Само в няколко области на България нямаше затворени училища, детски градини и болници за свиждане и планове прием. По-интересното е, че през следващите дни се очаква втора вълна, която вече тръгна в Монтана според националния консултант по епидемиология проф. Мира Кожухарова.

Иронично, но тази година България е сравнително подготвена да се справи с грипната епидемия. За първи път от масовото нашествие на вируси от птичи, свински и всякакъв човешки тип здравното министерство разполага с ваксини и противовирусни препарати, както във всяка друга европейска държава. Даже разполага и с подсъдим за това – става въпрос за същите количества препарати, които купи през 2010 г. по-предишният здравен министър д-р Божидар Нанев и за които в момента той е подсъдим.

Проблемът в България е, че по отношение на организацията и предотвратяването на последиците има много какво да се иска и че плановете за справяне със сезонния грип не сработват заради липсата на профилактика, недоверието на пациентите в лекарите и паниката. След това губят всички – цената на един месец боледували е около 100 млн. лв. разходи за лечение и далеч повече като отражение върху производителността. Тази сума би могла да бъде далеч по-малка, ако се създаде по-добра организация за профилактика на грипа и най-вече за имунизация срещу актуалните щамове на вируса.

На лекар като не на лекар

През тази година здравното министерство отчита като много добра работата по следенето на грипа в областните центрове и спешните мерки, които са взети на местно ниво – обявяване на епидемия, грипни ваканции и т.н. За разлика от миналогодишния вирус, който продължава да е актуален и сега, през 2010-2011 има нов – десет пъти по-смъртоносен и изключително устойчив. Става въпрос за "Пърт" – заразата с него протича доста по-тежко и доста бързо здравите хора успяват да развият и допълнителните усложнения – бронхит, пневмония, синузит. И именно затова епидемията изглежда по-тежка от предишните.

Именно тук се появява и първият проблем – в България няма навик за профилактика. Здравното министерство беше купило около 100 хил. ваксини, разпределени по области за възрастни и хронично болни, но пък интересът към тях е почти никакъв.

Още преди 2 години Световната здравна организация препоръча 75% от хората над 65 г., както и тези в уязвимите групи – деца, хронично болни, да се имунизират. Само възрастните хора в тази рискова група са 1.32 млн. души.

Нивото от 75% обаче едва ли скоро ще бъде достигнато в България за разлика от голяма част от западноевропейските държави.

За разлика от тях всяка година едва около 4-6% от българите си поставят ваксина. През есенните месеци на 2010 г. това по първоначални данни са направили около 3% от населението. Ваксинирането срещу грип не е задължително, то е част от препоръчителния календар и никой не търпи никакви санкции от здравния си осигурител или застраховател за това, че не го е направил. Нито пък има някакъв проблем за това, че е бил безотговорен и е заразил колегите си. Като ефект от вирусното заболяване всяка година около 70 хил. души развиват пневмония.

Оттам нататък ситуацията с грипа продължава по още една плоскост на националното самосъзнание - по-голямата част от пациентите предпочитат да се самолекуват и признак за това са над 2-та милиона опаковки с продукти без рецепта при настинка, грип и кашлица, които те са си купили през януари от аптеките. Много малка част от тях са предписани след преглед от лекар като съпътстващо лечение и всъщност са опит за справяне с проблема без доктор.

Оттам нататък идва и друго – почти всеки леко болен човек в активна възраст кара заболяването на крак, не се преглежда и така заразява околните. Една от причините е, че натоварването пред лекарските кабинети е изключително голямо и чакането е дълго. Според данните от здравните институции консултациите в медицинските центрове от началото на годината са се увеличили с между 150% и 450%.

Въпреки или точно около антивирусните препарати се получи истерия. През тази година личните лекари имаха раздадени по 10 антивирусни препарата на 1000 души в пациентската им листа, като здравното министерство имаше готовност да раздаде и повече. Заради това, че има лекарства обаче, докторите станаха буфер на недоволството на пациентите, тъй като при епидемия обикновено боледуващите са повече от 10.

"Здравните институции обявиха, че системата е подготвена за епидемията, но това съвсем не беше така. Пациентите чуват, че им се полага безплатно лекарство и очакваха всеки прегледан независимо от заболяването да го получи. Медикаментите се разпределят при точно определено тежко състояние и с предимство за рисковите групи. Само че това не беше обяснено и отново личните лекари излязоха виновни, че не се грижат добре за пациентите си или толерират някои от тях", коментира д-р Любомир Киров, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари.

Едно от основните затруднения при обявяването на грипните епидемии е въпросът с децентрализирания подход за решаване на въпроса. Комисии, в които участват областният управител, кметове, регионалните здравни власти и епидемиолозите, които следят заболеваемостта, обявяват нивата й и предприемат необходимите мерки.

По думите на проф. Мира Кожухарова единственият по-добър начин щетите от грипа да се намалят е хората да се имунизират. Това обаче все още не е навик. По отношение на организацията лекарите все по-добре успяват да се справят с вирусните инфекции и вече не ги лекуват безразборно с антибиотици, а с антивирусни препарати. Надзорът над разпространението на вируса е изключително добър – става въпрос за интернет базирана система, в която всеки регион може да вписва данни в реално време и да се вземат мерки.

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch, смята, че няма как да се оцени дали битката с грипната кампания е ефективна, тъй като тя всъщност няма алтернатива.

Би било добре например да се прецени дали децата в детските градини или в училище да излязат във ваканция, но просто няма толкова тесни разбивки за заболеваемост по райони в градовете. Така може да няма болни, но тъй като е обявена епидемия, всички са във ваканция.

"В частните градини и занимални нямаше ваканция и те работеха, държавните пък не работиха и по този начин част от родителите трябваше да останат вкъщи, за да се грижат за децата си. И в крайна сметка в София например те ходиха с децата по моловете и ако в петък бяха здрави, в понеделник вече се бяха заразили", коментира той. По думите му значителните суми, дадени за лекарства, предполагат, че наистина става въпрос за сериозна епидемия.

Проф. Мира Кожухарова смята, че децентрализация до толкова ниско ниво няма как да има, тъй като институциите на здравното министерство и без това работят с тясна регионална разбивка. За съжаление няма как да се регистрира всеки отделен случай, а и не всички отиват на преглед при лекар. По думите й добро решение е да се наблюдава всяка област поотделно.

Истината е, че грипната епидемия можеше да бъде много по-малка и да се спестят огромно количество пари. Достатъчно е нещо просто - да се създаде организация по ваксиниране на колкото е възможно повече хора - задължително за рисковите групи и препоръчително за (здраво)мислещите хора. Това е логичното и предвидливо решение, но, уви, вероятността да се случи догодина е минимален.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала