Законодателството по отношение на проституцията у нас е антидемократично, даже репресивно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законодателството по отношение на проституцията у нас е антидемократично, даже репресивно

Законодателството по отношение на проституцията у нас е антидемократично, даже репресивно

18508 прочитания

По брой жертви на трафик на хора с цел сексуална експлоатация България заема водещо място в редица страни от ЕС, а напоследък български жертви бяха идентифицирани в САЩ и ЮАР.

Ръстът на явлението проституция, попадането й под контрола на организираната престъпност и свързването й с международните мрежи,водят до увеличаване на трафикираните жени и момичета от България. Криминологическата прогноза за развитието на тези две свързани явления е лоша. Не са овладени факторите, които ги благоприятстват: високите нива на криминализация и силното влияние на организираната престъпност в българското общество. Остава факт и голямата разлика (повече от осем пъти) между доходите у нас и в развитите страни.

До началото на 90-те години на ХХ в. България не е имала особени проблеми с проституцията. Тя е преди всичко градско явление, а до късно страната е с преобладаващо селско население със здрав морал.

От Освобождението до Първата световна война държавата не се ангажира пряко с въпроса, а натоварва общините да го решават по свое усмотрение. Така се възприема разпространената в Европа система на регламентация (изрично разрешителен режим), основаваща се на схващането, че проституцията е неизкоренима и затова е по-добре да бъде легализирана и ограничена от медицински и административен контрол. Всички проституиращи доброволно или служебно се записват в списъци в полицията и периодично се преглеждат за венерически болести, а болните се изолират до оздравяването им. Проституцията се практикува в публични домове и се подчинява на ограничения, а тази извън тях бива преследвана.

След войните (1912 - 1918) и последвалите криза, глад и безработица броят на проституиращите жени нараства. През 20-те години е установен и канал за "бели робини", който води през Бургас до Марсилия. Корупцията се разраства и проституцията постепенно е овладяна от действащи и бивши полицейски офицери. През този период въпросът за борбата срещу явлението е поставян остро от либералното обществено мнение. Възприет е модел на аболиционизъм (мълчаливо разрешителен режим), като не съществува специален закон за проституцията, а се прилагат разпоредби от Закона за народното здраве (1929), Закона за администрацията и полицията (1925) и Наказателния закон (1896).

След 9 септември 1944 г. в Народна република България проституцията се разглежда като пряко наследство от буржоазно-капиталистическия начин на живот. През март 1945 г. се приема извънредно законодателство от Министерския съвет. Това е Наредбата-закон за трудововъзпитателните общежития, съгласно която за битово разложение проституиращите, сводниците и сутеньорите се изпращат на принудително трудово възпитание в специални колонии и лагери.

През 50-те и 60-те години явлението се съхранява в латентни форми.

При такава картина на обществените отношения е приет Наказателният кодекс (НК) от 1968 г., действащ и до днес. Неговото регулиращо действие в тази сфера се допълва от недемократичния Закон за народната милиция от 1976 г.

В раздел "Разврат" на НК от 1968 г., както и в този от 1951 г., липсва норма, изрично забраняваща проституцията. Проституцията и сводничеството се преследват като форми на отрицателното явление "паразитизъм" и "тунеядство". Затова е създадена разпоредбата на чл. 329, ал. 1 в гл. Х на НК "Престъпления против реда и общественото спокойствие": "пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или глоба". Тази норма е типичен случай, при който несъобразяването с определен конституционен принцип се въздига в престъпление. Принципът е задължението да се полага труд.

Режимът на регулация на проституцията в периода 1944 - 1990 г. може да бъде определен като противоречив и двойствен, привидно и формално аболиционистки (липсва наказателноправна норма, насочена пряко срещу проституирането), а реално прохибиционистки, забраняващ и преследващ проституцията във всичките й форми. Към края на този период с отслабването на режима проституцията се разраства и според едно изследване към 31 март 1987 г. в България са регистрирани 3131 проституиращи жени, които поддържали контакти главно с чужденци. Според това изследване само 3% от проституиращите са посочили, че имат сводник.

След 1990 г. полицията изоставя репресивните мерки срещу проституиращите жени, явлението се масовизира и постепенно се овладява от организираната престъпност.

Основният текст, предвиден за борба с престъплението "сводничество" - чл. 155 от НК, е изменян общо седем пъти от влизане в сила на НК от 1968 г., като само едно от измененията е от 1982 г., а останалите са след 1990 г.

През 2002 г. най-после се променя ал. 1 на чл. 155, като изразът "лице от женски пол" се заменя с "другиго" и така защитата се разпростира и по отношение на мъже, склонявани към проституция и свождани към блудствени действия и съвкупления.

Режимът на регулация на проституцията през периода на демократичните промени в българското общество може да бъде определен като аболиционистки (мълчаливо разрешителен) през периода 1990 - 2005 г., а след това, с възобновяване на практиката по прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от НК за наказване на проституиращите жени, като забранителен, прохибиционистки. През последните години беше възкресен двойственият подход от годините на тоталитарния режим, за който е характерна, от една страна, липса на изрична забрана на проституцията, а от друга - преследване на проституиращите.

Като цяло действащата наказателноправна уредба за борба с проституцията и трафика на хора с цел сексуална експлоатация не удовлетворява изискванията към гаранциите за демократичност и спазване на човешките права.

Специфични за България са изключително високите нива на експлоатация в сферата на професионалната проституция. Смята се, че не повече от 5% от проституиращите жени у нас работят без сводник.

За България е характерен вътрешнополитически идеен дефицит. Прави впечатление различието в аргументите, които се използват в страните, приели регламентацията в Западна Европа. Там като приоритетна цел е посочена грижата за правата на проституиращите жени и подобряване на условията, в които извършват своята дейност.

Общоприето е виждането, че проституиращите са направили доброволно и съзнателно своя избор, докато най-често всъщност става дума за принудителен избор и за стратегия за оцеляване за жени, израснали в насилие и застрашени от социално отпадане поради бедност, неграмотност, бездомничество или дискриминация.

Във фокуса на средствата за масово осведомяване присъстват преди всичко самите жертви на сводниците и трафикантите, като предпочитана тема е размерът на материалната облага, реализирана чрез проституция.

Действията на полицията също показват неразбиране на проблемите или несъобразяване с тях, като обект на внимание е преди всичко уличната проституция. Жените, принадлежащи към тази група, са в най-тежко положение от гледна точка на условията, в които проституират, а срещу тях се провеждат най-много полицейски акции, като биват задържани за 24 часа на основание чл. 63 от ЗМВР, водят се наказателни дела по чл. 329, ал. 1 от НК. Същевременно срещу клубната проституция, особено в София, която е 100% контролирана от организираната престъпност, не се наблюдават активни мерки.

По отношение на проституцията в страната законодателството остава почти непроменено от 1968 г. В тази му част то е едновременно неефективно и антидемократично и даже репресивно по отношение на пострадалите от престъпленията по чл. 155, ал. 3 и чл. 159а от НК.

При промени в законодателството трябва да е водещо разбирането, че борбата с проституцията не трябва да бъде заменяна с борба с проституиращите. Фокусът трябва да бъде преместен от пострадалите върху организаторите.

Авторът е прокурор във Върховната касационна прокуратура.

По брой жертви на трафик на хора с цел сексуална експлоатация България заема водещо място в редица страни от ЕС, а напоследък български жертви бяха идентифицирани в САЩ и ЮАР.

Ръстът на явлението проституция, попадането й под контрола на организираната престъпност и свързването й с международните мрежи,водят до увеличаване на трафикираните жени и момичета от България. Криминологическата прогноза за развитието на тези две свързани явления е лоша. Не са овладени факторите, които ги благоприятстват: високите нива на криминализация и силното влияние на организираната престъпност в българското общество. Остава факт и голямата разлика (повече от осем пъти) между доходите у нас и в развитите страни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    като най-старата професия, проституцията винаги ще е с нас. либерализацията не винаги работи - това, че проститут(к)ите са регистрирани, плащат данъци, минават прегледи и прочие не означава, че съпътсващите я правонарушения, като трафик на бели робини, сводничество, насилие, изнасилвания или употреба на нелегални субстанции намаляват и холандския модел доказва това емпирично.

    шведите са имали същия проблем преди, но, с тяхния висок процент на жени в правителството, те предлагат алтернатива: докато традиционният подход винаги е бил предлагащите тези услуги (т.е. от икономическа гледна точка - предложението) да се слагат на мушка, то новият подход е да се съсредоточат усилия върху ползващите тези услуги (от икономическа гледна точка - потреблението). и след като повечето шведски (най-вече мъже) граждани-потребители осъзнават, без съмнение след арести и глоби, че те сега са криминализираният контингент, ползването на секс-услуги, както и гореописаните странични явления, намаляват с около 80%. трябва да се отбележи, че дейността на самата проститутка (използвам женският пол като по-представителен) не е криминализирана. с други думи, борбата с това явление е основана изцяло на икономически принципи (и затова работи).

    една идея за българия?

  • 2
    kamendc avatar :-|
    Камен

    защо трябва да има борба с проституцията, не разбирам. на кого пречат проститутките?
    да не говорим колко безплодна ще е борбата - то и с тютюнопушенето се борим, ама на - пак си се пуши навсякъде, а контрабандата достига рекордни размери.
    разбира се, насилственото склоняване и трафикът на хора трябва да се незаконни и да се наказват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK