изграждаме имидж. Не става...

  • 10
    sam_m avatar :-|
    sam_m

    С промяна на името или флага 1во нищо съществено няма да се постигне, второ не знам...аз лично никога не бих гласувала за такова нещо - това не е магазин, че просто да сменяш името...Историята ни, съзнанието ни и на моменти самочувствието ни е свързано с това име, не може просто да го смениш. Малко като киселото мляко :) колкото и хубава кофичка да направят, вкуса пак ще е на нишесте и сухо мляко(да не говорим за подозрително дългият период в който не се разваля), а не на истинско...домашно...като едно време в бурканите (колкото и сантиментално да звучи).
    Имиджа... се гради бавно и постепенно, като сграда. Трябват хубави и здрави основи, за да е стабилна конструкцията. Имиджа ни е калпав, защото и ние сме се превърнали в калпав народ ( не се обиждайте веднага моля). Привидна дисциплина (да не кажа изсилена), привидна заетост, песимизъм, пренебрегнато качество (на каквото и да е) - всички тези неща ужасно ни пречат и трябва да се превъзпитат едва ли не във всеки един от нас. Западните страни не са по-богати и развити само заради вековете прогрес (които при нас за съжаление липсва), а и защото имат силна социална политика. На запад не се чувстваш роб на работа,а си доволен, харесват ти условията и атмосферата и не защото получаваш еди каква си заплата,а защото шефовете не те третират като крепостен селянин, а се грижат за работниците си. Защото щастливият работник е по-продуктивен. Това е всеизвестен факт,които за съжаление нашите шефове не проумяват или просто не ги интересува. Трудно е да създадем имидж,когато всеки прави каквото си иска,напук на всички и всичко и когато целодневно те заливат с негативизъм. За да създадем хубав имидж на България първо трябва да станем по-добри българи. Да си спомним какво е да си един народ и да имаш цел....да си спомним защо Левски и други са си дали живота,за да построим една нова държава. Нямам за цел да пробутвам национализми и глупости, просто...мисълта,че тези хорица са се обединили в онези времена и са направили нещо за себе си и за следващите поколения (това е много важно,моля ви да си припомните този мъничък факт)...а ние днес...само в моя вход в момента се водят 3-4 "войни", понеже примерно някои хора не искат да дадат пари за ремонт на покрива, или някои хора не искат да се съберем една събота и да пребоядисаме входа вместо да даваме пари на работници. Ей от такива дреболии се стига до големите каши.
    Имиджа се гради като сграда...тухличка по тухличка, човек по човек.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK