Един особен аспект от профила на проституиращите в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един особен аспект от профила на проституиращите в България

Един особен аспект от профила на проституиращите в България

Те се стремят към свят с правила, макар и лоши

3001 прочитания

Типологията на мъжете и жените, които упражняват и организират дейността проституция, е разнообразна, но може да се щрихира чрез контрастни опозиции като: постоянно и непостоянно заети с дейността; зависими от наркотици и неупотребяващи; направили избор или жертви на трафик и насилие; бедни и богати, гледащи на това като на бизнес или като на форма на битово оцеляване; такива, които се самоопределят като проституиращи, и такива, които се разграничават. Но в която и от изброените категории да попадат изследваните случаи, има една характеристика, която ги обединява. И тя е, че клановото, колективното, съсловното, родственическото надделяват като модел за житейски избор.

Какво липсващо набавя работата в организирана група в психологически план? Сигурност, колкото и парадоксално да звучи, защото проституиращите все пак са една от най-рисковите социални групи. Нека наречем тази сигурност, набавяна от организираните мрежи, алеатоарна сигурност, тоест несигурна, временна сигурност, която обаче очевидно е толкова необходима, че заради нея се рискува име, здраве, образование, семейство, родителство и в крайна сметка – цял един живот.

Кое може да е по-страшно от загубата (или отказа) от всичко изброено? Липсата на чувство за сигурност. Това, че можеш да имаш доверие на някого, че има пътища, които, ако се следват от средностатистичекия човек, ще ни преведат през възпитание, образование, умение да си намерим работа, да имаме дом и семейство, да се забавляваме и лекуваме. Чувството за сигурност е не само основно право, но и основна необходимост. Когато поради едни или други обстоятелства то не съществува или е силно накърнено, се търсят алтернативни пътища. И ако го кажем с други думи: днес в българската действителност по алтернативен път се набавя непосредствена сигурност за сметка на тази, която се опосредява от функциониращи обществени институции.

Позволявам си да твърдя, че проституирането, и по-точно навлизането в свят с прости и ясни правила, в който се набавя необходимата за осигуряването на съществуването яснота, е подобен алтернативен път.

Мнозинството интервюирани проститутки или сутеньори посочват направения избор като единствения, който е бил възможен за тях. Обърнали са гръб на нормалните, законни обществени механизми, чрез които се осигурява хлябът (животът). В долния и средния клас проституиращи (улични, магистрални, клубни), голямата част от които имат и деца, и роднини, за които се грижат, го заявяват по един или друг начин. Повечето от тях очакват обществото (а не те самите) да им осигурява възможност да се преборят в условията на конкуренция. Защо? Защото обществото им се привижда като предварително подредено и разпределено, така че не си струва усилието да се опитват да извоюват мястото си в него.

Компенсаторното "падане" в по-патриархалната, йерархизирана, директивна и поради това ясна среда е винаги на крачка от нас. И тази крачка се прави лесно, особено когато си млад, без родителска подкрепа, социално слаб, с обременено семейство или от малцинстватa.

Тук трябва да направим уговорката, че разсъждаваме за тези, които, макар и принудени от социалния си статус, сами правят избор да се занимават с проституиране. Друг е случаят на жертвите на трафик, затваряни в къщи за "превъзпитание" и насилствено наркоманизирани. Но дори и сред тях, когато по-късно се предостави възможност за излизане от средата, повече са онези, които предпочитат да останат в нея – заради споменатите по-горе причини.

Материалът е подготвен в рамките на проекта "За и против проституирането в България" и се базира на 40 теренни интервюта.

Авторът е психолог, завършила СУ "Св. Климент Охридски" и университет Париж-7 "Дени Дидро".

Типологията на мъжете и жените, които упражняват и организират дейността проституция, е разнообразна, но може да се щрихира чрез контрастни опозиции като: постоянно и непостоянно заети с дейността; зависими от наркотици и неупотребяващи; направили избор или жертви на трафик и насилие; бедни и богати, гледащи на това като на бизнес или като на форма на битово оцеляване; такива, които се самоопределят като проституиращи, и такива, които се разграничават. Но в която и от изброените категории да попадат изследваните случаи, има една характеристика, която ги обединява. И тя е, че клановото, колективното, съсловното, родственическото надделяват като модел за житейски избор.

Какво липсващо набавя работата в организирана група в психологически план? Сигурност, колкото и парадоксално да звучи, защото проституиращите все пак са една от най-рисковите социални групи. Нека наречем тази сигурност, набавяна от организираните мрежи, алеатоарна сигурност, тоест несигурна, временна сигурност, която обаче очевидно е толкова необходима, че заради нея се рискува име, здраве, образование, семейство, родителство и в крайна сметка – цял един живот.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Много приказки и нищо съществено, трябвало е да се напише нещо и да се вземат едни пари по един проект.

  • 2
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#1] от "dreamboxer":

    Кое точно е особеното на аспекта в България, като същото е валидно за избора на хиляди хора по цял свят? Или тук аргументите са по-различни?

    Стимулите са икономически - когато е по лична воля. Във всички други случаи би следвало полицията да има превантивна дейност и да защитава жертвите на трафик.

  • 3
    iliander avatar :-|
    iliander

    Трябва да се избере "холандския модел".Тази "рискова група" хора да се облага с данаци и да има медицински грижи за тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK