В много ниския слой попадат откритите обекти като паркове, площади и магистрали. Проституиращите са и жени, и мъже; често са младежи и дори деца. В много случаи те употребяват наркотици (най-вече летливи вещества). Продават секс, за да оцеляват, и са изложени на най-голям риск от насилие от страна на сводници или клиенти. Това е единственият слой, който организираната престъпност не се стреми да монополизира. Причината са незначителните средства, които се генерират. Този слой се характеризира с липсата на правила.

Ниският слой включва работа на площади, паркове, магистрали и крайпътни заведения. Тук организираната престъпност се стреми към монопол. Проституиращите плащат рекет или такса на престъпните организации. Възрастовата граница на участниците в секс пазара е ниска, има дори деца. Напускането става трудно. Употребата на наркотици (основно хероин) от проституиращите от този слой е често срещано явление.

Проституиращите в средния слой работят в масажни салони, клубове, ВИП къщи, еротични барове и т.н. Включването им в повечето случаи е доброволно. Подялбата на парите между проституиращите и клуба е 50 на 50. На месец те печелят между 2000 и 5000 лева, голяма част от тях са от бакшиши.

Високият слой е най-малко видим. В него попадат луксозни имения, барове, агенции. Проституиращите в много случаи са от средите на модни агенции, балетни състави и т.н. Често те имат сключен трудов договор за дейностите, които съвместяват с проституцията, и по тях плащат данъци и здравни осигуровки. Контактът между проституиращата и клиентите е опосредстван от брокер. При "кастинга" за наемане на момичета освен хубава външност се изисква и поне един чужд език заради клиентите чужденци. Честа практика на брокерите е да сменят момичетата през определен период от време, защото клиентите им се насищат.

От тази категория може да се отдели още един допълнителен много висок слой. Той включва скъпи секс услуги, предлагани от популярни лица от света на модата, музиката, шоубизнеса. Те получават суми от порядъка на няколко хиляди лева. Проституиращите от високия слой, които не са толкова известни, се предлагат на цени от 300 лв. на час в някои от луксозните имения. Цените през брокерите на агенциите обикновено са 600 или 1000 лв. за цяла нощ в зависимост от момичето. Проституиращите от високия слой често се наемат за частни събития.

В България има няколко типа проституция: пътна (магистрална), курортна, погранична и градска. Пътната проституция се среща по пътищата и магистралите на страната – на отбивки, в паркинги, ханчета и мотели. Клиентите са предимно шофьори, а случаите на насилие не са редки. Пограничната проституция се открива в райони като Свиленград, Сандански, Кулата. Основната част от клиентите идват от Гърция и Турция за почивните дни. В пограничните райони вече се развива и моделът на "платената любовница", при който ползват услугите само на една жена срещу определена сума на месец.

Градската проституция е най-разпространена в големите градове, а особено силно развит е средният слой. Тенденция от последните години е изчезването на клубовете и тяхната трансформация в еротични барове, както и набирането на клиенти чрез интернет.

Курортната проституция често се прикрива зад официалната дейност на еротични барове. В летните курорти се среща и улична проституция. Не са редки и примерите, в които проституиращите на улицата обират своите клиенти. Огромната част от клиентите са чужденци. В курортите има активна политика за набиране на клиенти. Тя включва специално назначени "викачи", които стоят пред заведението или обикалят курорта. Подобна роля често изпълняват шофьорите на таксита, хотелският персонал, а в зимните курорти участие в набирането на клиенти вземат и ски учители.

Според данните Северна България се очертава като един своеобразен резервоар за проституиращи в цялата страна.

Столицата е сред българските градове с най-развит пазар на проституция. Министерството на вътрешните работи (МВР) води статистика за регистрираните проституиращи лица, установени на територията на града. Според нея през 2010 г. те са 136, има 14 сборища на открито (в централната част и на околовръстния път) и 29 закрити места. Тези числа със сигурност са в пъти по-малки от реалния брой. Те се разминават със статистиката на неправителствени организации, които предлагат социални услуги на проституиращи. Действителният брой на проституиращите в София е няколко пъти по-голям, най-вероятно е в порядъка на няколко хиляди.

Според данните на МВР в столицата са регистрирани 29 клуба, но при интервютата няколко различни източника посочиха, че на територията само на едно от деветте районни полицейски управления в София има над 30 клуба. Според интервюираните експерти в София съществуват между 80 и 150 обекта, които предлагат платени секс услуги, но в предишните години техният брой е бил значително по-голям.

Дневният оборот от един клуб в столицата е средно около 1000 лв. Това означава, че само в средния слой от пазара на проституция в София дневно се генерират между 80 000 и 150 000 лв. Сумата на месец е от 2.5 до 5 млн. лв., а годишно - между 30 и 60 млн. лв., като тя не обхваща много ниския, ниския и високия слой. Практика е проституиращите да получават 50% от заработените пари. Така печалбата за организаторите остава наполовина. Те имат още разходи, подкупи за корумпирани служители, което вероятно достига още 15-25% от общия оборот. След покриване на всички разходи за босовете в пазара на проституция остават около 30% от генерираните средства, което е между 10 и 20 млн. лв. на година. Тези пари позволяват да се поддържат устойчиви престъпни организации, които с лекота могат да извършват и други престъпления.

Средствата, генерирани от международен износ на проституиращи, достигат според оценки на експерти около един милиард лева годишно.

Въпреки близостта на клубовете конфликтите са изключение, защото насилието плаши клиентите. Например на ул. "Гургулят" №22 и №29 почти един срещу друг съжителстват клубове на две от веригите, а в съседство има и клуб на трета верига. Така е и на бул. "Стамболийски" №88 и №90, където има клубове на две различни вериги.

Първи модел на организация

На върха на организацията стои национален бос, който контролира пряко или чрез подставени лица сегменти от редица легални и нелегални пазари в България. Босът е изградил здрави връзки с представители на публичната власт. Той е подпомаган от изпълнителен директор, който пряко контролира босовете на различните престъпни дейности, в които е включена организацията.

Същевременно участва и в някои легални бизнеси като доверено лице на националния бос.

Най-високата позиция в клетката на организацията, която контролира сегменти от секс пазара, е на бос на проституцията. Непосредствено под него се нареждат големите отговорници или малки шефове. Всеки обект има отговорник или управител, който пряко контролира дейността на клуба, ВИП къща или еротичния бар. Охранителите са най-ниско в йерархията на организацията.

Характерно за организацията са почти клановите връзки. Така например националният бос, изпълнителният директор и босът на проституцията са спортували заедно дълги години. Босът на проституцията и огромната част от членовете на организацията, контролиращи средния слой, са от един малък град. Клановите връзки са безалтернативни, те гарантират доверени отношения и по-лесен контрол в организацията.

Важен компонент, гарантиращ сигурността и стабилността на организацията, са връзките с корумпирани представители на различни институции, някои от които са почти членове на организацията. Други компоненти от схемата са малка таксиметрова компания, обслужваща обектите от средния слой, и модна агенция, с която веригата участва във високия слой на секс пазара.

Към организацията има и франчайзъри - сводници, които използват имиджа и влиянието на веригата, за да управляват собствени клубове, като плащат такса за това. Срещу нея те получават защита от други престъпни организации и своевременна информация за предстоящи полицейски операции

Организацията участва в ниския слой на пазара на проституция в София, като контролира и събира рекет от проституиращите на няколко улици в центъра всяка вечер. Важен елемент от контрола и управлението на уличната проституция е силовата бригада, която е на разположение на отговорника за ниския слой. С нея се гарантират както защитата, така и наказанието при неподчинение или отказ от страна на проституиращите или сводниците.

Втори модел на организация

В центъра на организацията са националните босове. Престъпните дейности се управлява от доверени лица, които заемат най-близките позиции до националните босове. Доверениците от първо ниво делегират част от своите задължения на довереници от второ ниво, а те понякога подбират довереници от трето ниво, на които прехвърлят част от своите задължения. Клубовете на различните довереници нямат връзки помежду си. Всеки довереник, който е получил правото да създаде клубове, ги управлява независимо от другите от веригата. Ангажиментът му към организацията е да предава в началото на всеки месец фиксирана такса.

Характерно за някои от клетките на представената организация е, че участието в секс пазара е тясно свързано с разпространението на наркотици в столицата. Една от основните престъпни дейности на довереника от първо ниво е да контролира и управлява разпространението на наркотици. Именно с тази цел той е изградил своята подструктура и контакти с довереници от второ ниво. Управлението на клубове е съпътстваща дейност за доверениците от второ ниво, които наред с разпространението на наркотици управляват и клубове за проституция. Други клетки от представената организация активно участват и в международния трафик на хора с цел сексуална експлоатация.

Подобно на първата разгледана организация и втората верига разполага с модна агенция, по-точно с две агенции.

Един от основните проблеми, свързани с проституцията, е неефективната организация за противодействие през последните две десетилетия. Противодействието е приоритет на криминалната полиция, която акцентира върху проституиращите, а не върху престъпните организации. Например в Столичната дирекция на вътрешните работи е обособена група от трима служители, които трябва да покрият целия пазар на проституция в града, включващ хиляди проституиращи. Заедно с това във всяко от деветте районни полицейски управления е определен по един отговорен за проституцията служител, който най-често работи и по разкриване на други тежки престъпления, като убийства, грабежи и т.н. При толкова малък брой полицаи и с така поставения акцент върху превенцията не е възможна ефективна борба с организираната проституция. В продължение на години проституцията се разглежда като девиантно поведение на отделни индивиди, без да се оценява значението на стоящата отзад организирана престъпност, която контролира почти изцяло този криминален пазар.

Проблем в борбата с организираната проституция е и съществуващата законова рамка, която е изключително архаична и неефективна. В това отношение законодателят е длъжник на правоохранителните органи и на цялото общество.

Друг изключително важен проблем трябва да е адекватното противодействие на корумпираните служители. Не е възможно да съществуват мощни престъпни организации, които развиват дейността си с години, без да са подпомагани от корумпирани служители на различни институции.

Авторът е изследовател във фондация "РискМонитор" и института по социология при БАН, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Дискусията е проведена в рамките на проекти, подкрепени от "Тръст за гражданско общество" и "Фонд за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство", изпълнени от фондациите "РискМонитор" и "Европейски инициативи".