Над Гърция, до Черно море

Откриването на предполагаеми мощи на Св. Йоан Кръстител е едно от малкото интригуващи събития от България, които европейската преса е открила.

Над Гърция, до Черно море

Образът на България в европейските медии е мъгляв и неясен

7241 прочитания

Откриването на предполагаеми мощи на Св. Йоан Кръстител е едно от малкото интригуващи събития от България, които европейската преса е открила.

© Aneliya Nikolova


С конференцията Branding Bulgaria и темата на броя ("За какво ни е България") "Капитал" започна дебат за образа на страната и какво да се направи, за да стане тя по-привлекателно място за всички нас, а следователно и за всички останали.  В следващите месеци ще се опитаме да поставим по-стабилни основи на този разговор, защото, преди да се справиш с даден проблем, трябва да знаеш точните му измерения.

Като начало ще разгледаме някои ключови за икономиката индустрии, техният образ вътре и вън от страната, като фокусираме внимание върху реалните проблеми и начини за тяхното преодоляване. В тази нелека задача ще си партнираме с AII Data processing, които ни предоставиха изследването си за външния образ на страната като инвестиционна дестинация през изминалата година.

Да започнем с един факт. България не е интересна. Темите, които се промъкват за нея в европейските медии, са за макроикономически индикатори и някои големи проекти на чужди компании. Липсата на новини и събития, интригуващи хора извън границите на България, е от ключово значение за начина, по който страната е описвана. Тъй като има вакуум, той се запълва от предимно негативни теми, които не са директно свързани с бизнес климата, но се отразяват на цялостния имидж. Такива са например нелегалните имигранти, трафикът на хора и организираната престъпност.

Интересът на медиите постоянно се увеличава, като към края на 2010 г. общият брой статии, създаващи представата за България като бизнес дестинация, нараства над два пъти спрямо началото на годината. Покритието е балансирано, но въпреки това статиите с критично ниски и ниски оценки за страната преобладават (виж графиките).

Нетен индекс на въздействие 


Размерът на кръговете показва достигната аудитория на съответната тема. Локализацията на кръговете един спрямо друг демонстрира нивото на съгласие или поляризация на мненията на журналистите от всички медии по разглежданата тема. Най-силно отрицателна е темата за корупцията. Гравитирането на балоните за макроикономическите данни около нулата е следствие от липсата на крайни твърдения – положителни или отрицателни.


Най-силно положително въздействие за представянето на България като инвестиционна дестинация оказват категориите статии, където най-често се представят конкретни фирмени практики – бизнес инициативи, експанзия, пазари, сливания/придобивания. Тук именно най-отчетливо се чувства влиянието на руските медии, а от западноевропейските - най-силни поддръжници в тази сфера са немските.

Бизнес имиджът на България се формира от новините за няколко големи чужди компании опериращи на нашия пазар, които се следят от медиите в страните на техните основни акционери. Страни като Италия, Австрия и Русия, които имат големи фирми и интереси в България, следят внимателно случващото се в страната. Така например Enel и дейността й тук са основна тема на дискусии в италианските медии, "Белене" и "Южен поток" - в руските медии, както и в германските медии, което се дължи на германското участие в проекта за АЕЦ "Белене", но и защото енергийните източници са чувствителна тема в Германия.

В Австрия се следи бизнес дейността на EVN и Telekom Austria в България. Силен негативен отзвук предизвикаха акциите на правителството в офиси на EVN миналата година. Австрийските медии също така активно докладват и за други австрийски фирми, които разширяват бизнес дейността си в България.

Интересно изключение са гръцките медии, които не обръщат особено внимание на съседната държава, въпреки силното гръцко присъствие в банковия и небанковия сектор в България. Това обаче е обяснимо - Гърция имаше много други грижи през 2010 г. Атрактивни за гръцките медии са основно данните за икономическата ситуация в България, как кризата се отразява на преките инвестиции и на гръцките фирми и банки, които оперират тук.

В страни, които нямат пряк икономически интерес, като Великобритания и Франция, други теми са по-важни. Така например в британската преса основната тема, свързана с България, е корупцията. Близо 50% от всички статии са с подобен фокус. Положителни настроения се наблюдават предимно по отношение на икономическите индикатори на страната, особено на фона на кризата в Гърция и фиска у нас. 

Всъщност интересът на чуждите медии и световните агенции към икономическите показатели на страната се засилва през изминалата година, но той е продиктуван основно от кризата в съседна Гърция и в балтийските държави. С други думи, България е интересна, защото е близо до Гърция, има валутен борд и се бори с висок бюджетен дефицит. Статиите на агенциите са основно фактологически, не предлагат задълбочен анализ и препоръки. Въпреки че като цяло икономическите новини са неутрални, не липсва негативен привкус дори в този сегмент - данните за дефицита на страната се разглеждат с отрицателна конотация в контекста на изискванията за присъединяване към еврозоната.

Както вече стана ясно, при липсата на други новини и интересни за отразяване събития, следващата най-атрактивна тема е корупцията в България. "Грешка" при присъединяването, "мафия" и "липса на прозрачност" са фрази, директно асоциирани със страната. Има две държави, чиито медии не пишат за този аспект на българската действителност – това са Русия и Гърция. Руските статии формират най-висок дял от всички, включени в изследването – 26% и издания като "Известия", "Коммерсантъ" и "Ведомости" са най-позитивни (дори крайно на моменти) от всички. Водещите издания на Западна Европа - The Economist, Corriere della Sera, The Guardian, The Times, Süddeutsche Zeitung и френският Le Monde, са сред водещите "песимисти" за България. Руският "Известия", от друга страна, е с много повече крайно положителни твърдения за страната, следван от "Коммерсантъ" и "Ведомости".

Статиите, разглеждащи вътрешната и външната политика на България, са с нетен отрицателен ефект през 2010 г. Номинацията и приемането на Кристалина Георгиева не успя да неутрализира негативите на неуспешното представяне на Румяна Желева за еврокомисар. В полезрението на влиятелните чужди медии с отрицателен знак попаднаха и проблемите на България за Шенген, както и определяните като "хаотични" фискални планове и политики.

Инцидентно България се появява и в положителна светлина - като дестинация за зелени инвестиции и производство на енергия от алтернативни източници. Особен интерес предизвиква и сагата АЕЦ "Белене", при това с изключително положителни послания, предимно от руските медии. За сметка на това западноевропейските влиятелни медии, подхранвани и от разкритите от WikiLeaks документи през 2010 г., коментират решението на RWE да се оттегли от проекта с аргументи като "липса на сигурност" и "липса на прозрачност".

Статията, която е с най-силно положително въздействие като нетен ефект за имиджа на България, е публикувана по тема от съвсем различно естество. Това е публикацията на The Economist (тираж от 1,4 млн. и в пъти по-голяма реална читателска аудитория) за откриването на мощите на свети Йоан Кръстител край Созопол в средата на годината. Въпреки че в нея се цитират суперлативите и заглавията на местните наши медии, ролята на българските журналисти при формирането на положителен международен имидж на страната е съществена в по-пряк контекст - Николай Петров е журналист и съавтор на няколко важни заглавия от Financial Times, представящи България в положителна светлина. Това всъщност са единствените статии от западноевропейския печат, в които борбата с корупцията и престъпността в България са обект на разглеждане с положителен знак, визирайки изказвания на Цветан Цветанов и делото срещу Ахмед Доган. The Econoimist е и медията с относително най-силно негативно въздействие през изминалата година. Това се дължи на коментари като този, че в Брюксел най-често свързват Румъния и България с думите корупция и организирана престъпност.

Когато една страна няма с какво ново да се похвали, за нея започват да се повтарят едни и същи аргументи - корупция и престъпления - но в контекста на по-актуални събития. Липсата на значим интерес е и добра новина, защото дава възможност да се повлияе върху начина, по който тази празнота ще бъде запълнена. Продължаващото неразбиране на този факт само ще задълбочи негативните ефекти върху представата за нашата страна. На този фон е изключително важно да се проектира ясна визия за това каква искаме да бъде България - не само като инвестиционна дестинация.

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света. [email protected]

С конференцията Branding Bulgaria и темата на броя ("За какво ни е България") "Капитал" започна дебат за образа на страната и какво да се направи, за да стане тя по-привлекателно място за всички нас, а следователно и за всички останали.  В следващите месеци ще се опитаме да поставим по-стабилни основи на този разговор, защото, преди да се справиш с даден проблем, трябва да знаеш точните му измерения.

Като начало ще разгледаме някои ключови за икономиката индустрии, техният образ вътре и вън от страната, като фокусираме внимание върху реалните проблеми и начини за тяхното преодоляване. В тази нелека задача ще си партнираме с AII Data processing, които ни предоставиха изследването си за външния образ на страната като инвестиционна дестинация през изминалата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Ако сте включили и сръбските медии в Сърбия и сръбско-контролираните такива от Македония, нищо чудно, че негативни статии са повече...

  • 2
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    И какво трябва да направим като имало негативи в Економист за нас? В момента Бенчо Бернанке води света към нов икономически колапс (признато наскоро от действащ директор на ФЕД в Канзас Сити) а ние си мислим че на някой му пука за имиджа на Бългейрия! В Сащ ни вземат за част от бившият Ссср или град в Бразилия - в Европа за разграден двор контролиран от момченцата с прякорите - и какво излиза - само русия има положително мнение за нас - интересно!

  • 3
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    У нас все повече се осъзнава проблемът с разчитането на сигнали, които ни се изпращат от Европа, включително и чрез медиите. Най-важното е тези сигнали да ни накарат реалистично да гледаме към себе си. Ето един цитат, който ми се струва много верен:
    "Когато европейските институции ни казват, че България е най-бедната държава в Европа, те всъщност ни казват че българският народ е най-изостаналият народ на континента. Защото знаят че богатството на една държава зависи само и единствено от знанията и уменията на нейното население. А ние ги разбираме че нашите държавни институции, нашето правителство не се стараят достатъчно да ни направят богати.
    Когато те ни казват, че България е най-корумпираната държава в Европа, те ни казват че българският народ е народ с най-низки нравствени критерии на континента. А ние ги разбираме че нашите държавни институции, нашето правителство не е изловило лошите и не ги е вкарало в затвора."
    Цитатът е от http://blog-modernity.blogspot.com/2011_01_01_archive.html

  • 4
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    До коментар [#3] от "gullwing":

    Много пъти съм го мислил, но никога и не успях да го формулирам толкова ясно дори и за себе си. Браво и благодаря!!!

  • 5
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    До коментар [#1] от "J.J.":

    в сръбските медии много рядко има статии за нашата държавица, а и те по-често са положителни, даже понякога прекалено. най-вече заради крайният нихилизъм, който цари там, по която причина и тук не малко статии за страни от нашата черга са излишно суперлативни.

  • 6
    boko_new avatar :-|
    boko_new

    Браво на такива статии ! Трябва да си даваме ясно сметка какво точно сме като народ, култура и държава. Нашият имидж в момента ни е много по-важен отколкото всякакви суперлативи за това каква история сме имали или каква култура сме представлявали преди векове... Аз лично когато си контактувам на бизнес или културни теми с Румънците и Сърбите предпочитам да не говоря за имена на държави а за общата култура, традиции и история на НАШИТЕ Балкани !!!

  • 7
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    много ме радва, че "капитал" започва да развенчава някои от затъналите в колективното подсъзнание митове за българия. gullwing, благодаря Ви за качественото обобщение: да бъдеш най-беден означава на имаш най-ниска самоинициатива, интелектуални възможности и да не ти липсва манталитет, че си жертва на държава, която не прави достатъчно за теб (какво прави или не държавата също е отражение на активността, която прилагаш относно изискването от нея тя да си изпълнява задълженията). същото важи и за корупцията - това е показател за ниска гражданска култура на едно население, което проактивно си търси правата, оказва натиск върху корумпирани чиновници, протестира срещу несправедливи магистрати и бойкотира подобни практики. тя също показва и много ниска вяра в себе си да бъдеш двигател на промени.

    но във всяка криза има и възможности: сърдечно пожелавам да протестиращите срещу високите цени на горива да започнат да отправят и политически искания за преследване и наказание на корумпирани служители.

  • 8
    dggm avatar :-P
    dggm

    Нека първо посоча, че АИИ Дейта Процесинг е собственост на г-н Прокопиев /доколкото ми е известно - информация от преди няколко г./

    Второ, поздравления за потенциално ползотворната тема. Полезна статистика. Може би било добра идея да се инкорпорира в различните държавни стратегии.

    Нека поставим по-сериозно въпроса за привличането на повече руски туристи и малки и средни инвеститори. Те не са свикнали да плащат данъци, но 10% може и да променят навиците.

    А и нека повече руски девушки да ни гостуват - което правителство подпомогне този процес ще спечели гласовете на българските мъже :)

  • 9
    gargantua100 avatar :-|
    gargantua100

    Толкова ли си я окъсал бре, та до девочки си опрял. Навремето гларусите си пишехме по минус десет точки, когато някой оправеше рускиня.
    За рускини се женеха или бачкаторите в Коми(алкохолици от село), или на парт-другарите синчетата, дето учеха в Масква, или хептен окъсалите, дето и циганка не могат да си хванат.

  • 10
    dggm avatar :-|
    dggm

    Къде ги тези девочки? :) то няма вече.

    А щом такова ти е мнението, още по-добре. Тъкмо повече за нас, истинските мъже :)

    А съм я окъсал, защото ми е омръзнало да не знам мен ли харесват, или вещите ми :) Щом ти харесва да ти гледат само в портфейла ...

    За сега май само рускините и северно европейките се отнасят към мъжете като към хора. За другите сме ... извор на материални блага :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход