С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 18 фев 2011, 15:41, 5023 прочитания

Росен Плевнелиев: Eнергийната ефективност трябва да стане приоритет като магистралите

Министърът на регионалното развитие и благоустройството пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо до този момент нямаме мащабна програма за енергийна ефективност, щом всички, поне на думи, я искат?

И при пътищата беше така - всички искаха магистрали, но нищо не ставаше. Трябва някой да я приоритетизира и да я снабди с работещи механизми – финансови и организационни. Големият проблем на България е именно този - да дефинираме няколко приоритета, да докажем, че са такива, и да се впрегнем да ги изпълним. Примерно в МРРБ ние отговаряме за 13 политики, т.е. имаме 13 приоритета. Но сме достатъчно честни да кажем, че не можем да изпълним всички. Но при пътищата доказваме, че това е приоритет не само на думи, но и на дела.
ПРОФИЛ
Росен Плевнелиев е министър на регионалното развитие и благоустройството от 2009 г. Той е един от най-популярните министри в кабинета, след като успя видимо да ускори и да подбри процеса по изграждането на автомагистрали в България. 

Плевнелиев има 19-годишен опит в строителния бранш. Непосредствено преди да поеме управлението на МРРБ, ръководеше българския офис на една от най-големите германски строителни компании - Lindner. Участвал е и в реализацията на едни от най-големите инвестиционни проекти в България - "Бизнес парк София" и "Резиденшъл парк София". Плевнелиев е дипломиран инженер и е завършил Техническия университет в София.
По същия начин ми се иска да адресираме темата с енергийната ефективност. Това ще бъде много мащабна, милиардна програма...


Кой трябва да направи това? Енергийната стратегия, приета наскоро, приоритетизира ефективността, но малко на думи.

Трябва да се фокусираме върху най-елементарното - досега залагахме само на количество, но не и на качество. Ще направим едно "Белене", един "Цанков камък". Продължаваме да инвестираме в нови мощности, но не инвестираме в енергийната ефективност. Искам като министър да обърна мача. Например при санирането на жилища: инвестираме не просто в производство, а в качество на живота - повишаваме комфорта на хората и стойността на имотите им, подобряваме градската среда, създаваме работни места за малки и средни предприятия, а не на огромните строителни компании.

Не трябва ли да има един орган, който да се занимава с ефективността. Сега тя е разпръсната на много места и когато се намесят енергетиците, от идеите за енергийна ефективност нищо не остава?

Абсолютно. Те са фокусирани върху количеството и голямото харчене. Цялата идея на това правителство е да има ясна отговорност. Спомнете си, че от три агенции, които се занимаваха с IT нуждите на държавата, направихме една. По същия начин трябва да бъде и сега. Има агенция по енергийна ефективност, има фонд за енергийна ефективност, има фонд "Козлодуй", четири министерства - да бъдат така добри всички да работят заедно.



Колко би струвала една програма за енергийна ефективност, примерно тази, която е във вашите правомощия - санирането?

Амбицията ни е голяма. Министерството ни има изключителното преимущество в нещо, което често толкова ни липсва - последователност на действията на различни правителства. Предишният кабинет стартира проект съвместно със ПРООН за саниране на 54 жилища. Те са успели да направят половината. В най-дълбоката криза извадихме 3.8 млн. лева, за да довършим този проект. Така вече имаме пилотен проект, който е доказал своята ефективност. Имаме цифрите, имаме данните, знаем колко точно спестяват тези 1014 семейства, знаем как се подобрява тяхната среда на живот, знаем как те променят собствената си среда и ако щете, стават по-добри комшии. Тези ефекти могат да бъдат постигнати още сега. Сметката показва, че хората спестяват 1220 лв. на година, след като са инвестирали 5000 лв. в санирането на жилищата си. Тези 1220 лв., умножени по 720 хил. семейства, които се очаква да станат потенциални бенефициенти - е това е една милиардна програма, която ще стимулира икономиката.

Още тази година ще приложим модела вече върху 600 сгради. По регионална програма "Регионално развитие" резервирахме ресурс от 80 млн. лева. Сега говорим с банките, говорим с компаниите за комунални услуги, говорим с общините, с Брюксел... Говорихме с министерството на екологията парите от продажбата на CO2 да отидат за тази цел. С Министерството на икономиката и енергетиката за средствата от фонда "Козлодуй" - по-добре за такава реална идея вместо за някой съмнителен екопроект. Министърът на еврофондовете знае, че имаме готова програма и стратегия, и той трябва да намери начин да я подкрепя. Планът ни е до края на март да има първи варианти за модел и след това до 15 юни да сме окончателно готови и да стартираме с тези 600 сгради.

Защото тогава финансовите институции не са много заинтересувани в момента, ако възвращаемостта е гарантирана?

Защото трябват три неща - сигурни стимули, заинтересувани мениджъри и много говорене за смисъла от това.

Интелигентни държави като Австрия и Германия казват така - инвестирайте в енергийна ефективност, направете бъдещите АЕЦ ненужни. Държавата ще ви бъде благодарна, тъй като няма да инвестира в тези мощности, като насреща ще ви върне част от данъците. По този начин министерството на финансите в тези държави не само подпомагат ефективността, но и насърчават плащането на данъци, защото хората знаят, че ще им върнат част от парите. Този списък от стимули трябва да бъде много дълъг.

Второто е мениджърите. Те могат да бъдат банките, компаниите за комунални услуги, могат да бъдат и общините, както и други институции, които ние ще определим до 15 юни. Мениджърите ще получават такса за това, но ако имат интерес да си разширят бизнеса, те могат да помогнат на програмата и без пари. Примерно една топлофикация има интерес да организира процеса по санирането безплатно, за да може да върне обратно част от клиентите си. Банките пък могат да го управляват с идеята, че след това ще спечелят от заемите, които отпускат.

И накрая, на всички трябва е ясно какъв е големият смисъл от това, което правим. Смисълът не е просто да вземем 300 млн. от фонд "Козлодуй" и да инвестираме в количество. Или да продадем емисиите CO2 и да ги дадем за някоя креативна форма за проекти за енергийна ефективност. За съжаление думичката "зелени", дали технологии, инвестиции или икономика, доста е девалвирала. За това искаме много ясно да адресираме нещата. Без да имаме енергийна ефективност, за каква зелена икономика изобщо си говорим. За това да не залитаме в големи и модерни проекти, дайте да видим какво работи в държавата.

    • Facebook
    • Twitter
    • Зарче
    • Email
    • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

      Дарение
      Плащането се осъществява чрез ePay.bg
    Етикети: саниране

    Прочетете и това

    Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ

    И още: Пореден удар по конкуренцията в тол-таксуването, Васил Грудев ще оглави фонд "Земеделие", и КНСБ повдигна темата за необлагаем минимум, Украйна е пред нова политическа революция

    21 юли 2019, 1949 прочитания

    Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

    Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

    21 юли 2019, 1050 прочитания

    24 часа 7 дни
     
    Капитал

    Абонирайте се и получавате повече

    Капитал
    • Допълнителни издания
    • Остъпки за участие в събития
    • Ваучер за реклама
    Още от "България" Затваряне
    $О2

    Надеждите за големи приходи от продажбата на въглеродни квоти е малка

    Трусовете на продуцентския пазар

    Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

    Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

    Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

    "Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

    Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

    България изнася все повече машини и авточасти

    Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

    Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

    Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

    До Луната и напред

    Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми