И без Дунав, и без ток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И без Дунав, и без ток

И без Дунав, и без ток

Какви са хипотетичните катастрофични сценарии, за които се подготвя персоналът в АЕЦ "Козлодуй"

10476 прочитания

"

Щом това става в Япония, какво остава за България?" Със сигурност сте чули поне един такъв коментар по повод случващото се в АЕЦ "Фукушима 1". Аварията, която дълго време изглеждаше, че може да премине в катастрофа, е необяснима за страната на "Тойота" и "Хитачи". В родината на чушкопека, киселото мляко и Христо Стоичков подобна ситуация вероятно би била много по-драматична.

"Мисля, че "Козлодуй" има по-модерни системи за безопасност." Цитатът не е на кого да е, а от Ян Хаверкамп, експерт на "Грийнпийс" и един от най-смислените критици на проекта "Белене". Подобно признание тежи, като се има предвид антиядрената нагласа на Хаверкамп - човек, който смята, че всички 141 реактора в Европа са опасни.

"Разгледани са всякакви варианти, дори цунами", обяснява Митко Янков, директор по безопасността в АЕЦ "Козлодуй". Цунами по Дунав естествено не може да има, но това е обичайният въпрос, на който Янков вече почти автоматично отговаря. Цунамито е част от няколко тежки природни бедствия или технологични аварии, които са разигравани в ядрената централа. "За всяка тежка ситуация трябва да има стратегия", коментира Янков.

В отсъствие на река Дунав...

Ако крайморските централи не могат да се оплачат от липса на вода и вълни, то при тези във вътрешността на материка потенциални рискове са не само наводненията, но и сушата. Без вода няма охлаждане, а без охлаждане се получава... "Фукушима". Вторият кризисен вариант с участието на вода, който е разиграван, е комбинираното въздействие на проливни дъждове и разкъсване на язовирната стена на хидровъзела "Железни врата" на Дунав. Третият сценарий е леденият - блокиране на реката поради замръзване.

"Но какво става, ако Дунав спре", уверено (или по-скоро натренирано) влиза в детайлите Янков, сякаш вчера е видял пресъхналото корито на реката . През 2003 г. вече се е стигало до подобна ситуация. Тогава нивото на Дунав пада не в сантиметри, а в метри. По това време то е било най-ниското от 100 години, твърди Янков. Въпреки това централата е функционирала нормално. Дори и в тази ситуация по думите на директора по безопасността българската АЕЦ е имала толеранс от още два метра. При перспективата за по-тежка ситуация централата се подготвя за погасяване и се пристъпва към подготовка на реакторите за поддържане в дълговременно охладено състояние.

В самата централа има басейни с обем от 29 хил. куб. метра, чието съдържание може да служи за попълване на евентуални загуби на служещата за охлаждане на горивните клетки вода. Системите за безопасност пък били снабдени с автономни източници за охлаждане, т.нар. бризгални басейни (т.е. капково охлаждане). В краен случай се използвали 6 помпени станции в низината.

"Централата има дига с кота 30 над морското ниво, а самият АЕЦ е на кота 35", обяснява Янков, очертавайки вертикалната планировка. При обичайно ниво на реката от 22-24 метра вълната трябва да е висока поне десет метра, за да залее ключовите съоръжения. "И да е поне пет километра широка", вдига мизата директорът, тъй като Дунав е на 5 км от централата. Цялата поредица от събития трябва да се случи при условие, че "Железни врата" е на 220 км. Така че по думите на Янков АЕЦ "Козлодуй" е в безопасност дори при рязко вдигане на нивото на реката и разкъсване на язовирната стена в съседна Сърбия.

Според ръководителя на АЕЦ "Козлодуй" електрозахранването също нямало как да бъде прекъснато, тъй като всяка независима система била тройно подсигурена. "Вързани сме за две енергосистеми - нашата и румънската." Към централата водят 16 далекопровода, а всеки блок имал три входа за външно захранване. Ако все пак всичко това бъде прекъснато, всеки блок има по три дизел-генератора. Те захранват трите независими системи за сигурност, всяка от които самостоятелно може да погаси реактора и след това да поддържа охлаждането му за десет денонощия. Това е важно, тъй като при българските реактори има по-висока остатъчна топлина от японските, така че продължителността е от ключово значение.

По време на модернизацията е бил монтиран и четвърти генератор, който може да осигури захранване на друга група системи, които имат отношение към сигурността на реактора. Ако и тази енергийна защита падне, се включват акумулаторите, чиято издръжливост по време на модернизацията е била удължена от 1 на 4.5 часа, през които те могат да поддържат жизненоважните системи на АЕЦ "Козлодуй". Целта е в рамките на този период да се включи външният дизел-генератор.

Всъщност проблемът във "Фукушима" беше именно невъзможността да се задействат външни генератори. Според Янков АЕЦ "Козлодуй" е по-доб­ре подготвена, тъй като системата е пригодена за включване на външна мощност, докато японските инженери е трябвало да скачват генераторите към унищожената от цунамито щатна система. Този режим на работа може да продължи до 24 часа. Ако в този период се докара допълнителна мощност, дестилираната вода в реактора позволява работа без повреди за 38 часа.

Според директора по време на модернизацията не само се е подобрила количествената защита, но сериозно се е променило и качеството. Много прибори са били подменени, механичните - сменени с дигитални, въведени са автоматични системи за управление на процесите в активната зона на реактора.

Най-сериозната ситуация ще възникне, ако цент­ралата остане

Без краен поглътител

на топлина, ако използваме жаргона на инженерите, т.е. без вода. С други думи, това е ситуацията, в която АЕЦ "Фукушима" можеше да изпадне на няколко пъти, тъй като нямаше вода, която да охлажда реактора. Тогава започва топене на горивото. То се трансформира в нажежена сплав от уран, цирконий и стомана, която може да прогори корпуса на реактора. При химическата реакция между металите и при електролизата на водната пара се образува и водород, който при концентрация над 4% се превръща във взривоопасен газ. Янков твърди, че поради много по-големия обем на херметичната стоманобетонна конструкция около българските реактори (в сравнение с реактора на АЕЦ "Фукушима") подобно натрупване става по-бавно. Освен това инсталираните водородни рекомбинатори превръщат голяма част от водорода обратно във вода.

"Ако и това не помогне, се предприемат мерки стопилката да се разстели, така че да не образува критична маса", спокойно обяснява Янков. И добавя: "Важното е да не се допусне разхерметизация на хермооблочката." АЕЦ "Козлодуй", както и "Фукушима" не разполагат със специален уловител, предназначен за тази цел. Специалистът не навлезе в подробности каква е процедурата, но очевидно е мислено по върпоса. "В момента проектираме и сме на първия етап от изграждането на уловител. В "Белене" по проект има такъв уловител", не пропуска да похвали евентуалната втора атомна.

Иначе сравненията между пети и шести блок на "Козлодуй" и реакторите във "Фукушима 1", са трудни - не само поради разликата в технологията, но и заради различното поколение на реакторите. Според Янков паралел може да се прави единствено с вече затворените малки блокове, като по неговите думи 3 и 4 блок са дори на по-високо ниво от авариралите японски реактори.

"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Истината е, че когато е строен АЕЦ Козлодуй е мислено за всичко, и най-вече за безопасността. Защото реномето на соц системата и братската дружба СССР-България, беше заложено на карта.

    Сега се мисли основно за парите. И то не за това , колко ще спечели(м) след 10-15-20 години, а за парите утре - тези които ще бъдат откраднати по време на строежа и инсталирането на АЕЦ. А след това - .."след нас и потоп".

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Много добра идея на автора, да се покани техническо лице. По света има 600 ядрени централи с 2000 реактора. Изцяло във възможностите на тези държави (САЩ, Япония, Русия, Франция, Испания, Южна Корея, Холандия, Канада...) е, да намерят начин да сведат риска до минимум.

  • 3
    damianrm avatar :-|
    damianrm

    технически средства за безпопасност има... но като започне да се пести от тях заради икономии .. и става както във Фукушима. Аз обаче съм сигурен че това ще провокира яки проверки и вземане на мерки сероизно от всички .. така че Японците да му мислят за Фукушима ... следващите 50 год. подобни случки няма да има ! ще видите ..всичко се знае и е ясно ..просто вече НИКОЙ няма да се осмели да пести пари от безпоасност ... и то не само за ядрените централи, за мн. др. неща ...

  • 4
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#1] от "bestbuy":

    това са пълни глупости!
    като погледнеш Чернобил и част от авариите, които споходиха съвеЦките реактори през последните 30-на години и ще ти стане ясно, че и за сигурността не е мислено чак толкова много...

  • 5
    gianni avatar :-|
    gianni

    До коментар [#4] от "Rage Against":

    Не е нужно да се ходи до Чернобил. Преди няколко години, при аварийно спиране на реактор в Козлодуй, над една трета от прътите за защитата не се задействаха, та вкараха борна киселина. Нашите паталогични лъжци скриха, а после почнаха да лъжат, че били слепнали от прецизност и от дълга безаварийна работа. Руският производител си призна накрая, че е спестил част от технологичните операции, в резултат на което контролните пръти са заклинили.

    На тия мошеници не може да се вярва изобщо.

  • 6
    krlkirilov avatar :-|
    Кирил Кирилов

    До коментар [#3] от "damianrm":

    Държавна АЕЦ с държавен ядрен регулатор само по себе си е дълбок конфликт на интереси, макар, че и с частна АЕЦ и държавен регулатор има много проблеми най-вече с възможностите за корупция. А както знаем в България сме царе на корупцията.

  • 7
    cneakep avatar :-|
    Спеакер

    Абе цялата статия звучи много успокояващо, но айде да ни подминават цунамитата и земетресенията, че българските ядрени специалист се съмнявам дали имат опита, знанията, дисциплината, жертвоготовността на японските си колеги.
    При нас като ножа опре до кокала се знаем какво правим ;-)

  • 8
    alexsilver avatar :-|
    alexsilver

    "Важното е да не се допусне разхерметизация на хермооблочката."

    Ето това е! Като му дойде времето, ще разберем много важни моменти, които е трябвало да бъдат предвидени. Няма лошо. Само дето няколко хиляди "обикновени хора" ще си отидат. А "необикновените" ще са с пълни гуши. Лично мене много по-малко ме притеснява техническата страна на защитата. И в Чернобил и във Фукушима се оказа, че човешкият фактор е много по-страшен от земетресение от 9 степен по Рихтер, в комбшнация със съкрушително цунами от повече от 10 м. и невероятна мощ. До този момент всички големи ядрени аварии са били по причина човешки фактор. Та приказката ми е за качеството на "необикновените" хора в татковината ни (да не би наистина да са "тъмни балкански субекти"), защото от тях зависи колко "обикновени" хора ще отидат при Свети Петър.;)

  • 9
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Ай да не се случва у нас такова нещо,
    че наште хора такъв гипс ще забъркат, ще забравят за аварийни планове и всичко, ще лъжат до безкрай, България ще се затрие.
    Поклон и пред ония незнайни японски юнаци, които работят в центъра на събитията (в ядрото на реакторите), жертвайки се за да спасят човечеството.

  • 10
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Който е бил в АЕЦ Козлодуй знае на какво ниво се подържа всичко! Просто няма никакви опорни точки между състоянието на централата и състоянието на страната. Понеже виждам, че някои хора коментират и човешкия фактор ще спомена, че преди няколко години беше извършена модернизация и бяха въведени в експлоатация системи за сигурност на Сименс, които дръстично намаляват и този риск. Друг значим фактор е заплащането и нивото на образование на работниците, които са от най-високите в страната. Отделно достъпът е силно ограничен, което също гарантира висока сигурност. Има периодични проверки за алкохол (може би трябва да въведат и тестове за наркотици ако все още няма такива).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK