Спящата наивност и меката нетолерантност на нашите нагласи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спящата наивност и меката нетолерантност на нашите нагласи

Спящата наивност и меката нетолерантност на нашите нагласи

2195 прочитания

Ако трябва да визуализирам доминиращия образ на проституцията, според данни от национално представително изследване сред пълнолетните български граждани от юли 2010, проведено от НЦИОМ по поръчка на "РискМонитор", той би бил следният: Ромска жена, принудена от бедността и липсата на работа да продава тялото си. Тя е направила сама този избор, не е била принудена или манипулирана от друг, е, понякога семейната й среда е проблемна. Този сантиментален образ на самотната мургава проститутка, бореща се с беднотията и липсата на работа, е по-скоро затрогващ, отколкото осъдителен. Вероятно и затова повечето хора определят проституцията като "неморална дейност" – 56.6 на сто, 23 на сто считат, че тя е професия като всички останали, и само около 19 процента я заклеймяват като престъпление.

Дотук проституцията изглежда по-скоро като част от "нещата от живота" и бих си помислила, че нейната легализация би получила подкрепа. Да, ама не, както казваше известен телевизионен водещ. За легализацията й "гласуват" 35 на сто, за запазване на съществуващото статукво се обявяват около 16 на сто, а най-голямата част - близо 48 % от анкетираните – искат тя "да се обяви за незаконна дейност". Демографският профил на отговорилите за легализацията и за криминализацията не е изненадващ – за легализацията са предимно мъже, софиянци, хора с по-високо образование, в активна трудова възраст. За криминализацията са предимно жени, по-възрастни хора, от малките градове и селата, с основно образование.

Това, което ме озадачи в тези отговори, е, че голяма част от българите правят разлика между престъпление и незаконна дейност: само за 19% проституцията е престъпление, а вече за 48 % е незаконна дейност. Не знам как да интерпретирам това голямо разминаване, вероятно престъплението е тежко, жестоко, докато под незаконна дейност може би се разбира нещо като неплащане на данъци. Не е законно, но пък не е и много осъдително и все пак е малко по-силно от простото морално осъждане. Това ми дава основание да заключа, че по-скоро няма доминиращи крайно негативни нагласи към проституцията – е, неморално е, може и да е незаконно, но не е чак престъпление… Да кажем, че има мека нетолерантност, която вероятно произтича и от сантименталния образ, нарисуван от мен по-горе: представата, че проституцията е вероятно единствен изход от немотията за определени мургави момичета.

Голямото ми озадачение обаче произтича точно от този образ. Мисля, че не само интересуващите се от проституция би следвало да знаят, че този образ е неверен – нито ромите преобладават сред проституиращите, нито изборът е толкова свободен. Тази наивност на общественото мнение е колкото озадачаваща, толкова и тревожна. Хората не възприемат проституцията като част от организирани престъпни мрежи, те не допускат, че често пъти тя не е доброволен акт, а резултат от насилствено склоняване или директно изпращане на улицата – ромските деца, пратени да проституират, едва ли имат какъвто и да било избор. Иначе казано, изцяло невидима за общественото мнение остава "институционалната" страна на проституцията: мрежите, сутеньорите, организацията, заплащането, нелегалният трафик на хора. Изследването регистрира една отстранена позиция, която не вижда никакъв проблем в това явление – проститутките изглеждат като практикуващи свободна професия, заработващи за себе си. Тази наивност – съзнателна или не – на общественото мнение е плашеща точно с отказа да признае, че проблем има, и проблемът не е в морала на проституиращите, а последното е единственото, което хората виждат. Допускам, че искането за евентуална легализация ще бъде оспорвано точно от позициите на тази "спяща наивност", защото легализацията ще покаже, че няма самотни проститутки, а има организирани мрежи, с далеч по значими действащи лица от проституиращите. Легализацията ще осветли явлението, ще го нормализира, но институционално, и ще атакува сега съществуващото скрито допускане, че е нормално определени хора да проституират. Всъщност точно легализацията на проституцията ще даде възможност за реален морален избор на даден човек дали да проституира или не. Дотогава ще виждаме само силуетите на проституиращите и нищо повече.

Авторът е социолог, д-р на науките, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

Ако трябва да визуализирам доминиращия образ на проституцията, според данни от национално представително изследване сред пълнолетните български граждани от юли 2010, проведено от НЦИОМ по поръчка на "РискМонитор", той би бил следният: Ромска жена, принудена от бедността и липсата на работа да продава тялото си. Тя е направила сама този избор, не е била принудена или манипулирана от друг, е, понякога семейната й среда е проблемна. Този сантиментален образ на самотната мургава проститутка, бореща се с беднотията и липсата на работа, е по-скоро затрогващ, отколкото осъдителен. Вероятно и затова повечето хора определят проституцията като "неморална дейност" – 56.6 на сто, 23 на сто считат, че тя е професия като всички останали, и само около 19 процента я заклеймяват като престъпление.

Дотук проституцията изглежда по-скоро като част от "нещата от живота" и бих си помислила, че нейната легализация би получила подкрепа. Да, ама не, както казваше известен телевизионен водещ. За легализацията й "гласуват" 35 на сто, за запазване на съществуващото статукво се обявяват около 16 на сто, а най-голямата част - близо 48 % от анкетираните – искат тя "да се обяви за незаконна дейност". Демографският профил на отговорилите за легализацията и за криминализацията не е изненадващ – за легализацията са предимно мъже, софиянци, хора с по-високо образование, в активна трудова възраст. За криминализацията са предимно жени, по-възрастни хора, от малките градове и селата, с основно образование.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Твърдо за легализацията на проституцията и регулиране на професията чрез чести прегледи за болести и т.н.

  • 2
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov

    Браво, добър и точен анализ.

  • 3
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    Против легализацията проблем има но с легализацията проблема няма да спре най много легално да ги склоняват да се подпишат под някоя хартийка че са съгласни

  • 4
    sagara avatar :-|
    sagara

    Не се ли каза в същотото това проучване, че 70 % от проституиращите са от ромски произход? Или за пореден път си използваме проучванията, както ни е угодно? А и е нормално да има градация в нарушенията на закона. Убийството е много по-сериозно от нелегалното сваляне на филми от интернет. Плащането на секс с плеймейтка не може да се сравнява с купуването на секс услуга с непълнолетен...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK