С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
32 18 фев 2011, 15:03, 11780 прочитания

Хайде, вместо да горим, да пестим

Енергийната ефективност в България засега е повече приказки, по-малко действие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Енергийната ефективност е любима дъвка на еколозите – няма неправителствена организация с еконасоченост, която да не е изчислила с подмяната на колко крушки може да се затвори един реактор на АЕЦ "Козлодуй". Тази седмица и премиерът Бойко Борисов заключи, че с промяна на осветителните тела, уредите и модернизация на електропреносната мрежа може да се затвори един хилядник на ядрената централа.

Oбемът на осъществените проекти за енергийна ефективност обаче е доста по-малък от медийния шум по темата. Цялостно санираните жилищни сгради до момента са 54, т.е. 0.3% от всички, който би трябвало да бъдат реновирани. Процентът на промишлените сгради, при които се прилагат някакви мерки за енергийна ефективност, е по-висок, но също е капка в морето. Докато за строежа на нови мощности се говори съвсем конкретно – тук милиард за АЕЦ "Белене", там няколкостотин за "Цанков камък", ефективността остава на заден план. Нищо, че в правителството на ГЕРБ всъщност тя има много привърженици.


На практика в момента няма единна държавна политика за енергийна ефективност. Няма водещата тема. Има политики на парче, които не само че не водят до съществен резултат, но дори компрометират идеята. Пример за това са инвестициите в кръпки по старите сгради, които водят до минимално подобрение в енергийната ефективност, но за сметка на пречат на по-сериозните реновации, с по-голяма възвращаемост на инвестициите. "Това е своеобразен енергиен капан", казва Юлиан Попов от Европейската климатична фондация.

А фактите са ясни

Българската икономика е енергийно най-неефективната в Европа. Според официалните данни в енергийната стратегия на България енергийната интензивност (енергийното съдържание на единица БВП) е с 89% по-висока от тази за ЕС. Казано по друг начин, ако енергийната ефективност в страната беше близка до средноевропейската, със същото количество газ, въглища и ядрено гориво можеше да се произвежда двойно по-голям брутен продукт. Или обратното, да се изразходва двойно по-малко енергия. До този резултат се стига, въпреки че за периода 1999 - 2007 г. енергийната интензивност е спаднала с една четвърт.



Всяко международно проучване извежда ефективността като най-евтината мярка за спестяване на емисии от въглероден двуокис. В проучване на McKinsey и Siemens от миналата година за потенциала на Лондон да се справи с климатичните предизвикателства се заключава, че само изолацията на сгради може да доведе до 10% по-малки емисии на CO2. "Модните решения често са скъпи методи за намаляване на въглеродните емисии", се казва в доклада. В България обаче, когато не се говори за ядрена енергетика, се говори за фотоволтаици и вятърни перки, вместо за влагонепропускливи мембрани. Примерно.

Защо нещата мога да се променят

Ситуацията обаче има шанс да се измени. Досега спирачките бяха няколко. Инвестициите в ефективност бяха с неясна възвращаемост. Цените на енергията в България са такива, че спестяването не може да избие вложените средства. Втората причина беше прозаичната липса на пари – например националната програма за обновяване на жилищните сгради в България си остана добро пожелание, което мърда само поради активността на Програмата за развитие на ООН и спорадичната подкрепа от държавата. Дори в най-добрия период за енергийната ефективност, 2005 - 2009 г., кредитните линии (общо седем) и грантовите схеми трудно закръгляха 100 млн. годишно. И третата – нямаше достатъчно воля. И най-малката съпротива срещу промените в законите за етажната собственост, които целяха да дадат малко повече права на хората, които искат да подобрят жилищната си среда, просто замразяваха промените.

Сега вече има достатъчно демонстрационни проекти, които показват качеството на една или друга мярка. Според експерти от Агенцията за енергийна ефективност цената на един спестен kWh в индустрията е 46 ст. При саниране на жилища – 75 ст. Сметките на хората, участвали в програмата "Обновен дом" на ПРООН и МРРБ, спадат реално с около една трета. "Ако държавата намери ресурс за половината от необходимата инвестиция – около 5 хил. лв. на апартамент, за 70-80% от обитателите инвестицията в сериозно саниране става поносима", казва Цвета Наньова от ПРООН.

В България дори вече има "пасивна къща", т.е. сграда, която потребява до 15 kWh енергия на квадратен метър годишно (т.е. над десет пъти по-малко от стандартните жилища). Според арх. Георги Николов от сдружението "Пасивни сгради" цената за реновирането на многофамилна сграда по такъв стандарт може да стигне до 85 евро на кв. метър. По неговите думи той вече е имал запитване от отделни общини, но пречката е Законът за обществени поръчки – при цена от 600 до 800 лв. на квадрат за суперефективни прозорци няма кмет, който да се осмели на такава стъпка. Вероятно най-голямата пречка обаче е манталитетът - "ми когато запаля цигара, цялата херметизация на ефективната къща отива на кино", обясни съмненията си инженер от голяма фирма, занимаваща се с енергийни подобрения.

Средствата също могат да нараснат. ЕС вече изисква минимум 4% от парите за регионално развитие да отиват за енергийна ефективност. България най-накрая ще може да се възползва и от продажбите на свободните си квоти от Протокола Киото (вижте текста $O2), а от 2013 г. постепенно ще започнат да се трупат ресурси и от издаването на разрешителни за българските предприятия. Към това може да се добавят и сериозните средства във фонда "Козлодуй". Така че няма причина в България да не се отпускат поне 300 млн. годишно за реално работещи проекти.

И третият стимул е политическата воля. Санирането на жилища е идеален инструмент за печелене на популярност – множество съкооператори получават възможност да видят олющените си блокове боядисани и топли; много малки и средни фирми могат да участват в процеса; ще се нароят нови професии като професионален управител на сграда и мениджър саниране; а доста банки ще намерят по-добро вложение за кредитите си. Погледнато по-философски, държавната инвестиция разпределя ползите от ефективността между максимален брой хора. В САЩ това стана известно като "зелен данъчен кредит". В Белгия правителството пък реши да отложи затварянето на ядрените централи на страната срещу вноски от тяхна страна за подобряване на енергийната ефективност - така че един ден да няма нужда от изграждане на заместващи мощности, когато те бъдат закрити.

В България едва ли се нуждаем от драстични мерки. Просто всеки път трябва да се изтъква сметката, че един спестен мегават струва горе-долу колкото един новопостроен.

Защо санирането не работи
1. Ниска платежоспособност - разходите на апартамент от 75 кв. м. могат да достигнат 10 хил. лева при цялостно обновяване на панелна сградата. При сегашната цена на енергията, изплащането на банков кредит може да достигне до над десет години.
2. Повечето хора се недоотопляват. След саниране на сградата, техния комфорт се подобрява, но не се намаля енергийното потребление. Така че изплащането става трудно.
3. Няма ясна собственост, а система за колективния кредит в България работи много трудно.
4. Голяма част от живеещите в сградите подлежащи на саниране, просто нямат шанс да се класират за банков кредит.
5. ЕСКО договорите, в които инвеститор влага средства в саниране, а си изплаща парите от спестената енергия, не работи при частните сгради. За да тръгне процеса, в закона за енергийна ефективност беше въведено понятието "нормализирано енергопотребление", т.е. разходът, които една сграда би трябвало да прави. Той е по-високо от реалния. На негова база се правят изчисленията за спестена енергия и съответно заплащане на ЕСКО фирмата. Подобна форма обаче може да бъде поета само от държавата и общините. Частните инвеститори няма как да плащат за фиктивно спестяване на енергия.

Какво може да се направи

1. Голяма грантова схема от страна на държавата. Първоначално субсидията се предвиждаше да бъде около 20%. Според ПРООН това мотивира само една трета от хората, които живеят в сградим които трябва да се санират. При 50%, процентът на желаещите нараства на 70-80. Националния доверителен екофонд, които трябва да управлява средствата от продажбата на CO2 квоти, дори предвижда 70% субсидия за саниране на жилища.
2. Промени в закона за етажната собственост, който да позволят по-малко от 100% от собствениците да взимат решения за теглене на колективен кредит.
3. Въвеждането на професионален домоуправител - срещу такса за успех, той да подготвя и предвижва процеса за кандидатстване, избор на фирми за енергийно обследване, подготовка на финансиране и последващ контрол по изпълнението. Тази роля могат да играят и банките, които срещу възможността да опуснат кредите, могат да поемат ролята на мениджъри.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Инфлацията пада до 2.3% през септември Инфлацията пада до 2.3% през септември

Храните продължават да поскъпват, а цените на автомобилни горива, обувки и куриерски услуги намаляват

14 окт 2019, 294 прочитания

И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев 2 И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев

Становище на БХК по предстоящия избор на главен прокурор: Създава се впечатление, че изборът е направен предварително

14 окт 2019, 1044 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Росен Плевнелиев: Eнергийната ефективност трябва да стане приоритет като магистралите

Министърът на регионалното развитие и благоустройството пред "Капитал"

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма