Между невежеството и безразличието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Между невежеството и безразличието

Между невежеството и безразличието

Законодателните инициативи

2012 прочитания

Проституцията не е най-древната професия. В примитивните общества тя не съществува, а по-късните ритуализирани полови контакти при храмовите мистерии не разменят сексуалност срещу материална облага, а обслужват религиозен култ. Проституцията е особеност на общества, възприели нормативен принцип за регулиране на достъпа и разпределението на блага, осъзнати като ограничени, а някои от свързаните с интимността - и като забранени. Поради това тя поставя нормативно значими въпроси още пред най-ранните закони. Най-старият известен закон - Кодексът на Хамураби, XVIII век пр.Хр., урежда индивидуалното право на собственост на проституиращата жена върху придобитото.

Исторически проституцията се разпознава като отрицателно явление, посрещано с политики, вариращи от мълчаливо пренебрежение до яростна религиозно-нравствена враждебност. В западните юрисдикции въпросът за подходящия нормативен подход за ограничаването й е поставен през XIX век със законите за здравеопазване и обществен ред на Франция и Великобритания, но едва в края на ХХ век, изглежда, Швеция успява да му отговори.

Законодателството относно проституцията е от съществено значение за  контрола  върху нея, тъй като засяга предлагането, потреблението и доходите от извършването й. Ако законът стигматизира потреблението (аболиционизъм), предлагането й намалява, а цената му пада и го прави неходоносно. Ако намалява стигмата върху предлагането, стимулира разрастването й, защото увеличава търсенето (чист регламентаризъм). Забраната на проституцията винаги обуславя доходите от нея като незаконни. Тя предполага последваща престъпна дейност по изпирането им.

Регламентирането на проституцията съвсем явно стимулира притока на проституиращи жертви на международен трафик на хора с цел сексуална експлоатация в сравнение със забраната на предлагането и/или потреблението й.

Като цяло прохибиционизмът, регулационизмът и класическият аболиционизъм пренебрегват сексуалното насилие и психологическата травма, които едновременно предхождат и неизбежно съпровождат проституцията. Въпреки богатата ценностна аргументация в мнозинството си законите от трите модела възпроизвеждат политики, обусловени от невежество и безразличие. Законите масово са смайващо откъснати от съвременните разбирания на хуманитарните науки и натрупаната емпирична информация, която свързва проституцията с ранно и продължително насилие и системно неравенство. Не може да се води никаква разумна политика срещу проституцията, ако обществената практика търпи дискриминация по полов признак.

Въпреки заявяваните хуманни цели в същността си всички изследвани системи са репресивно-контролиращи и ориентирани против, а не в полза на проституиращите. Общото между тях е предварително политически заложеният ограничен обсег на действие. Всичките изхождат от догматичното, но най-малкото спорно вярване, че проституцията, дори като експлоатация, е неизменна и успехите срещу нея могат да бъдат само количествени. Законодателите рядко обсъждат, а още по-рядко се осведомяват за действителните размери и социална значимост на проституцията в съответното общество. Това обрича цялата правна система да се включва със закъснение и ниска мотивация спрямо събитието на проституцията и да се стоварва само върху най-видимите й проявления.

В законодателствата, при които тези отрицателни тенденции са най-развити, законодателната позиция е незаинтересувана, а законодателството оказва минимално въздействие върху обществените процеси (Чешка република, Естония, Полша, Унгария). Тези изводи се подкрепят и от успехите на радикални законодателни инициативи, които преодоляват традиционни политически възгледи, редефинират разбирането за проституцията и се насочват към социалните й корени (Швеция, Исландия, Норвегия, Финландия). Единствено шведският модел засега се доказва като ефективна алтернатива на държавно регулираната проституция.

Сравнителноправното изследване на проституцията в Европа дава основание за формулиране на някои общи препоръки към законодателя:

1. Информирани законодателни инициативи, основани на актуално познаване на параметрите на явлението, тенденциите в развитието му и социалния му произход. 2. Стратегическа насоченост на законодателните инициативи към факторите на проституцията. 3. Последователни законодателни инициативи, подчинени на консенсусна и устойчива законодателна концепция, трайно приобщаване на общественото мнение към нея, а не на адаптиране на политиката към конюнктурни обществени нагласи.

Съдържанието на бъдещите законодателни действия зависи от информираността на законодателя и от неговата политическа концепция. Все пак ето няколко препоръчителни добри практики:

- Неутралност на уредбата спрямо половото самоопределение на проституиращите и въздържане от нравствена оценка за тях - Гарантиране на пълна наказателноправна забрана на детската проституция и всички форми на насилствена проституция с възможност наказателноотговорно проституиращо лице да се освободи от отговорност за престъпление, извършено от него по повод или във връзка с експлоатацията на проституцията му
- Ефективно изтласкване на организираната престъпност от сектора

- Пълно криминализиране на потреблението на проституция.

Авторът е доктор по право, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е европейско право в университета в Кембридж.

Проституцията не е най-древната професия. В примитивните общества тя не съществува, а по-късните ритуализирани полови контакти при храмовите мистерии не разменят сексуалност срещу материална облага, а обслужват религиозен култ. Проституцията е особеност на общества, възприели нормативен принцип за регулиране на достъпа и разпределението на блага, осъзнати като ограничени, а някои от свързаните с интимността - и като забранени. Поради това тя поставя нормативно значими въпроси още пред най-ранните закони. Най-старият известен закон - Кодексът на Хамураби, XVIII век пр.Хр., урежда индивидуалното право на собственост на проституиращата жена върху придобитото.

Исторически проституцията се разпознава като отрицателно явление, посрещано с политики, вариращи от мълчаливо пренебрежение до яростна религиозно-нравствена враждебност. В западните юрисдикции въпросът за подходящия нормативен подход за ограничаването й е поставен през XIX век със законите за здравеопазване и обществен ред на Франция и Великобритания, но едва в края на ХХ век, изглежда, Швеция успява да му отговори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    istinskatalogika avatar :-?
    Логика

    "1. Информирани законодателни инициативи, основани на актуално познаване на параметрите на явлението, тенденциите в развитието му и социалния му произход."
    И какъв, моля, е "социалния произход" на проституцията?! Човешкото желание за бърза печалба без инвестиране на труд и интелект ?!?! Това човешко желание какъв социален произход има?!
    "2. Стратегическа насоченост на законодателните инициативи към факторите на проституцията." Дааа- сега и "фактори" се появиха, но нищо- веднага могат да се назоват :
    1. Нежелание да се следват традиционно установени цивилизационни модели за начин на живот, които изискват развиване на собствените възможности, търпение , изграждане на способности във времето.
    2. Огромно желание за притежание на парични знаци, осигуряващи скъпоструващи стоки и услуги, които не е възможно лицето да придобие на 15-18г. със собствен труд или закупени от родителите му.
    3. Осъзнаване на възможността без инвестиране на труд, време, интелект и търпение да се живее във висок стандарт на живот, който не би бил възможен при следване на традиционните цивилизационни начини за реализацията на млад човек в едно общество.
    Разбира се, че всичко това се отнася до лица, които сами са направили своя избор в полза на проституцията като основно занимание за реализиране на доходи.

  • 2
    pastora avatar :-|
    ПАСТОРА

    На България най назрелия проблем за разрешаване и регламентиране е проституцията, включително и политическата.

  • 3
    kamendc avatar :-|
    Камен

    "- Пълно криминализиране на потреблението на проституция."
    не мога да разбера тази позиция на авторката. най-малкото, тя не е мъж и сигурно никога не е потребявала такава услуга - защо тогава иска да ограничава тези, които искат да я потребяват, плащат си за това, и я ползват от лица, осигуряващи я доброволно?
    може би мъжът й предпочита да спи с проститутки, вместо с нея, и оттам идва злобата й против тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK