Международните стандарти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Международните стандарти

Юристите обсъждат международните аспекти на проституцията

Международните стандарти

Водещи са правата на човека, а не моралните съображения

3956 прочитания

Юристите обсъждат международните аспекти на проституцията

© Николай Бозаков


Международните стандарти в областта на правата на човека, приложими по отношение на сексуалната експлоатация и проституцията, са от последните десет години. Макар да не дават отговор на някои съществени въпроси и да не задават избор на режим на регламентация на проституцията, те съдържат ясни задължения за държавите да гарантират основни права.

От фундаментално значение е цялостният подход на международното право, който се фокусира върху върху положението на проституиращите, върху предотвратяване на принудителното им въвличане в секс индустрията, излагането им на риск от нарушаване на права и подлагането им на сексуална експлоатация. Именно фокусът върху предотвратяване на нарушение на права, а не върху моралните съображения, е отличителният белег на международната нормативна база на правата на човека.

Международното право разграничава три явления: 1) насилствена проституция и трафик на хора, 2) детска проституция и 3) доброволна проституция на пълнолетно лице, като приложимите правни стандарти по отношение на тези явления са различни.

Насилствената или принудителната проституция и трафикът на хора с цел сексуална експлоатация са едно от най-сериозните нарушения на основните права на човека. Международното право приема също, че детската проституция никога не може да бъде доброволна, тъй като децата не могат да дадат валидно "съгласие".

За доброволна се приема проституция, която се упражнява от лица над 18 години, избрали я като средство за препитание по собствена инициатива.

Световната здравна организация, Международната организация на труда (МОТ) и Комитетът на ООН за елиминиране на дискриминацията спрямо жените не възприемат подход на осъждане на проституцията, продиктуван от морални съображения, а имат прагматично отношение. Те третират доброволната проституция като форма на труд и изискват от държавите възприемане на регламенти, минимизиращи директното нарушаване на правата на проституиращите и излагането им на риск от нарушаване на техните права от трети лица. Проституцията е разглеждана като начин за препитание от Комитета на ООН. МОТ идентифицира проституцията като търговия, икономически сектор, който трябва да бъде регулиран.

Организацията посочва като проблемни моменти пълното изключване на проституиращите от гаранциите на трудовото право и системата на общественото осигуряване.

Международните организации разглеждат като сериозен проблем факта, че в много страни проституцията е изтласкана в една сива зона без ясен регламент и ефективна защита. Тази сива зона често се заема от организираната престъпност, което прави проституиращите уязвими от страна на сводниците и повишава риска от насилствена проституция и трафик. Липсата на ясен регламент и защита излагат проституиращите и на риск от насилие от страна на клиенти и/или принуда за използване на сексуални практики, създаващи здравни рискове.

Прагматичният, неморализаторски подход, възприет от международните организации, в никакъв случай не означава подкрепа за секс индустрията. Те отчитат негативните фактори, които оказват сериозно влияние при избора на професионална дейност от проституиращите жени. Лична уязвимост - като умствени проблеми, ниско самочувствие, отхвърляне или малтретиране в детството, употреба на наркотици; структурни проблеми като бедност, политическа нестабилност/война, неравенство между половете, липса на образование, могат да имат силно негативно влияние върху свободния избор.

Поради това международните организации споделят позицията, че държавите са длъжни да предоставят активна подкрепа на проституиращите за излизане от проституцията и като цяло да провеждат политика на ограничаване на тази индустрия. Позицията ясно е формулирана от ПАСЕ в становище, според което е "важно никой да не се чувства "принуден", дори от обстоятелствата, да се включи в проституция".

В редица актове на ООН, на Съвета на Европа и на Европейския съюз трафикът на хора с цел сексуална експлоатация се определя като тежко нарушение на основни права на човека. Един от международните документи, посветени специално на този проблем, е Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от 2005 г. Тя акцентира и върху защитата на пострадалите. Конвенцията привлича вниманието на страните и към обмисляне на възможността за криминализиране на ползването на секс услуги от клиенти, ако са знаели, че лицето е жертва на трафик на хора.

Международното право разглежда законодателното регулиране на проституцията и като мярка за борба с трафика на хора. Държавите имат и позитивното задължение да въведат подходящо регулиране на професиите, използвани за прикритие на трафик, в това число и проституцията, по начин, който да ограничи трафика и сексуалната експлоатация.

Липсата на ясен законодателен регламент, което е особено характерно за мълчаливо разрешителния режим в сила в България, е в пряко противоречие с това международно задължение. Българският Закон за борба с трафика на хора от 2003 г., макар и да предвижда мерки за предотвратяване и противодействие на трафика, не адресира рискови професии. За да се постигне пълно съответствие с международноправните изисквания, е необходимо да се приеме по-детайлно законодателство, било то под формата на промени в Наказателния кодекс или закон за проституцията.

Комитетът на ООН за елиминиране на дискриминацията спрямо жени приветства всяко усилие на държавите да регулират проституцията, но формира позиция, че щом е въведен даден режим, от това следват съответни задължения. Като прилагането на трудовото и осигурителното право по отношение на проституиращите жени и осигуряване правото им на личен живот, автономност и сигурност. Комитетът приема също, че легализирането на проституцията е част от усилията за борба със сексуалната експлоатация. Комитетът критикува Германия например за това, че проституиращите жени са законово задължени да плащат данъци, но не са защитени от трудовото и осигурителното право – позиция, изразена още през 2000 г. През 2009 г. комитетът отбелязва, че Германия не е изпълнила тази препоръка и не е успяла да подобри социалното осигуряване на проституиращите, нито е намалила свързаните с проституция престъпления.

Дори към държави, които не са легализирали проституцията, а имат мълчаливо-разрешителен режим, комитетът формулира задължение да осигурят здравни услуги на проституиращите с оглед например борба с разпространението на СПИН. Отличителното в препоръките е акцентът върху ограничаване на търсенето. Насърчава се изучаването на факторите, които довеждат жените, включително образовани, до проституция.

Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) изразява позицията, че легализиращият режим има предимството, че регулира проституцията като професия. Това не означава обаче, че проституцията в легализиращите режими е безпроблемна. ПАСЕ отправя следните препоръки по отношение на доброволната проституция на пълнолетни лица:

"Страните членки на Съвета на Европа трябва да формулират изрична политика относно проституцията. Те трябва да избягват двойния стандарт и политики, които принуждават проститутиращите да излизат в нелегалност или да попадат под влияние на сводници, което ги прави по-уязвими. Вместо това трябва да се стремят да им дадат права и да усилят статута им, като се въздържат от криминализиране и наказване на проституиращи; като развиват програми за подпомагането им да напуснат професията, ако искат да направят това. Страните членки трябва да адресират личната уязвимост на проституиращите жени, както и структурните проблеми като бедност, политическа нестабилност/война, неравенство между половете и липса на образование.

Проституиращите, които свободно са избрали да работят като такива, е добре да участват в приемането на всички политики на национално, регионално и местно ниво, които ги засягат. Трябва да се прекрати злоупотребата с власт от страна на полицейски и други държавни власти към проституиращите чрез развиване на специални обучителни програми за тях".

Йонко Грозев е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски" и в Harvard Law School. Директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (1995-2005). Носител на Международната награда за защита на човешките права от Американската асоциация на юристите (2002). Програмен директор на правните изследвания в Центъра за либерални стратегии и председател на настоятелството на фондация "РискМонитор".

Наташа Добрева е адвокат със специалност международно право по права на човека; през последните четири години работи по дела пред Европейски съд по права на човека, Страсбург.

Международните стандарти в областта на правата на човека, приложими по отношение на сексуалната експлоатация и проституцията, са от последните десет години. Макар да не дават отговор на някои съществени въпроси и да не задават избор на режим на регламентация на проституцията, те съдържат ясни задължения за държавите да гарантират основни права.

От фундаментално значение е цялостният подход на международното право, който се фокусира върху върху положението на проституиращите, върху предотвратяване на принудителното им въвличане в секс индустрията, излагането им на риск от нарушаване на права и подлагането им на сексуална експлоатация. Именно фокусът върху предотвратяване на нарушение на права, а не върху моралните съображения, е отличителният белег на международната нормативна база на правата на човека.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    steamer avatar :-|
    oblivion

    А правата на човека всъщност не са резултат от морални съображения, нали? Мда, поредното късче "брилянтност" от Капитал, какво ли още да очакваме?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK