Веднъж на 100 000 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Веднъж на 100 000 г.

Ситуацията в АЕЦ "Фукушима" измести световното внимание от най- опустошителното зeметресение в Япония от 300 г. насам

Веднъж на 100 000 г.

Аварията в АЕЦ "Фукушима" неизбежно ще доведе до нови правила в ядрената индустрия

24472 прочитания

Ситуацията в АЕЦ "Фукушима" измести световното внимание от най- опустошителното зeметресение в Япония от 300 г. насам

© Reuters


Веднъж на 100 хил. години. Това е общоприетият стандарт за вероятността от настъпване на частично разтапяне на реакторния корпус в ядрените централи. За общо 14 хил. години работа на всички реактори по света обаче вече има три такива събития - през 1979, 1986 и 2011 г. Не трябва да сте член на "Грийн­пийс", за да се замислите дали ядрената наука е толкова надеждна, колкото твърди, че е.

В същото време при най-голямото земетресение в Япония от триста години целият свят е притаил и дъх и следи аварията в АЕЦ "Фукушима - 1". Земетресението с магнитуд 9 по скалата на Рихтер има приблизителен еквивалент на 32 хил. Хирошими и вече донесе близо 7 хил. потвърдени жертви. Потенциалната катастрофа от ядрената централа обаче изглежда по-страшна.

Дори да приемем, че АЕЦ "Фукушима - 1" не е пример за заплахата от ядрената енергия, а напротив, пример за това как инсталациите могат да оцеляват при невероятно стечение на обстоятелствата, случилото се ще предизвика преосмисляне на ядрения бизнес. Това е неизбежно. "Просто досега не бяхме гледали на живо взрив в ядрена централа", казва пред "Ню Йорк таймс" Питър Брадфорд, бивш член на американската комисия за ядрено регулиране.

Не е Чернобил, но все пак...

Дори и най-големите противници на ядрената енергетика не смятат аварията за толкова катастрофична. "Случващото се във "Фукушима -1" обаче показва колко ненадеждна е науката и как си играем със случайността", казва Ян Хаверкамп, един от водещите ядрени експерти на "Грийнпийс".

Обратното, поддръжниците на ядрената енергетика призовават да не се свръхреагира. Петър Янев, който е един от големите експерти по сеизмологична безопасност на сгради, например смята, че няма някакви фундаментални технически пропуски. "Всъщност сградите поеха земетресението изключително добре." По неговото мнение проблемът във "Фукушима - 1" е дошъл от презапасяване от японска страна - заради антиземетръсното изискване всяка сграда да е стъпила на скала, голяма част от съоръженията на ядрената централа са били разположени много ниско и са били унищожени. "Ако ги бяха вдигнали 20 метра, нямаше да има никакъв проблем."

Засега е много рано да се каже каква е била конкретната причината - земетресението и цунамито сами по себе си не би трябвало да извадят от строя такова съоръжение. Роналд Белинджър, преподавател във Факултета по ядрени изследвания и технологии към Масачузетския технологичен институт, например смята, че разследването ще отнеме месеци и всичко ще зависи от това какво е останало от АЕЦ-а. И, разбира се, дали японците ще сътрудничат. "Повечето експерти чакат да съберат допълнителни факти, преди да изкажат категорично мнение за бъдещето на ядрените централи", заключва и коментар на "Ню Йорк таймс".

Но вече има някои изводи

Ясни са поне няколко неща. Старите централи, в които има само две паралелни системи за сигурност, както във "Фукушима - 1" (такива бяха 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ "Козлодуй"), са опасни. А от тях по света има изрядно количество. Само в САЩ има 23 реактора, еднотипни с тези във "Фукушима", и още 12 малко по-модерни. В Германия също действат няколко от по-старите модели на кипяща вода. "Мисля, че за този тип реактори това е краят точно както Чернобил сложи края на РБМК типа", смята Хаверкамп. По същия начин Чернобил сложи кръст и на реакторите без допълнителен херметичен обем около корпуса - решение, което се оказва правилно в светлината на събитията в Япония.

Източник: Reuters

Янев обяснява, че ще трябва да се направи пълен преглед на съществуващата инфраструктура и при изчисление на рисковете да се взимат под внимание комбинация от няколко невероятни събития. Първата централа, която трябвало да бъде модернизирана, е тази в Карачи, Пакистан. Тя нямала сериозен вълнолом, макар че страната лежи на един от най-големите сеизмични разломи.

Масирана инспекция ще понесат и хранилищата за отработено ядрено гориво, които се оказаха най-сериозният проблем в Япония. Въпреки прегряването на реакторите и дори стопяването на горивото в тях те все пак удържат. За сметка на това приреакторният басейн на блок 4 на "Фукушима - 1" се осуши и така предизвика прегряване на горивните елементи, складирани там. След това съдбата му последва и този на блок 3. Това е най-вероятната причина за рязкото нарастване на радиацията около централата, смята Белинджър.

Засега не е ясно какво точно ще включва европейският стрес тест за АЕЦ, предложен в средата на миналата седмица от Австрия и бързо одобрен от Европейската комисия. Изявлението на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, че не всички централи ще отговорят на теста, е още по-странно - ако това е така, защото досега те оперират? Но 143-те хранилища за отработено гориво ще бъдат по-силно наблюдавани. Един от възможните сценарии е натиск към операторите на ядрени централи да предават за преработка отработеното гориво или да го погребват в дълбоко разположени хранилища.

Нова преоценка на риска

Както обяснява Янев, със сигурност при хипотезите за възможните най-лоши сценарии, на които една АЕЦ трябва да издържи, ще бъдат включвани все повече невероятни събития. Например, ако АЕЦ "Козлодуй" е проектирана да понесе без проблем висока над десет метра вълна по Дунав и частично прекъсване на електричеството, по-строгите правила могат да добавят и земетресение над исторически регистрираните за региона.

Нов регулаторен подход

също може да се очаква. Дори и причината за аварията във "Фукушима - 1" да не е човешка грешка, а безкрайно нещастно стечение на обстоятелствата, ядрените оператори ще бъдат изправени пред нови проверки. Голяма част от репортажите и коментарите от Япония включват част, в която критикуват нежеланието на японските власти да споделят информация и историята на TEPCO (операторът на "Фукушима - 1"), който често е бил обвиняван в укриване на информация. Дори шефът на Международната агенция по атомна енергия, японецът Юкия Амано, призова японското правителство да е по-кооперативно.

Японската ядрена индустрия страда от типичния проблем за страната - тясното преплитане между политиката и бизнеса. Така на ядрените оператори се гледа с полузат­ворено око - нещо, което лесно може да се види и в България.

Един от положителните моменти в ядрената криза в Япония се оказа доброто застрахователно покритие за щетите, нанесени на трети страни. При АЕЦ "Козлодуй" полицата на застраховката нарасна сериозно през последните години - от 6 млн. лева през 2002 г. (и покриване на максимална щета от 30 млн. лв.) до 96 млн. лева през тази година. Въпросът е дали някой е правил изчисление какви биха били реалните разходи по евентуални щети, който могат да бъдат предизвикани от АЕЦ.

Протакането с "Белене"

На този фон аварията във "Фукушима - 1" идва като силен аргумент за министрите в настоящия кабинет, които се противопоставят на строежа на АЕЦ "Белене". Досега повечето аргументи бяха икономически - за да може централата да продава в страната, към момента на пуска й след 7-8 години средната цена на електроенергията в България трябва да нарасне сериозно (токът от "белене" ще бъде двойно по-скъп от този на "Козлодуй"). Ако не се намери външен пазар (с Турция вече цяла година не може да се сключи сделка, въпреки че това вече е технически възможно), българският данъкоплатец трябва да субсидира централата.

Сега към аргументите се прибавят и тези за безопасността. "Белене" като проект е безспорно по-безопасна от "Козлодуй". Проблемът винаги е бил дали площадката е добра. "Спомнете си голямото земетресение от 1977 г., което разруши Свищов. Не бихте искали при повторение да си имате на главата и ядрени проблеми", казва Хаверкамп. Още през 80-те години на миналия век са съществували съмнения, а през 1991 г. БАН публикува Бяла книга, която дава мнение срещу строежа на площадката. Това става конкретният повод за замразяването на строежа на "Белене" в началото на 90-те. Според Хаверкамп Европейската комисия има твърдо намерение да преразгледа ОПОВОС-а за АЕЦ, като най-силният мотив ще бъдат именно сеизмичните аргументи. Експертът на "Грийпийс" твърди, че от Брюксел поставят под съмнение оценката, че при земетресение със сила от 7.2 по Рихтер (такова като във Вранча през 1977 г.) няма да има никакви разрушение на сгради в централата.

В тази връзка продължаващите спорове за цената с "Атомстройекспорт" изглеждат сюрреалистични - след събитията в Япония няма как да продължи строежът на нито една централа без преразглеждане на нейния проект. Независимо от надеждността му, която досега никой не поставя под съмнение. Китай вече направи това и не изглежда руската компания да протестира.

Автор: Инна Павлова

Веднъж на 100 хил. години. Това е общоприетият стандарт за вероятността от настъпване на частично разтапяне на реакторния корпус в ядрените централи. За общо 14 хил. години работа на всички реактори по света обаче вече има три такива събития - през 1979, 1986 и 2011 г. Не трябва да сте член на "Грийн­пийс", за да се замислите дали ядрената наука е толкова надеждна, колкото твърди, че е.

В същото време при най-голямото земетресение в Япония от триста години целият свят е притаил и дъх и следи аварията в АЕЦ "Фукушима - 1". Земетресението с магнитуд 9 по скалата на Рихтер има приблизителен еквивалент на 32 хил. Хирошими и вече донесе близо 7 хил. потвърдени жертви. Потенциалната катастрофа от ядрената централа обаче изглежда по-страшна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

96 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Положението с тези стрес-тестове става много напечено не само за Белене, но и за Козлодуй. Ще се изисква висш дипломатически пилотаж, за да се измъкнем без последствия. Където и да се появят инспекторите - било във Франция, Холандия, Испания, Германия, ще бъдат посрещнати с думите да ги оставят на мира и да тръгват час по-скоро към България (в по-малка степен Румъния, Словакия, Чехия), защото не е възможно на българин работата да му е чиста. Още по-лошо ще стане, ако се породят обществени очаквания "стрес-тестът да доведе до конкретни резултати". Тогава, познайте от 3 пъти коя централа ще бъде нарочена за жертвен агнец, без да са прочели и 2 реда от техническата експертиза...

    Още е пресен споменът, как Франция и Холандия изкараха, че всичките суринамци, ганайци, сенегалци, мароканци и пр., които срещаме изобилно в метрото в Париж и трамвая в Амстердам, били дошли до там през лошо охраняваната българска граница :-)

  • 2
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Въпросът за безопасността на ядрената енергетика съществува от проектирането на първата ядрена централа. Въпросът обаче е не дали, а кое е по-безопасно - ядрена централа или ТЕЦ, горящ въглища и мазут и изхвърлящ в атмосферата хиляди тонове отровни вещества. Защото АЕЦ може да убие за дни , а ТЕЦ - убива за години, бавно и сигурно замърсявайки всичко.
    На везната трябва да се сложат ползата и вредата от ядрената енергетика, ползата и вредата от ТЕЦ , ползата и вредата от ВЕЦ и възобновяемите енергийни източници..
    Несъмнено най-безопасно е да се върнем 2-3000 години назад, тогава радиационно и промишлено замърсяване е нямало... Но и средната продължителност на живота е била около 40-45 г.. мисля..

  • 3
    automatic avatar :-|
    automatic

    А сега де...

    Едните казват: "Фукушима - 1" била пример за това как инсталациите могат да оцеляват при невероятно стечение на обстоятелствата...

    А другите:

    Аварията в ядрената централа във Фукушима е следствие на десетилетия фалшификации на доклади за безопасността, прикриване на фатални инциденти в японски ядрени централи и подценяване на земетръсните рискове, пише Bloomberg.

    Разрушителното земетресение с магнитуд от 9 по скалата на Рихтер и последвалото цунами се случват по-малко от четири години, след като земетресение от 6,8-ма степен затвори най-голямата ядрена електроцентрала в света, Кашивазаки, собственост на Tokyo Electric Power Co, също като тази във Фукушима.

    През 2002 г. и 2007 г. разкрития, че компанията е излъгала за извършени ремонти на ядрени мощности доведе до оставката на президента на Electric Power и триседмично затваряне на всичките 17 реактора в Кашивазаки.

  • 4
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    Проблемът не е само при ядрената енергетика! Проблемът е при енергетиката като цяло! Тя е твърде непрозрачна, твърде много интереси има преплетени там и като ЦЯЛО срастването на енергийния бизнес с политиката ще доведе до много по-сериозни поражения от всичките земетресения взети заедно!

  • 5
    zumz avatar :-|
    zumz

    Не беше лошо в текста да бъдат вкарани данни които поне частично да компенсират излагацията на "Капитал" свързана с предишния (преводен) текст "Моля без паника". Най-малкото което можеше да се посочи е японската политика на мълчание и потулване на аварии в АЕЦ, общественото недоверие към изявленията на правителството за ситуацията във "Фукушима", корупцията в японската атомна индустрия, шурбаджаначеството и като капак на всичко решението на японската комисия по атомна енергетика да вдигне "безопасното" ниво за работещите в АЕЦ от 100 на 250 милисивера - 5 пъти повече отколкото е примерно в САЩ. И упорития отказ да признаят, че ставащото във "Фукушима" е поне 5 степен (французите твърдят 6) на авария, а не 4. Под силен международен натиск най-сетне признаха че било 5. Японците като нация заслужават най-висока оценка, правителството им и отговорните служители в АЕЦ с нищо не са по-добри от родния материал.

  • 6
    peho avatar :-|
    peho

    "За общо 14 хил. години работа на всички реактори по света обаче вече има три такива събития - през 1979, 1986 и 2011 г."
    И това се случва, защото 1/100 000 е шанса да се случи, а не гаранция това да стане веднъж на 100 000 години. При тото-то шанса е още по-нисък но хората печелят....
    "На този фон аварията във "Фукушима - 1" идва като силен аргумент за министрите в настоящия кабинет, които се противопоставят на строежа на АЕЦ "Белене"."
    Логиката е такава, че се чудя защо ползваме коли, самолети, кораби и т.н. Достатъчно аварии и катастрофи се случват с тях. Това е техника и колкото и да е направена с мисъл за сигурност, тя винаги може да се развали.
    А иначе досега най-доброто което се появи във вестника беше интервюто с Роналд Белинджър.

  • 7
    krlkirilov avatar :-|
    Кирил Кирилов

    В България си имаме и други, съвсем български рискове

    Преди няколко дни Forbes пусна следната новина по Twitter

    "BalkanLeaks documents also show mafia tied to the nuclear power industry. Not a good combination"

    http://twitter.com/#!/ForbesTech/status/47695700636602369

    На България не и трябват земетресения и цунами, имаме си мафия много по-унищожителна от всякакви земетресения и цунамита.

    Да не забравяме документите и фактите които изнесе ядреният физик Георги Котев:
    http://gikotev.blog.bg/

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Трябва да се реши нещо. Дали искаме да се откажем от ядрената енергетика или искаме да се откажем от ограничаването на парниковите газове, които изхвърляме в атмосферата? На този етап отказ от ядрената енергия в съчетание с ограничаване на изхвърляните от хората вредни емисии в атмосферата е невъзможен (невъзможен - поне за повечето държави в ЕС, включително и за България). Европа ще се повълнува, ще се повълнува, след което ще установи, че не може да се откаже от ядрената енергетика, а единствено може още малко да завиши изискванията за старите и нови ядрени централи.

  • 9
    lehchevo avatar :-|
    lehchevo

    Не трябва да сте член на "Грийн­пийс", за да се замислите дали ядрената наука е толкова надеждна, колкото твърди, че е.



    Последствията за централата от земетресението са малки, даже нулеви. Всички последици и аварията след това са следствие на цунами-то. В случая най-големият проблем се явява мястото за избор на площадка на централата.

    Разликата между 1-2 и 3-4 блокове на АЕЦ-Козлодуй всъщност беше една тръба фи-50, свързана с резервоар. Теоретично, ако вода залее и скъса тази тръба, то централата остава и без 3-та защита.

  • 10
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Наскоро четох един коментар за Белене. Изводът е, че попадаме под тотална енергийна зависимост от Русия. Странно е, че правителството и след ситуацията с японските АЕЦ продължава на тъмно нещо да преде с руснаците, като не му пука, че обрича и нашите внуци ще плащат, а и май няма авторитет да вземе подобно решение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK